№ 194054
гр. София, 29.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20251110141391 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е от заявителя „Банка ДСК“ АД заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника В. А. Т. за
следните суми: 11 024,58 лева – неизплатен остатък от вземане, определено
като „главница“, ведно със законната лихва от 13.06.2025 г. до изплащане на
вземането; 49,50 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху „главницата“ за периода от 20.10.2024 г. до 31.05.2025 г., и 786,27 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всички задължения
по кредита, обявени за предсрочно изискуеми, за периода от 01.06.2025 г. до
12.06.2025 г. – задължения по договор за потребителски кредит №
(номер)/20.02.2024 г., сключен между страните по делото, за който е
представено и извлечение от счетоводните книги.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК не се издава заповед за изпълнение, ако
искането се основава на неравноправни клаузи в договор с потребител, като
съгласно чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП неравноправни са всички елементи от
договора, които налагат на потребителя да бъде обвързан от задължения, с
чието съдържание не е можел да се запознае преди сключване на договора.
Съгласно чл. 417, т. 2 ГПК (ред. от ДВ, бр. 100/2019 г., в сила от
23.12.2019 г. до 01.07.2025 г., тъй като делото е образувано преди тази дата)
основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение, която води до
директно получаване на изпълнителен титул е допустимо за банките (като
заявителя), ако се представи извлечение от счетоводните им сметки, което
ведно с договора с кредитополучателя (т.е. без противоречие между тези два
документа, като извлечението не може да поправя договора), да води до извод
за изискуемо вземане на банката – чл. 418, ал. 2, изр. първо ГПК. Тъй като
това е привилегирован ред за допускане на незабавно (ускорено) изпълнение,
нормата следва да се тълкува стриктно, като задължение на съда е да не
допуска изпълнение при каквото и да е несъответствие в двата елемента на
изпълнителния титул (извлечение и договор). Освен това практиката на Съда
1
на Европейския съюз – т. 1 от Определение от 17.01.2023 г. по дело C-379/21
Ти Би Ай банк България (вж. и точки 30 – 32 от мотивите), не дава възможност
в този случай на допускане на незебавно изпълнение (когато потребителят
няма право да възрази, преди заявителят да посегне на парите му) на
националните съдилища да издадат изпълнителен лист, ако така може да
дадат действие на неравноправна клауза в договор с потребител, защото така
нарушават задълженията си по чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО.
Противно на част от практиката на Софийския градски съд, и доколкото
съдът се произнася през 2025 г., а не през 2014 г., посочените по-горе
разпоредби и задължителното им тълкуване от страна на Съда на Европейския
съюз, а и служебното задължение по чл. 7, ал. 3 ГПК налагат на районните
съдии да разглеждат исканията не само формално, а и да правят анализ по
същество на някои договорни клаузи – тези, които могат да се окажат
неравноправни.
В случая се установява, че заявителят представя подписан като част от
договора за кредит погасителен план (на лист 5 – 7 от частно гражданско дело
№ 775/2025 г. на Районен съд – Сандански, изпратено по подсъдност за
образуване на настоящото), че месечната вноска в размер на сбор от главница
и лихва по кредита е 237,71 лева, а към нея се начислява застрахователна
премия и „такса ГПР“ и тя става 262,89 лева. В извлечението от счетоводните
книги на заявителя (на лист 14 от същото частно гражданско дело № 775/2025
г. по описа на Районен съд – Сандански) обаче неплатените месечни вноски са
с размери съответно 238,13 лева и 238,97 лева – очевидно несъответствие с
която и да е сума по погасителния план (действително т. 5 от договора за
кредит (на лист 3 от частно гражданско дело № 775/2025 г. по описа на
Районен съд – Сандански) предвижда възможност за изготвяне на
осъвременен погасителен план, но такъв заявителят нито твърди да има, нито
представя).
Като е установил това несъответствие, с Разпореждане №
132962/25.08.2025 г. по настоящото дело, настоящият съд е дал указания на
заявителя да посочи на какво основание начислява „такса ГПР“ и да посочи
какъв е размерът на неплатената главница по всяка от вноските, тъй като няма
съвпадение на погасителния план като част от договора (подписан от
страните) и извлечението от счетоводни книги. Това, доколкото правилото на
чл. 417, т. 2 ГПК създава особена привилегия на банките, изисква
безсъмненост на вземането, която следва от изискването на закона за
съвпадение между извлечение и договор (или поне обяснение на
разминаването), означава, че е налице пречка да се издаде заповед за
незабавно изпълнение, ако противоречието не се отстрани. В този смисъл са и
изричните указания на Съда на Европейския съюз по т. 1 от Определение от
06.02.2024 г. по дело C-425/23 Сити кеш, където се посочва, че изискване за
ефективно прилагане на правото на Съюза е националният съд да може да
изисква от търговците – кредитори обяснения за това по какъв начин са
определели размера на вземането си, ако има обосновано съмнение, че в
договора може да има неравноправни клаузи.
2
Съдът ясно е посочил на заявителя в какво се състои неяснотата според
него – налице е такса в погасителния план, чието основание за начисляване не
е ясно от договора, и се налага да се обясни защо е начислена, както и включва
ли се в посочената от заявителя „главница“, или има и други компоненти в
последната. Съмнението е именно за приложението на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП
– не е ясно дали има клауза, по която длъжникът – потребител, ще плаща, без
да е включена в съдържанието на договора.
В дадения от настоящия съд срок заявителят не е отговорил. Съгласно
указанията на Съда на Европейския съюз – т. 32 от Определение от 17.01.2023
г. по дело C-379/21 Ти Би Ай банк България, в този случай – щом като не може
да установи дали има вземания, които се основават на неравноправна клауза в
договора, и да ги разграничи абсолютно недвусмислено от тези, които по
никакъв начин не са засегнати от такава клауза, националният съд има само
една възможност – да отхвърли изцяло искането на заявителя (всяко друго
решение би било в тежък разрез с изискванията за ефективно прилагане на
правото на Съюза, като същото е задължително за българските съдилища,
дори и в заповедното производство, и при дела срещу потребител – съгласно
чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО – независимо дали насрещната страна се е
позовала на него). Това и следва да стане в случая.
Тъй като заявлението се отхвърля изцяло, не следва да се присъждат
разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение с вх. № 5746/13.06.2025 г. по описа на
Районен съд – Сандански, подадено от „Банка ДСК“ ЕАД.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Банка
ДСК“ АД, че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск
в едномесечен срок от влизане на определението в сила, като ползва и запази
(но само в този срок) платената държавна такса за вземанията, за които
заявлението е отхвърлено, в размер на още 237,21 лева (121,28 евро).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Банка
ДСК“ АД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3