Определение по дело №502/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 570
Дата: 9 август 2019 г.
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20193001000502
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  570/09.08.   2019 година                      Град Варна

 

 

Апелативен съд Варна,   търговско отделение, на горепосочената дата      в закрито заседание в състав:          

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА                              ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                                         

като разгледа докладваното от А. Братанова в.т.д. № 502/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби, подадени от ТЪРГОВСКО ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „РУБИН“-гр. Перник, чрез адв. А., и от А.В.Г. и „РУБИНА“ АД-гр. Варна, чрез адв. Г., срещу решение № 1017/19.12.2018г., постановено по т.д. № 738/2017г. по описа на ОС – Варна, с което съдът е:

·                     отхвърлил предявените от ТПК „Рубин“-гр. Перник срещу „Рубина“ АД-гр. Варна, М.В.Д. *** и А.В.Г. *** искове по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД за прогласяване за нищожно джирото, обективирано на гърба на временно удостоверение №7/23.12.1998г., с което ищецът е прехвърлил на първия ответник М.Д. правата върху 920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1000 недоминирани лева, от които 491бр. поименни привилегировани акции без право на глас и 429 броя поименни акции с право на глас поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона;

·                     прогласил за нищожно по предявения от ТПК „Рубин“ иск по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД срещу „Рубина“ АД, М.В.Д. и А.В.Г. джирото, обективирано на гърба на временно удостоверение №7/23.12.1998г., с което ищецът е прехвърлил на първия ответник М.Д. правата върху 920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1000 недоминирани лева, от които 491бр. поименни привилегировани акции без право на глас и 429 броя поименни акции с право на глас, поради липса на основание;

·                     приел за установено в отношенията между страните по предявения иск по чл.71 ТЗ, че ищецът ТПК „Рубин“-гр. Перник е акционер и притежава посочените във временно удостоверение №7/23.12.1998г. 920 броя поименни акции от капитала на ответника „Рубина“ АД-гр. Варна, всяка с номинал от 1000 недоминирани лева, от които 491бр. поименни привилегировани акции без право на глас и 429 броя поименни акции с право на глас;

·                     приел за установено в отношенията между страните по предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК от ТПК „Рубин“-гр. Перник срещу М.В.Д. и А.В.Г., че ищецът притежава посочените в временно удостоверение №7/23.12.1998г. 920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1000 недоминирани лева, от които 491бр. поименни привилегировани акции без право на глас и 429 броя поименни акции с право на глас.

·                     отхвърлил предявените от ТПК „Рубин“ срещу „Рубина“ АД иск по чл.124, ал.1 ГПК за бъде прогласено за нищожно взетото решение на Общото събрание на акционерите на „Рубина“ АД, проведено на 05.06.2017г., а именно: по т.1 за отлагане на провеждането на общото събрание на акционерите за дата 20.06.2017г. и в условие на евентуалност иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на акционерите от 05.06.2017г. поради неговото противоречие със закона и устава;

·                     отхвърлил предявените от ТПК „Рубин“ срещу „Рубина“ АД иск по чл.124, ал.1 от ГПК за бъдат прогласени за нищожни взетите решения на Общото събрание на акционерите на „Рубина“ АД, проведено на 20.06.2017г., а именно: по т.1 решение за приемане на доклада на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2016г., по т. 2 решение за приемане на доклада на регистрирания одитор за извършената проверка на годишния финансов отчет на дружеството за 2016г. и е приет проверения и заверен годишен финансов отчет на дружеството за 2016г., по т.3 решение за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите за дейността им през 2016г. и в условие на евентуалност иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите поради тяхното противоречие със закона и устава.

Въззивникът ТПК „Рубин“-гр. Перник, след уточнение на обжалваемия интерес, сочи, че обжалва решението в неговата отхвърлителна част и по – конретно досежно исковете по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД за прогласяване за нищожно джирото, обективирано на гърба на временно удостоверение №7/23.12.1998г., с което ищецът е прехвърлил на първия ответник М.Д. правата върху 920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1000 недоминирани лева, от които 491бр. поименни привилегировани акции без право на глас и 429 броя поименни акции с право на глас поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона и исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на решение на ОСА на Рубина АД проведено на 05.06.2017г. и ОСА от 20.06.2017г. и в условията на евентуалност искове по чл. 74 ТЗ. Намира решението в обжалваните му части за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части. Претендира присъждане на разноски. Не се правят нови доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от А.В.Г. и „Рубина“ АД, чрез адв. Г., с който се излагат съображения за неоснователността на въззивната жалба на ТПК „Рубин“, намирайки решението в съответните му части за валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.

Въззивниците А.В.Г. и „Рубина“ АД, обжалват решението в неговата уважителна част, както следва:

= по отношение и на двамата жалбоподатели в частта, с която съдът на осн. чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД е прогласил за нищожно джирото, обективирано на гърба на временно удостоверение №7/23.12.1998г., с което ТПК „Рубин“ е прехвърлил на първия ответник М.Д. правата върху 920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1 000 недоминирани лева, от които 491бр. поименни привилегировани акции без право на глас и 429 броя поименни акции с право на глас, поради липса на основание;

= по отношение въззивното дружество „Рубина“ АД в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът ТПК „Рубин“-гр. Перник е акционер в „Рубина“ АД и притежава посочените във временно удостоверение №7/23.12.1998г. 920 броя поименни акции от капитала на ответното дружество „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1 000 недоминирани лева, на осн. чл. 71 ТЗ;

= по отношение въззивникът А.В.Г. в частта, с която е прието за установено по предявения срещу А.Г. и М.Д. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът притежава посочените във временно удостоверение №7/23.12.1998г. 920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД.

Намират решението в обжалваните му части за неправилно, постановено при погрешно възприемане на фактическата обстановка и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Навеждат се оплаквания и за необоснованост в частта, с която се приема за установено, че основание за извършване на джирото от страна на ищеца (за прехвърляне на 920 броя акции по временно удостоверение на М.Д.) е решението на ОС на кооператорите от 15.04.1998г. Към датата на вземане на решението временното удостоверение не е било издадено (това е станало на 23.12.1998г.) и обективно е било невъзможно на 15.04.1998г. да се вземе решение за прехвърляне на акции по издадено на последваща ОС дата временно удостоверение. По делото липсват доказателства за членство на ответницата М.Д. в кооперацията след 23.12.1998г. и същата да е била член-кооператор към датата на джиросването. Счита, че не е необходимо решение на ОС на кооперацията, за да бъде извършена процесната сделка джиро, а отмененото решение на ОС на кооперацията не е основание за извършване на джирото. Последното поражда своите правни последици независимо дали е взето решение на ОС или не. Поради това намира за неправилен извода на съда, че процесното решение на ОС се явява каузална сделка. В тази връзка излага съображения, че приложение следва да намерят разрешенията дадени с ТР № 3/2013г. и ТР № 4/2016г. на ОСГТК на ВКС. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски. Няма направени доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ТПК „Рубин“, с който се излагат съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на въззивната жалба на А.В.Г. и „Рубина“ АД. Иска присъждане на съдебни разноски.

След като разгледа книжата по делото и извърши проверка за редовността на жалбите, съдът установи следното:

Въззивната жалба на ТЪРГОВСКО ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „РУБИН“-гр. Перник е депозирана в срок и отговаря на законовите изисквания.

По отношение въззивната жалба на А.В.Г. и „Рубина“ АД с оглед направените с писмения отговор от ТПК „Рубин“ възражения за допустимост на същата, съдът намира, че същата е депозирана в срок. Разпоредбата на чл. 376, ал. 3 ГПК, приложима в производства по търговски спорове, възпроизвежда по аналогичен начин смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК. При постановяване на решение по чл. 376 ГПК, срокът за обжалване тече от постановяването му. Законодателят обаче изрично е предвидил, че когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено (арг. чл. 62, ал. 3 ГПК). В този смисъл е и приетото с ТР № 12/11.03.2013г. по тълк.д. № 12/2012 г., ОСГК на ВСК разрешение, съгласно което в случай на връчване на преписи от решението по чл. 7, ал. 2 ГПК, което променя началния момент на срока за подаване на жалба, срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК, тече от указаното от съда при изпращане препис от решението. С други думи в разглеждания случай, за начален момент, от който тече срокът за обжалване на въззивното решение следва да се приеме датата последваща датата, на която съдът предварително е посочил, че ще постанови решението си или датата на връчване на съобщението на страната.

Предвид гореизложеното съдът намира въззивните жалби за подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и са надлежно администрирани. Същите са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и отговарят на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустими и редовни и следва да се насрочат за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съставът на ВнАпС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА за разглеждане въззивни жалби подадени от ТЪРГОВСКО ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „РУБИН“-гр. Перник, чрез адв. А., и от А.В.Г. и „РУБИНА“ АД-гр. Варна, чрез адв. Г., срещу решение № 1017/19.12.2018г., постановено по т.д. № 738/2017г. по описа на ОС – Варна.

НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 502/2019г. по описа на ВАпС в о. с. з. на 27.11.2019 г. от  14.00  часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: