Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 08.01.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при
секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 188 по
описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск по чл. 439, ал.
1, във вр. с чл. 124, ал.
1 ГПК.
С
исковата молба се твърди, че на 11.02.2020г.
Р. Т.Р. е получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Вл. Ц. с район
на действие СОС, от която разбрала, че дължи парична сума по изп.дело №……..,
като делото било препратено от ЧСИ Б. Б. по подсъдност и с взискател
"Т.С." ЕАД-С..
Твърди се, че изпълнителното дело е образувано на
основание издаден на 03.10.2014г. по гр.д.№21076/2011г. по описа на Софийски
районен съд, 113 състав изпълнителен лист по силата на който ищцата била
осъдена да заплати на "Т. С." ЕАД София сумите, както следва:
3 789.98 (три
хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) лева -
главница за доставена в периода от м.03.2009г. до м.04.2011г.
топлинна енергия в имот с аб.№273767;
542.27 (петстотин четиридесет и два лева и 27 стотинки_) лева - лихва за
забава върху главницата за периода 01.05.2009г. – 01.12.2011г.;
законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2011г. до
окончателното изплащане на задължението и
356.61 (триста петдесет и шест лева и шестдесет
и една стотинки) лева-съдебни разноски в заповедното производство.
В
поканата изпратена от ЧСИ до Р.Р. било посочено, че паричното задължение, което се
претендира тя да заплати към 31.01.2020г. е в общ размер на 8 812.37 (осем
хиляди осемстотин и дванадесет лева и тридесет и седем стотинки) лева,
от които:3 789.98 (три хиляди
седемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) лева –
главница; 3 120.23 (три хиляди сто и двадесет лева и двадесет и три стотинки)
лева – лихви; 898.88 (осемстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и осем
стотинки) лева — неолихвяема сума;120 (сто и двадесет) лева - разноски по
изпълнителното дело; 783.28 (седемстотин осемдесет и три лева и двадесет и осем
стотинки) лева - такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с
включен ДЛГ. в полза на ЧСИ; 100 (сто) лева – други дължими суми.
С исковата молба се твърди, че вземанията на "Т. С." ЕАД-София
по изпълнително дело №….. по описа на ЧСИ В. Ц. са
погасени по давност, тъй като са предявени след изтичане на 3 годишния давностен срок по чл.111
б."в" ЗЗД, включително и слел изтичане на обшия 5-годишен давностен срок.
Посочено е, че в настоящия
случай изпълнителният лист, от който произтича вземането, е издаден на
03.10.2014г., а изпълнителното дело е образувано на 30.10.2019г. с молба до ЧСИ
Б. Б. с Вх.№…../30.10.2019г., т.е. след изтичане на повече от 5 години след
датата на издаване на изпълнителния лист.
Иска се съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата
не дължи на "Т. С.." ЕАД-С сумите, посочени в издадения в полза на
ответника на 03.10.2014г. по
гр.д.№21076/2011г. по описа на С районен съд, 113 състав изпълнителен лист, а
именно: 3 789.98 (три хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и
осем стотинки) лева - главница, 542.27 (петстотин четиридесет и два лева и
двадесет и седем стотинки) лева - лихва за забава върху главницата за периода
01.05.2009г. - 01.12.2011г., законната лихва върху главницата, считано от
30.12.2011г. до окончателното изплащане на задължението и 356.61 (триста
петдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки) лева съдебни разноски в заповедното
производство, както и че не дължи разноските по изп.д.№20209260400155 по описа
на ЧСИ
с рег. № 926 при КЧСИ.
Претендират
се направените в настоящото производство разноски, в т.ч. държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок ответникът е депозирал
отговор на исковата молба. Оспорва по
основание и размер предявения иск. Счита, че като
клиент на дружеството и потребител Р.Р. е консумирала топлинна енергия за процесния период.
Същата, като физическо лице се явявала собственик
или ползвател на имота, за който е използвана електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството. За ищцата важали разпоредбите на действащото
за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Р.Р. е следвало да
заплаща топлинната енергия в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури
и в срока по чл. 59 от Наредба №1, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната
лихва върху всяка просрочена сума от деня на забавата.
Ответникът твърди, че давностният срок е прекъснат с
подаването на молбата за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ и към момента на прекъсване на давността, не е
изтекла 5-годишна погасителна давност, приложима по отношение на всички
вземания, установени със влязло в сила съдебно решение.
Позовава се на Постановление № 3 от 18.11.1980
г., по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС, според което погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното
осъществяване на вземането. В конкретния случай намира, че с
образуване на изпълнителното производство е прекъсната давността,
съобразно разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД и дружеството е искало извършване на
принудителни действия за събиране на дължимите суми, с оглед на което, едва
след тяхното извършване започва да тече 2 годишния преклузивен срок, визиран в
чл. 330, б. „д" от ГПК /отм/. В
този смисъл претенцията по изпълнителното дело не е погасена по давност и вземането по него
се дължи, предвид датата на която е образувано изпълнителното дело при ЧСИ .
В горният смисъл ответникът счита, че депозираната
искова молба е неоснователна и подлежи на охвърляне.
Ответникът претендира направените разноски по делото, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От приложен по делото Изпълнителен лист /ИЛ/
от 03.10.2014г. е видно, че същия се издава от съдия при РС- София на основание
чл.416 ГПК, след като е влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
09.01.2012г., която издадена по гр.д. №
21076/2011г. по описа на СРС, 3-то г.о., 113 състав. ИЛ е издаден в полза на заявителя по
заповедното производство и ответник в настоящото.
От
съдържането на ИЛ е видно, че процесните суми представляват: стойността на
предоставена топлинна енергия в имот с абонатен № 273767 , мораторна лихва
върху главницата и разноски по
заповедното производство.
Заявените с ИЛ от ответника вземания имат характер на
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД с оглед разясненията дадени с ТР №3/2012г. по т.д. №3/2011г. на ВКС ,
ОСГК, обуславящо и прилагане в настоящия
казус 3-годишния давностен срок по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.
От друга страна вземането
не е установено със съдебно решение, каквото възражение навежда ответника с
отговора по чл.131 ГПК, а с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поради което в случая е неприложима
разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД с оглед предвидената със същия
5-годишна давност.
Процесният
изпълнителен лист е издаден на 03.10.2014 година. С нарочна молба от 30.10.2019г. ответникът по настоящото производство е приложил
изпълнителния лист и е направил
искане до ЧСИ Б.Богданова с район на
действие СГС, за образуване на
изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия / без да сочи конкретен изпълнителен способ/
за събиране присъдените в изпълнителния лист суми в т.ч. главница, законна лихва,
разноски, в т.ч. и такива по водене на изпълнителното производство. С
нарочно разпореждане от
30.10.2019г. ЧСИ Б.Б.
е образувала ИД № ……. по
молбата на „Т. С..“ЕАД-С. от
същата дата. На основание чл.427 ГПК цитираното
ИД е преместено при ЧСИ Вл.Ц., рег. № 926 в КЧСИ и делото е преобразувано в изп. дело № ……...
Претенцията на заявителя по заповедното производство може да
бъде оспорена в производство по чл.439
от ГПК от длъжника, но само ако последният се позовава единствено на настъпили след влизане в сила заповедта за изпълнение факти. В този
смисъл ищцата твърди, че е изтекъл 3- годишен давностен срок, както и изтекла и
5-годишна давност от датата на издаване на процесния ИЛ.
В случая заповедното производство /гр.д. № 21076/2011г. по описа на СРС/
е приключило с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, поради което на 03.10.2014 година е издаден процесния изпълнителен
лист. В случая, с оглед съображенията
изнесени с исковата молба и събраните в настоящия процес доказателства,
изискуемия 3-годишен давностен срок /чл.111, б.“в“ ЗЗД/ е изтекъл
на 03.10.2017 година. В тежест на ответника е да докаже в настоящия процес, но последният
не е сторил това, че към така посочената дата /03.10.2017 година / е имало образувано ИД по молба на „Т.С. “ АД-С. / по издадения в
полза на дружестовто Изпълнителен лист от
03.10.2014г. по гр.д. №
21.76/2011г. по описа на СРС/ и предприети валидни изпълнителни действия
прекъсващи давността в контекста на конкретно предприето изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ /в този смисъл вж. ТР№2/2013г. по
т.д. №2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС , т.10
/. Нещо повече, изтекла е и 5-годишна
давност към 04.10.2019 година, на
каквато също се позовава ищеца в
настоящото производство, като и към така
посочената дата не е имало висящо изпълнително
производство и извършени валидни изпълнителни действия обосноваващи прекъсване
на давността в контекста на постановеното с Тълкувателно решение №2/2013г. по
т.д. №2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, с
което е обявено и за изгубило сила ППВС
№3/1980 година /т.10 от ТР/, на което Постановление се позовава в отговора си
по чл.131 ГПК ответникът по настоящото дело.
Ето защо настоящият състав
намира така предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1, във вр. с чл. 124, ал.
1 ГПК за основателен и доказан, поради което следва да го уважен.
С
оглед изхода на спора и заявената от ищеца с исковата молба претенция за направени разноски по настоящото дело, следва
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на Р. Ранкова сторени такива в общ размер на 1 201.60 лева,
от които адвокатско възнаграждение /съгласно Договор за правна защита и
съдеяствие от 10.02.2020г./ в размер на 1 000.00 лева и 201.60 лв. -
държавна такса.
По
така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т. С. “ ЕАД-С., с ЕИК ….., че Р.Т.Р.,
с ЕГН **********, с адрес:с***, не дължи на
"Т. С." ЕАД-С. поради
погасяване по давност, сумите посочени в издаден в полза на „Т.С."
ЕАД-С. Изпълнителен лист 03.10.2014г. по
гр.д.№21076/2011г. по описа на С. районен съд, 113 състав, както следва: 3 789.98
(три хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки)
лева - главница, 542.27 (петстотин четиридесет и два лева и двадесет и седем
стотинки) лева - лихва за забава върху главницата за периода 01.05.2009г. -
01.12.2011г., законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2011г. до
окончателното изплащане на задължението и 356.61 (триста петдесет и шест лева и
шестдесет и една стотинки) лева - разноски по заповедното производство, както и
разноски по изп.д.№…………. по описа на ЧСИ с
рег. № 926 при КЧСИ.
ОСЪЖДА „Т С.
“ ЕАД-София, с ЕИК……., да заплати на Р.Т.Р., с ЕГН **********, с адрес:с***,
сторени разноски по настоящото дело в
общ размер на 1 201.60 / хиляда двеста и един лева и 60 стоники/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: