МОТИВИ:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия М.С.К., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ
характер, а именно:
„На 21.12.2016 година в град Плевен
управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка ”*** ” с рег. № ***
след употреба на наркотични вещества- метамфетамин и метадон, установено със съдебно–химическа /токсикологична/ експертиза
на Специализирана токсикологична лаборатория към ВМА –гр.София.„
Престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание
поддържа така предявеното обвинение и след анализ на събрания в хода на
съдебното следствие доказателствен материал, взема становище, че то е доказано
по несъмнен начин. При определяне размера на наказанието счита, че от съда
следва да бъдат взети предвид смекчаващите обстоятелства - направеното
самопризнание, съдействието за разкриване на обективната истина в хода на
съдебното следствие, съжалението за извършено престъпление. Поради това
предлага съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и
да му наложи наказание с приложение разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, като
определи наказанието към предвидения за това престъпление минимум от 1 година
лишаване от свобода. С оглед наличието на предишни осъждания на подсъдимия и
наложените му наказания лишаване от свобода счита, че наказанието задължително
следва да се изтърпи ефективно, както и да му се наложи глоба към минимума
предвиден в закона.
На осн. чл. 343г от НК предлага
подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6
месеца.
Подсъдимият
се признава за виновен по така предявеното му обвинение и изразява съжаление за
извършеното от него. Моли съда за минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели и приложените по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
На 21.12.2016 година в град
Плевен подсъдимият М.С.К. управлявал лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, след като употребил наркотични
вещества –метамфетамин и метадон .
В 01:24 часа на същата дата, полицейските служители при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Плевен
- свидетелите М.П.Н. и Д.И.А. спрели за проверка управлявания от подсъдимия лек
автомобил до бл. 31 в ж.к. „Сторгозия“. Установили самоличността на подсъдимия, след което го
тествали за употреба на алкохол, но резултатът бил отрицателен. След това
тествали подсъдимият К. за наличие на наркотични вещества с
Дрегер „Дръг тест 5000“, с фабричен № ARHJ - 0005. Уредът отчел
положителен резултат за наличие на
наркотични вещества – кокаин, амфетамин и метамфетамин.
На подсъдимия К. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение и му бил издаден талон за
медицинско изследване. След това същият се явил в Спешно приемно отделение към
УМБАЛ „Георги Странски”- град Плевен, където дал кръв и урина за изследване.
В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебно
–химическа /токсикологична/ експертиза при ВМА - гр.София, от която е видно, че
в предоставените за анализ проби се
установява наличие на наркотични
вещества метамфетамин и метадон.
Съгласно Приложение № 1 към чл.3,
ал.ІІ от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
метамфетамина и метадонът са в списъка на „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
Горната
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, находящи се в досъдебно
производство № Д-2485/2016 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен,
прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, разпитани в хода на
проведеното досъдебно производство като обективни, логични, непротиворечиви и
съответстващи помежду си и на останалите възприети доказателства по отношение
на предмета на доказване.
От всички събрани по делото доказателства по несъмнен
и категоричен начин се налага изводът, че с деянието си подсъдимият М.С.К. е
осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като на 21.12.2016 година в град Плевен
управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка ”*** ” с рег. № ***
след употреба на наркотични вещества- метамфетамин и метадон, установено със съдебно–химическа /токсикологична/
експертиза на Специализирана токсикологична лаборатория към ВМА –гр.София.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи
се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния
ред в хода на проведено досъдебно производство. Събраните писмени
доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка. Показанията на разпитаните
свидетели са последователни, логични и водят до установяване на едни и същи
факти. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение
така установените факти. В проведения на досъдебното производство разпит
обвиняемият М.С.К. не се признава за виновен.
В хода на съдебното следствие, подсъдимият изразява становище, че признава
вината си и моли съда за минимално наказание.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК.
За да е налице осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК
от обективна страна следва да се установи по категоричен начин, че подсъдимият
е употребил наркотично вещество, след което е предприел управление на МПС.
От обективна страна безспорно по делото се установи, че на 21.12.2016 г., в гр. Плевен, подсъдимият М.С.К. е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, с рег. № *** след
употреба на наркотични вещества – метамфетамин и метадон, установено със
съдебно-химическа/токсикологична/ експертиза на Специализирана токсикологична
лаборатория към ВМА - София, представляващи високорискови наркотични вещества.
От субективна страна деянието е било извършено при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване, т.е. знаел е, че е
употребил наркотични вещества, които водят до нарушаване на нормалните функции
на възприятията, но въпреки това е управлявал моторно превозно средство.
По изложените съображения съдът прие за доказано, че подсъдимият М.С.К. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състав на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което го призна за виновен.
Мотивите и подбудите за извършване на деянието са незачитане на установените правила за движение по пътищата.
Съдът счита, че обществена опасност на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е висока и е налице проява на разпространено в настоящия момент явление с
висока социална укоримост, категорично застрашаващ широк кръг обществени отношения.
Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества ограничава чисто
физиологичните възможности на водача да прецени обективно пътните фактори и
създава предпоставки за много тежки произшествия.
По вида и
размера на наказанието:
При определяне наказанието на подсъдимия М.С.К. , съдът съобрази степента на обществената опасност на деянието
и на дееца.
Съдът обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите
и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанието.
Смекчаващи вината обстоятелства-
съдът приема като такива- младата възраст на подсъдимия, искреното му съжаление
за извършеното, направените пълни самопризнания в хода на съдебното следствие,
а като отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема като такива- незачитане на
правовия ред, неуважение на общоприетите
ценности в обществото, по-високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец предвид
миналото му осъждане, видно от справката за съдимост.
За така извършеното престъпление
от страна на подсъдимия М.С.К., законът предвижда „Лишаване от свобода“ от 1 до
3 години и Глоба от 500 до 1500лв.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия М.С.К. за ВИНОВЕН по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и му наложи наказание 1 година
лишаване от свобода и Глоба в размер на 500.00 лева, което наказание
да изтърпи ефективно, като на основаване чл. 61 т. 2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража определи “СТРОГ” режим.
На основание чл. 60 ал. 1 от същия закон съдът постанови наказанието
лишаване от свобода като осъдения се настани в затвор.
В процесния случай
не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, с оглед
многобройните осъждания на подсъдимия М.С.К..
При определяне вида и размера на наказанието
съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията чл. 54 от НК при превес на
смекчаващи вината обстоятелства.
Размерът
на наказанието е съобразен със закона, обстоятелствата по делото и личността на
подсъдимия. Наказанието е съобразено и с целите по чл. 36 НК, степента
обществена опасност на извършеното деяние, степента обществена опасност на
подсъдимия и обстоятелството, при определяне размера на глобата, че подсъдимия
не реализира доходи.
На следващо място, разпоредбата на
чл.343г от НК, задължава съда във всички случаи на деяние по чл. 343б от НК да
приложи разпоредбата на чл.37, ал.1, т.7
от НК и съдът намира, че на подсъдимият
следва да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
По въпроса за веществените
доказателства:
По делото като веществено доказателство е приобщена – 1 бр. тест касета от
техническо средство “Drug test 5000”,
с фабр. № ARAN0514, намиращо се на корицата на досъдебното производство, което
съдът постанови, след влизане на присъдата в сила да се унищожи по предвидения
за това ред.
По въпроса за разноските:
Направените по делото разноски в размер на 321 лв. се възлагат в тежест на
подсъдимия М.С.К..
С оглед така направените
фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед
разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този
размер.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: