Решение по дело №593/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по искова молба, предявена Б. Н. Ш., с [ЕГН], с адрес, посочен в исковата молба: [населено място], [община], [област], [улица], чрез процесуален представител адвокат Д. П. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. в периода от 12.02.2021 г. до 25.09.2021 г. за престоя му в Затвора [област], ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (в Затвора [област]), изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.) в килиите, в които е бил настанен; без санитарен възел на определените и задължителни места; лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи (мишки и плъхове); липса на адекватно лечение; липса на подходяща храна за здравословното му състояние; липса на баня и тоалетна на коридора в Затвора [област]; няма пералня, поради което перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен; не му е осигурявана храна като вегетарианец.

Претендира се присъждане на разноски, а именно 10 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

ІІ. За фактите:

5. От данните по делото (Справка на вх. № 2607/31.03.2025 г. от 01.01.2025 г. на Инспектор „СДВР“ Г. А. – л. 18; Справка рег. № 238/01.04.2025 г. на ИСДВР ЗООТ [област] – л. 19-20; Справка на вх. № 4466/02.06.2025 г. от 03.06.2025 г. на Инспектор „СДВР“ Г. А. – л. 43; Справка към рег. № 4460/02.06.2025 г. от 04.06.2025 г. на НС „ФЛКР“ К. С. – л. 45; Становище от 05.06.2025 г. на мл. инсп. П. Н. – готвач – л. 50; Справка рег. № 376/04.06.2025 г. на ИСДВР ЗООТ [област] – л. 51-52; Медицинска справка от 04.06.2025 г. на д-р С. – л.57-20) се установява, че Б. Н. Ш. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора [област] в част от посочения по-горе период, а именно:

- от 12.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл., като няма запазени данни в коя стая на Приемно отделение е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно до разпределението си в ЗООТ [област] на 19.02.2021 г. (само за сравнение – данните за настаняване на ищеца в ЗООТ [област] са от 23.02.2021 г.)

За периода от 20.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл. няма данни къде е бил настанен ищецът.

Според информацията, предоставена от Затвора [област], във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Банята за лишените от свобода е обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, ползва се от лишените от свобода по утвърден график, като от График за разпределение на времето на лишени от свобода от V пост (л. 44), в който е включено и дневното разпределение на времето на л.св. от Приемно отделение, се установява, че за баня са определени дните вторник и четвъртък от 09,30 часа до 10,30 часа.

ГДИН сключва централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора, в подкрепа на което е представен Протокол – Инспекционен лист за извършена ДДД обработка на 08.02.2021 г., в който е описан размер на третираната площ – 4 000 кв.м. („всички части“), препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето, извършило, описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето, приемащо извършената работа.

Относно предоставянето на вегетарианска храна е приложено становище от мл. инсп. П. Н. - готвач, съгласно което, включването в меню, различно от общата храна (вегетарианско или мюсюлманско) става след подаване на молба от лишения от свобода до ИСДВР, същата се предава на готвача и се добавят към желаното меню. Молбите се сочи, че се съхраняват 3 години съгласно Заповед Л-42/02.01.2020 г. на ГДИН във връзка със Закона за националния архивен фонд. Всяка една постъпила молба се изпълнява задължително и ако въпросното лице е подало такава, то тя му е била осигурена и той е получавал желаната от него храна.

Прането на дрехите на лишените от свобода става по усмотрение на самите лишени от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. За периода от 12.02.2021 г. до 25.09.2021 г. в Затвора [област] е имало налична професионална пералня, която е функционирала и л.св. са имали достъп до нея по утвърден график. Съгласно Седмичен график на служебната пералня в Затвора [населено място] за спалното бельо на лишените от свобода са предвидени дните понеделник и четвъртък, лични дрехи на социално слаби лишени от свобода – за сряда, а лични дрехи на лишените от свобода със здравословни причини – за събота (л. 16). Простори за дрехи има в общите помещения на лишените от свобода на всеки пост. Във всяко общо помещение има по пет простора с дължина по 5 метра.

От Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за 1 (един) месец, утвърдена от Главния директор на ГДИН, се установява, че на един лишен от свобода – мъж се полагат 200 гр. сапун тоалетен за къпане и миене, 250 гр. сапун обикновен за пране и 400 гр. перилен препарат – прах за пране (л. 15).

