Решение по дело №100/2024 на Административен съд - Силистра

С Решение № 31/22.02.2024г., постановено по АНД №660/2023г., Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №38-70/25.08.23г., издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което на „РОЯЛ НХ“ЕООД, представлявано от управителя Н. Ю. Х., на основание чл.116 ал.1 т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 5 000 лева, за извършено нарушение на чл.11 ал.1 т.3 пр.2 от същия закон.

Производството е образувано по касационна жалба на “РОЯЛ НХ“ ЕООД, подадена чрез упълномощен представител адв.Г.М. от АК-Русе, с искане за отмяна на съдебното решение и, след решаване на спора по същество от настоящата инстанция, за отмяна на първоначално оспореното НП. Релевирано е касационно основание - неправилно приложение на материалния закон. Акцент в оспорването е поставен върху твърдение за установеност на предпоставките за преценка на случая като „маловажен“ в светлината на чл.28 ЗАНН, което като не бил направил въззивният съд, нарушил закона. Доминират аргументи, почерпени от практиката на Съда на Европейския съюз, закрепяща като неотменим принцип, вкл. в пеналното правораздаване, пропорционалността/съразмерността между извършеното деяние и съответната за него санкция. В контекста на чл.3 ал.1 ЗАНН, се настоява да бъде ирелевирана изключващата разпоредба на чл.123а ал.2 ЗМИП, която не е била част от действащото право към момента на извършване на нарушението, както и да бъдат преквалифицирани фактите по привилегирования състав на чл.28 ЗАНН, защото случаят бил изолиран в деловата практика на касатора; нарушение, от вида на процесното, било установено за първи път и то точно на границата със случаите, които не са нарушения. Настоява се да бъде отменено както решението на СРС, така и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация - Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), чрез представител по пълномощие -държавен служител в ДАНС с юридическо образование Т. П. (л.15), поддържа становище за неоснователност на жалбата, по подробно изложени съображения в писмено становище (л.15-л.18). В писменото становище, са изложени аргументи в подкрепа на решаващите изводи на въззивния съд, като допълнително се акцентира върху значимостта на засегнатите обществени отношения, което обстоятелство, ведно с установените в продължение на пет месеца, четири еднотипни нарушения на чл.11 ал.1 т.3, във връзка с чл.10 т.1, т.2 и т.4 ЗМИП, се счита, че категорично извежда извън кръга на маловажните случаи процесното нарушение.Още повече,че е ангажирана безвиновната, обективна отговорност на търговското дружество, което ирелевира причините от субективен порядък - за незнанието, заблуждението и др.подобни на служителката, извършвала ежемесечно продажби на валута (евро), някои от които, над нормативния праг, без да е приложила мерките за комплексна проверка. В този контекст се настоява касационната жалба да бъде оставена без уважение. В писменото становище е заявена претенция за юрисконсултско възнаграждение, с приложен списък по чл.80 ГПК..

Заместник окръжният прокурор при ОП-Силистра, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение, потвърждаващо процесното пред СРС наказателно постановление.

Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационното основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция, е за неправилно приложение на материалния закон (чл.63в ЗАНН,вр.с чл.348 ал.1 т.1 НПК), като касаторът счита, че въпреки вярно установените факти от районния съд,неправилна била преценката му, че случаят разкривал белезите на типично нарушение от вида на релевира-ното, както и, че само по себе си процесното деяние не било изолиран случай, нямало инцидентен характер, поради което отказал да приложи чл. 28 ЗАНН.Главното възражение е квалифицирано като касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК, защото въпросът за отговорността (индивидуализацията на наказанието,вкл. неговата съразмерност със санкционираното поведение),е такъв по прилагането на закона.Проверката на съдебния акт следва да се извърши на терена на касационното оплакване и в параметрите от чл.218 ал.2 АПК, съгласно който за съответствието на решение с материалния закон съдът следи и служебно.

Установяването на правнозначимите факти е станало преимуществено на базата на писмени доказателства (изслушаните свидетели само са ги потвърдили), изхождащи от проверяваното обменно бюро, регистрирано от дружеството касатор в публичния регистър на лицата, извършващи въпросната правно регламентирана дейност, за което е издадено Удостоверение №1440/25.01.2016г. Посоченото е поставило касатора в кръга на лицата, попадащи в обхвата на чл.4 т.4 ЗМИП - да спазват задължително мерките от чл.3 т.1-т.6 ЗМИП, чието нарушение/неспазване в случая, е установено изцяло от водената документация при касатора, поради което СРС е приел, че казусът от фактическа страна е напълно изяснен и спорът е за приложението на правото.

Правилно съдът е установил относимата фактическа обстановка, която се свежда до това, че на 16.04.2022г. в обменно бюро на оспорващото дружество, намиращо се в гр.Силистра, [улица], са били продадени (пет хиляди) евро по курс 1.952, при равностойност на валутата от 9 760 лева, на неидентифициран клиент. За сделката са били издадени бордеро №11265/16.04.2022г. и фискален бон №0012076/16.04.2022г., като същата е преценена като „случайна сделка“ по смисъла на §1 т.19 ДР ЗМИП. Комплексна проверка на купувача на валутата не била направена, с което търговецът не е изпълнил нормативното си задължение от чл.11 ал.1 т.3 ЗМИП, съгласно посочените в чл.10 т.1, т.2 и т.4 с.з. мерки - за идентифициране на клиента; за установяване на действителния собственик на купувач, който е юридическо лице, вкл. прилагане на подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента;за изясняване на произхода на платежните средства. Горните съставомерни обстоятелства са били установени при извършена проверка от експерти в дирекция „Финансово разузнаване“ при ДАНС, при която са установили „случайни операции или сделки“, обективирани в съдържащите се преписката бордера, едно от които е и № 11265 от 16.04.2022 г. с преводна сума от 5000 евро с левова равностойност 9 760 лева ( л.57 ). Управителя на ЕООД писмено обяснява (л.54 АНД/СРС),че „няма данни за лице“ по бордеро №10681/04.03.22г., както и, че „… Не разполага с доказателства за установяване произхода на средствата от клиентите, извършили сделки, описани в бордерата …“.

При тези фактически установявания съдът е приел, че нарушението е безспорно установено. Обосновал е липса на допуснати съществени нарушения на административно-наказателните производствени правила. В конкретния случай от 16.04.22г.,не са били отразени никакви идентифициращи данни за клиента (физическо или юридическо лице), закупил сумата от 5000€ като дори липсва и подпис, който да удостовери получаване на паричната сума от определено физическо лице или от името и за сметка на ЮЛ. Не е било изпълнено и изискването неизвестният клиент да посочи в нарочна декларация произхода на средствата,с които купува валутата,като в настоящия казус обменното бюро е продало 5000 евро в брой, което ирелевира въпроса с курса на обмяната, предвид регулацията от чл.11 ал.1 т.3 ЗМИП.

Районният съд е изложил самостоятелни и убедителни мотиви защо не приема наличие на основание за преценка на случая като „маловажен“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, които се споделят от настоящия касационен състав и на основание чл.221 ал.2 изр.2 АПК, се препраща към същите. Развитите в касационната жалба доводи (преповторени от въззивния процес) са обсъдени в процесното съдебно решение и са получили законосъобразен отговор, тъй като конкретно индивидуализираното и наложено административно наказание е в нормативния минимум. Недопустимо е, с оглед на условията от чл.27 ал.5 ЗАНН, да бъде определено наказание под предвидения най-нисък размер в закона. В същото време резонно е оплакването на касатора за неприложимост, в хипотезата на чл.3 ал.1 ЗАНН, на разпоредбата на чл. 123а ал.2 (Нова-ДВ,бр.84/06.10.23г.),което обаче, не може да промени главния решаващ извод за законосъобразно ангажиране на отговорността на касатора на основание чл.116 ал.1 т.3 ЗМИП. Съдът е обсъдил задълбочено предпоставките от дефинитивната разпоредба на §1 т.4 ДР ЗАНН за „маловажен случай“ и е отрекъл наличието на такива, което е легнало в основата на крайния решаващ извод по този въпрос - за неприлагане на чл.28 ЗАНН по отношение на установените (и безспорни) факти по делото. Правилно е счетено, че конкретната простъпка не е останала изолирана,за да се приеме, че има инцидентен характер.Независимо от съдбата на другите три наказателни постановления, издадени за идентични нарушения (евентуалната им отмяна би почивала единствено на приемане на маловажност на случаите, защото същите са констатирани по еднакъв начин с Констативен протокол рег.№ФР-10-5067/30.06.2023г.-л.27-л.47 АНД/СРС), след инстанционния им контрол, релевираното по делото нарушение е безспорно установено. Същото, поставено в ракурса на системно извършвани „случайни операции или сделки“ в нарушение на задължението на лицето по чл.4 т.4 ЗМИП от чл.11 ал.1 т.3 ЗМИП, в обменно бюро в гр.Силистра, видно от обсъденото бордеро №11265/16.04.22 г., не може да бъде оценено като разкриващо по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от процесния вид (на чл.11 ал.1 т.3 ЗМИП).

Горният извод е обоснован и правилен въпреки обстоятелството, че процесната сделка е с предмет на нормативната граница от релевантната разпоредба - 5000 евра, именно поради горните съображения. Недопустимо е, в противоречие с изричното правило от чл.27 ал.5 ЗАНН съдът да изменя определения размер на имуществената санкция/глоба, определяйки го под нормативния минимум, което изчерпва повдигнатият касационен довод за несъразмерност, в контекста на явна несправедливост на наказанието по разума на чл.348 ал.5 НПК,вр. с чл.63в ЗАНН. Не подлежи на самостоятелно обсъждане възражението за неприложимост на чл.123а ал.2 ЗМИП, изключващ от кръга на маловажните случаи по чл.28 ЗАНН, нарушенията от вида на процесното (на чл.11 ал.1 ЗМИП), което е основателно, но ирелевантно по делото, защото въззивната инстанция не е отказала прилагането на чл.28 ЗАНН на посоченото основание, а само е цитирала разпоредбата.

Предвид изложеното, настоящият състав на АС гр.Силистра, намира за неоснователна жалбата на „РОЯЛ НХ“ЕООД,а оспореното съдебно решение - за постановено при липса на касационно основание за неговата отмяна, вкл. релевираното - неправилно приложение на закона, съгласно регламентацията от чл.348 ал.1 т.1 НПК, във връзка с чл.63в ЗАНН. Своевременно искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция страните не са заявили. Воден от горните съображения и на основание чл. 221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №31/22.02.2024г., постановено по АНД №660/2023г. по описа на Силистренския районен съд.

Решението е окончателно.