РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Смолян, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500329 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 190/14.06.2021 г. по гр.дело № 175/2021 г.,
поправено и допълнено с решение № 270/27.07.2021 г., Смолянският районен
съд осъжда Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” при МВР-гр.София да заплати на АС. Р. ИЛ. сумата от 1 730,62
лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за положения
извънреден труд в периода 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.02.2021 г., като отхвърля иска в частта
за разликата над уважения размер от 1 730,62 лв. до пълния претендиран
размер от 2 003,08 лв., както и за периода 01.10.2020 г. – 11.02.2021 г.; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 278,78 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко
месечно възнаграждение за извънреден труд, за периода, считано от първо
число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, в което е положен
извънреден труд, до 11.02.2021 г., като отхвърля иска в частта за разликата от
уважения размер от 278,78 лв. до пълния претендиран размер от 280,44 лв.,
1
както и за периода 01.01.2021 – 11.02.2021 г.; както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК - разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 351,98 лв.,
пропорционално на уважената част от исковете.
Със същото решение дирекцията е осъдена на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС - Смолян сумата от 239,22 лв., от
която 119,22 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на вещо лице.
На свой ред АС. Р. ИЛ. е осъден да плати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР-София разноски за
юр. възнаграждение в размер на 36,01 лв., пропорционално на отхвърлената
част от исковете.
Срещу това решение в частите, с които са уважениисковете
на А.И. и дирекцията е осъдена да плати съответните суми, е подадена
допустима въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР-гр.София, чрез
ст.юр.Светослав Стоянов с искане за отмяна на решението и отхвърляне
исковете, както и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно
призован, юрк.Станислав Стоянов поддържа жалбата и прави възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на възнаграждението на адвоката на
насрещната страна. Представя и писмена защита.
Въззиваемият АС. Р. ИЛ., чрез пълномощника си адв.В. Р., с
отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли решението да
бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени разноски за въззивното
производство.
В съдебно заседание А.И., редовно призован, не се явява. За
него пълномощникът му адв.В. Р. изразява становище за неоснователност на
жалбата и отново претендира за разноските. Представя и писмено становище.
Въззивният съд намира, че решението следва да се
потвърди, като се имат предвид изложените от Смолянския районен съд
мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата и допълнителните
доводи с оглед решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020, заради
което сегашното беше спряно, настоящият състав съобразява следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното трудово
2
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които по т.3
на чл. 178, ал. 1 ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно
време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 от ЗМВР /преди
изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. В
ал.3 от чл.187 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени - сумирано за период от три месеца. Според ал.5 на
чл.187 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с: 1.
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи
на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода от 01.04.2015 г. до 10.12.2019 г. са действали
последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и
Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от
министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са идентични. Според тях, при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
Наредба №8121з- 407/11.08.2014 г. е отменена с приемането
на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г., издадена от министъра на вътрешните
работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г.. Наредба №8121з- 592/25.05.2015 г. от
своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.
3
дело №5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано на 29.07.2016 г. Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е отменена
изцяло с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм.д. №8601/2019 г. на
ВАС.
Също така, чл.187 ЗМВР е изменен със ЗИДЗМВР, обн. в
ДВ, бр.60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.; както и със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ,
бр.85/2020 г,. в сила от 01.01.2021 г., с някои изключения.
След отмяната от ВАС на горните наредби от 2015 и 2016
г., и предвид уважената част от иска за периода 01.01.2018 г. – 30.09.2020 г.,
отношенията между страните следва да се уреждат от предхождащата ги
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г.,
отм. с ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., в чийто чл.31, ал.2
изрично е било предвидено, че: „При сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.“
Издадените след нея и отменени от ВАС две наредби не
регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г.
Така при липса на изрична законова регламентация и при
предвиденото сумирано отчитане на отработените часове, но непосочен
алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че
размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при деление на
4
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време
/7 часа/. Противното разбиране, изложено във въззивната жалба, би
поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение
№ 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет
заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в
МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон
при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане
на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Липсата на уредба може да бъде преодоляна по реда на чл.
46, ал. 2 ЗНА - аналогия на закона, като се приложи общата уредба на
трудовите правоотношения в тази насока. Тук следва да се отчете, че
въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на
държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно
приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. ЗДС и ЗМВР, както и горните наредби,
съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични
правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни
служители от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да
регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен
от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на
лицата, спрямо които се прилагат правните разрешения, предвидени в КТ.
Определеният максимален брой часове нощен труд от 8 часа
съгласно чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР не установяват нормална
продължителност на нощния труд, а представляват максималният брой часове
нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. В чл. 187, ал. 3
5
изречение последно ЗМВР /до изменението с ДВ бр. 60/07.07.2000 г./ е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24- часов период. Посочената разпоредба не определя
продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е осем часа, а не седем
часа, както е за работещите по трудово правоотношение, което да налага
приложението на коефициент 1, а не на коефициент 1, 143. По-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-
часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно,
без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд,
когато такъв е положен. От друга страна, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР /до
изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (така е посочено и в чл. 2 ал. 1 от
трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.). Тълкуването на тази разпоредба
налага аналогични правни изводи на тези по приложението на чл. 136, ал. 1 -3
КТ, според които нормалното работно време е установено за работния ден и
за работната седмица, като за работния ден то е продължителността му в
рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната седмица, която е 5-дневна
- 40 часа, като продължителността на работния ден е установена с оглед на
дневната, а не на нощната част от денонощието. Работното време се дели на
два вида: дневно (или денно), при което трудът се полага през денната част на
денонощието, и нощно работно време, при което трудът се полага през
нощната част на денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната
регламентация на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ.
В писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП е
посочено, че когато нормалната продължителност на работното време е 8 часа
(чл. 136 КТ) и нормалната продължителност на работното време е 7 часа (чл.
140, ал. 1 КТ), отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за превръщане на
нощните часове в дневни е равен на 1, 143, като целта на този коефициент е
да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато
той работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа.
Посочено е също така, че в тези случаи служителят не работи извънредно по
смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Сумираното изчисляване на работното време е
форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
6
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. В
тази насока от неоспореното заключение по счетоводната експертиза е видно,
че с оглед броя на нощните смени, всяка от по 8 часа, след превръщането на
отработените нощни часове в дневни, полученият брой часове надхвърля
установеното работно време, поради което разликата се явява извънреден
труд. Т.е., при съпоставката с общия брой нощни часове за периода като
норма часове, разликата е извън тази норма и е извънреден труд. Поради това
липсва смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ от районния
съд.
Правилно е прието в обжалваното решение, че, доколкото
работното време на служителите, работещи на смени, се изчислява сумирано
на тримесечен период, както е и в случая с ищеца, и то е започнало към датата
на влизане в сила на измененията в ЗМВР /10.07.2020 г./, то последните като
материалноправни норми, ще намерят приложение от началото на следващия
тримесечен период – от 01.10.2020 г., поради което и до 30.09.2020 г.
работното време следва да се изчислява съобразно правилата, които са били в
сила при започване на тримесечния период.
Изложените дотук изводи не противоречат и на
постановеното Решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020,
образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по дело със същия
предмет на спора. С това решение не се отговаря конкретно на основния
спорен по настоящето дело въпрос относно приложимостта на общата правна
уредба на трудовите правоотношения и в правоотношенията с държавните
служители в МВР, доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са
включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които
съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този съд е
не да тълкува националните правни норми. Независимо от това следва да се
подчертае, че съдът на ЕС е достигнал до същите правни изводи, въз основа
на които по-голяма част от българските съдилища (в това число и
настоящият) до този момент са постановили решенията си, а именно: че чл.8
и чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време
трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
7
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че Директива
2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния
труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на
принципа за защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза
на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. В т.79 от
решението на СЕС е посочено, че, ако не е основана на обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната от
нея цел.
Както е установено по делото и съгласно натрупана съдебна практика, в
ЗМВР такива мерки не са предвидени поради липсата на изрична
регламентация за възможността положеният труд да бъде адекватно
възмезден. В тази връзка сочените от процесуалния представител на
жалбоподателя "компенсационни механизми“ като например това, че
служителите имат 30 дни платен годишен отпуск и за всяка прослужена
година получават по 1 ден допълнително включително и за приравнения
трудов стаж, че получават завишено заплащане, обезщетения и т.н. Относно
посочените допълнителни материални стимули и нематериални блага,
предвидени в ЗМВР за служителите, не може да се приеме, че представляват
допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и
решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват
8
всички служители на МВР, а не само полагащите нощен труд, поради което
на тях не може да се придава качеството на обезщетение, след като не са
насочени специално към категорията служители, полагащи нощен труд, нито
пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през
нощта, а обхващат всички, работещи в системата на МВР. Следователно, с
оглед даденото в решението на СЕС разрешение, нощният труд на
служителите по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в
специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова
обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд,
нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е
имало в отменената Наредба от 2014 г. В решението на СЕС е изложено, че
липсата на механизъм в следващите наредби от 2015 и 2016 г. за
преобразуване на нощните часове в дневни се обясняват със съображения от
правен и икономически порядък, но подобен аргумент видимо не отразява
допустимата от закона цел, годна за обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането на работниците от частния и от
публичния сектор, в частност полицаите и пожарникарите.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да плати на въззиваемия направените разноски във въззивното
производство в размер на 450 лв. Неоснователно е възражението за
прекомерност на това възнаграждение. Спорът не е без каквато и да е правна
сложност, изложени са от пълномощника на въззиваемия и доводи по
решението на СЕС от 24.02.2022 г., затова жалбоподателят следва да поеме
пълния размер на тези разноски.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 190/14.06.2021 г.,
поправено и допълнено с решение № 270/27.07.2021 г., по гр.дело № 175/2021
г. на Смолянския районен съд в обжалваните части, с които Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР-гр.София е
осъдена да заплати на АС. Р. ИЛ. 1730,62 лв. дължимо трудово
възнаграждение за положения извънреден труд в периода 01.01.2018 г. -
9
30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.02.2021 г. ; 278,78 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за всяко месечно възнаграждение за извънреден труд, за
периода, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно
тримесечие, в което е положен извънреден труд, до 11.02.2021 г.; и 351,98 лв.
разноски пропорционално на уважената част от исковете; а по сметка на РС-
Смолян - 239,22 лв., от които 119,22 лв. държавна такса и 120 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
В останалите части решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ-
гр.София да заплати на АС. Р. ИЛ., ЕГН **********, направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
450 лв./четиристотин и петдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване
заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10