РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Разград, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА
Петя П. Колева
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно гражданско дело №
20253300500256 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Ю. Ш. А. срещу решение
№ 217 от 29.10.2024 г., постановено по гр. д. № 20233310100649 по описа за
2023 г. Районен съд – Исперих, в частта, в която е възложен на основание чл.
349, ал. 2 ГПК, в реален дял на съделителя О. Ш. К. делбеният Поземлен имот
с идентификатор № ******** по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД – 18-106/07.12.2021 г. на изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в с.********, ул.***, с площ 1999 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ***, квартал ***,
парцел ***, при съседи: № ********, № ********, № *********, № ********,
ведно с построените в него сгради: 1. Сграда с идентификатор № ********.**,
застроена площ 70 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор № ********.***, застроена площ
37 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. В
останалата си част решението е влязло в сила като необжалвано.
1
Във въззивната жалба са изложени твърдения, че решението е
неправилно поради необоснованост и допуснати съществени процесуални
нарушения на материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал
с доверие показанията на свидетелите, водени от насрещната страна, поради
което е достигнал до неправилния извод, че към датата на откриване на
наследството на общия им наследодател, О. Ш. К. е живял в процесния имот.
Наведени са доводи, че доказателствата са обсъдени едностранно и непълно и
при тези изводи на съда и двамата съделители отговаряли на изискванията на
чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което следвало да се проведе процедура по
възлагане на имота на съделителя, предложил по-висока цена. Моли
решението в тази част да се отмени, като в открито съдебно заседание
процесуалните представители на въззивника поясняват, че същият претендира
делбеният имот да му бъде възложен, евентуално, ако съдът прецени, че не са
нА.це законовите изисквания за това, същият да бъде изнесен на публична
продан. Претендират се сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна не депозира отговор на въззивната жалба, като в
открито съдебно заседание твърди, че жалбата на въззивника е неоснователна,
а постановеното решение правилно и законосъобразно. Претендират се
сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 70 от 24.04.2024 г. постановено по гр. д. №
20233310100649 по описа за 2023 г. Районен съд – Исперих е допуснал до
делба между О. Ш. К. и Ю. Ш. А. при квоти 1/3 ид.части за О. Ш. К. и 2/3
ид.части за Ю. Ш. А. следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор № ******** по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД – 18-106/07.12.2021 г. на изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в с.********, ул.***, с площ 1999 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ***, квартал ***,
парцел ***, при съседи: № ********, № ********, № *********, № ********,
ведно с построените в него сгради: 1. Сграда с идентификатор №
********.***, застроена площ 70 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
2
жилищна сграда – еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор №
********.****, застроена площ 37 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна. Решението е влязло в сила на 28.05.2024 г.
От изготвеното и прието в първоинстанционното производство
заключение на вещото лице по изготвената съдебно-техническа и оценъчна
експертиза се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор №
******** не е реално поделяем съобразно законоустановените изисквания в
ЗУТ и актовете по прилагането му. Вещото лице е изчислило равностойността
на дяловете на съделителите в пари, съобразно техните квоти, като делът на О.
К. (1/3 ид.ч.) се равнява в пари на 12800 лв., а този на Ю. А. (2/3 ид.ч.) се
равнява в пари на 25600 лв. Общо пазарната стойност на поземления имот,
съгласно заключението, е 38400 лв.
От изготвената и приета във въззивното производство съдебно-
техническа експертиза се установява, че жилищна сграда с идентификатор №
********.****, застроена площ 70 кв.м., представлява паянтова постройка без
сутерен, която се състои от входно антре, три стаи, килер и баня, като се
ползва от външна тоалетна. Посочено е, че сградата отговаря на изискванията
за жилище, съгл. действащата уредба. Съгласно заключението втората сграда,
находяща се в делбения поземлен имот, а именно сграда с идентификатор №
********.***, застроена площ 37 кв.м., представляваща паянтова постройка
без сутерен и състояща се от две преходни стаи, без баня, обслужваща се от
външна тоалетна, не отговаря на изискванията за жилище. Посочено е, че
същата не е водоснабдена и е необходимо изготвяне на инвестиционен проект
и извършване на следните преустройства, за да се обособи в самостоятелен
обект: да се изгради баня-тоалетна, да се прекара вода и да се изгради
канА.зация, септична яма и попивен кладенец за отводните битови води,
откриване на нови партиди за електроснабдяване и водоснабдяване. Вещото
лице е посочило, че приблизителната стойност на преустройствата на сграда 2
(с идентификатор № ********.****) е 9700 лв., като е пояснено, че пазарната
стойност на обособения дял след преустройствата би бил 7700 лв. В открито
съдебно заседание пред въззивната инстанция вещото лице допълва, че в
изчисленията не са взети предвид и допълнителни разходи, които биха могли
да възникнат, ако сградата не отговаря на изискванията за височина. Относно
сграда 1 (с идентификатор № ********.***) е посочено в заключението, че не
е необходимо извършването на преустройства.
3
От събраните гласни доказателствени средства в първоинстанционното
производство при разпита на свидетел О. М. К. се установява, че свидетелят
не е виждал въззивника Ю. А. в процесния имот преди смъртта на майката на
страните по спора (2013г.). Твърди, че към момента на провеждане на
съдебното производство Ю. живее в сграда 1 (наричана от свидетеля
вътрешната къща), като се нанесъл там преди около 2 години. Свидетелят
сочи, че съделителят О. К. е живял с майка си около 6 години преди нейната
смърт, като се е грижил за нея и е правил ремонт на къщата, в която е живеела.
В показанията си свидетелят пояснява, че от 2007 г. О. Ш. К. се е връщал в
България лятото и зимата, като е пътувал до Турция, за да гледа болната си
съпруга. Сочи, че сестрата на страните по делото не е живяла в имота.
В показанията си свидетелят Р. Х. също твърди, че Ю. А. не е живял в
процесния имот към момента на смъртта на майка си, като е започнал да
посещава България по 1-2 пъти в годината след 2013г. Свидетелят споделя, че
през 2005 г. е помагал на О. К. да направи ремонт на къщата (сграда 1), като
сочи, че въззиваемият е живял заедно с майка си, а когато тя се е разболяла,
единствено О. К. се е грижил за нея. Свидетелят сочи, че сестрата на страните
по спора не е живяла в къщата и не е посещавала майка им.
Свидетелят И. Й. споделя, че е започнал да с връща в България през
2010 г., но основно споделените от него лични впечатления касаят периода
след 2013 г., т.е. след смъртта на майката на страните. Св. Й. сочи, че в
периода 2013-2020 г. не е виждал О. К. в имота, не знае дА. се е връщал в
България и дА. се е грижил за майка си, докато Ю. А. живеел в голямата къща
(сграда 1) от 2013 г.
Във въззивното производство са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на сестрата на страните в настоящото производство Ю.
Ч., която споделя, че братята й О. К. и Ю. А. са живели в Турция към момента
на смъртта на родителите им и единствено тя се е грижила за последните. Св.
Ч.а сочи, че братята й са идвА. по няколко пъти в годината, за да посетят
родителите им, за което са използвА. отпуск, като са живели със семействата
си в Турция. Сочи, че имат къщи там и че са работили там към момента на
смъртта на майка им. Пояснява, че отношенията между нея и О. К. са
обтегнати поради възникнА. между тях конфликти.
Във въззивното производство е разпитана и св. А. Ч., която споделя, че
4
братята живеят в Турция и са идвА. в с. ******** по празници и през лятото,
но не може да конкретизира колко често. Сочи, че единствено сестра им Ю. се
е грижила за родителите им, а О. и Ю. са идвА. като „гости“ в къщата.
Приобщено по делото е копие на паспорт, издаден на името на Ю. А.,
от който е видно през какви периоди въззивникът е преминавал през ГКПП.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се
явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
С влязлото в сила решение на РС – Исперих делбата между страните е
допусната при квоти 1/3 ид.части за О. Ш. К. и 2/3 ид.части за Ю. Ш. А. от
Поземлен имот с идентификатор № ********, подробно описан по-горе. Във
втората фаза на делбата районният съд е назначил техническа експертиза,
която да определи пазарната стойност на гореописания имот, допуснат до
делба, респ. на дяловете на всеки съделител, както и възможността за неговата
поделяемост. От заключението се установява, че делбеният имот към момента
на огледа съставлява поземлен имот с идентификатор ******** по
Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
106/ 07.12.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
********, община ****, област ****, ул. ***, с площ 1999 кв. м., в който има
изградени две сгради с идентификатори № ********.** и № ********.**.
Видно от експертизата пазарната стойност на процесния имот е 38400 лв.,
съответно стойността на дяловете е както следва: 1/3 ид. части от 38 400 лв. за
О. Ш. К. или 12 800 лв. и 2/3 ид.части от 38 400 лв. за Ю. Ш. А. или 25 600 лв.,
като имотът е неподеляем. Заключението вещото лице не е оспорено от
страните и като обективно и компетентно изготвено, съдът го възприема
изцяло.
Спецификата на делбения процес и реА.зирането на едно субективно
потестативно материално право да се иска ликвидиране на съсобствеността на
конкретна движима или недвижима вещ и превръщането й в индивидуална
собственост, наложи необходимостта от изследване в хода на въззивното
производство на въпроса за евентуалната възможност да се обособят реални
дялове, които да бъдат възложени на двамата съделители. Когато предмет на
5
делбата е поземлен имот и всички построени в него сгради, във втората фаза
на делбата се изследва видът и предназначението на застрояването с цел
преценка могат ли да се формират реални дялове за всички съделители. С
оглед необходимостта да се установи дА. двете сгради отговарят на
изискванията за „жилище“, респ. дА. би могло всеки съделител да получи дял
в натура, възивният съд намери за необходимо да бъде изслушана съдебно-
техническа експертиза, която да отговори на въпроса относно техническата
възможност двете сгради, находящи се в имота, да се обособят като
самостоятелни обекти – жилища, както и какви преустройства са необходими
за това и каква е тяхната стойност. От приетото по делото заключение на
вещото лице се установява, че Жилищна сграда с идентификатор ********.**
се състои от входно антре, три стаи, килер и баня, като няма вътрешна
тоалетна, а сградата се ползва от външна тоалетна. Според вещото лице може
да се приеме, че сградата отговаря на изискванията на ЗУТ за жилище. Що се
отнася до жилищна сграда с идентификатор ********.***, в заключението се
сочи, че тя се състои от две стаи, като се влиза от едното помещение в другото
през междинна врата и липсва баня и тоалетна, като сградата не е
водоснабдена. От заключението се установява, че към момента не отговаря на
изискванията за жилище. Според вещото лице, за да се обособи жилище в тази
сграда, трябва да се изгради вътрешна баня и тоалетна, като за целта може да
се отдели част от едната стая за преустройството му в санитарно помещение.
Трябва да се прекара вода и да се изгради канА.зация, септична яма и попивен
кладенец за отпадните битови води, да се открият нови партиди за
електроснабдяването и водоснабдяването й, като е необходимо изготвянето на
инвестиционен проект за преустройството. Прогнозната стойност за
извършване на преустройствата в сграда 2, която сочи вещото лице, е в размер
на 9700 лв., като е пояснено, че пазарната стойност на сградата ще стане 7700
лв. Изводите на вещото лице, чието заключение съдът кредитира с доверие
като компетентно, обективно и пълно изготвено, сочат, че в процесния случай
не могат да се обособят два самостоятелни обекта, без да се извършват
значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при
спазване на строителните правила и норми. Законът не установява
количествен критерий за това кога преустройството следва да се определи
като значително. Това е фактически въпрос и се решава конкретно във всеки
отделен случай. Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 233 от
6
12.05.2010 г. по гр. д. № 1065/09 г. на ВКС, I г. о. и др./ значителни по смисъла
на чл. 39, ал. 2 ЗС, респ. по чл. 203 ЗУТ, са онези преустройства, които
предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен проект на
жилището, като например промяна на предназначението на обекта или на
отделни негови помещения, премахване на стени, прокарване на отоплителна
или водопроводна инсталации, предполагащи значителна техническа
трудност, специални материА. и механизация, специални умения, които ги
правят трудни за изпълнение. Под неудобства, по-големи от обикновените, се
имат предвид обикновените житейски неудобства с оглед жизнения стандарт
за дадено време. За да се направи извод дА. преустройствата са значителни,
следва да се съпоставят състоянието и стойността на жилището преди
преустройството с обема и стойността на необходимите строително-монтажни
работи за обособяването на самостоятелните обекти в него. С оглед
остойностяването на тези преустройства, същите не следва да надвишават 10-
15 % от стойността на имота преди делбата, като в процесния случай от
заключението на вещото лице се установява, че стойността на
преустройствата би надвишила пазарната стойност на самата сграда.
При тези изводи на съда, следва да се обсъди въпросът относно
направените от страните възлагателни претенции съобразно наведените във
въззивната жалба оплаквания. В случая по отношение на допуснатия до делба
недвижим имот не са нА.це предпоставките за възлагане по реда на чл. 349
ГПК на нито един от двамата съделители. Спорен по делото е въпросът дА.
някой от тях е живял в имота при откриване на наследството. Ако
претендиращият възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК съделител е живял в
имота към момента на смъртта на единия от наследодателите, от които черпи
права, това е достатъчно да се приеме, че са нА.це предпоставките за
възлагане, като в производството съделителите навеждат твърдения, че са
живели в имота към момента на смъртта на тяхната майка (2013г.). Съдът
намира, че тези твърдения остават недоказани и от двете страни в делбеното
производство. Наследникът следва да е живял в имота постоянно,
продължително, т.е. да е нА.це трайно фактическо състояние, което да е
продължително във времево отношение и да се изразява в установяване,
пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за
задоволяване жилищните нужди на съделителя. В действителност, временно
пребиваване на съделител в чужбина (пр. поради командировка) не изключва
7
възможен извод, че такъв съделител е живял в жилището, ако е установено, че
за времето, когато се е завръщал в страната, е живеел в същото жилище.
Процесният случай обаче не е такъв. Събраните по делото гласни
доказателствени средства разколебават извода, че някой от съделителите е
установил трайно фактическо присъствие в имота, което да покрива
изискванията за „живеене“ в имота с оглед задоволяване на жилищните му
нужди. Всички изслушани по делото свидетели сочат, че съделителите са се
установили в Турция, като завръщанията им в България са били спорадични.
Релевантният момент, който следва да се установи с оглед направените
възлагателни претенции, е моментът на смъртта на майката на съделителите
(2013 г.).
Ключови за направените изводи на настоящата съдебна инстанция са
показанията на сестрата на съделителите Ю. Ч. Същата е прехвърлила
идеалните си части на единия съделител Ю. А., като при разпита си споделя,
че е в обтегнати отношения с О. К., поради което съдът преценява
споделените от нея непосредствени впечатления с оглед всички събрани по
делото данни, съгл. изискванията на чл. 172 ГПК. Настоящият съдебен състав
намира, че показанията й кореспондират с останА.я събран доказателствен
материал, като се установява, че съделителите са имА. уседналост в
Република Турция и са посещавА. България редовно, но без да установят
трайно фактическо състояние, което може да се определи като „живеене“ в
имота. Същата сочи, че братята й са посещавА. имота като „гости“, като
единствено тя е поемала основните грижи за болните им родители. В синхрон
с показанията на Ю. Ч.а са и тези на свидетеля А. Ч., която споделя, че
единствено св. Ю. Ч.а се е грижила за майката на съделителите, а последните
са посещавА. имота по празници и лятото, като живеели в Турция.
Показанията на свидетеля И. Й. се отнасят до период след 2013 г.,
поради което съдът не може да изгради изводите си на база възприятията на
този свидетел.
В показанията си свидетелите О. М. К. и Р. Х. сочат, че към 2005-2007 г.
съделителят О. К. е живял в имота, както и че е извършвал ремонтни дейности
по къщата, което те са възприели непосредствено. Този период обаче
предхожда момента, релевантен за претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК.
Неустановено по категоричен начин остава твърдението, че съделителят О. К.
8
фактически трайно се е установил в процесния имот и е живял там към 2013 г.
Твърденията, че същият е полагал грижи за майка си преди смъртта й, не водят
до единствения възможен извод, че той е живял в делбения имот към 2013 г.,
като е използвал същия за задоволяване на свои жилищни нужди. В
допълнение, показанията на свидетелите са концентрирани основно в периода
2005-2007 г., за който е посочено, че О. К. е правил ремонт и е живял с майка
си. Показанията на всички свидетели по делото сочат, че семейството му (вкл.
болната му съпруга) е живяло в Турция, като той е пътувал често между двете
държави. Необоснован остава изводът, че честото идване в България,
отсядането в имота и извършването на ремонтни дейности е равнозначно на
„живеене“ в него.
Изводите на съда относно неоснователността на възлагателната
претенция, направена от другия съделител Ю. А., са правилни и
законосъобразни. Всички изслушани по делото свидетели безпротИ.речИ.
сочат, че съделителят Ю. А. е започнал да се връща в с. ******** и в
процесния имот, както и да извършва ремонтни дейности по имота след
смъртта на майка си. Аналогични са изводите относно липсата на
доказателства за установяване на трайно фактическо установяване на
съделителя в процесния имот. Представеното копие от международен паспорт,
издаден на името на Ю. А., не променят вече формираните изводи в тази
насока, тъй като не е от естество да докаже установяване на съделителя в
имота, предмет на делбеното производство, а единствено сочи датите, на
които същият е преминавал през съответното ГКПП.
По изложените съображения съдът намира, че на основание чл. 348
ГПК неподеляемият имот не може да бъде възложен и поставен в дял на нито
един от съделителите и следва да бъде изнесен на публична продан, при
първоначална пазарна стойност 38 400 лв. От получената сума при публичната
продан следва да се образуват два дяла, по един за всеки от съделителите,
както следва: 1/3 ид. части от 38 400 лв. за О. Ш. К. или 12 800 лв. и 2/3
ид.части от 38 400 лв. за Ю. Ш. А. или 25 600 лв.
Върху стойността на дяловете си съделителите следва да заплатят
държавна такса по сметка ОС – Разград както следва: О. К. в размер на 512 лв.
и Ю. А. в размер на 1024 лв.
Разпоредбата на чл. 355 от ГПК е специална по отношение на чл. 78 и
9
чл. 81 ГПК. Тази специална разпоредба се прилага тогава, когато няма спор
между страните за нА.чието на съсобственост, за участниците и за квотите в
съсобствеността. Тя се прилага и във втора фаза на делбата, но само пред І-ва
инстанция. Това е така, защото само в тези хипотеза всяка страна ще има
качество на ищец и на ответник по иска за делба. При спор в първа фаза на
делба за нА.чието на съсобственост, квотите и участниците, както и при
обжалване на решението по извършване на делбата в частта за способа за
извършване на делбата, отговорността за разноски се разпределя по правилото
на общата разпоредба на чл. 78 от ГПК. Това е така, защото в тези хипотези се
отрича правото на делба на насрещната страна, тоест оспорва се правото на
насрещна страна на иск за делба, препятства се реА.зиране на потестативното
й право. Такова процесуално поведение е типично за общото исково
производство, поради което и няма основание да се приложи специалната
разпоредба на чл. 355 от ГПК. При обжалване на решението по допускане или
извършване на делбата съделителите участват в качеството на жалбоподатели
и на ответници по жалбата, поради което и разноските пред въззивния и
касационния съд се определят по правилото на чл. 78 ГПК (В този смисъл
Определение № 93/18.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1667/2018 г. на ВКС, ІІ-ро Г. О.,
т. 9 от ППВС № 7/1973 г.). Сторените от въззивника Ю. А. пред настоящата
инстанция разноски са в размер на 2627 лв. (за заплатена държавна такса в
размер на 512 лв., както и 15 лв. заплатена държавна такса по ч.гр.д., за СТЕ –
600 лв. и за адвокатско възнаграждение – 1500 лв.), като същите следва да
бъдат възложени на въззиваемия О. К.. Разноските за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство следва да се понесат от
страните така, както са сторени, а разноските за СТЕ – според квотите в
съсобствеността.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 217 от 29.10.2024 г., постановено по гр. д. №
20233310100649 по описа за 2023 г. Районен съд – Исперих, КАТО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК
допуснатия до делба недвижим имот:
10
Поземлен имот с идентификатор № ******** по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-106/07.12.2021 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.********, ул.***, с площ
1999 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин
на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план:
***, квартал ***, парцел ***, при съседи: № ********, № ********, №
*********, № ********, ведно с построените в него сгради: 1. Сграда с
идентификатор № ********.**, застроена площ 70 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор
№ ********.**, застроена площ 37 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, при първоначална пазарна цена от 38 400 лв.,
като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите,
съобразно техните квоти, а именно: 1/3 ид.ч. за О. Ш. К. и 2/3 ид.ч. за Ю. Ш.
А..
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК О. Ш. К., ЕГН:**********, адрес:
обл. ***, общ. ***, с. ********, ул. *******, да заплати по сметка Окръжен
съд – Разград държавна такса в размер на 512 лв. върху стойността на дела си.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Ю. Ш. А., ЕГН **********,
адрес: обл. ***, общ. ***, с. ********, ул. *******, да заплати по сметка
Окръжен съд – Разград държавна такса в размер на 1024 лв. върху стойността
на дела си.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК О. Ш. К. ЕГН:**********,
адрес: обл. ***, общ. ***, с. ********, ул. *******, да заплати на Ю. Ш. А.,
ЕГН **********, адрес: обл. ***, общ. ***, с. ********, ул. *******, разноски
в размер на 2627 лв., сторени във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11