№ 30164
гр. София, 15.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110107716 по описа за 2025 година
М. Ж. Г. е предявил срещу „С. - К.“ АД обективно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, и 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за
потребителски к. № 1112879 от 11.07.2024 г., в условията на евентуалност на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за признаване за установено, че
клаузата на чл. 29 от договор за потребителски к. № 1112879 от 11.07.2024 г.,
както и клаузата на чл. 3 от договор за потребителски к. № 961484 от
14.11.2023 г. са нищожни. Претендира и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.07.2024 г. ищецът е сключил
договор за потребителски к. № 1112879/11.07.2024 г. с ответника. Поддържа,
че договорът е бил сключен от разстояние във формата на електронен
документ, след подадена заявка през уебсайта на ответника при следните
параметри: размер на отпуснатия заем: 1200,00 лева, при фиксиран ГЛП от 36
% и ГПР в размер на 35,75 %, със срок на погасяване – 15 месеца и с размер на
месечната вноска – 215,03 лева. Заявява, че към Договора не бил предоставен
погасителен план на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Твърди, че ищеца е
трябвало да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция в срок
до 3 дни от сключване на договора, като в случай, че ищецът не го направи в
уговорения 3 – дневен срок, на основание чл. 29 от негова страна се дължи и
неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по к.а сума за всеки
ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Поддържа, че
към настоящия момент е извършил доброволно плащане в общ размер от
1202,00 лева по процесния договор, с което е погасена изцяло дължимата
1
главница, съответно на дата 25.07.2024 г. – в размер на 216,00 лева, на дата
06.11.2024 г. в размер на 430,00 лева и на 09.01.2025 г. в размер на 556,00 лева.
Посочва, че в ГПР не е включена уговорената неустойка, дължима на
основание чл. 11 от договора, а именно за непредставяне на обезпечение.
Заявява, че сборът на уговорените възнаградителна лихва и начислената
неустойка е по – висок от размера на предоставената заемна сума, с оглед на
което счита, че ГПР надвишава максимално допустимия по закон размер от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Счита, че е
налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез
предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни
от задължението за връщане на к.а. Поддържа, че поставените към
обезпечението изисквания са изключително трудни за изпълнение от страна на
длъжника. Счита, че неустойката прикрива възнаградителната лихва по
договора. Твърди, че с оглед на неточното посочване на ГПР в договора за к.
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителната му цена,
което според ищеца представлява нелоялна и заблуждаваща търговска прак.а
по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, във връзка с чл. 6, параграф 1
от Директива 2005/29/ЕО. Сочи, че посочване в договора за к. на ГПР,
различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, с оглед на което следва да се приеме, че договорът за к. не
съдържа посочване на ГПР и не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Също така намира договорът за недействителен, доколкото не
съдържа по ясен и разбираем начин подробна информация за размера на
задължението, подновяването на договора и относно условията за
издължаване. Счита, че е налице неизпълнение на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 2, т. 7, т. 9 – 12, т. 15 и т. 16 от ЗПК. Намира неустойката за нищожна и на
самостоятелно основание – поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като излиза извън нейните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се превръща в
източник на неоснователно обогатяване за к.ора. Заявява, че е сключена в
нарушение на принципа за добросъвестността и с нея се създава значителна
неравнопоставеност между страните, което я превръща в неравноправна, а
оттам и в нищожна. Намира клаузата уреждаща възнаградителната лихва за
недействителна на собствено основание. Поддържа, че в настоящия случай
договорената лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва, което
2
според ищеца прави клаузата, уговаряща размера й нищожна.
Моли съда да признае за установено, че Договор за потребителски к. №
1112879/11.07.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, като при
условията на евентуалност моли съда да признае за установено, че чл. 29 от
Договор за потребителски к. № 1112879/11.07.2024 г. и чл. 3 от Договор за
потребителски к. № 961487/14.11.2023 г. са нищожни на основание чл. 20 то
ЗПК и чл. 26 от ЗЗД. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „С. - К.“ АД оспорва предявените
искове. Счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.
Поддържа, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на
договора за заем. Твърди, че потребителят е дал изричното си съгласие за
сключването на договора съгласно изискванията на ЗПФУР. Изтъква, че още
преди подписване на договора за заем, ищецът е бил наясно с всички условия
по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Счита, че по
отношение на формирането на ГПР са спазени всички изисквания на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Заявява, че ГПР не надхвърля пет пъти размера на
законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че двете страни са били напълно
наясно с всички условия за плащане на неустойката още преди да настъпи
фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Оспорва
твърденията на ищеца, че неустойката представлява „лихва“. Заявява, че
погасителният план включва пълна и точна информация за размера, броя,
периодичнотта и датите на плащане на погасителните вноски, както и каква
част от вноската представлява главница и каква лихва. Оспорва твърдението,
че уговореният лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави.
Поддържа, че възнаградителната лихва е част от ГПР, като в същото време в
закона е установен максималният размер на ГПР, който към датата на
сключване на договора е 68,15 %. Твърди, че погасителния план е бил
изпратен на ищеца. Твърди, че к.ополучателят е разполагал с 14 дни, в които
да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК. Счита,
че потребителят не е имал намерението да предоставя обезпечение, а е целял с
изтеглянето на к.а да се обогати неоснователно от своя к.одател, като
впоследствие заведен неоснователни искове срещу своя к.ор. Поддържа, че не
е налице противоречие с добрите нрави. Счита, че условията за предоставяне
на обезпечение са напълно изпълними и адекватни на икономическата
3
обстановка в страната. Посочва, че не е налице неравноправност по ЗЗП.
Изтъква, че всички твърдения за липса на информация за разходите по
връщане предоставения к. са неоснователни. Поддържа, че процесните клаузи
изцяло отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО. Счита, че
изложените твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се
оборват от факта, че през 2024 г. ищецът е сключил общо два договора, които
съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по к.а. Твърди, че е налице индивидуално договаряне, което
изключва неравноправността на оспорените клаузи. Моли за отхвърляне на
така предявените искове. Претендира и разноски.
В тежест на ищеца е да докаже пороците, които обуславят нищожността
на договора за к., съответно на клаузата на чл. 29 от Договор за потребителски
к. № 1112879/11.07.2024 г. и клаузата на чл. 3 от Договор за потребителски к.
№ 961484/14.11.2023 г. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните на основание чл. 146,
ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
страните по спора М. Ж. Г. като к.ополучател, и "С.-К.“ АД, като к.ор, са
сключили Договор за потребителски к. № 1112879/11.07.2024 г.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото
приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.
Без уважение следва да се остави искането на ищеца по чл. 190 ГПК, тъй като
исканите документи са представени от ответника с отговора на исковата
молба.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените доказателствени
искания на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба документи.
НАСРОЧВА делото на 10.11.2025 от 14.00 часа, за която дата и час
страните да се уведомят.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането исканията на ищеца по чл. 190 ГПК.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към
4
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител , който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5