№ 85
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора Ж. Ем. Ен.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно
наказателно дело № 20223100600454 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.163, ал.1 от 3акона за здравето.
Предмет на въззивното производство е решение по ЧНД № 966/2022 г.,
-ти
постановено на 21.04.2022 г. от Районен съд Варна – 45 състав, с което
лицето Д. Т. Г. ЕГН ********** е настанено на задължително лечение по реда
на чл.157 и сл. от ЗЗдр.
Въззивният съд е сезиран с жалба от служебния защитник на
освидетелстваното лице – адв.Киркорова. В жалбата се твърди, че на
освидетелствания не е поставена категорична диагноза, покриваща
медицинския критерий за настаняване на задължително лечение, както и че
липсва социалния критерий за това. В жалбата е направено искане за отмяна
на атакуваното решние като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Жалбата се поддържа в публично съдебно заседание от защитника, като
се навеждат доводи съответни на посочените в жалбата по правилността и
законосъобразността на атакуваното решение.
Представителя на ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата
и пледира за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.
Редовно призован в съдебно заседание освидетелстваният Г. се явява,
като се присъединява към становището на защитника си адв.Киркорова.
Заявява, че не се чувства болен, съответно не се нуждае от лечение.
Настоящият състав на ВОС намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно предвид следното:
1
Производството е инициирано от ВРП с искане по реда на чл.157 от
Закона за здравето по отношение на Д. Т. Г., с оглед на установено негово
поведение заплашващо здравето на околните. В съдебно заседание пред
първата инстанция са събрани достатъчно доказателства, че лицето страда от
психично заболяване – Г. е с психично разстройство – разстройство на
личността и поведението от вида емоционално нестабилна личност,
импулсивен тип. Към момента на освидетелстването имал проблеми с
настроението – възбудено и говорене агресивно с неудоволствени
изживявания от изказванията, поведението и реакциите на околните. Той бил
с фиксираност към околните, имал параноидни интерпретации, за изискващо
към околните и наказателно с изказвания от неодобрението от тях.
Емоционално лабилен, свръх чувствителност към собствените затруднения,
продължително и еднообразно „ предъвкване“ на проблемите, повишена
тревога. Волево-неустойчив и склонен към импулсивни говорни
отреагирвания и към физически действия. Според експертите при осв.Г. се
диагностицират личностови особености, определящи социално неприемливо
поведение. Той е фиксиран към околните, има параноидни интерпретации за
заплаха и заговор спрямо него. Не е критичен към поведението си и е
емоционално лабилен.
От показанията на свид.М. С., дадени в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд, се установява, че Г. повече от четири години
тормози семейството му, като ги заплашвал с устройство, което приличало на
електрошок, опрял този електрошок в челото на 14 годишния му син докато
пътувал с него в асансьора, което изключително много уплашило детето.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
законосъобразен изводът на първата инстанция, че са налице предпоставките
по чл.155 от 33 - медицинския и социален критерий по отношение на лицето
по принудително действие. Установеното заболяване е сред изброените в
нормата на чл.146 от 33, а представената и приета от ВРС КСППЕ, безспорно
установяваща вида на заболяване и препоръчания начин за лечение, както и
обяснява характера на заболяването, и невъзможността за лечение на този
етап в домашни условия. Видно от доказателствата по делото поведението на
лицето поставя в опасност здравето на околните.
Наведените оплаквания от служебната защита не намират подкрепа в
материалите по делото, като се явяват неоснователни. Очевидно лицето не
провежда лечение, като състоянието му се усложнява поради липса на
медикаментозна терапия. Настоящата инстанция намира определения период
на лечение от един месец в Трета психиатрична клиника при УМБАЛ Св.
Марина Варна, и при форма на лечението - стационарна за съобразен с
данните от съдебно - психиатричната експертиза, предвид което не се налага
неговото изменение. По отношение информираното съгласие във връзка с
провеждане на лечението ВРС е изложил мотиви, които се споделят и от
настоящия състав. По изложените съображения и на основание чл.334 от
НПК, въззивният съд:
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение ЧНД № 966/2022 г., постановено
-ти
на 21.04.2022 г. от Районен съд Варна – 45 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3