РЕШЕНИЕ
№ 2137
Враца, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | СИЛВИЯ ЖИТАРСКА |
| Членове: | КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ |
При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ВЪЛКОВ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ канд № 20247080700556 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Агенция „Пътна инфра-структура“ /АПИ/ - гр. София, чрез пълномощник – * И.Й., против Решение № 170/15.07.2024 г. на PC-Враца, постановено по АНД № 538/2024 г. С оспореното решение е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № 850482 4535, издаден от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП /Закон за пътищата/, с който за нарушение на чл.102, ал. 2 и на основание чл.187а, ал. 2, т.3 вр. чл. 179, ал.Зб от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ на ЕТ “М.- Р.М. “- *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че правилно е посочена квалификацията на деянието в ЕФ и за това нарушение е санкционирано ЮЛ именно с имуществена санкция Излагат се обстойни съображения, че правилно е съставен ЕФ, а не наказателно постановление. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на ЕФ издаден от АПИ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
В с.з. касаторът АПИ-София, чрез друг пълномощник - *. К.М., поддържа касационната жалба и излага кратки доводи за отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ. Поддържа се и искането за разноски и пред двете инстанции, и при условията на евентуалност възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответникът ЕТ“М.- Р.М.“ - ***, с ЕИК **, представлявано от Р.М.М., чрез пълномощник - * В.Ш. ***, в Отговор на касационната жалба, излага съображения за законосъобразност, правилност и мотивираност на решението на РС-Враца. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение с което е отменен ЕФ. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В с.з. не се явява представител, като преди с.з. е постъпила молба от процесуалния представител * В.Ш., в която се поддържа отговора. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски за адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, дава заключение за уважаване на касационната жалба, като основателна и доказана.
Административен съд – Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Административно-наказателната отговорност на ответника ЕТ “М.- Р.М.“ е ангажирана за това, че на 24.08.2021г. в 12:30 ч., е установено нарушение със собствено/ползвано ППС – влекач „ДАФ ХФ 480 ФТ“, регистрационен номер **, с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория евро 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50 000, в община Враца, за движение по път I-1 км 8+849, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 20561, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-1 км 8+849. С ЕФ № ********** издаден от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, за горното нарушение по чл.102, ал. 2 и на основание чл.187а, ал. 2, т.3 вр. чл. 179, ал.Зб от ЗДвП на ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
С оспореното Решение № 170/15.07.2024 г. на PC–Враца, постановено по АНД № 538/2024г. е отменен Електронен фиш № **********. За да постанови този резултат съдът е приел, че от една страна оспорения ел.фиш е издаден по предвидения в закона ред, заснето е нарушението по установения по чл.167а от ЗДвП начин, спазена е предвидената в закона писмена форма и процедурата по връчване на ЕФ е спазена, като ел.фиша съдържа всички реквизити, съобразно чл.189ж ал.1 от ЗДвП. Не са налице формални пороци от външна страна, които да водят до неговата незаконосъобразност. Не е изтекла погасителната давност. От друга страна е приел, че при съставяне и издаване на ЕФ е допуснато съществено нарушение на закона, което води до опорочаване на санкционната процедура и е основание за отмяна на фиша, а именно: санкционирането е за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП и ЕФ е незаконосъобразен, тъй като чл.189ж ал.1 от ЗДвП, актуална редакция към момента на извършване на нарушението визира санкция с ЕФ само за нарушения по чл.179 ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179 ал.3б или чл.179 ал.3а от ЗДвП. С оглед на горното е отменил изцяло ЕФ, като незаконосъобразен. С решението са присъдени разноски в полза на ЕТ в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е валидно и допустимо, постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия, като същото е правилно.
Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, обсъдил и анализирал е всички факти от значение за спорното право, в резултат на което е формирал правилен краен извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ, които касационната инстанция възприема.
Съгласно чл.102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство /ППС/ по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. В свидетелството за регистрация на МПС /на л.15 от АНД № 538/2024г. на ВРС/ изрично е отразено, че ЕТ “М.-Р. М.“ е ползвател на ППС, а същото е собственост на * „У.Л.“ ЕАД, Клон ***..
Правилно е становището на ВРС, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като чл.189ж ал.1 от ЗДвП, актуална редакция към момента на извършване на нарушението визира санкция с ЕФ само за нарушения по чл.179 ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179 ал.3б или чл.179 ал.3а от ЗДвП.
Нарушена в настоящия случай е съществено процедурата, по която е ангажирана административно-наказателната отговорност на ответника ЕТ “М.- Р.М.“, следвало е да се състави в конкретния случай, за конкретното нарушение, АУАН и НП, а не ЕФ.
В нормата на чл.179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.
Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
Съгласно чл.189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП /в редакцията, считано към 01.09.2021г., ДВ бр.105 от 2018г., в сила от 01.09.2019г./ - "при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно чл.189ж ал.7 от ЗДвП - по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал. 10.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя извод, че неправилно на ЕТ “М.- Р.М.“ е ангажирана отговорност по чл.179, ал. 3б ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП. Съгласно ал.1 на чл.189ж ЗДвП електронен фиш може да се издаде /правна възможност, а не задължение за наказващия орган/, когато се установи нарушение на чл.179, ал. 3 ЗДвП. За нарушения като процесното – по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, законът не е предвиждал да се издава ЕФ, считано към момента на сочената дата на извършване на нарушението 24.08.2021г. Необходимо е да се посочи и, че нормите на чл.179, ал.3 и ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП. Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /чл. 179, ал. 3 ЗДвП/ и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на предпоставките за това.
До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно-наказателната отговорност на едно лице.
Видно от изложеното, в случая е липсвала изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б от ЗДвП, считано към 24.08.2021г. Това се дължи на пропуск на законодателя, с оглед цитираните вече разпоредби, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл.189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл.179, ал. 3б от ЗДвП.
Едва с изменение на разпоредбата на чл. 189ж ал.1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г. е добавено, че ЕФ може да се издава и за нарушения по чл.179 ал. 3б от ЗДвП, а именно чл.179 ал.3-3б.
Като е стигнал до този извод и като е обосновал краен резултат за незаконосъобразност на ЕФ, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и своевременно направено искане от страна на процесуалния представител на ответника, на основание, чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН, в полза на ЕТ следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение. От представения договор (л.4гръб) се установява заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Този размер не превишава минималния предвиден в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и направеното възражение за неговата прекомерност е неоснователно.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК, Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 170/15.07.2024 г., постановено по АНД № 538 по описа на PC – Враца за 2024 г., с което е отменен Електронен фиш № ********** издаден от АПИ-София.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" София да заплати в полза ЕТ “М.- Р.М.“ – ***, разноски в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
| Председател: | |
| Членове: |