6. По делото като свидетел е разпитан М. В. М.. Същият заявява, че през периода 12.02.2021 г. до 25.09.2021 г. са били заедно с ищеца на Шести пост в Затвора [област]. Свидетелят е бил в стая № 6, а ищецът е бил в стая № 12. По цял ден стаите били отворени - от 6 часа сутринта до 7 часа вечерта и можели да обикалят по стаите, така че е посещавал много пъти стая № 12, където е бил ищецът. За стая № 12 посочва, че е преходна – състои се от една голяма и една малка стая, които са преходни, ищецът е бил в по-голямата стая, в която бил и 10-12 човека, а в по-малката 3-4 човека с една тоалетна. Понеже всяка вечер свидетелят минавал на проверка със старшините по стаите и на самата тетрадка се пишело колко квадрата е и за колко човека е предназначена, посочва, че максималният брой на стая № 12 е 6 човека, като квадратурата на голямата стая е 27 кв.м., а на малката е 12 кв.м. В стая № 12 балатумът бил изпокъсан, имало дупки в пода, по стените имало влага и мухъл, вратата на тоалетната била счупена с дупки и се виждало през нея. Настанените в тази стая слагали чаршафи по стените, защото мазилката падала и ремонт не бил правен от 2008 г., само една дограма били сменили. В стая № 12 имало една дървена маса, два железни стола и три железни шкафа за десет човека. Лишените от свобода си държали дрехите и храната под вишките в кашони, в сакове. В стая № 12 имало достатъчно легла за всички, някои били двойни, едно над друго, но било много тясно. Не само в стая № 12, в целия затвор било пълно с дървеници, хлебарки и котки. Котките влизали в столовата, по прозорците се качвали, по краката им обикаляли. Имало затворници от малцинствата, които ги хранели. Пръскали против дървеници и хлебарки на три месеца, но свидетелят не знае с какво са пръскали, защото започвали да хапят още по-силно вечер. Никъде нямало дежурно осветление по стаите. Шести пост бил на втория етаж, лятото нямало никакво налягане, умирали от жажда, защото нямало вода и от жега, защото не можели да се изкъпят. В Затвора [област] от 4-5 години нямало пералня, имало само за администрацията и за хотела, в който спели старшините. В целия затвор перяли в кофи с бързовари и простирали в стаите. Вероятно влагата и мухълът в стаите, според свидетеля, е от простирането на дрехите вътре в тях. Лекар в този период нямало, свидетелят си спомня, че е била жена. Когато имали график, тя все си измисляла, че има някакви ангажименти и я нямало. Дори я били хванали с незаконни вещи – телефони и алкохол, и я уволнили. Дори, според свидетеля, в „Господари на ефира“ я имало. В Затвора [област] такива вегетарианци нямало, давали само месо, включително и на ищеца. Имало само диета за диабет и гастрит и мюсюлманска храна, друга храна нямало. Банята в затвора се намирала на карето и за да стигнат до там се завивали с кърпи - зиме, лете минавали през карето, за да стигнат до банята по кърпи, тъй като нямало закачалки къде да си оставят дрехите – имало само две, три закачалки за дрехи. Случвало се е по 20 минути да ги заключат старшините в банята на шест работещи душа, защото нямало кой да ги охранява. В банята имало топла вода, но нямало налягане. Нямало обособено помещение за съблекалня. Ищецът бил обиден и възмутен от администрацията и от нерви му окапала косата на петна. През 2021 г. ищецът бил в ЗООТ [област] последните два месеца. Доколкото свидетелят си спомня, месец май или юни отишъл в [област]. Когато ищецът дошъл в затвора, бил с коса, но там му окапала на петна. На много хора така им ставало в затвора, свидетелят ги е виждал и твърди, че това било на нервна почва, според него.

ІІІ. За правото:

7. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище [област], като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [област].

8. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора [област] към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

9. На следващо място следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това, разбира се, очевидно налага преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в някое от специализираните за това места и по-точно в това, изрично посочено от ищеца.

Тук е мястото да се посочи, че от приетите по делото доказателства се установява, че Ш.не е пребивавал в Затвора [област] от 23.02.2021 г. до 25.09.2021 г., доколкото, считано от 23.02.2021 г. до 05.08.2021 г. е пребивавал в ЗООТ [област], след което е бил освободен. Само това е достатъчно да се приеме, че в тази част (досежно претендираните неимуществени вреди през цитираните по-горе периоди, през които Ш.не е пребивавал в Затвора [област]), исковите претенции са неоснователни.

При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора [област] от 12.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл.

10. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 [жк], не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

11. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

11.1. Всички спални помещения в Затвора [област], следователно и помещенията, които е обитавал Ш.при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през периода от 12.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е имал правото да притежава нагревател, с който да си топли вода. Имал е достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС (така График за разпределение на времето на лишени от свобода от V-ти пост, в който е включено и дневното разпределение на времето на л.св. от Приемно отделение – л. 44).

Преминаването през двора, за да се достигне до банята, също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според цитираната по-горе разпоредба на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени. Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора [област] също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора [област], не е нормативно установено задължение на ответника.

11.2. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията за претърпени вреди от лошата хигиена и по-конкретно наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора [област], тъй като от страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключен договор от страна на ответника, а именно протокол за извършени дейности по ДДД непосредствено преди настаняването на ищеца в Затвора [област], който съдържа информация за размера на третираната площ, препарата, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило, описаните в протокола дейности и имената на лицето, заявило/приело обработката. Този извод не се променя и от показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Друг е въпросът, че посоченият свидетел твърди, че е бил през целия исков период (от 12.02.2021 г. до 25.09.2021 г.) заедно с ищеца в Затвора [област], при положение, че се установи, че Ш.е пребивавал в Затвора [област] единствено от 12.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл., т.е. 11 дни.

По идентичен начин стои въпросът и със следващите оплаквания, че в затвора има много котки, които влизат в столовата, качват се по масите, ядат от храната и са предпоставка за болести и зарази, доколкото същите не са подкрепени с никакви доказателства. До извод за противното не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, които в тази част съдът не кредитира, освен по посочените вече по-горе съображения и доколкото на съда е служебно известно, че свидетелят М. е инициирал производство по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията му следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

11.3. Относно твърдението на ищеца за здравословни проблеми, достатъчно е да се посочи, че от събраните по делото доказателства, не се установява ищецът да е имал такива през процесния период и да не му е осигурена медицинска помощ. При липса на здравословни проблеми, не е имал нужда и от спазване на определен хранителен режим. А що се касае до твърдението му, че устно е уведомил администрацията на Затвора [област], че е вегетарианец, която не е взела предвид това обстоятелство и му давали месна храна, е налице нарочно становище, от което се установява, че включването в меню, различно от общата храна, става с подаване на молба, каквато молба ищецът не твърди да е подавал, още по-малко пък да му е било отказано, поради което и тези му твърдения следва да бъдат приети за недоказани.

11.4. Като недоказани следва да се приемат и следващите твърдения за липса на пералня в Затвора [област] в периода, в който се установи, че ищецът е пребивавал там, доколкото е налице нарочно изявление в тази насока, че за целия исков период, а именно от 12.02.2021 г. до 25.09.2021 г. в Затвора [област] е имало налична пералня, която е функционирала и лишените от свобода са имали достъп до нея по утвърден график (представен по делото). По делото не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитания по делото свидетел. В този смисъл и доколкото се твърди, че вследствие на прането и простирането в стаите в килията, е имало мухъл и плесен, при положение, че в Затвора [област] е осигурена пералня, както и са обособени в общите помещения простори за дрехи, то не са налице незаконосъобразни действия и/или бездействия от органите по чл. 284 от ЗИНЗС.

11.5. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация, обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 5 от настоящото решение). Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията, обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесния период, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието „изтезание“ и понятието „нечовешко или унизително отнасяне или наказание“ се състои в „различната интензивност на причиненото страдание“ (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото [Наименование]). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“, каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси, свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

12. Установява се обаче, че в периода, в който ищецът е пребивавал в Затвора [област], а именно от 12.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл., за една част от него – от 12.02.2021 г. до 19.02.2021 г. е посочено единствено, че ищецът е пребивавал в Приемно отделение, но няма запазени данни в коя стая е бил настанен, както и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно, а за периода от 20.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл. няма представена никаква информация. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:

Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Приложението на тази процесуална презумпция предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

В случая, Началникът на Затвора [област] е бил задължен да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение, административният орган е изпълнил частично, тъй като не е представил справка, съдържаща информация, свързана с пребиваването на Ш.в мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за обсъждания тук период - от 12.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл., или общо за 11 дни.

Изложеното до тук, според настоящия съдебен състав е основание да се приеме, че поведението на ответника следва да се квалифицира като неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 285 ал. 3 от ЗИНЗС. Това обстоятелство (неизпълнение на задължение по смисъл на чл. 285 ал. 3 от ЗИНЗС) от своя страна, преценено наред с останалите събрани по делото доказателства, в частност ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства, е основание да се приеме, че в периода от 12.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл., Ш.е бил настанен в спални помещения, в които е разполагал с жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

Тези факти (на обитаване на пренаселени килии) са достатъчни, за да се приеме, че в посочения по-горе период, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Ш.в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

13. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в периода от 12.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл., следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, именно в размер на 88 лв. за периода от 12.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл., за престоя му в Затвора [област], който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 10 000 лв. и за периодите от 23.02.2021 г. до 25.09.2021 г. вкл., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

ІV. За разноските:

14. С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 11,44 лв., съразмерно на уважената част от предявения иск.

15. Ще следва също така ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на Б. Н. Ш., с [ЕГН], обезщетение в размер на 88 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 12.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора [област], като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 10 000 лв. и за периодите от 23.02.2021 г. до 25.09.2021 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на Б. Н. Ш., с [ЕГН], сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на Д. П. Х., адвокат при Адвокатска колегия – [област], Персонален номер **********, с адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 4, сумата от 11,44 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 593 по описа за 2025 г. на Административен съд [област].

Присъдената в полза на ищеца сума за обезщетение да бъде заплатена от ответника по банкова сметка: [Наименование], с титуляр адвокат Д. П. Х., на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – [област] в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.