Решение по дело №442/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 272

 

гр. г.о., 02.08.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            РАЙОНЕН СЪД – г.о., ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря Цветомира Николова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Попов АНД № 442 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.Г.И., ЕГН **********, обжалва чрез своя пълномощник в лицето на адв. Н.И. от ВТАК Електронен фиш серия К № 1372562, издаден от ОД на МВР - В.Т., с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 150,00 лв. Адв. И. счита, че така издаденият електронен фиш е необоснован, незаконосъобразен и неправилен, постановен при неспазване на материално-правните и процесуално-правните норми и в несъответствие с целта на закона. Според нея са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заема становище, че издаването на електронния фиш е възможно само в случаите, в които съответните технически средства са позиционирани предварително, стационарно, със съответни предварителни обозначения за съществуването им и които средства работят на автоматичен режим, неналагащ непосредствено обслужване от съответен контролен орган. Такива данни обаче липсвали в настоящия случай, както и липсвало така задължителното изображение. Към електронния фиш не бил приложен никакъв снимков материал, нито пък били посочени географски координати. Също така в обжалвания електронен фиш липсвал посочен конкретен издател и подпис на длъжностно лице, които да му придадат форма на официален документ. Твърди, че неиндивидуализирането на мястото на нарушение и липсата на снимков материал водят до накърняване на гарантираното от закона право на защита. Не било описано и точното място на извършване на нарушението, като описанието „ПП I-4 (С. – В.), км 153+343, общ. Л.” било крайно недостатъчно с оглед яснотата на мястото. Освен това адв. И. заявява, че жалбоподателят никога не е бил собственик и никога не е притежавал посочения във фиша лек автомобил. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно образуваното административнонаказателно преследвене. Излага подробни доводи в жалбата.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не ангажира доказателства. Не се явява и неговият пълномощник адв. Н.И. от ВТАК.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата ОД на МВР – В.Т., не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема отношение по жалбата.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – г.о. също не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.07.2016 г. в 13,41 часа на ПП I-4 (С. – В.), км 153+343, общ. Л., в посока към гр. С., с автоматизирано техническо средство № 00209D33F1A0, била засечена скоростта на движение на МПС – лек автомобил „Фолксваген Фаетон” с рег. № ***, собственост на АД Н.И., А.Ч., О. С.. Била отчетена скорост на движение от 125 км/ч(след приспадане на съответния толеранс), при ограничение на скоростта за извън населено място от 90 км/ч. Констатирано е превишение от 35 км/ч.

След справка за собствеността на автомобила, от ОД на МВР – В.Т. е издаден електронен фиш серия К № 1299719, в който се установява извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на представителя на дружеството Н.А.И. е наложена глоба в размер на 150,00 лева. В законоустановения срок Н.И. *** писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението – жалбоподателят И.Г.И., и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Първоначално издаденият електронен фиш е анулиран и на негово място е издаден процесният електронен фиш серия К № 1372562 на името на И.Г.И., ЕГН **********.

Електронният фиш е връчен на И. на 03.06.2019 г., видно от разписката на л. 22 от делото.

На 05.06.2019 г. жалбоподателят депозирал жалба срещу електронния фиш чрез своя пълномощник адв. Н.И. от ВТАК.

По делото е приобщен като доказателство снимков материал на нарушението от автоматизирано техническо средство тип MultaRadar № 00209D33F1A0, в който е отразена измерена скорост от 129 км/ч, при въведено ограничение от 90 км/ч и констатирано превишение от 39 км/ч (без отчетен толеранс), както и извлечение от регистъра на МПС, воден при ОД на МВР – В.Т., съдържащ данни за собствеността на МПС лек автомобил „Фолксваген Фаетон” с рег. № ***.

 От Протокол от проверка № 2 - ИСИ/14.01.2016 г. от проверката на видео-радарна система MultaRadar SD580 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 се установява, че използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения, същото е одобрен тип средство за измерване и към датата на констатираното нарушение е било технически изправно и годно средство за измерване.

            Видно от изисканата схема за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на път I-4 (С. – В.Т. – А.) от км 153+000 до км 154+000, актуална към 29.07.2016 г. в посока гр. С., на км 153+750 е поставен пътен знак В-26 с ограничение на скоростта 60 км/ч., който важи до кръстовището на км 153+610, като на км 153+610 е поставен пътен знак Е-24, който важи до км 153+010, където е поставен пътен знак В-26 с ограничение на скоростта от 40 км/ч.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Електронният фиш е обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въпреки възраженията на пълномощника на жалбоподателя съдът намира, че са спазени процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити предвидени в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното ѝ плащане. Действително в електронният фиш липсват данни за това как и къде е разположено техническото средство, както и не са посочени конкретен издадел и липсва подпис на длъжностно лице, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление.

Относно доводът, че не е описано точно мястото на нарушението, настоящият съдебен състав намира следното: Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП I-4 (С. – В.), км 153+343, общ. Л., в посока към гр. С.” удовлетворява в пълна степен изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото съдържащите се в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне на мястото, в което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта и заснемане на нарушението. В обжалвания електронен фиш са посочени регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, скоростта, с която се е движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на нарушението.

От приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от км 153+000 до км 154+000, в сила към датата на заснемане на нарушението, се установява, че мястото на заснемане на нарушението е било означено надлежно с пътен знак Е-24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”. Следва да се посочи, че липсата на подобно означение не освобождава водача от задължението му да изпълнява предписанията на ЗДвП.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – В.Т. до директора на дирекцията (л. 24) се установява също, че участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

Видно от справките на л. 20 и л. 21 от делото, електронният фиш е издаден в шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Поради изложеното дотук съдът счита за неоснователни и неподкрепени от събрания доказателствен материал възраженията на адв. И. за нарушение на процесуалните правила при издаване на процесния електронен фиш.

Жалбата е неоснователна и по същество.

Анализирайки събраните в хода на административното производство доказателства, настоящият съдебен състав намира, че е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като нарушението е установено с АТСС, тип радарна видеосистема, при спазване изискванията за инструкцията за експлоатация на техническото средство - при фиксирано превишение на разрешената скорост за извън населено място от 35 км/ч. В представената преписка по издаване на обжалвания електронен фиш се съдържат безспорни доказателства, че техническото средство е настроено и работи съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, че АТСС е преминало изискуемата метрологична проверка. Следва да се отбележи, че с измененията на ЗДвП - ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г., е въведена промяна в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, регламентираща условията за издаване на електронен фиш за извършено нарушение на правилата за движение, като процесното деяние попада в приложното поле на предвидения облекчен ред за реализиране на административнонаказателна отговорност. В съдържанието на изменената норма е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

От приложените към преписката разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, изготвени на основание чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП и представляващи веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон, се установява, че на 29.07.2016 г. в 13,41 часа в извън населено място - на ПП I-4 (С. – В.), км 153+343, общ. Л., в посока гр. С., лек автомобил „Фолксваген Фаетон” с рег. № ***, собственост на АД Н.И., А.Ч., О. С., е управляван със скорост 125 км/ч, при ограничение на скоростта за извън населено място 90 км/ч. съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, обозначено с пътен знак Е-24, като е отчетен толеранс от минус 3 км/ч.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят И.Г.И. никога не е бил собственик на посочения във фиша лек автомобил „Фолксваген Фаетон” с рег. № ***. Това е видно и от справката за собственост на автомобила, приложена на л. 18 от делото. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП обаче „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство”. В конкретния случай собственикът на автомобила е представил в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. При това положение на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира, което в процесния случай е сторено. При положение, че собственикът е изпълнил изискванията на закона и е представил изискуемите документи, от които по безспорен начин се установяват данните за извършителя на нарушението, е недопустимо отговорността за това нарушение да се носи от собственика на автомобила, засечен с превишена скорост. Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно наказващият орган е издал обжалвания електронен фиш именно на посочения като нарушител жалбоподател И.Г.И..

Скоростта на движение на лекия автомобил е фиксирана с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0, която е одобрена в съответствие с изискванията на раздел ІІ, глава четвърта от Закона за измерванията от БИМ и е вписана в регистъра за одобрените типове средства за измерване на 08.12.2010 г. и е със срок на валидност до 08.12.2020 г. Видно от представения по делото протокол от проверка № 2-С-ИСИ/14.01.2016 г., издаден от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” към Български институт по метрология, системата е преминала успешно проверка, като е установено съответствие с метрологичните изисквания. Поради това съдът намира, че процесното АТС е било годно към датата на установяване на нарушението – 29.07.2016 г.

Отчетен е предвидения за техническото средство максимален толеранс на допустимата грешка при измерване на скоростта +/- 3 км/ч. Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 129 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 1254 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система „MultaRadar SD 580”. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната квалификация на нарушението, тъй като фактически измереното превишение от 39 км/ч и приетото за установено превишение от 35 км/ч попада в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Ето защо в крайна сметка решението на издателя на фиша да приеме за установена скорост на движение на автомобила с 3 км/ч по-ниска от фактически измерената не се отразява на законосъобразността на електронния фиш.

От друга страна, видно от приложената схема за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на път I-4 (С. – В.Т. – А.) от км 153+000 до км 154+000, актуална към 29.07.2016 г., в посока гр. С. на км 153+750 е поставен пътен знак В-26 с ограничение на скоростта 60 км/ч., който важи до кръстовището на км 153+610, като на км 153+610 е поставен пътен знак Е-24 (в изпълнение на изискването по чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП), който важи до км 153+010, където е поставен пътен знак В-26 с ограничение на скоростта 40 км/ч., т.е. от км 153+610 до км 153+010 ограничението на скоростта за ППС категория В е 90 км/ч. за извън населено място съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Установеното нарушение е правилно квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Правилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя съответното наказание глоба, предвидено в санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за извършване на конкретното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Тук следва да се отбележи, че съобразявайки датата на извършване на нарушението, административно наказващия орган е приложил по-благоприятния за жалбоподателя закон, като наложеното административно наказание глоба е в законоустановения преди измененията в ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) размер от 150,00 лв.

Съдът не е съгласен със становището на защитника на жалбоподателя за изтекла погасителна давност относно образуваното административно-наказателно преследване. Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че възражението на жалбоподателя за „изтичане на тригодишния давностен  срок”, е неоснователно. Процесното административно нарушение е извършено на 29.07.2016 г. Обжалвания електронен фиш не е влязъл в сила, поради което и на основание чл. 82, ал. 2 от ЗАНН приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от  НК, към която препраща нормата на чл. 11 от ЗАНН, вр. тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСС от HK на BKC и ОСС от II колегия на BAC. Съгласно посоченият текст от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член и който срок с оглед на наложеното наказание – глоба, е три години, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК в приложимата редакция на ДВ, бр.26/2010г., в сила от 10.04.2010 г. Срокът по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (ДВ, бр.26/2010 г.) следователно е четири години и шест месеца и започва да тече от довършване на деянието – в конкретния случай на 29.07.2016 г., поради това към момента на постановяване на настоящото решение същият не е изтекъл.

Предвид всичко изложено по-горе съдът приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1372562, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - В.Т., с който на И.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП (в редакцията от ДВ бр. 10 от 2011 г.) е наложено административно наказание - глоба в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева) КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - В.Т. в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: