№ 581
гр. Русе, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520104270 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск за делба с правно основание чл.69, ал.1 от ЗН
и се намира във фазата по извършването й.
С влезли в сила решение №***/12.12.2022 г. за допускане на делба по настоящото
дело - гр. д. № 4270 по описа за 2022 г. на РРС е допуснато да се извърши съдебна
делба на следния недвижим имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор *** гр.Русе, Община Русе, Област Русе, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № ***г. на изп. директор на АК, aдpec
на имота: гр.Русе, ул.“***“ 41 ет.5 ап.2, самостоятелният обект се намира на етаж пет в
сграда с идентификатор ***, предназначение жилищна сграда-многофамилна, сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор *** предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент — в жилищна или вилна сграда, или в
сграда със смесено предназначение, който апартамент се състои от дневна и кухня,
брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 45.33 кв.м, прилежащи части: изба
60, 1/6 идеална част от сушилня 9 и 0.756°/о ид.части от общите части на сградата;
ниво: l съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия стаж-***.*** ***.*** под
обекта - ***.*** над обекта - ****** ПРИ ПРАВА за съделителите, както следва: 5/6
ид.ч. за Л. С. В., ЕГН:********** и 1/6 ид.ч. за К. Д. У., ЕГН:**********.
Със заключението на приетата по делото експертиза на в. л. И. Л., което съдът
кредитира с оглед на специалните знания на вещото лице и като неоспорено от
страните, се установява, че процесният недвижим имот е реално неподеляем съгласно
1
изискванията на на ЗУТ, както и че пазарната му стойност е 62 575 лв. при
съобразяване на фактическото положение на място и действителната квадратура на
парцела и апартамента, направено от вещото лице.
Съдът като съобразява вида и характера на недвижимия имот, местоположението
му в населеното място и инфраструктурата, както и състоянието на пазара на
недвижими имоти към момента, приема, че посочената в заключението на вещото лице
оценка е действителната стойност на имота по смисъла на чл. 349, ал. 4, изр. последно
от ГПК.
Искане за възлагане на допуснатия до делба жилищен недвижим имот е направил
адв. Л. П. – процесуален представител на ответника. Съгласно чл.349, ал.2 от ГПК ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при открИ.е на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде
поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг
имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение
първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи,
който предложи по-висока цена. Видно е, че тази разпоредба се прилага само когато са
доказани по категоричен начин елементите от уредения в нея фактически състав, т.е.
не е достатъчно наследникът да не притежава друго жилище, но трябва и при открИ.е
на наследството е живял в наследствения имот. В случая от събраните по делото
доказателства е видно, че към момента на открИ.е на наследството ответникът не е
живял в наследствения имот. В тази насока са не само показанията на посочени от
ищцата свидетели – „Преди да почине, няколко месеца преди това със сигурност
живееше сама. Познавам и съпруга на леля ми. Той живее с една жена в с. ***. След
смъртта на леля ми, понеже тя живееше сама последните няколко месеца, той не е
идвал в апартамента дори и за багаж.“ (св.З. Р.), но и показанията на сина на ответника
– св.С. В. – „Баща ми в момента живее със С., мисля че в с. ***, като една седмица са в
с. ***, една седмица в нейното жилище, където тя помага на майка си. Това е от поне
от три години преди смъртта на съпругата на баща ми. Още преди да почине, около
този период, но преди, в момента на смъртта на съпругата на баща ми той беше там в с.
***“. При това положение показанията на св.С. В., която живее заедно с ответника, че
към момента на открИ.е на наследството той е живял с наследодателката в допуснатия
до делба имот, не могат да се кредитират и не са достатъчни за да докажат наличието
на предпоставката по чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на неподеляемия имот. С оглед
на това делбата следва да се извърши чрез изнасянето на имота на публична продан.
По отношение на искането на ищцата по сметките в размер на 600 лв. съдът
съобрази следното: Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС „Когато общата вещ се използува лично
само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване”. В случая елементите от
2
фактическия състав на чл.31, ал.2 от ЗС са налице по отношение на претенцията на
ищцата за обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от м. октомври
2022 г. до м.януари 2023 г. Това е така, т.к. от показанията на посочените от ищцата
свидетели се установява, че приживе на наследодателката ищцата е разполагала с ключ
само за основаната ключалка (на бравата) на блиндираната входна врата на имота с
общо три ключалки. Действително след авария в имота и разбИ.е на тази ключалка той
е заключен от ответника като се е ползвала една от другите две ключалки. След
получаване на поканата по чл.31, ал.2 от ЗС чрез връчване на препис от исоквата молба
ответникът е имал възможност да се освободи от отговорност за обезщетение за
лишаване от ползване като предостави на ищцата дубликат от ключовете, с които
разполага. След като не го е направил и не е предприел никакви действия в тази насока
съдът приема, че той е лишил ищцата от ползване на съсобствения имот съобразно
правата й и не кредитира показанията на посочените от него свидетели че и ищцата и
близките й са разполагали с ключове от другите ключалки. Съобразно заключението на
вещото лице пазарният наем за имота за периода от м. октомври 2022 г. до м.януари
2023 г. е 279 лв. месечно. Съобразно дяловете на страните ищцата има право на 1/6
част или 46,50 лв. месечно. С оглед на това искът следва да се уважи до размер от 186
лв., а за горницата до 600 лв. да се отхвърли.
Страните дължат държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете си.
На основание чл.355 от ГПК направените от тях разноски следва да се
разпределят съобразно стойността на дяловете им.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот –
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** гр.Русе, Община Русе,
Област Русе, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ ***г. на изп. директор на АК, aдpec на имота: гр.Русе, ул.“***“ 41 ет.5 ап.2,
самостоятелният обект се намира на етаж пет в сграда с идентификатор ***,
предназначение жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор *** предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент — в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение,
който апартамент се състои от дневна и кухня, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 45.33 кв.м, прилежащи части: изба 60, 1/6 идеална част от сушилня 9
и 0.756°/о ид.части от общите части на сградата; ниво: l съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия стаж-***.*** ***.*** под обекта - ***.*** над обекта - ****** с
пазарна оценка по делото 62 575 лева, като съделителите се удовлетворят от
3
продажната цена съобразно правата си –5/6 ид.ч. за Л. С. В., ЕГН:********** и 1/6
ид.ч. за К. Д. У., ЕГН:**********.
ОСЪЖДА Л. С. В., ЕГН:********** да заплати на К. Д. У., ЕГН:**********
обезщетение за лишаване от ползване на гореописания съсобствен имот съобразно
правата й в размер на 186 лв. за периода от м. октомври 2022 г. до м.януари 2023 г. и
ОТХВЪРЛЯ искането по сметките в останалата му част – за горницата до 600 лв.
…………………………………………………………………………………
ОСЪЖДА Л. С. В., ЕГН:********** да заплати по сметка на Русенски районен
съд държавна такса в размер на 2 085,83 лв.
ОСЪЖДА К. Д. У., ЕГН:********** да заплати по сметка на Русенски районен
съд държавна такса в размер на 417,17 лв.
ОСЪЖДА К. Д. У., ЕГН:********** да заплати на Л. С. В., ЕГН:**********
сумата в размер на 791,67 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4