№ 223
гр. гр. Добрич, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20253200500430 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Г. К. С. от гр.Б. срещу решение №58/10.03.2025 г. по гр.д.
№571/2024 г. на Балчишкия районен съд,с което са отхвърлени предявени от
въззивницата искове за прогласяване нищожността на сключения между Г. К.
С. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.Б.,ул.“С. Г.“ №3А,Добричка
област и „Ф. Б.“ ЕООД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление в
гр.София,район „Младост“,ж.к.“Младост“ 3,бул.“А. М.“
№51,бл.0,вх.А,ет.9,ап.офис 20 договор за потребителски кредит №****/****
година,на основание чл.26, ал.1, във вр. ал.2, пр.3 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК,
във вр.чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и на основание чл.26 ал.1, във вр.ал.2 пр.3 от ЗЗД,
във вр. чл.22 от ЗПК, във вр.чл.11, във вр.чл.19 от ЗПК,както и за прогласяване
нищожността на договорна клауза,а именно на чл.5 от посочения по-горе
договор,на основание чл.26, ал.1, във вр.ал.2, пр.3 от ЗЗД, във вр. чл.143, т.9 от
ЗЗП, във вр.чл.10, ал.2, във вр.чл.10А, ал.4 от ЗПК, във вр.чл.19, ал.1 и ал.4 от
ЗПК,като въззивницата е осъдена да заплати на „Ф. Б.“ ЕООД деловодни
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв.Изложени са от въззивницата подробни доводи по същество на
спора,идентични с тези в първоинстанционното производство.Набляга се,че
1
единият от акционерите в дружеството-гарант по процесния договор за кредит
бил и едноличен собственик на капитала на дружеството-ответник по
настоящото дело.Касаело се за организирана мрежа от свързани
дружества,правоотношенията по договора за кредит и за поръчителство
следвало да се възприемат не като отделни,а като обща икономическа
операция на свързани лица по смисъла на §1 т.5 от ДР на ТЗ,като вследствие
на горното възнаграждението по договора за поръчителство се явявало също
приход за ответника,който обаче не бил включен в ГПР по договора за
кредит.Касаело се за „скрита лихва“,разсрочена за плащане заедно с
погасителните вноски по кредита,въведена с цел избягване на ограниченията
по чл.19 ал.4 от ЗПК и заобикаляне на цитираната разпоредба.Посоченият в
договора за кредит ГПР не отговарял на действителния,а при включване на
възнаграждението за поръчителство в него същият надвишавал допустимия по
закон ГПР.Достигайки до обратни изводи,първоинстанционният съд
постановил порочно решение-неправилно и противоречащо на материалния
закон,поради което се настоява за отмяната му и уважаване на предявените
искове.Претендират се сторените от въззивницата в двете инстанции
разноски.
Въззиваемата страна „Ф. Б.“ ЕООД не е подала отговор на въззивната
жалба и не изразява становище по допустимостта и основателността й и в хода
на въззивното производство.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на
26.03.2025 г.,а жалбата й срещу решението на БРС е подадена чрез ЕПЕП на
03.04.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 09.04.2025
г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от
активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен
интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно
решение.Разгледана по същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в частта на
2
произнасянето по предявения допустим главен иск,като с оглед необходимия
резултат по спора по този главен иск се оказва недопустимо и подлежи на
обезсилване в частта на произнасянето по предявения евентуален иск /за този
извод съображения ще се изложат по-долу в мотивите/.По същество е
неправилно в частта по главния иск,като съображенията за този извод са
следните:
Гр.д.№571/2024 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.
№4097/05.09.2024 г.,уточнена с молба вх.№4370/24.09.2024 г.,с която са
предявени обективно евентуално съединени искове от Г. К. С. с ЕГН
********** от гр.Б.,бул.“С. Г.“ №3А срещу „Ф. Б.“ ЕООД,ЕИК ****със
седалище и адрес на управление гр.София,р-н „Младост“,жк „Младост-
3“,бул.“А. М.“ №51,бл.0,вх.А,ет.9,офис 20,както следва:
1./главен иск на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК за
прогласяване нищожността на сключен между страните договор за
предоставяне на потребителски кредит №****;
2./евентуален иск на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл.5 от сключения между страните договор за
предоставяне на потребителски кредит №****,предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение-поръчителство от „Фератум
Банк“ в полза на ответника.
Изложено е в исковата молба,че на **** г. между ищцата и ответното
дружество бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит
№****,за който бил приложим Законът за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/.В полза на ищцата бил отпуснат заем в размер на
1 000 лв,който следвало да бъде върнат в срок от 12 месеца.Уговореният ГПР
бил в размер на 49,66%.В чл.5 от договора било уговорено,че кредитът се
обезпечава с поръчителство,предоставено от „Фератум Банк“ в полза на
ответното дружество.Не бил посочен размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество.След усвояване
на кредита ищцата установила,че следва да заплати и такса за обезпечение с
поръчителство-услуга,предоставяна от партньор на ответника,в размер на 500
лв.Според ищцата договорът за кредит е недействителен,тъй като дължимите
вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за
3
кредит,нито в ОУ било посочено,че сключването на договор за гаранция е
задължително условие за предоставяне на кредит.В чл.5.3 от ОУ било
посочено като възможност за повишаване на кредитоспособността и
вероятността да бъде одобрен кредит,а не като задължително условие за
кандидатстване,каквото се явявало всъщност.Договорът бил недействителен
по смисъла на чл.22 от ЗПК,тъй като противоречал на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК.Не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е
формиран същият.Посоченият ГПР бил грешен,тъй като сумата по
предоставяне на поръчителство не била включена като разход по договора,а тя
била именно такъв.При включване и на посочения разход ГПР бил в размер
над 70%.Настоява се за обявяване нищожността на целия договор,а в
евентуалност при отхвърляне на главния иск за обявяване нищожността на
клаузата на чл.5 от договора.
В писмен отговор ответното дружество „Ф. Б.“ ЕООД изразява становище
за неоснователност на исковете.Сочи се,че сключването на договор за
гаранция не било задължително,т.е. не било задължително условие за
предоставяне на кредита.Кредитополучателят можел да избере свой
поръчител или този,предложен от кредитора.Ищцата сама била избрала
посочения от кредитора поръчител в електронния формуляр,като след
получаване на информация за дължимите такси била подала заявление за
кредита.Получила преддоговорна информация по имейл,която изрично
посочвала,че за сключването на договора за кредит се изисква
поръчителство.Ищцата получила документи от поръчителя,вкл. договор за
гаранция.След като била информирана,потвърдила чрез SMS желанието си да
сключи договора за кредит.С оглед на горното не можело да се говори за
заблуждаваща търговска практика по чл.68е от ЗЗП.Договорът за гаранция
бил възмездна услуга от трето лице по договор,по който ответното дружество
не било страна,а разходът за услугата не се включвал в ГПР,тъй като услугата
не била задължителна като условие за сключване на договора за кредит.
Не е спорна на настоящия етап от производството обвързаността на
страните по договор №****/**** г. за предоставяне на потребителски
кредит,сключен в електронна форма по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/,представен на хартиен носител на
листи 51-54 от делото на БРС,между „Ф. Б.“ ЕООД-гр.София в качеството на
кредитор и Г. К. С. в качеството на кредитополучател.Страните са уговорили
4
дружеството да предостави на С. заем в размер на 1 000 лв,който да бъде
върнат от кредитополучателя на 12 погасителни вноски съгласно погасителен
план-неразделна част от договора.Общата сума,която кредитополучателят
следва да върне на кредитора,е в размер на 1 230 лв-сбор от следните суми:1
000 лв главница и 230 лв лихва.В т.5 от договора е посочено,че кредитът се
обезпечава с поръчителство,предоставено от „Фератум Банк“ в полза на „Ф.
Б.“ ЕООД-гр.София.С одобряване на обезпечението от кредитора уговорката
за обезпечението не подлежи на отмяна нито от кредитополучателя,нито от
лицето,предоставило обезпечението.
Спорен между страните е въпросът относно действителността на
процесния договор за потребителски кредит,по отношение на който
приложение намира Законът за потребителския кредит,обн. ДВ,бр.18 от
05.03.2010 г.,в сила от 12.05.2010 г.Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и
чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК,договорът за потребителски кредит е
недействителен.Сключването на договора в нарушение на която и да е от
горните разпоредби е достатъчно да обоснове неговата невалидност.
В случая не са спазени императивните изисквания,залегнали в чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК.Размерът на отпуснатия кредит е 1 000 лв,като се дължи връщане
на сума от 1 230 лв.Общата сума за връщане е в размер на 1 230 лв,от които 1
000 лв главница и 230 лв договорна лихва.Неясно защо в договора е посочен
фиксиран годишен лихвен процент от 0%.При уговорен размер на дължима
лихва от 230 лв за една година,то годишният лихвен процент следва да е
23%.В договора е посочен годишен процент на разходите по кредита /ГПР/ от
49,11 %,но не са ясни и не са детайлизирани останалите компоненти на ГПР
/извън възнаградителната лихва от 23 %/ и какви са техните
стойности.Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя-
настоящи или бъдещи /лихви,други преки или косвени
разходи,комисиони,възнаграждения от всякакъв вид,в т.ч. тези,дължими на
посредниците за сключване на договора/,изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.По смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита,включително лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни
5
посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за
потребителски кредит,които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с
договора за кредит,когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита.
Посоченият в процесния договор в абсолютна стойност годишен процент
на разходите,без да се уточнява как е формиран и какви компоненти
включва,поставя задълженото лице в положение да тълкува всяка една от
клаузите в Общите условия и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита,за да разбере действителния размер на
годишния процент на разходите,което противоречи на изискването за
яснота,въведено с чл.10 ал.1 от ЗПК.
Нещо повече кредитополучателят е принуден да сключи договор за
гаранция с предварително одобрен от кредитора гарант-„Фератум банк“ ЕАД
със седалище и адрес на управление в Малта,по силата на който гарантът
предоставя гаранция на кредитора,като се задължава да обезпечи изпълнение
на задълженията,произтичащи от договора за потребителски кредит,срещу
заплащане от кредитополучателя на значителна по размер такса за
предоставяне на гаранцията от 930 лв съразмерно кредит от 1 000 лв /според
отразеното в т.4.3 от представения Стандартен европейски формуляр/.Въпреки
че в т.4.3 от преддоговорната информация /стандартен европейски формат/ е
посочено,че при кандидатстване кредитополучателят може да избере да
сключи договор за гаранция с гарант,предложен от кредитора,и че
сключването на такъв договор не е задължително условие за сключване на
договора за кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя за
отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от
кредитора условия,на практика уговарянето на горното обезпечение е
наложено и обусловено от господстващата позиция на кредитора спрямо
икономически по-слабата страна в правоотношението-кредитополучателя.В
процесния договор за кредит е визирано единствено,че кредитът се обезпечава
с поръчителство,предоставено от „Фератум банк“ в полза на кредитора.Опция
за сключване на договора без сключен договор за гаранция/поръчителство не е
упомената като възможност за кредитополучателя в индивидуалния договор
за кредит.В чл.5.2 от ОУ,уреждащи отношенията между „Ф. Б.“ ЕООД и
неговите клиенти,изрично е посочено,че предложените от кредитоискателя в
6
полза на дружеството-кредитор обезпечения по кредита се отразяват на
оценката на кредитоспособността,а в чл.5.3 б.“а“ и „б“ е визирано като способ
за повишаване на кредитоспособността и на вероятността за одобряване на
кредита предлагане от кредитоискателя на един от два вида обезпечения по
негов избор-обезпечение,предоставено от гарант /предварително одобрено от
кредитора ЮЛ или ФЛ според дефиницията в ОУ/ във форма на договор за
поръчителство,и обезпечение във форма на договор за поръчителство от
поръчител-физическо лице,предложен от кредитоискателя и одобрен от
кредитора.Според чл.5.5 от ОУ предложеното от кредитоискателя
обезпечение обаче не задължава кредитора да одобри обезпечението,както и
да предостави поискания потребителски кредит.Последното означава,че
предложен гарант от самия кредитополучател,различен от предварително
одобрения от кредитора,не предпоставя сигурно сключване на договор за
кредит,т.е. посочените клаузи налагат на кредитополучателя по принуда
приемане на гаранта,предложен от кредитора,с оглед постигане на целяното
получаване на заемната сума.Горните клаузи от ОУ недвусмислено сочат,че
при липса на предоставено обезпечение възможността потребителят да
получи желания кредит е значително ограничена.Икономически слабата
страна е принудена при това положение да се съгласи да сключи предлагания
от кредитора договор за гаранция с ЮЛ,предварително избрано и одобрено от
него.Опцията за посочване от самия потребител на ФЛ-поръчител изисква
очевидно по-продължително време за сключване на договора за
поръчителство,тъй като се предхожда от проучване и одобряване на
поръчителя от кредитора,а последното рефлектира и на срочността при
сключване на самия договор за потребителски кредит.В тази ситуация
икономически по-слабата страна-кредитоискателят е принудена,за да си
гарантира по-бързо получаване на желания кредит,да приеме условието на
кредитора за сключване на договор за гаранция с предложеното от него
дружество-гарант.Двете дружества-кредитор и гарант очевидно са свързани
дружества към датата на сключване на процесния договор,което следва от
наименованията им и от факта,че „Фератум Банк“ фигурира като
предварително,константно определен гарант в типов по характера си договор
и в електронните формуляри,което демонстрира,че двете дружества се
намират в икономическа обвързаност,сочеща на недобросъвестност с оглед
обективираните права и задължения по договорите за кредит и гаранция,които
7
представляват на практика разделяне на приходите от кредита между двете
формално отделни юридически лица с цел да се заобиколят разпоредби на
ЗПК и да се реализира недопустима печалба.
Тъй като очевидно двата договора /за кредит и за гаранция/ са неразривно
свързани и разходите на кредитополучателя С. за заплащане на такса по
договора за гаранция са пряко свързани с договора за кредит,тези разходи е
следвало да се включат в ГПР по кредита.Те са разход за потребителя по
смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК и чл.19 ал.1 от ЗПК.Макар формално
сключването на договора за гаранция с гарант,избран и одобрен от
кредитора,да не е предвидено в индивидуалния договор за кредит и в ОУ към
него като задължително условие за предоставяне на кредита,на практика
икономически по-слабата страна /кредитополучателят/ е била принудена да
приеме сключването на договора за гаранция,за да си обезпечи по-бързо и
сигурно получаване на кредита.Уговорената такса за гаранция в полза на
свързано икономически с кредитора дружество оскъпява по скрит начин
кредита,респ. ГПР като основен критерий за длъжника при определяне на
финансовата тежест на кредита.Действително всеки е свободен да встъпва в
договорни връзки и да определя съдържанието им /чл.9 от ЗЗД/,но свободата
на договаряне не е абсолютно неограничена,а се защитава-доколкото не
противоречи на закона и на добрите нрави.Противоречи на добрите нрави
договореност,при която икономически по-силната страна в правоотношението
се възползва от по-слабата позиция на другата страна,за да извлече за себе си
или за свързан с нея правен субект материална облага,граничеща с
неоснователното обогатяване.
В случая посоченият в процесния договор за кредит ГПР от 49,11 %
формално не надхвърля максимално допустимия размер,регламентиран с
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК.Последната разпоредба ограничава
максималния размер на ГПР до пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения,т.е. до 50 %.Изрично е посочено в Стандартния
европейски формуляр /т.4.3/,че разходите по договора за гаранция не са
включени в ГПР от 49,11 % по кредита.При включване обаче в ГПР и на
разходите за гаранция очевидно същият ще надвиши ограничението от 50
%.От една страна при уговорена възнаградителна лихва от 23%,която е
задължителен елемент на ГПР,не е ясно какви разходи по кредита включват
останалите 26,11 % от ГПР.От друга страна при уговорен ГПР от 49,11 %,в
8
който не са включени разходите по свързания с кредита договор за
гаранция,респ. при включване и на тези разходи,действителният ГПР по
процесния договор за кредит надвишава многократно законоустановения му
размер от 50%.
Според решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС,"член
10,пар. 2, б. „ж“ и член 23 от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкуват в
смисъл,че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите,включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи,посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница".Съгласно чл. 3, б. „ж“ от
Директивата,транспониран в пар.1 т.1 от ДР на ЗПК, „общи разходи по
кредита за потребителя“ означава всички разходи,включително
лихва,комисиони,такси и всякакви други видове разходи,които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора,с изключение на нотариалните такси;разходите за допълнителни
услуги,свързани с договора за кредит,по-специално застрахователни
премии,също се включват,ако в допълнение към това сключването на договор
за услугата е задължително условие за получаване на кредита или
получаването му при предлаганите условия.
По смисъла на чл.10, пар. 2, б. „ж“ от Директива
2008/48/ЕО,транспонирана в разпоредбите на ЗПК,договорът за кредит трябва
да посочва по ясен начин ГПР и общата сума,дължима от
потребителя,изчислена при сключването на договора за кредит,както и всички
допускания,използвани за изчисляването на този процент.Това изискване е
възпроизведено в чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.Съдържа се и в Приложение № 2 към
директивата-„Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити“,част III „Разходи по
кредита“.Следователно,за да е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК,не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за
отделните компоненти,без да се посочат взетите предвид
допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
/определение №1369/27.05.2024 г. на ВКС по т.д.№333/2024 г.,ІІ т.о./.Тъй като
9
договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява
възмездна правна сделка,ГПР изразява насрещната парична престация,която
кредитополучателят е длъжен да осъществи.Предвид това ГПР е част от
основния предмет на договора,поради което структурата му трябва да бъде
посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги,вкл. и
чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и
нелихвените разноски се състои,като само посочването,че е спазена
методиката по приложение №1 към ЗПК не е достатъчно,защото не е ясно при
какви конкретни параметри тя е приложена.
Налага се извод,че в процесния договор е налице неточно посочване на
ГПР по размер,което и при липса на детайлизация в договора кои са
компонентите на ГПР сочи на нарушение на разпоредбите на чл.10 ал.1 и
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,а според разпоредбата на чл.22 от ЗПК тези нарушения
са достатъчни да обусловят цялостна недействителност на договора за
потребителски кредит.
Предвид изложеното предявеният главен иск е основателен и подлежи на
уважаване.Първоинстанционното решение в частта,с която този иск е
отхвърлен /непрецизно в рамките на два отхвърлителни диспозитива/,следва
като неправилно да бъде отменено,респ. искът уважен.
В частта на произнасянето по евентуалния иск за прогласяване
нищожност на клаузата на чл.5 от процесния договор за кредит
първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде
обезсилено.При уважаване на главния иск не се е сбъднало условието за
разглеждане на евентуалния иск /последният подлежи на разглеждане,ако
главният иск е отхвърлен/,поради което в частта на постановяване на решение
по евентуалния иск първоинстанционният съдебен акт следва да бъде
обезсилен.Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта
за разноските,като отговорността за разноски в първата и въззивната
инстанции следва да се разпредели съобразно изхода от спора.
Двете страни са претендирали присъждане на сторените от тях
разноски.С оглед изхода от спора право на разноски за първата и въззивната
инстанция на основание чл.78 ал.1 от ГПК има само ищцата по делото и
въззивник Г. К. С..Ответникът и въззиваем „Ф. Б.“ ЕООД-гр.София няма
право на разноски и такива не следва да му се присъждат.
10
Ищцата е сторила в първоинстанционното производство следните
разноски:50 лв държавна такса за водене на делото;2000 лв адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие на
лист 70 от делото на БРС.Възражение за прекомерност на платеното от
ищцата адвокатско възнаграждение по чл.78 ал.5 от ГПК не е наведено
изрично от ответника по делото „Ф. Б.“ ЕООД,поради което същото подлежи
на присъждане в неговата цялост.Така общо за първата инстанция в полза на
ищцата Г. С. следва да се присъдят разноски в размер на 2 050 лв.Разходите за
куриерски услуги и банков превод не представляват съдебно-деловодни
разноски по смисъла на чл.78 ал.1 от ГПК,тъй като не са сторени пряко по
сметка на съда за развитие на съдебното производство,а за услуги от трети на
производството лица,поради което не подлежат на присъждане.
Във въззивното производство ищцата и въззивник Г. С. е сторила
разноски в размер на 25 лв държавна такса за обжалването,които също следва
да й се присъдят.
Въззивното решение е необжалваемо,тъй като всеки от облигационните
искове е с цена под 5 000 лв /главният иск е с посочена цена от 1 100 лв,а
евентуалният с цена 500 лв/..
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №58/10.03.2025 г. по гр.д.№571/2024 г. на Балчишкия
районен съд в частта,с която са отхвърлени искове за прогласяване
недействителността под формата на нищожност на сключения между Г. К. С. с
ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.Б.,ул.“С. Г.“ №3А,Добричка област и
„Ф. Б.“ ЕООД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление в
гр.София,район „Младост“,ж.к.“Младост“ 3,бул.“А. М.“
№51,бл.0,вх.А,ет.9,ап.офис 20 договор за потребителски кредит
№****,сключен на **** година,на основание чл.26, ал.1, във вр. ал.2, пр.3 от
ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр.чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и на основание чл.26
ал.1, във вр.ал.2 пр.3 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр.чл.11, във вр.чл.19 от
ЗПК,както и в частта,с която Г. К. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес в
11
гр.Б.,ул.“С. Г.“ №3А,Добричка област е осъдена да заплати на „Ф. Б.“ ЕООД с
ЕИК ****със седалище и адрес на управление в гр.София,район
„Младост“,ж.к.“Младост“ 3,бул.“А. М.“ №51,бл.0,вх.А,ет.9,ап.офис 20
деловодни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв /петдесет лева/,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Г. К. С. с ЕГН
********** от гр.Б.,бул.“С. Г.“ №3А в качеството на кредитополучател и „Ф.
Б.“ ЕООД,ЕИК ****със седалище и адрес на управление гр.София,р-н
„Младост“,жк „Младост-3“,бул.“А. М.“ №51,бл.0,вх.А,ет.9,офис 20 в
качеството на кредитор договор за предоставяне на потребителски кредит
№**** от **** г. като противоречащ на закона на основание чл.26 ал.1 предл.1
от ЗЗД във връзка с чл.22 от Закона за потребителския кредит във връзка с
чл.11 ал.1 т.10 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД,ЕИК ****със седалище и адрес на управление
гр.София,р-н „Младост“,жк „Младост-3“,бул.“А. М.“ №51,бл.0,вх.А,ет.9,офис
20 да заплати на Г. К. С. с ЕГН ********** от гр.Б.,бул.“С. Г.“ №3А сторени в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски в размер на
2 050 лв /две хиляди и петдесет лева/,от които 50 лв държавна такса и 2 000 лв
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
ОБЕЗСИЛВА решение №58/10.03.2025 г. по гр.д.№571/2024 г. на
Балчишкия районен съд в частта,с която е отхвърлен искът за
ПРОГЛАСЯВАНЕ недействителността под формата на НИЩОЖНОСТ на
договорна клауза,а именно на чл.5 от сключения между Г. К. С. с ЕГН
********** с постоянен адрес в гр.Б.,ул.“С. Г.“ №3А,Добричка област и „Ф.
Б.“ ЕООД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление в гр.София,район
„Младост“,ж.к.“Младост 3“,бул.“А. М.“ №51,бл.0,вх.А,ет.9,ап. офис
20,представлявано от И. В. Д. и Д. В. Д.,ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ №****,сключен на **** година,на основание чл.26, ал.1, във вр.ал.2,
пр.3 от ЗЗД, във вр. чл.143, т.9 от ЗЗП, във вр.чл.10, ал.2, във вр.чл.10А, ал.4 от
ЗПК, във вр.чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК,като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД,ЕИК ****със седалище и адрес на управление
гр.София,р-н „Младост“,жк „Младост-3“,бул.“А. М.“ №51,бл.0,вх.А,ет.9,офис
20 да заплати на Г. К. С. с ЕГН ********** от гр.Б.,бул.“С. Г.“ №3А сторени
във въззивното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лв
12
/двадесет и пет лева/ държавна такса за обжалването.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13