РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 24.11.2021 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди  двадесет и първа година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 252 по описа за 2021 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

               Производството е с правно основание чл.171 т.2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.                        

              Административното дело е образувано по жалба на В.К.В. с  постоянен адрес:***, мах. *****, чрез адв. Е.Ц. – ЛАК срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0359-000136  от 19.07.2021 г. издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР Ловеч, РУ Троян - К.Т.К., с която на В. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т. 2 „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

               С доводи, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в несъответствие с императивните изисквания за съдържание на акта, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона се иска отмяната й като незаконосъобразна.  

      В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалният си представител, поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Моли да бъдат присъдени направените в  производството разноски. Представя писмена защита с подробни аргументи по съществото на спора. 

                Ответникът по делото - Полицейски инспектор към ОДМВР Ловеч, РУ Троян не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването. 

                Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

                 С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 417776, Серия GA е констатирано, че В.В.Г., на 19.07.2021г. в 21.23 часа в с.*****, ул.***** и ул.*****, с посока на движение от с.*****към с.Борима,  управлява лек автомобил ***с регистрационен номер ****, собственост на В.К.В. ***, без да притежава свидетелство за управляние на моторно превозно средство. Посочено е, че водача никога не е бил правоспособен водач. Прието е, че управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, в нарушение на чл.150 от ЗдвП. Отнети са 2 бр. регистрационни табели № **** и СРМПС № ****.  

                 С оглед на това, че като собственик на горепосочения автомобил допуска/предоставя управлението му на В.В.Г., на 16 години, който е неправоспособен водач, не притежава СУМПС и при възпроизведената от акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка, Полицейски инспектор към ОДМВР Ловеч, РУ Троян - К.Т.К. , е издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0359-000136  от 19.07.2021 г. С нея на оспорващият, е приложена ПАМ с правно основание чл.171 т.2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

                 Според отбелязаното в нея, Заповедта е съобщена на жалбоподателят на 20.07.2021 г., а жалбата е заведена с вх. № 359000-7262   от  21.07.2021 г. в деловодството на ОД МВР Ловеч, РУ Троян, видно от поставения щемпъл.   

                С административната преписка са приложени: акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 417776, Серия GA /на лист 9 от делото/, Заповед № 295з-805/25.04.2017г. на директора на ОДМВР –Ловеч /л.10-11 /, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР /л.12-13/, удостоверение за компетентността на издателя /на л.16/ и Типова длъжностна характеристика /л.14-15/.

               Приложена е справка за собственост от Автоматизирана информационна система /АИС/ КАТ – регистрация /л.23/, установяваща, че оспорващият е собственик на процесния автомобил.

               По делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт. 

               С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

               Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 20.07.2021 г., а жалбата е депозирана в деловодството на ответника на 21.07.2021 г., съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл.149 от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП. Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт.

                Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

               Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

                В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

                Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон.    

                Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи / чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП/. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С приложената по делото Заповед № 295з-805/25.04.2017г. на директора на ОДМВР –Ловеч директора на ОДМВР Ловеч, на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, е оправомощил полицейските инспектори  /Пътен контрол/ в РУ при ОДМВР Ловеч да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7. Обжалваната заповед е издадена от Полицейски инспектор към  Районно управление Троян при ОДМВР Ловеч, видно от представеното удостоверение на л.16, в това му качество и е налице необходимата компетентност.

                Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Като издателят й е посочил фактическите и правните основания, с което е изпълнил изискването за мотивиране, визирано в чл.172 ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59 ал.2 от АПК.  В тази връзка твърденията на оспорващият за немотивираност на акта се явяват неоснователни.

                 Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящи самостоятелна отмяна на акта и противоречие с материално-правни норми. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административно производствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл.146 т.3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административно производствените правила съдът констатира липса на същото отменително основание. Съгласно трайната съдебна практика процесуалното нарушение е съществено ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта, което в случая не е налице.

                Според разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.4.

                Съгласно чл.171 т.2а  от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство/ППС/” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

                Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на ППС да го управлява, без да притежава съответното свидетелство за управление и адресатът на мярката да е собственик на управляваното ППС.

                Не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с оспорената заповед, е собственик на процесното МПС. Не е спорно и обстоятелството, че към датата на извършената проверка водачът на превозното средство не притежава свидетелство за управляние на моторно превозно средство, както и че водача никога не е бил правоспособен водач.  Управлението на МПС от водач, които не притежава свидетелство за управляние на моторно превозно средство, се включва в употребения от законодателя израз – управление на МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.  При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС на собственик, чието моторно превозно средство /МПС/ е управлявано от неправоспособен водач, който не притежава свидетелство да управлява моторно превозно средство. Волята на законодателя е да не се допуска управление на МПС без посоченото свидетелство. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая такъв е съставен, а именно приложения по делото акт с бланков  № 417776, Серия GA от 19.07.2021г. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл.171 т.2а ЗДвП.

                За да издаде оспорената заповед административният орган е приел наличието на хипотезата на законовата разпоредба - управлявано МПС от водач, на който няма издадено СУМПС, т.е  от неправоспособен водач. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП, който регламентира, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен в предвидените изключения, сред които не попада процесния случай. Релевантният за приложението на чл.171 т. 2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което в случая е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на оспорващия. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. По делото е установено, че оспорващият е собственик на процесното МПС и че на 19.07.2021 г. това МПС е управлявано от лице без СУМПС, поради което приложената от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена. В този смисъл са налице релевантните факти за издаването на оспорената заповед, поради което са неоснователни доводите в жалбата, че същата е необоснована в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна, доколкото не е конкретизирано нито нарушението, съставляващо основание за налагане на ограничението на адресата на заповедта, и не е мотивирана необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка за постигане на предвидената в закона цел.

               Доколкото са изпълнени законовите предпоставки за налагане на процесната ПАМ е без правно значение изтъкнатото от оспорващият в писмената защита, че мярката не се основава на действия /бездействия/, сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен резултат.

               В този смисъл, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел.  Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

              Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП обославя извода, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността за извършване на други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. В случая административния орган е наложил мярката за минималния предвиден в закона срок, при предвиден от 6 месеца до една година.  

              Обратно на соченото в писмената защита на оспорващият съдът не констатира в конкретния случай да е нарушен принципа на съразмерност, заложен в чл.6. ал.1 от АПК, т.к. няма данни по делото административният орган да не е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

              С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразен административен акт и оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

              При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.

              Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, четвърти състав 

             РЕШИ:

             ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.К.В. с  постоянен адрес:***, мах. ***** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0359-000136  от 19.07.2021 година, издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР Ловеч, РУ Троян, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2 а от Закона за движение по пътищата – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок 6 месеца.

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от  ЗДвП. 

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото. 

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: