Р Е Ш Е Н И
Е №427
гр. Русе, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VI гр. състав, в публично заседание на единадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря Галя Георгиева и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4521 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази:
Предявеният иск е с правно основание по чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД.
Ищeцът твърди, чрез процесуалния си представител
адвокат М. К. – М., в подадената искова молба, че през 2017 г. продал свой недвижим
имот, която покупко – продажба била обективирана в Нотариален акт № 196,
т.XXXVI, дело № 7859/2017 г., вх.рег.№ 157/21.06.2017 г., дв.вх.рег.№ 1556 на службата
по вписвания към Агенция по вписванията – Варна, като получената продажна цена
в размер на 15 330 лв. /петнадесет хиляди триста и тридесет лева/ при извършване
на сделката била пратена чрез банковата сметка на ответницата – И.Й.Г., по
изрично заявено и отразено в нотариалния акт съгласие на продавача. Ищецът
твърди, че причина за да бъде платена цената не директно на продавача – ищец в
производството, а чрез банковата сметка на трето лице, бил наложен запор на
банковите сметки на ищеца, във връзка с водени срещу него дела. Твърди, че
между страните в производството било договорено, че сумата ще бъде на
разположение на С. и когато му се наложило той ще може да ползва средства в
размер, колкото са му необходими. Заявява, че до 03.07.2017 г. ответницата
изпълнявала договорката, като коректно е предоставяла на ищеца С. суми, каквито
му били необходими и каквито той искал от нея. Твърди още, че на 03.07.2017 г.
негов познат му поискал заем от 3000 лева, които ищецът поискал от ответницата
да изтегли и да му ги предаде, но вместо това Г. изпаднала в истерия, а в
последствие признала, че парите ги няма и помолила да бъде изчакана да се
успокои, след което щяла да му даде обяснения. Ищецът твърди, че между него и
ответницата към него момент съществували лични отношения, поради което счел, че
е редно да я изчака да се успокои и тогава да говори с нея. Пояснява, че в продължителен
период от време ответницата отправяла към него закани, че ще се самоубие,
изпадала в нервни кризи и се криела от него. Пет месеца по – късно решил, че е
изчакал достатъчно и настоял пред ответницата Г. да получи отговор къде са
парите му. Вместо това на 26.03.2018 г. в негово отсъствие, Г. напуснала дома
му заедно с багажа си без да го предупреди.
В исковата молба се твърди, че до датата на напускане
на дома от ответницата, ищецът и ответницата заедно са похарчили сумата от 6330
лева, поради което на 11.04.2018 г. чрез нотариус И. Б.а – Й., с рег.№ 573 на
Нотариалната камара, отправил на ответницата покана, редовно връчена и на 12.04.2018
г. , с която покана я приканил доброволно да уредят отношенията си във връзка с
неполучената от него сума в размер на 9 000 лева. Вместо да уреди отношенията
си с ищецът, ответницата Г. изпратила отговор на неговата Нотариална покана, с
който отговор според ищецът направила изявления в посока недължимост на
търсената от него сума.
Ищецът, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата И.Й.Г. да заплати сумата от 9 000.00 /девет хиляди/
лева, получена от нея без правно основание, ведно с лихва за забава от датата
на редовното връчване на поканата за връщането й, в размер на 1170.00 /хиляда
сто и седемдесет/ лева, както и законната лихва върху дължимата сума от датата
на завеждане на иска до окончателното плащане.
Ответницата И.Й.Г., чрез процесуалния си представител –
адвокат С. П., с отговора на искова молба, оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че наведените в исковата молба твърдения не отговарят на истината и че
получената от нея сума в размер на 15 330.00 лева е предадена на ищеца
изцяло още преди двамата да заживеят на семейни начала. Твърди, че получената
от нея сума е изтеглена на части - по искане на ищеца теглила сумата на каса
или банкомат, в присъствието на С., който получавал сумата веднага.
В отговор на исковата молба, ответницата излага
предположения, че ищецът е злоупотребил с доверието й в началото на тяхната
връзка, като я е въвел в заблуждение, че е имал наложени запори върху банковите
му сметки, с което явно е целял да се облагодетелства в случай на раздялата им.
Твърди също, че от извършена справка в Регистър на ЧСИ установила, че ищеца не
е бил вписван като длъжник в регистъра от момента на създаването му до датата
на издадената й официална справка – 06.08.2019 г. Сочи, че приложените с искова
молба банкови извлечения от сметката й, ищецът има благодарение на отговора й
по получената покана за доброволно изпълнение, но от същите било видно, че
цялата сумата получена след продажбата на имот, описан в посочения по – горе
нотариален акт, е изтеглена в кратък период като в един и същи ден са изтеглени
на няколко пъти суми, чийто размер надхвърлят 1000 лева. Твърди, че сумата е
била изтеглена на части и всички пари са били предадени на ищецът, свидетел на
което е била майка й.
Ответницата оспорва твърдението, че неоснователно се е
обогатила, излага съображения за неоснователност на твърдението и сочи, че през
периода посочен в исковата молба ответникът не е работил, не е реализирал
доходи, поради което и реално не е имал други средства освен тези предадени му
от нея, от които да се издържа. Сочи, че страните са заживели в едно
домакинство от м.октомври 2017 г. до 25.02.2018 г., след което се разделят,
като ответницата останала да живее в гр.Кубрат до 01.06.2019 г., като работила
в ЦДГ “Здравец“ в гр.Кубрат. Представя доказателства и иска събирането на
писмени и гласни доказателства. Моли съда да отхвърли предявените искове и иска
да й бъдат присъдени направените разноски в съдебното производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Безспорно по делото е установено, че сумата от 15 330
лева, представляваща продажна цена на имот, предмет на сделка за покупко –
продажба обективирана в Нотариален акт № …., т.XXXVI, дело № 7859/2017 г.,
вх.рег.№ 157/21.06.2017 г., дв.вх.рег.№ 1556 на службата по вписвания към
Агенция по вписванията – В., е била платена по банковата сметка на ответницата
– И.Й.Г., за което са представени и приети писмени доказателства, които не са
оспорени от ответницата. Съдът не приема тезата на ищеца, че ответницата е
получила без основание сумата от 9 000лв., представляваща разлика между
получената продажна цена в размер на 15 330 лева по Нотариален акт № 196,
т.XXXVI, дело № 7859/2017 г., вх.рег.№ 157/21.06.2017 г., дв.вх.рег.№ 1556 на
службата по вписвания към Агенция по вписванията – Варна и признатата за
предадена от ответницата и получена от ищеца сума в размер на 6 330 лева.
От събраните писмени доказателства безспорно се
установява, че в Нотариален акт № …, т.XXXVI, дело № 7859/2017 г., вх.рег.№
157/21.06.2017 г., дв.вх.рег.№ 1556 на службата по вписвания към Агенция по
вписванията – В., ответникът е заявил писмено съгласието си сумата да бъде
преведена по сметка на ответницата И.Й.Г.. Не се доказа между страните да е
било договорено получената от ответницата сума да бъде предадена на ищеца. Следва
да се има предвид, че разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК, указва забрана
със свидетелски показания да бъдат установявани договори на стойност по –
голяма от 5000.00 лева. За договаряне над сумата от 5 000.00 лв. е нужен
документ, издаден в съответната писмена форма, а такъв в настоящото
производство не беше представен, поради което твърдението на твърдението на
ищеца за съществуването на договорка между страните, съдът приема за
недоказана.
Събраха се писмени доказателства, от които се
установи, че наведените в исковата молба твърдения на ищеца за причината,
поради която продажната цена е била платена по сметката на ответницата – запор
върху банковите му сметки, не се доказа.
Събраните писмени доказателства установяват по безспорен начин, че ищецът не е
имал задължения, които да доведат до запор върху банковите му сметки, както и
че към датата на сделката, респективно периода в който ищеца е съжителствал с
ответницата, няма данни срещу него да са приключили производства ,по които са
били издадени изпълнителни листи. От друга страна събраните писмените
доказателства установяват, че ищецът е получавал заеми, обслужвал е същите,
погасявал е кредити, въпреки че не е реализирал доходи – справки от ЦКР при
БНБ; справка от Районен съд – Габрово; Справка от Окръжен съд – Габрово,
справка от Регистър на ЧСИ, Справка от НАП – ТД Варна. Поради което твърдението
му: “Причината продажната цена да бъде платена не директно на продавача /ищец/,
а чрез банковата сметка на трето лице, е била запорираните банкови сметки на С.
към онзи момент във връзка с водени срещу него дела…” не е подкрепена с
доказателства, а напротив се оборва от събраните писмени доказателства в
настоящото производство.
Не се доказа и твърдението на ищеца, че същият е живял
в едно домакинство с ответницата към датата на покупко – продажбата на
недвижимия имот – 21.06.2017 г. или към дата 03.07.2017 г., която дата се сочи
като началния момент от който на ищецът станало известно, че „…парите ги няма“.
Ответницата от своя страна е представила доказателства, от които безспорно се
установява, че същата е работила в гр.Кубрат от 01.10.2017 г., а до 30.09.2017
г. е работила в ЦДГ в гр.Русе, поради което твърдението на ищеца че ответницата
се е криела, е нелогично и не кореспондира със събраните писмени доказателства.
На следващо място, от представеното извлечение от
сметка на ответницата И.Г. се установява, че за периода от 21.06.2017 г. до
03.07.2017 г. по сметката на Г. са постъпили две суми – сумата от 15 330 лв. на
21.06.2017 г.; сумата от 164,57 лв. на 26.06.2017 г. обезщетение от НОИ;
следващата сума постъпила по сметката е на 27.07.2017 - сумата от 378 05 лв.
представляваща заплата за м.юли 2017 г. от ЦГ „Детелина“.
За периода от 21.06.2017 г. до 03.07.2017 г. от
сметката на ответницата е изтеглена сумата от 10012,10 лв. , т.е. към дата
03.07.2017 г. /на която се твърди от ищеца, че ответницата е признала пред
него, че по сметката няма пари, поради което не можела да му даде исканите 3000
лв./, в сметката на ответницата е била налична сумата от 5 473,47 лева. От
същото извлечение се установява, че ответницата Г. реализира доход от работна
заплата, като пак от същото се установява, че през м.септември 2017 г. и
м.октомври 2017 г. е получила заплата от ЦГ “Детелина“, а през м.ноември 2017
г., ответницата е получила трудово възнаграждение за м.октомври 2017 г. от
Отдел „Образование“ – Кубрат, с което се потвърждават твърденията й, че същата
е живяла с ищеца от началото на м.октомври 2017 г. и е работила в гр.Кубрат.
Обстоятелство, което се сочи и от разпитана по делото свидетелка – св.Н.П..
В тежест на ищеца е да докаже неоснователното
обогатяване на ответницата, като представи доказателства и ангажира събирането
на други такива, от които безспорно да се установят елементите характеризиращи
неоснователното обогатяване, а именно липса на основание или отпаднало такова
за получаване на сумата от 15 330 лева, увеличаване имуществото на ответницата
/обогатяване/ за сметка на имуществото на ищеца /обедняване/ и причинно-следствената
връзка между обедняването и обогатяването, което в настоящият случай не беше
сторено от страна на ищеца, нещо повече не се е възползвал от уваженото искане
за събиране на гласни доказателства, с които да докаже част от твърденията си.
Предвид посоченото съдът намира, че предявения иск е
изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на разноските за адвокатско
възнаграждение следва да се присъдят такива на ответницата в размер на 918.00
лв.
Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.М.С., с ЕГН: ********** ***4
срещу И.Й.Г., ЕГН: ********** ***, иск по чл. 55,ал.1, пр.1 от ЗЗД, с който се
иска И.Й.Г. да бъде осъдена да заплати сумата от 9 000.00 лв./девет хиляди
лева/, получена без основание, ведно със сумата от 1170.00 лв. /хиляда сто и
седемдесет лева/ представляваща лихва за забава от датата на връчване на покана
за доброволно изпълнение – 12.04.2018 г. до датата на завеждане на иска, ведно
със законната лихва върху дължимата сума считано от 23.07.2019г. /датата на
завеждане на иска/ до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.М.С., с ЕГН: **********,*** да заплати на И.Й.
Г., ЕГН: ********** сумата от 918.00 лв. (деветстотин и осемнадесет лева),
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: