Р Е Ш Е Н И Е
719/18.7.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На седемнадесети
юли две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1294 по описа на ШРС за 2018 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
общо четири обективно кумултивно съединени искове с правно основание чл.143,
ал.2 от СК и чл.149 от СК във връзка с
чл.143, ал.2 от СК по отношение на две малолетни деца.
Производството е образувано по искова молба от ищцата Р.И.М.
с ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на И.
И.И. с ЕГН ********** и Д. И.И. с ЕГН ********** и тримата с адрес *** срещу И.И.И. с ЕГН ********** с
адрес ***. Ищцата сочи, че с ответника
са родители на две общи малолетни деца от съвместното им фактическо съжителство
– дъщеря И., родена на ***г. и син Д., роден на ***г. През ноември 2017г.
страните се разделили и ищцата поела изцяло грижите за децата. След раздялата
им ответника изпращал малки парични суми, но от януари 2018г. грижата за
отглеждането и материалната издръжка на децата е поета изцяло от ищцата, която
имала и дъщеря на 16 години, за която също изцяло се грижила. Твърди се, че
ответника няма ангажименти към други лица, като получава и много добър доход,
тъй като работел като сервитьор в гр.Варна. В заключение моли за уважаване на
исковете, като се претендира месечна издръжка в размер на 150 лв. месечно за И.
и 140 лв. за Д., както и издръжка за минало време в същите размери, считано от
01.01.2018г. до депозиране на исковата молба в съда – 09.05.2018г.
Исковата молба, ведно с доказателствата към нея били
връчени на ответника, който в срока на писмен отговор не е депозирал такъв.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща
представител. Не депозира и становище по доклада по делото или по неговия ход.
В съдебно заседание ответника, редовно призован не се
явява лично, не изпраща и представител.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по делото се
установява по безспорен начин, че страните по делото са родители на малолетните И. И.И., родена на ***г.
и Д. И.И., роден на ***г. от съвместното фактическо съжителство между тях.
Съжителството продължило до месец ноември 2017г., от който момент били разделени. Видно от Удостоверение изх. № 134
от 30.04.2018г., издадено от работодателя на ищцата, същата реализира
средномесечен доход в размер на 496.83 лв. Видно от удостоверение за раждане от
***г. ищцата има и друго дете – дъщеря И.Р.М., родена на ***г., към момента на
16 години.
С оглед
изяснената фактическа обстановка, при преценка на събраните доказателства
поотделно и в съвкупност, съдът намери от правна страна следното: При дела за издръжка съдът следва да изясни
въпросът за действителните нужди на търсещият издръжка и материалните
възможности на дължащият такава и тогава да определи издръжката, която се
дължи. До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите
родители е безусловно, като пълният размер на издръжката нужна за нуждите на
детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности.
Съобразяват се и грижите и издръжката в натура, предоставена непосредствено от
родителя, при когото живее детето. На преценка подлежат и потребностите на
детето, като се съобразят обикновените условия на живот на деца от същата
възраст. В настоящия случай се касае за първоначално определяне на издръжка за
малолетните деца и иск за период от преди завеждане на исковата молба пред
съда.
