Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.10.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и първа
година в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2562 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 266 ЗЗД вр. с чл. 99, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е правоприемник по силата на сключен
договор за прехвърляне на вземане от 03.11.2020 г. на вземане на „В. – Ч.В.“
ООД, произтичащо от договор за изработка, сключен с ответника и обективиран в
анекс, подписан на 27.10.2015 г. към договор за консорциум от 26.10.2015 г.
Посочва, че на 26.10.2015 г. между „А.“ ЕООД и „В.– Ч.В.“ ООД е сключен договор
за консорциум, по силата на който двете дружества са се съгласили да обединят
усилията и дейността си, като учредят консорциум по смисъла на чл. 275 и чл.
276 от Търговски закон под формата на гражданско дружество, съгласно
разпоредбите на чл. 357 и сл. от Закона за задълженията и договорите. Целта на
създадения консорциум е участие в обществена поръчка по реда на Закона за
обществените поръчки с възложител – Община Г. и с определен предмет, а
дейността на учредения консорциум се осъществява под търговското наименование Х.Г.2015.
Твърди, че водещият съдружник в консорциума е „А.“ ЕООД. Посочва, че на
27.10.2015 г. междуА.и В. е подписан Анекс към договора за консорциум от
26.10.2015 г., по силата на който страните се съгласяват, че В. ще отговаря за
изпълнението на конкретно посочени дейности по обществената поръчка с
възложител – Община Г., както и че възнаграждението на В. за посочените в
предходния абзац дейности, е в размер на 35 000 лева без ДДС. Твърди, че
уговорената дейност в горепосочения анекс е извършена качествено и в срок от В..
Твърди, че работата е приета без забележки и от Консорциума „Х.Г.2015“ и в
последствие и от Община Г., като възложител по договор № 16/18.02.2016 г.
Счита, че за В. е възникнало вземане към Консорциума „Х.Г.2015“ за дължимото
възнаграждение за изработване на посочените в анекса дейност и в размер на
35 000 лева без ДДС или 42 000 лева с ДДС. Посочва, че на 03.11.2020
г. между „В. – Ч.В.“ ООД, от една страна и Адвокатско дружество „Х.И П.“, от
друга, е сключен договор за прехвърляне на вземане, което произтича от
сключения на 27.10.2015 г. анекс. Твърди, че са изготвени уведомления за
прехвърлено вземане и придружителни писма към същите за връчване на адресатите
Консорциум „Х.Г.2015“ и до „А.“ ЕООД. Уведомленията съдържат и покана за
плащане на вземането в 7-дневен срок от получаването им от адресатите. Счита,
че няма пречка при уреждане на отношенията по повод на едно гражданско
дружество, за постигане на общата цел, съдружниците да сключат и друг договор,
с който да уреждат други отношения помежду си. Този договор също е
облигационен, но има самостоятелен характер и урежда отношения между
съдружниците по повод участието им в гражданското дружество, отношенията,
създадени между съдружниците въз основа на този договор са от типа „насрещни“,
което не променя съществуването на договора за гражданско дружество, в
изпълнението на който се сключва вторият договор, и не отпада необходимостта
вторият договор да не противоречи, а да е в съответствие с характера и
задълженията на съдружниците, поети с договора за гражданско дружество и
посочени в закона. Твърди, че работата, която е посочена в анекса е изпълнена
от „В. – Ч.В.“, приета е от Консорциума и е настъпил падежът за плащане на
възнаграждението за извършената работа, който е настъпил най-късно на 18.10.2016
г., когато възложителят е подал заявление за издаване на разрешението за
строеж. Предвид изложеното, в качеството си на цесионер с придобито вземане по
силата на договор за прехвърляне на вземане от 03.11.2011 г., претендира
заплащането на възнаграждение по сключен между цедента – В. и консорциума
договор за изработка, обективиран в Анекс, подписан на 27.10.2015 г. към
договор за консорциум от 26.10.2105 г. Претендира разноски.
С
молби от 02.02.2021 г., 05.02.2021 г. и 16.02.2021 г., след дадени указания от
съда, ищецът Адвокатско дружество „Х.И П.“ уточнява, че предявеният иск е срещу
ответника „А.“ ЕООД; че с анекс към договора за консорциум, сключен на
27.10.2015 г. между ищеца и ответника е сключен самостоятелен договор за
изработка; че ответникът „А.“ ЕООД е възложител по договор за изработка по
смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД; че с договора за цесия му е прехвърлено вземането
по самостоятелния договор за изработка, сключен между „В. – Ч.В.“ ООД и „А.“ ЕООД;
че по силата на анекса от 27.10.2015 г. „А.“ ЕООД е възложило на „В. – Ч.В.“
ООД да извърши проектиране на конкретен определен обект, за което му се дължи
възнаграждение в размер на 42 000 лева, което възнаграждение се явява текущ
разход за консорциума, който е следвало да бъде покрит след получаване на
авансовото плащане от страна на „А.“ ЕООД на 28.11.2018 г. Посочва, че в
договора за консорциум са налице уговорки, относно извършване на работите,
разпределяне на печалби и загуби, включително и за покриване на текущи разходи
– чл. 17 и сл. от договора. В тази връзка, по силата на анекса от 27.10.2015 г.
„А.“ ЕООД е възложило на „В. – Ч.В.“ ООД да извърши проектиране на конкретно
определен обект – за което му се дължи възнаграждение в размер на 42 000
лева. Това възнаграждение се явява текущ разход за консорциума, който е
следвало да бъде покрит след получаването на посоченото в предходния абзац
авансово плащане. В договора за консорциум е налице такава уговорка, а именно в
чл. 20, ал. 2 от същия.
В
срока по чл. 367 ГПК ответникът „А.“ ЕООД, редовно уведомен при условията на
чл. 50, ал. 4 ГПК, не подава отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК вр. чл. 377 ГПК
за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:
Установява
се, че препис от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, като в срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба. Представител на ответника не се явява в първото по делото
заседание, за което е редовно призован, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложената по делото
призовка, на ответника изрично са указани последиците от неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
При
съобразяване заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
и приети писмени доказателства, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 266 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД се
явява вероятно основателен.
Предвид
изложеното и доколкото ищецът е направил изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки
за това.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
С оглед изхода на спора, право на
разноски има ищецът, на когото следва да се присъдят разноски в общ размер на
3 816 лева, от които 1 680 лева за държавна такса и 2 136 лева
за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва
банкова сметка, ***ните суми с IBAN: ***, BIC: *** „Уникредит
Булбанк“ ЕАД.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 266 ЗЗД
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД „А.“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес: ***, да заплати на
Адвокатско дружество „Х.И П.“, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София,
ж.к. *********, сумата от
42 000 лева с ДДС /четиридесет и две хиляди лева/, представляваща
дължима сума за възнаграждение по сключен между „А.“ ЕООД и „В. – Ч.В.“ ООД
договор, обективиран в анекс от 27.10.2015 г. към договор за консорциум от
26.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба 29.12.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „А.“ ЕООД, с ЕИК: *********, с
адрес: ***, да заплати на Адвокатско дружество „Х.И П.“, с БУЛСТАТ: *********,
с адрес: гр. София, ж.к. *********, сумата в размер на 3 816 лева
/три хиляди осемстотин и шестнадесет лева/, представляваща направени по
делото разноски.
Решението
е окончателното и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: