Р Е Ш Е Н И Е
№
.....
гр.Плевен,
19,12,2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№7102 по описа на съда за 2018 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.В., против Х.Ш.А.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи на
ищеца сумата от 419,89 лева, от които сумата от 381,08 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2015
г. – 31,03,2018 г., и сумата от 38,81 лева, представляваща лихва за забава за
периода 02,02,2016 г. – 02,05,2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №3169/2018 г. по
описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна
енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от
***отчети, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в
съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/
В срока по
чл.131 от ГПК ответницата не депозира писмен отговор. Същата не се явява
и не изпраща представител в с.з., за което е редовно призована.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира
за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на
чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д№3169/2018 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът
констатира, че на ответника Х.Ш.А., ЕГН **********, е
изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на
л.20 от делото/, редовно уведомена е за първото съдебно заседание /разпореждане
на л.29 от делото/. Ответникът не е подал до съда в срок отговор на исковата молба,
не е заявил становище по определението на съда от 27,11,2018 г., не изпраща
представител в съдебно заседание, за което е редовно призован, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по настоящото и по ч.гр.д.№3169/2018
г. на ПлРС писмени доказателства.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъде възложено и
заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 75,00 лева
за държавна такса.
По отношение на
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева /в ИМ/, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното
производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 150,00 лева, а в размер,
определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането
му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства
и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г.,
съгласно което изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с
определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на
100,00 лева.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е
направил разноски в размер на 75,00 лева за държавна такса
и за юрисконсултско възнаграждение, които ответникът следва
да бъде осъден да му заплати.
Воден от горното и на
основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че
Х.Ш.А., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Т.П.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 419,89 лева, от които
сумата от 381,08 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01,12,2015 г. – 31,03,2018 г., и сумата от 38,81 лева, представляваща лихва за забава за периода
02,02,2016 г. – 02,05,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите, които представляват
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3169/2018 г. по описа
на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Х.Ш.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление ***, направените
разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за платена държавна
такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Х.Ш.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление ***, направените
разноски в заповедното производство в размер на 75,00 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие
на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: