ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13469
гр. С., 10.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110123016 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „(ФИРМА)” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., , ж.к.(АДРЕС), представлявано от
управителя Д.В.Д., чрез адвокат Б. В. С. от АК К., със съдебен адрес: град П., ул.(АДРЕС),
телефон: ********** против А. Г. В., ЕГН **********, с адрес - гр. С., П.К. ****, бул.
(АДРЕС), телефон: **********, Електронна поща: (ЕЛ. АДРЕС).
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок
последният е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по
основание и размер.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и като заявена от лице, което описва и
твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцовото дружество твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу което ответникът е
депозирал възражение.
Твърди се, че обстоятелството, въз основа, на което е издадена Заповед за изпълнение е
1
падежирала и непогасена 1 вноска /първа/ за периода от 07.11.2021г. до 07,11.2021г. по
индивидуален Договор за потребителски кредит SO № 2735 от дата 11.10.2021 г. сключен
между „(ФИРМА)" ООД с търговско наименование (НАИМЕНОВАНИЕ) като Кредитодател
и А. Г. В. като Кредитополучател.
Описва се, че договарянето е осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние
/електронна поща, уеб-сайт:(****) като индивидуалния Договор за потребителски кредит е
сключен във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия.
Твърди се, че договорът между страните е сключен онлайн, като Кредитополучателят
го е подписал в Профила си в платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален
индификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на „(ФИРМА)"
ООД служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за
сключване на Договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП.
Твърди се, че конкретните действия по отпускане на кредита са описани в Договора и
Общите условия, уреждащи отношенията между „(ФИРМА)" ООД и А. Г. В. за
предоставения от Дружеството потребителски кредит.
Твърди се, че съгласно сключения между страните Договор, Кредитополучателят е
декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под
формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия.
Ищецът твърди, че по силата на сключения индивидуален Договор за потребителски
кредит SO No 2735/11.10.2021г. между А. Г. В. и „(ФИРМА)“ ООД е отпуснат кредит в
размер на 1500.00 лв. на Кредитополучателя. Твърди се, че с подписване на процесния
Договор, Кредитодателят е предоставил сумата, по личната банкова сметка на ответника., с
което Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора, а Кредитополучателят се е
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения Договор на 36
месечни погасителни вноски, 35 от които в размер на 70.32 лв., а последната 36-та вноска в
размер на 70.20 лв. (включващи главница и договорна лихва].
Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения
индивидуален Договор за потребителски кредит SO № 2735/11.10.2021г. между страните,
ответникът се е задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна
лихва представляваща печалба на Дружеството в размер посочен в договора. Твърди се, че в
настоящия случай А. Г. В. дължи договорна лихва в размер на 28.65 лв. за периода от
07.11.2021 г. датата на първа забавена вноска до 07.11.2021 г. - датата на последната
просрочена вноска.
2
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „(ФИРМА)” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., , ж.к.(АДРЕС), представлявано от управителя Д.В.Д., чрез адвокат Б. В.
С. от АК К., със съдебен адрес: град П., ул.(АДРЕС), телефон: ********** против А. Г. В.,
ЕГН **********, с адрес - гр. С., П.К. ****, бул. (АДРЕС), телефон: **********,
Електронна поща: (ЕЛ. АДРЕС) че съществува вземане на „(ФИРМА)” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., , ж.к.(АДРЕС), представлявано от
управителя Д.В.Д., и А. Г. В., ЕГН **********, с адрес - гр. С., П.К. ****, бул. (АДРЕС),
телефон: **********, Електронна поща: (ЕЛ. АДРЕС) дължи на „(ФИРМА)” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., , ж.к.(АДРЕС), представлявано от
управителя Д.В.Д., сумата, за която е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 23320/23.12.2021 година, издадена по ч.гр.дело №
66963/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: договорна лихва по
индивидуален Договор за потребителски кредит SO № 2735 от дата 11.10.2021 г. сключен
между „(ФИРМА)“ ООД с търговско наименование (НАИМЕНОВАНИЕ) като кредитодател
и А. Г. В. като кредитополучател в размер на 28,65 лева, дължима за периода от дата на
първа забавена вноска 07.11.2021 г. до 07.11.2021 г. - дата на последната просрочена вноска.
Прави се искане за присъждане на разноски от заповедното и исковото производство в
полза на ищеца.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция, като
твърди, че договорът е нищожен.
С отговора на исковата молба ответникът сочи ,че видно от Заповед № 23320 от
23.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№
66963/2021 г., СРС, 143 състав, осъден да заплати на „(ФИРМА)“ ООД сумата в размер на
41,67 лв., представляваща главница за първа непогасена вноска по индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 2735/11.10.2021 г., ведно със законната лихва от 24.11.2021 г.
до окончателното плащане на сумата, възнаградителна лихва в размер на 28.65 лв. за вноска
за периода 07.11.2021-07.11.2021 г., мораторна лихва в размер на 0.20 лв. за периода от
08.11.2021 г. до 23.11.2021 г. и сума в размер на 385 лв. разноски по делото, от които 25 лв.
за държавната такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение.
Не се спори от ответника, че дължи вноска в размер на 41,67 лева по главница за първа
непогасена вноска по индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2735/11.10.2021
г., ведно със законната лихва от датата на падежа 08.11.2021 г. до окончателното изплащане-
10.02.2022 г. в размер на 1.10 лв.
С отговора на исковата молба се оспорва дължимата възнаградителна лихва, както и
претендираните разноски като прекомерни и недължими.
Твърди се, че ищецът е образувал срещу ответника няколко отделни дела за
задължения по един и същи Договор № 2735/11.10.2021 година.
Твърди се, че ведно от вносна бележка от 10.02.2022 г. задължението в общ размер на
3
42,77 лв. е изплатена на заявителя.
Твърди се, че видно от вносни бележки от 10.02.2022 година, 10.02.2022 година,
10.02.2022 година, 07.03.2022 година, 07.04.2022 година, 09.05.2022 година, 06.06.2022
година и 17.06.2022 година, че кредитът е погасен изцяло.
С отговора на исковата молба се оспорва размера на възнаградителните лихва всеки
месец от по 28.65 лв., както и такси за експресно разглеждане от по 121,35 лв. месечно.
Ответникът твърди, че месечна лихва в такъв размер за прекомерен, равняващ се на
68,75 % от главницата 41,67 лв., като подобна уговорка е нищожна и противоречаща на
закона и морала.
Ответникът сочи, че в договора за потребителски кредит е уговорено още месечна
такса в размер на 121,35 лв. за експресно разглеждане.
Твърди се, че договора за кредит и общите условия съдържат множество други
неравноправни клаузи, противоречащи на закона и морала и злоупотребяващи с
икономически по-слабата страна, а именно потребителя- получател на т.нар. бърз кредит.
Твърди се, че има издадени вече: Заповед № 1830/15.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 70124/21
СРС, 58 състав за вноска за месец 12 2021 г. по същия договор; Заповед № 4597/15.02.2022 г.
по ч.гр.д.№ 6045/22 СРС, 43 състав за вноска за месец 02 2022 г. по същия договор; Заповед
№ 8559/28.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 13760/22 СРС, 169 състав за вноска за месец 03 2022 г. по
същия договор; Заповед № 2085/18.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 1057/22 СРС, 144 състав за вноска
за месец 01 2022 г. по същия д о го во р. Считам, че делата следва да бъдат обединени, тъй
като са с един и същи предмет, а именно неизпълнение по договор за потребителски кредит
SO № 2735/11.10.2021 г., който съгласно Общите условия става предсрочно изискуем и не
следва да се образуват 36 дела за всяка отделна вноска, 36 дела за всяка отделна
възнаградителна лихва, тоест 72 ДТ всяка от по 25,00 лв. и 72 адвокатски хонорара по 360
лв. това би било равно на 1800 лв. за ДТ и 25920 лв. за адвокатски хонорари за кредит в
размер на 1500,00 лв. Твърди се, че с множеството дела се цели само трупане на разноски в
полза на ищеца и очевидно се касае за опит за злоупотреба с право.
Ответникът не оспорва, че е усвоил кредита, че е бил в забава при изплащане на
дължимите вноски, но се твърди, че в последствие същия е внесъл изцяло дължимата сума,
ведно със законната лихва за забава.
С отговора на исковата молба се твърди, че ответникът не дължи плащания за
възнаградителна лихва в такъв размер, както и всякакви други суми освен главницата и
законната лихва за забава, тъй като договорът за кредит е нищожен.
Твърди се, че договореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на 37,87% и
ГПР в размер на 45,19 % нарушава добрите нрави и внася неравноправност между правата и
задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на
добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на
уговореното възнаграждение.
4
Твърди се, че реалният размер на дължимата възнаградителна лихва е по-голям от
предвидения в договора. Сочи се, че за месечна главница в размер на 41,67 лева, се
претендира възнаградителна лихва от 28,65 лв., което е 68,75 % от главницата.
Твърди се от ответника, че е налице скритото увеличаване на печалбата на
кредитодателя чрез противоречаща на добрите нрави уговорка предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, каквато в
случая е налице. Твърди се, че е налице неспазване на императивните изисквания, уредени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 7-12 и т. 20 и чл. 12, ал.1, т. 7-9 от ЗПК, сред които са точното
определяне на възнаградителната лихва, договорът за потребителски кредит се явява изцяло
недействителен.
Твърди се от ответника, че нищожността на клаузата, регламентираща лихвения
процент, представляваща част от същественото съдържание на договора, прави цялото
заемно съглашение нищожно. Нищожни, като противоречащи на добрите нрави и
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗПК, клаузите за възнаградителна лихва, ГПР,
както и таксите за експресно разглеждане на кредита, с които потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще направи по обслужването на заема.
Сочи се, че за кредит в размер на 1500 лв., същия следва да заплати възнаградителна лихва в
размер на 1031,40 лв., което е 68,76 % от стойността на главницата, както и още 6900 лв.
такса за експресно разглеждане, което е 460% над заетата сума или общо за 1500 лв. кредит
длъжника следва да върне освен главницата още 7931,40 лв., като за всяко отделно перо по
договора кредитора завежда и отделно дело.
Твърди се от ответника, че освен, че са над многократно допустимите размери
посочените в договора ГЛП и ГПР не са реално прилаганите в отношенията между страните,
което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал. 2 ,т.
1 от ЗЗП и е основание за преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по
смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Твърди се, че нищожността на неравноправните клаузи в
договора, сочеща ГЛП и ГПР, води до недействителност на кредитната сделка, поради
неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи се, че не е изпълнено и
изискването на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК в договора да бъде посочен лихвения процент по
кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с
изискванията на добросъвестността.
При заявените с отговора на исковата молба възражения се иска от съда да отхвърли
исковата претенция като неоснователна и не присъжда разноски на ищеца.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство е заявена по реда на чл.422 от ГПК установителна искова
5
претенция относно дължимост на договорна лихва, за която има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по която главницата е била платена и
е била възразена само дължимостта на възнаградителната лихва.
Предявеният установителен иск е с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с
чл.240, ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите.
Заявените възражения за нищожност на сключения между страните договор за кредит
са такива с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите и
с правна квалификация чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл.
143, т. 9 от Закона за защита на потребителите.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се
произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има
предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-
240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u
Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в
този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле
на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05;
дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.
21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има
предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който
има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на
потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор
и неговите Общи условия - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от
Закона за защита на потребителите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – не се спори между страните, че е
бил сключен индивидуален Договор за потребителски кредит SO № 2735 от дата 11.10.2021
г. сключен между „(ФИРМА)" ООД с търговско наименование (НАИМЕНОВАНИЕ) като
Кредитодател и А. Г. В. като Кредитополучател.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите такива.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
1 - по исковете за установяване на дължимост на вземането за възнаградителна лихва –
на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а
за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.
Предвид възраженията на ответника – за ищеца е доказателствената да установи в
условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че претендираната лихва
не противоречи на Закона за потребителския кредит и добрите нрави.
6
За ответника
Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.
По доказателствените искания
По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на
представените писмени такива и приобщаване на ч.гр.дело № 59038/2017 година по описа
на Софийски районен съд – съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати
от съда.
По доказателствените искания на ответника - за допускане и назначаване на съдебно
счетоводна - съдът приема това искане за релевантно и допустимо, относимо и необходимо,
като по него ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, като приобщава ч.гр.дело №
66963/2021 година по описа на Софийски районен.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност,
които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика –
така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo
Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M.
Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява
неравноправния характер на договорните клаузи по неравноправността на клаузите на
процесния договор и приложимите Общи условия - съдът ще извърши проверка по смисъла
на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за допускане и назначаване на съдебно
– счетоводна експертиза съдът ще се поизнесе в първото по делото съдебно заседание.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
7
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно
правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/; 2. квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014".
8
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2.
електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2 от ГПК; 3. потвърждение, че
съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел.адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел.адреси, като
9
на ищеца се връчва само по реда на чл.50, ал.5 от ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.10.2023 година
от 11,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на исковата
молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10