№ 1374
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110203358 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
026308/04.11.2024 г., издадено от Д.Д.Д. на длъжност началник Сектор в
СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед на
министъра на вътрешните работи рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. , с което на
Х. И. Х., с ЕГН **********, е наложено административно наказание за
нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1 от ЗДвП
–глоба в размер на 50лв.
В жалбата се съдържат доводи, че НП е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва изложената в АУАН фактическа обстановка. Прави оплаквания, че
дадената правна квалификация не отговаря на така изложеното словесно
описание на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт К., която
претендира за потвърждаване на НП. Претендира разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 17.10.2024 г г. около 09:35 часа жалбоподателят Х. управлявал товарен
автомобил Мерцедес Спринтер с рег.номер КН****КА, регистриран на фирма
ЮАБулфор ЕООД с ЕИК ********* в град София по ул.Жак Дюкло с посока
на движение от ул.Лавандула към Северна скоростна тангента и на моста на
река Перловска бил спрян за проверка от служителите на ОПП СДВР Г. П. и Б.
З., които установили, че по време на движение водачът не използва и не е
поставил обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът.
Служителите на ОПП СДВР установили това обстоятелство непосредствено
преди подаване на сигнала за спиране. Запитан защо не е поставил
обезопасителния си колан, водачът Х. отговорил, че бил забравил. На водача
бил съставен АУАН за констатираното нарушение.
Въз основа на АУАН при същата възприета фактическа обстановка и
правна квалификация на нарушението било издадено и обжалваното
Наказателно постановление (НП) № 24-4332-026308/04.11.2024 г., издадено от
Д.Д.Д. на длъжност началник Сектор в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
СДВР, упълномощена със заповед на министъра на вътрешните работи рег. №
8121 з-1632/02.12.2021 г. , с което на Х. И. Х., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание за нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на
основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1 от ЗДвП –глоба в размер на 50лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Г. П. и Б. З., както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и З. доколкото
същите са подробни, хармонични, вътрешно непротиворечиви и
кореспондират помежду си и се допълват. Показанията са логични и ясни. От
тях се извежда по несъмнен начин описаната по-горе фактическа обстановка.
Свидетелите възпроизвеждат лични възприятия, категорични са в
обстоятелството, че водачът не е бил с поставен обезопасителен колан по
време на движение. Свидетелите има ясен спомен за нарушението, като си
2
спомнят и данни за годината и датата на нарушението, особености на
управляваното МПС, че е било пътна помощ. Видно от показанията и двамата
свидетели са възприели водача да управлява на посоченото място процесното
МПС без предпазен колан, като П. дори има спомен и за обяснението на
жалбоподателя, че бил забравил да го постави. От показанията на тези
свидетели съдът безспорно установи авторството на нарушението и неговото
извършване. Твърденията в жалбата в обратния смисъл са неподкрепени с
доказателства и бланкетни.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, приобщени по
реда на чл.283 от НПК, включително и представените заповеди за
компетентност по отношение на актосъставителя и наказващия орган.
Поради тези съображения съдът намери нарушението за доказано.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че не
допуснато съществено нарушение на материалния закон или процесуално
нарушение при издаване на НП, което да е основание за неговата отмяна.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Видно от приложената
заповед по делото, младши автоконтрольорите имат право да издават АУАН,
каквото правомощие им дава и изрично чл.189, ал.1 от ЗДвП. Наказателното
постановление също е издадено от компетентно длъжностно лице – началник
сектор към СДВР ОПП, която също е упълномощена с цитираната заповед и в
рамките на предвиденото в чл.189, ал.12 от ЗДвП, според който наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
3
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „ Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.”.Управляваното от жалбоподателя МПС попада
именно в категория, предвидена в разпоредбата на чл. 149 ЗДвП. В случаите, в
които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т.
7, предл. 1 е предвидил наказание за виновните лица в абсолютен размер –
„глоба” в размер на 50 лева. Същата е правилно определена в НП.
Съдът намира, че свидетелите П. и З. категорично заявяват
обстоятелството, че жалбоподателят е бил без обезопасителен колан, което е
достатъчно доказателство за извършеното нарушение. Ето защо за съда то е
доказано от обективна страна, а наложеното за него наказание е
законосъобразно, защото е с размер точно фиксиран от законодателя и съдът
няма право да ревизира същото.
От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателя при
форма на вината на вината пряк умисъл – той е съзнавал задължението си като
водач на МПС да постави обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС,
по време на движение, но въпреки това не го е сторил, като е искал и целял
именно това.
АУАН и НП отговарят на всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от
ЗАНН противно на изложеното в жалбата, Посочена е както нарушената
разпоредба, така и санкционната. Словесното описание на нарушението е ясно
и позволява на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е наказан. Съдът
не констатира и липса на описани данни за самото нарушение в
обстоятелствената част на АУАН и НП. Напротив, всички елементи от
обективната съставомерност на нарушението са намерили своето отражение в
АУАН и НП, включително датата и мястото на нарушението, кое е
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, за какво
нарушение, описано фактически.
Във връзка с оплакването за отнети контролни точки следва да се посочи,
че разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ЗДвП делегира на министъра на вътрешните
работи правомощия с наредба (НАРЕДБА № Із-2539 от 17.12.2012 г.) да
4
определя първоначалния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението се отнемат точки, съобразно допуснатото нарушение. Съгласно
нормата на чл. 3, ал. 1 от тази наредба, отнемането на контролни точки се
извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Отнемането
на точките е последица именно от влязло в сила наказателно постановление.
Броят на контролните точки, които се отнемат е определен конкретно за
отделните видове нарушения на правилата, установени със ЗДвП. Самите
контролни точки и отнемането им не представляват административно
наказание, нито принудителна административна мярка, а имат отчетно –
статистическа функция за извършените от водача нарушения, по които има
влязло в сила наказателно постановление. Евентуалните грешки при
фактическото посочване в даденото НП на броя на отнетите контролни точки
подлежи на съдебен контрол в производството по обжалване на заповед по чл.
171, т.4 от ЗДвП. Отнемането на контролни точки не подлежи на проверка по
реда на ЗАНН. Така в Решение № 1462 от 10.03.2014 г. на АдмС - София по
адм. д. № 138/2014 г.
Поради тези съображения НП следва да бъде потвърдено.
Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в минимален размер
от 80 лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. Ето защо
жалбоподателят следва да бъде осъден да го заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
026308/04.11.2024 г., издадено от Д.Д.Д. на длъжност началник Сектор в
СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед на
министъра на вътрешните работи рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г., с което на
Х. И. Х., с ЕГН **********, е наложено административно наказание за
5
нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1 от ЗДвП
–глоба в размер на 50лв.
ОСЪЖДА Х. И. Х., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6