По отношение
основателността на исковете за издръжка за минало време: Безспорно
е по делото, че ответникът е баща на малолетните деца И. и Д., което е видно и
от удостоверението за раждане на децата. Липсва оспорване по делото и на
обстоятелството, че родителите не живеят
заедно от ноември 2017г. Възможността да
се иска издръжка за минало време обхваща периода, за който такава издръжка не е
определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди
предявяване на иска за определяне на издръжка. С исковата молба се иска
издръжка с начало от 01.01.2018г., когато ответника е прекратил изпращането на
парични средства за децата. Установи се, че ищецът има алиментни задължения към
друго ненавършило пълнолетие дете. По делото има представени доказателства за
дохода реализиран от ищцата от месец октомври 2017г. до месец януари 2018г.,
както и че към 22.03.2018г. реализира доходи от трудова дейност като „шивач“
към работодателя „Азалия 96“ ЕООД и същите са в размери под минималната за
страната работна заплата. Липсват доказателства за доходите на ответника, както
и за това да реализира доходи от стопанска дейност. По делото не са ангажирани
писмени или гласни доказателства за нуждите на децата да получават издръжки в
исканите размери.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да бъде определена месечна издръжка от 210
лв. по отношение и на двете малолетни деца, като бащата следва да поеме такава в размер на 130 лв., а от
майката да бъде поет остатъка в размер на 80 лв. Така определените издръжки в размер на по 130 лв. ще се дължат от 01.01.2018
г. до датата на подаване на исковата молба 09.05.2018г., като на основание
чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението в частта, досежно издръжката. Поради изложеното исковете по чл.149 от ГПК се явяват основателни и доказани до размер на по 130 лв. за всяко от децата,
като в останалата си част до пълните им предявени размер от 150 лв. за И. и 140
лв. за Д. следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По исковете
с правно основание чл.143, ал.2 от СК, съдът намери следното: Изложените по-горе правни съображения и доводи
до голяма степен касаят и тези искове, доколкото фактическата обстановка и към двата искови
периода е сходна и не е налице
съществена промяна в обстоятелствата. Предвид възрастта на децата и липсата на
каквито и да е доказателства за конкретните им нужди, то съдът намира, че
размера на издръжките за в бъдеще време следва да са отново в размер на по 210
лв. месечно за всяко от децата, като бащата следва да заплаща издръжка в размер
на по 130 лв., а майката която полага непосредствени грижи за детето да поеме
останалата част от по 80 лв. По отношение на останалата си част исковете срещу
бащата за заплащане на издръжка до пълния предявен размер от 150 лв. за И. и
140 лв. за Д., съдът намира за
неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят. Така определените издръжки в размер на по 130
лв. от бащата ще се дължат от датата на завеждане на исковата молба – 09.05.2018г.
до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, като са платими
до 5-то число на месеца, за който се дължат, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, като следва да се допусне и предварително изпълнение на
основание чл.242, ал.1 от ГПК. При определяне размера на издръжката съдът съобрази
и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за
страната утвърдена с Постановление на Министерския съвет№ 316/20.12.2017г. и която е
в размер на 510 лева.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ШРС държавна такса върху определените размери на
издръжките по исковете с правно основание чл.149 от СК в размер на 100 лв. и по
исковете по чл.143 от СК в размер на 374.40 лв.
Водим от
горното и на основание чл.316 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание
чл.149 от СК И.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
малолетните си деца И. И.И. с ЕГН ********** и Д. И.И. с ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител Р.И.М. с ЕГН ********** с адрес *** ежемесечни
издръжки в размер на по 130 лв. (сто и тридесет
лева), считано от 01.01.2018г. до 09.05.2018г. по банкова сметка *** ***, находяща се в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр тяхната
майка, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането, като отхвърля исковете в останалата им част до пълния им предявен
размер, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание
чл.143, ал.2 от СК И.И.И. с ЕГН **********
с адрес *** да заплаща на
малолетните си деца И. И.И. с ЕГН ********** и Д. И.И. с ЕГН ********** чрез
тяхната майка и законен представител Р.И.М.
с ЕГН **********, ежемесечни издръжки в размер на по 130 лв. (сто и тридесет лева) за всяко от
децата, считано от 09.05.2018г. до настъпване на причини, водещи до
изменяване или прекратяване на така присъдените размери на издръжките, платими
до 5-то число платими по банков път по сметка с IBAN ***, находяща се в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр
тяхната майка, считано от 09.05.2018г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на вземането до
окончателното им изплащане, като отхвърля исковете в останалата им част до
пълните им предявени размери, като неоснователни и недоказани.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението досежно издръжките.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК И.И.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Шуменски районен съд държавна такса по исковете за издръжки за бъдеще и минало
време в общ размер на 474.40
лв.(четиристотин седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки), както и
сумата от 5 лв. ( пет) лева при евентуално издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 31.07.2018г.,
на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: