Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 28.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 31.05.2019г. в състав:

 

Председател: Ивайло Георгиев

 

при секретаря Даниела А. и с участието на прокурор Коцева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 100 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Д.А., срещу М.А. за поставянето му под запрещение.

Ищцата твърди, че е майка на ответника, който от ранно детство боледува от психическо заболяване с диагноза „генерализирано разстройство на развитието“, с оглед на което е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК към „Център за психично здраве – София“ ЕООД, с което му е призната ТНР 95% с чужда помощ. Сочи, че, поради заболяването си, ответникът не е в състояние да възприема правилно действителността, сам да се грижи за себе си и да защитава интересите си, както и да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Изтъква, че с оглед предстоящото навършване на пълнолетие на ответника, същият ще трябва да извършва самостоятелно всички правни действия, което, според нея, е невъзможно, поради което отправя искане до съда да постави ответника под пълно запрещение. Представя писмени доказателства.

Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на назначения особен представител на ответника - адв. К. - на 18.03.2019г. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, в който се изразяват общи съображения във връзка с института на поставяне под запрещение. Особеният представител не оспорва представените с исковата молба писмени доказателства и не възразява срещу тяхното приемане. Отправя искане за допускане на съдебно- психиатрична експертиза, която да даде заключение, дали ответникът страда от слабоумие или душевна болест, както и дали е в състояние да се грижи за своите работи, да разбира своите интереси и да ги защитава.

В открито съдебно заседание пред ОС- София, ищцата се явява лично и се представлява от адв. Д., който поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да постави под пълно запрещение ответника М.Т.А., със законните от това последици. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че ответникът не може да разбира свойството и значението на постъпките си и не може да ги ръководи. Прави извод, че са налице условията за поставянето му под пълно запрещение.

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от адв. К. – особен представител, която заявява, че не оспорва исковата молба. Намира за установено, че са налице условията за поставянето на М.А. под пълно запрещение.

В открито съдебно заседание пред ОС- София, Софийска окръжна прокуратура се представлява от прокурор Коцева, която счита, че исковата молба е основателна и доказана и моли съда да я уважи. Намира, че ответникът не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, а поставянето му под пълно запрещение би било изключително в негов интерес, за да може органът по настойничество и попечителство да се грижи за неговите права и интереси.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното.

От представеното удостоверение за раждане (л. 3 от делото) се установява, че ответникът М.Т.А. е роден на ***г*** от майка Д.М.А. и баща Т. Л.А..

На л. 4 от делото се открива Експертно решение № 0594 от 088/18.05.2018г. на ТЕЛК към „Център за психично здраве – София област“, с което на ответника А. пожизнено е определена 95 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ поради група заболявания с водеща диагноза „Генерализирано разстройство на развитието”.

Съдът придоби лични впечатления за психическото и физическото състояние на М.Т.А. в хода на разпита му по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК. Ответникът беше въведен в съдебната зала с помощта на майка си. Словесният и визуален контакт с него се оказа невъзможен, тъй като той не реагира на изказванията на съда и не концентрира вниманието си върху случващото се в съдебната зала. Не разбира елементарни въпроси относно името си, възрастта си и заобикалящата го обстановка. Издава единствено несвързани звуци.

От приетото по делото заключение на в.л. д-р Е.Г. по допуснатата съдебно- психиатрична експертиза се установява, че ответникът А. страда от генерализирано застройство на развитието. Същият се намира под постоянен контрол от страна на родителите си. Към момента на прегледа е бил тотално неконтактен и изцяло зависим от грижите на родителите си. Експертът направил извод, че заболяването на ответника не му позволява да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи.

В открито съдебно заседание на 31.05.2019г. е разпитан свидетелят Т. Л.А. – баща на ответника. Свидетелят заявява, че М.А. не може да се обслужва – вкл. за елементарни действия, като напр. обличане. Не разбира действия във връзка с документи. Споделя впечатления от конкретен случай, касаещ невъзможността му да положи подпис при издаване на ЕР на ТЕЛК. Излага съображения, че, след навършване на пълнолетие, ответникът няма да може да се подписва, когато това е необходимо, както и че е невъзможно да му се обясни нуждата от това. Според свидетеля, ответникът е затруднен в извършване на практически действия и не може да говори. Не познава парите и не разбира тяхното значение. Никога не е посещавал училище. Не може да излезе от дома си и да отиде някъде сам – дори и на двора. Твърди, че ответникът го познава и му има доверие. Някои от нуждите си изразява чрез посочване.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, доколкото исковата молба изхожда от родител на ответника, който е активно процесуално легитимиран в производствата по Глава ХХVІІІ от ГПК – арг. от чл. 336, ал. 1 от ГПК.

За да се произнесе по неговата основателност, съдът взе предвид, че поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз основа на регламентирани в закона основания се ограничава или отнема дееспособността на физическо лице, като по този начин съществено се засяга неговата правна сфера.

Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на сериозно душевно заболяване, което препятства лицето да се грижи за себе си и за своите работи. Това означава, че, само по себе си, заболяването не прави болния недееспособен, нито е достатъчно да обуслови постановяване на съответен съдебен акт. Такива последици е в състояние да предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние, съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си съществуване и за защита на своите законни права и интереси.

Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е толкова тежко, се поставят под ограничено запрещение.

При това следва да се имат предвид и мотивите към Решение № 12 на Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по конституционно дело № 10/2014г., съгласно които цитираните по- горе разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на тези лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“.

Това тълкуване е в съответствие с основния международноправен акт, регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) и в сила от 21.04.2012 г. С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота. Следващата алинея регламентира необходимостта от осигуряване на достъп на хората с увреждания до подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права, а, според ал. 4, мерките, ограничаващи самостоятелното упражняване на права от хората с увреждания, следва да са пропорционални и пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед от страна на компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че основен принцип при третиране на правното положение на хората с увреждания е запазване на тяхната дееспособност в максимална степен, а нейното ограничаване или отнемане следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на техните интереси или тези на трети лица и на обществото.

В конкретния случай съдът намира, че такава необходимост е налице, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че здравословното състояние на М.А. е изключително тежко. В ЕР на ТЕЛК е отразено, че същият страда от генерализирано разстройство на развитието, за което му е определен много висок процент неработоспособност, и то - пожизнено. Тежкото засягане на здравето на А. – до степен на неконтактност и невъзможност за социална адаптация – е констатирано и от в.л. Г. в хода на психиатричния преглед, извършен на 17.05.2019г. Този извод се потвърждава и от непосредствените впечатления на съдебния състав, придобити по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, тъй като в проведеното открито съдебно заседание ответникът не реагираше на зададените му въпроси и не беше в състояние да концентрира вниманието си върху случващото се около него.

Съгласно съдебната практика (напр. Решение от 21.10.2008 г. на ОС - Ловеч по гр. д. № 101/2008 г.) тежката умствена изостаналост е „…психическо заболяване в широкия смисъл на думата, при което е недоразвит интелектът“. В сходен смисъл е и правната теория (Марков Р., „Вменяемост и невменяемост“, изд. Сиела, 2016г., стр. 31), съгласно която адекватните психиатрични термини, съответстващи на понятието „умствена недоразвитост“ са „слабоумие“ или „олигофрения“. Оттук може да се направи извод, че, независимо от конкретния използван термин, вкл. „разстройство на развитието“, „недоразвитост“, „изостаналост“  и др., по същество става въпрос за вродена или придобита обща психична непълноценност вследствие на поражения на мозъка.

При тези данни и с оглед направените терминологични бележки следва да се приеме, че е изпълнено изискването на първия от двата кумулативно приложими критерия (медицинския) за поставяне на ответника под запрещение, тъй като той страда от генерализирано (т.е. общо) разстройство на развитието, което, според настоящия съдебен състав, представлява умствена недоразвитост, а следователно – слабоумие по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.

Налице е и условието по втория критерий (юридическия), тъй като видът и степента на заболяванията на А. са такива, че го лишават напълно от възможността да се грижи пълноценно за себе си. На практика ответникът не осъзнава адекватно заобикалящата го среда и не може да контактува по обичайния за хората начин, което налага извод, че не би могъл да преценява последиците от постъпките си и да ги ръководи целенасочено и разумно. Така той не може да взема адекватни решения за защита на своя живот, здраве и интереси. В същия смисъл е и изричното заключение на в.л. Г., според което ответникът не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи.

На последно място, следва да се съобрази и допълнителна насока за преценка, която може да бъде извлечена от мотивите на цитираното по- горе решение на Конституционния съд на Република България, а именно, че „произнасянето на съда на практика включва не само оценка на тежестта на психическото увреждане, но и прогноза за неговата продължителност във времето“. В конкретния случай прогнозата е неблагоприятна, тъй като, видно от ЕР на ТЕЛК, процентът неработоспособност на ответника е определен пожизнено.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че здравословното състояние на М.Т.А. е сериозно увредено до степен, в която той е неспособен  да се справя сам със своите работи, като това състояние е трайно. Поради това той следва да бъде поставен под запрещение.

За да определи вида на запрещението, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗЛС, съгласно която по отношение на правните действия на лицата под пълно запрещение се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата под ограничено запрещение се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на поставените под пълно и под ограничено запрещение е приравнен съответно на този на малолетните и на непълнолетните лица.

Освен това, съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, „…лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото“, като тази закрила включва механизми за предпазването им от извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси. Поставянето под запрещение, макар и накърняващо техните права, е един такъв механизъм, тъй като, от една страна, той гарантира, че те ще бъдат ограничени в извършването на правни действия, с които биха могли да навредят на самите себе си, а, от друга страна, той гарантира сигурността на гражданския оборот и охранява правата на третите лица и обществото като цяло, които също биха били засегнати от правните действия на лица с увреждания.

Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай тази цел не би била постигната чрез поставяне на ответника под ограничено запрещение, тъй като при този вид запрещение той би следвало да извършва правните действия лично, макар и с попечителско съгласие (арг. от чл. 5, ал. 3, вр. чл. 4, ал.2  от ЗЛС). Предпоставка за това, обаче, е формиране на адекватна собствена воля, каквато способност ответникът не демонстрира дори в минимална степен. Поради това и въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че, за постигане на целта на закона, ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение.

След влизане на решението в сила, препис от него следва да бъде изпратен на органа по настойничество и попечителство при община Ботевград на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК - за учредяване на настойничество съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1, изречение второ от СК.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ М.Т.А. с ЕГН ********** ***.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при община Б., за учредяване на настойничество.

 

 

                                                                                               Окръжен съдия: