№ 11536
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110102000 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 46986/20.02.2023 г. и с молба с вх. №
58217/21.02.2024 г., подадена чрез процесуалния му представител – юрк.
Т.Ж., срещу множество ответници, с която се иска ответниците да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца в лично качество сумата от 964.37 лева,
представляваща стойността на главница за доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 22, находящ се в гр.
София, адрес, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
13.01.2023 г. до окончателното плащане на сумата, като сумата се дължи от
ответниците, както следва:
Ответникът Т. Ц. М., с ЕГН: ********** – сумата от 750.06 лева
главница /14/18 части от общата сума/,
Ответницата Л. М. П., с ЕГН: ********** – сумата от 107.15 лева
главница /2/18 части от общата сума/;
Ответникът Ю. И. К., с ЕГН: ********** – сумата от 53.57 лева
главница /1/18 части от общата сума/;
Ответникът М. И. К., с ЕГН: ********** – сумата от 53.57 лева
главница /1/18 части от общата сума/;
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
1
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са
изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
Твърди се, че сумите се претендират от ответниците като
съсобственици.
С исковата молба са представени: писмени доказателства.
Препис от исковата молба връчен на Л. М. П. – чрез упълномощено
лице на 09.03.2023 г. /представено пълномощно/ и на Т. Ц. М. – лично на
15.03.2023 г. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на
ответниците НЕ Е ПОСТЪПИЛ писмен отговор.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците Ю. И. К. и М. И. К.
– чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Поради това и на
същите е назначен особен представител. В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на последния – адв. Е. Й. Й. е постъпил писмен отговор, с
които искът се оспорва. На първо място се оспорва качеството потребители
на двамата ответници. Нямало и актуално удостоверение за наследници на
починалия общ наследодател. От своя страна ответникът Т. Ц. М. бил подал
заявление за откриване/смяна на партида, поради което и бил заявил себе си
като ползвател на имота пред ищцовото дружеството, но въпреки това суми се
претендирали и от другите ответници.
Прави се възражение за погасяване по давност на част от процесните
суми.
С отговора са представени справки чрез отдалечен достъп от Агенция
по вписванията.
В хода на производството по делото преди първото съдебно заседание
ответникът Т. Ц. М. е подал молба с вх. № 130484/26.04.2024 г., към която
представя касова бележка за платена на 25.04.2024 г. сумата от общо 1586.38
лева в полза на ищцовото дружество.
С определение № 8727/26.02.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД,
с ЕИК: *********.
В съдебно заседание, проведено на 21.05.2024 г., процесуалният
представител на ищеца заявява, че претендираните суми са изцяло заплатени
– след образуване на делото – като е заплатена процесната главница,
законната лихва за забава, държавната такса и депозита за особен
представител. Не било заплатено единствено възнаграждението за
Ю.сконсулт. Поради това моли за решение съобразно извършените плащания
и за присъждане на разноски за Ю.сконсулт в минимален размер.
2
Ответниците не се явяват по делото и не вземат становище.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД, не изразява становище
по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като
липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен
ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот е начислена следната
сума: главница за топлинна енергия в размер на 964.37 лева за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. От страна на никого от ответниците не се
излагат възражения срещу реалното доставяне на топлинна енергия,
законосъобразното начисляване на сумата, нито срещу правилното й
изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем топлинна енергия.
Посочените суми кореспондират и на представеното по делото
извлечение от сметка и на двете съобщения към фактури.
Ответниците Ю. И. К. и М. И. К. оспорва основно качеството си на
потребители предвид подаденото заявление за откриване на партида от
ответника Т. Ц. М..
По делото липсва спор, че процесните суми са заплатени – след
образуване на делото – от страна на ответника Т. Ц. М. – който е заплатил,
както претендираната от него сума, така и сумата, претендирана от другите
ответници и депозитът за особен представител.
От представения по делото документ за собственост на жилището и
удостоверенията за наследници съдът констатира, че имотът е придобит
първоначално от лицата Цветан М. Стойков – 2/3 идеални части и майка му
Т.ка Т.ова К.а – 1/3 идеална част. След смъртта на Т.ка Т.ова К.а нейната 1/3
част се разпределя по равно между трите й деца ответницата Л. М. П.
получава 1/9 идеална част от имота, вторият й син Иван К. – 1/9 идеална част
и третият й син Цветан М. Стойков /починал след нея/ - също 1/9 идеална
част. След смъртта на Цветан М. Стойков неговите 2/3 и 1/9 или общо 14/18
идеални части се наследяват от ответника Т. Ц. М. /доколкото сестра му
Красимира М. е извършила отказ от наследство/.
Ответницата Л. М. П. обаче притежава 1/9 от имота или 2/18 идеални
части, съответно двамата други ответници по 1/18 идеална част всеки.
Видно от справка чрез отдалечен достъп от Агенцията по вписванията,
представена от двама от ответниците обаче Л. М. П. е дарила своите 2/18
идеални части от имота в полза на Т. Ц. М.. Това обаче е станало чак на
27.07.2023 г. т.е. след процесния период.
От представено по делото копие заявление декларация за откриване на
партида от 11.01.2017 г. обаче се установява, че Т. Ц. М. е поискал партидата
за процесния имот с адрес: гр. София, адрес, ап. 22 да бъде заведена на негово
3
име.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между него и ответниците е била
налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият
е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай няма възражение за
давност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /нотариален акт за собственост, удостоверение за
наследници, копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от
11.07.2016 г. и заявление декларация за откриване на партида/ следва извод,
че ответникът Т. Ц. М. има качеството на потребител на топлинна енергия,
доколкото макар да не е изключителен собственик на процесния имот, между
него и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно
отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се
урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и
4
одобрени от КЕВР.
В тази връзка обаче следва да се отбележи, че по делото е представена
молба заявление от 11.01.2017 г., с която ответникът Т. Ц. М. е поискал в
ответното дружество да бъде открита партида за заплащане на топлинна
енергия за процесния имот, съставлява предложение за сключване на договор
по смисъла на чл. 13 от ЗЗД. Поради това с факта на откриване на партидата и
извършването на доставка на топлинна енергия ищцовото дружество е приело
направеното предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия. Следователно са налице доказателства, че облигационната връзка
между страните по делото е възникнала много преди началото на исковия
период и няма доказателства, а и конкретни твърдения същата да е
прекратявана. Не може да не се вземе предвид и обстоятелството, че
ответникът по иска Т. Ц. М. е регистриран с настоящ и постоянен адрес,
съвпадащи с този на топлоснабдения имот, което е видно от приложените
справки от НБД „Население“. Такава регистрация се извършва по заявяване
на лицето, съгласно действащата към момента на това заявяване редакция на
чл. 92 от Закона за гражданската регистрация – 01.04.2014 г. В тази връзка
към посочената дата ответникът е признал, че ползва имота и до настоящия
момент не е подавал заявление за промяна на тази регистрация /в
съответствие с горните изводи е и трайната съдебна практика – напр. Решение
№ 51/17.02.2020 г. по в.гр.д. № 850/2019 г. по описа на Пернишкия ОС/.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение е доказана – спрямо ответника Т.
Ц. М..
Спрямо останалите ответници исковете следва да бъдат отхвърлени
предвид обстоятелството, че в облигационна връзка с дружеството се
установи да е само Т. Ц. М..
В случая иск за обезщетение за забава не е предявен.
Претендиранните вземания обаче са изцяло заплатени в хода на
процеса – което обстоятелство ищецът потвърждава. Това обстоятелство
подлежи на преценка по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Поради това и исковете
следва да бъдат отхвърлени и спрямо Т. Ц. М. поради плащане след подаване
на исковата молба /като ответникът е платил изцяло сумите за имота/.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само дружеството.
5
В това производство ищцовото дружество претендира разноски за
Ю.сконсултско възнаграждение като не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид обстоятелството, че процесните суми са платени в хода на делото,
това искане е основателно, доколкото ответникът Т. Ц. М. е станал повод за
завеждане на делото. Съдът обаче отчита добронамереността на ответника и
обстоятелството, че същият е заплатили доброволно всичките си задължения.
Поради това и съдът определя съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ Ю.сконсултско
възнаграждение в минималния размер от 50 лева.
Сумата следва да бъде присъдена изцяло в тежест на ответника Т. Ц. М.,
който й се явява потребител на топлинна енергия в процесния период.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, против Л. М. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
адрес, за осъждане на Л. М. П. да заплати на дружеството сумата от 107.15
лева главница за доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
имот – апартамент № 22, находящ се в гр. София, адрес, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2023 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, против Ю. И. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
адрес за осъждане на Ю. И. К. да заплати на дружеството сумата от 53.57
лева главница за доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
имот – апартамент № 22, находящ се в гр. София, адрес, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2023 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, против М. И. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
адрес за осъждане на М. И. К. да заплати на дружеството сумата от 53.57 лева
главница за доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот –
апартамент № 22, находящ се в гр. София, адрес, за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 13.01.2023 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, против Т. Ц. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
6
адрес, ап. 22, за осъждане на Т. Ц. М. да заплати на дружеството сумата от
750.06 лева главница за доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 22, находящ се в гр. София, адрес, за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2023 г.
до окончателното плащане на сумата, поради извършено от ответника
плащане на посочените суми след образуване на настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА Т. Ц. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес, ап. 22
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от 50 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 2000/2023 г. на СРС за Ю.сконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7