РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Враца,15 .01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 17.12.2020 г. /седемнадесети декември две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря Даниела
Ванчикова и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното
от съдия Василева адм. дело № 542 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр.чл. 83, ал. 6 ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба
на С.В.Т. *** против РЕШЕНИЕ рег. № 309р-13113/07.10.2020 г. на
Началник РУ – Оряхово към ОДМВР- Враца, с което на същия е отказано подновяване
на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие
и боеприпаси за самоотбрана. Жалбоподателят посочва, че в продължение на * след
като се * от ДАНС, е имал издадено такова разрешение и обстоятелствата, въз
основа на които е било преценено, че отговаря на изискванията на ЗОБВВПИ, не са
променени и понастоящем, поради което отказът да се поднови разрешителното е
неоснователен. Сочи, че за него като ** от ДАНС, докато е жив ще съществува
презумпцията, че е засегнал интереси на физически и юридически лица с работата
си и съществува потенциална опасност за живота и здравето му. Намира оспореното
решение на Началник РУ – Оряхово за незаконосъобразно и иска неговата отмяна от
съда с връщане на преписката за ново произнасяне от органа.
В съдебно заседание
жалбоподателят лично и чрез адв. И. Ф. от АК – *, поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. В допълнително представена по делото писмена
защита посочва, че оспореният акт освен незаконосъобразен е и неморален, тъй
като става въпрос за ** от ДАНС, привежда в аналогия законодателството на САЩ и
цитати от художествената литература. Иска се отмяна на оспореното решение и
връщане преписката на органа за ново произнасяне със задължителни за изпълнение
указания. Претендира разноски в производството.
Ответникът - Началник РУ – Оряхово при ОДМВР – Враца,
редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение, че в оспореното решение липсват
мотиви относно приложението на чл. 78 от ЗОБВВПИ и намира жалбата за основателна, с искане да бъде
уважена от съда.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства и във връзка с
доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана
в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 АПК, от надлежна страна -
адресат на акта и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това
са следните:
Административното
производство е започнало във връзка с подадено
заявление от С.В.Т. *** до Началника на РУ – Оряхово към ОДМВР –
Враца вх. № 309000-4714 от 24.08.2020
г., с което е поискано продължаване
срока на разрешителното за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие за самоохрана, като са посочени пистолет ****. Към
заявлението са приложени необходимите писмени документи, а именно: Декларация
по чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ; Удостоверение рег. № 154/19.08.2020 г. на РП
– Оряхово, удостоверяващо, че срещу лицето няма обвинения по неприключени
наказателни производства; Медицинско удостоверение № 1889/12.08.2020 г. за
притежание на оръжие; Удостоверение от 10.08.2020 г. за техническото състояние
на притежаваното от лицето оръжие, според което е годно за употреба; Служебна бележка изх. № 831/14.08.2020 г. за проведена
учебна стрелба в стрелбищен комплекс; Свидетелство за съдимост от 24.08.2020
г., от което е видно, че лицето не е осъждано; копия на карта на ** на ДАНС и
разрешително за съхранение, носене и употреба на оръжие, валидно до 16.09.2020
г.
Във връзка с подаденото заявление и направеното искане е образувана
преписка, въз основа на която е извършена проверка, за което е изготвена справка
с рег. № 309р-10963/25.08.2020 г. от Е.Г., в която е отразено какво е
констатирано от извършената проверка за лицето и е предложено преписката да
бъде възложена на ПИ и ОР по местоживеене на лицето, за извършване проучване и
изготвяне на справка с мнение да бъде издадено разрешение или направен отказ за
издаване. За извършеното проучване са изготвени справки с рег. №
309р-12379/24.09.2020 г. и рег. № 309р-12380/24.09.2020 г. от полицейски служители
в РУ – Оряхово, в които е посочено, че заявителят живее на посочения от него
адрес, същият няма съдебни регистрации или криминални прояви и по отношение на
него не са постъпвали данни в информационните масиви на МВР да поддържа връзка
с криминално проявени лица. Към момента на проверката срещу заявителя няма
образувани досъдебни производства и следствени дела. По характер е спокоен и
уравновесен, не злоупотребява с употребата на алкохол и не са постъпвали данни
за зависимост на лицето от наркотични и упойващи вещества. След извършена
справка в деловодната система на РУ – Оряхово е установено, че за последните
пет години няма завеждани сигнали за посегателства срещу личността и
имуществото на С.Т. и е неправено предложение до Началника на РУ – Оряхово да
не бъде подновявано разрешителното на Т. за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Със съобщение рег. № 309000-5456/24.09.2020 г. на Началника на РУ – Оряхово,
жалбоподателят е уведомен, че в подаденото от него заявление не са посочени
конкретни мотиви за необходимостта от притежаване и употреба на огнестрелно
оръжие, поради което е започнало производство по отказ и на същия е даден седемдневен
срок писмено да изложи мотиви и доказателства, относно тази необходимост. Във
връзка с изпратеното съобщение от жалбоподателя са депозирани писмени мотиви до
Началника на РУ - Оряхово рег. № 30900-5545/29.09.2020 г., в които посочва, че
оръжието е придобил през 2010 г., съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗОБВВПИ като * от
ДАНС, а впоследствие срокът на разрешителното е бил продължаван на основание
чл. 78, ал. 2 от същия закон като * от ДАНС. В периода от 1989 г. до 2010 г. е
работил в ДАНС с месторабота АЕЦ *“, в който период е носил служебно оръжие, а
след пенсионирането си закупил лично оръжие, което ползвал за самоотбрана по
смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
Въз основа на направеното искане и събраните доказателства по образуваната
преписка, на основание чл. 83, ал. 5 вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ от Началникът
на РУ – Оряхово е издадено оспореното в настоящото производство Решение рег. № 309р-13113/07.10.2020
г., с което е отказано да бъде подновено разрешителното на С.Т. за съхранение,
носене и употреба на късоцевни огнестрелни оръжия за самоотбрана – *** и *и е
постановено същите, с наличните боеприпаси за тях, да бъдат предадени с протокол
в служба КОС при РУ – Оряхово за съхранение. За да постанови отказа, административният
орган е приел, че при липсата на данни
за потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото, изложените
от заявителя мотиви сами по себе си не са достатъчни, за да се направи
обоснован извод за наличие на основателна причина за подновяване срока на
разрешението за дейности с огнестрелни оръжия, което е въведено като задължителен
елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.
Приложен към преписката е и протокол от 14.09.2020 г., от който е видно, че
описаното по-горе оръжие на жалбоподателя и боеприпасите за него са предадени
на съхранение в РУ – Оряхово.
При така установената фактическа обстановка,
която не се оспорва от страните по делото съдът, прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на
оспорения АА на всички основания по чл. 146 АПК, а именно дали актът е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, спазени ли са
административно производствените правила и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен
ли е с целта на закона.
Оспорения АА е
издаден от материално и териториално компетентен орган, в случая
Началникът РУ – Оряхово към ОДМВР – Враца по постоянен адрес на заявителя
( чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ)
и в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ. Отказът за подновяване
на разрешението за късо огнестрелно оръжие е в писмена форма, като е мотивиран
съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, след преценка на
всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите
реквизити съгласно чл. 59 от АПК, което го прави валиден
административен акт. Въз основа на установеното от фактическа страна органът е приел,
че заявителят не е обосновал по несъмнен начин необходимост от притежаването на
огнестрелно оръжие за самоотбрана, като същевременно се е позовал на
разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща липсата на
основателна причина, като самостоятелно основание за постановяване на отказ да
се издаде разрешение. В производството по издаване на постановения отказ не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Преценен за съответствие с приложимия материален закон, настоящият съдебен
състав намира, че оспореният отказ е съобразен и постановен при правилно приложение
на действащите материолноправни разпоредби.
Придобиването,
съхранението, носенето и употребата на взривни вещества, на оръжия, на
боеприпаси и на пиротехнически изделия са уредени в Глава пета на ЗОБВВПИ.
Разпоредбата на чл. 58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение и/или
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лице,
което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Цитираната разпоредба съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие, които
важат при всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава
четвърта от закона, вкл. и при подадено заявление по реда на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Обосноваването
на основателна причина от носене и
съхраняване на оръжие е въведено, като задължителен елемент на искането за
издаване на разрешение на физическо лице
по чл.76, ал.3, т.3 ЗОБВВПИ. С оглед посочените разпоредби законово изискване за издаване на
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето,
подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението.
Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се
издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона,
поради което възражението на жалбоподателят в тази насока, че отговаря на
изискванията за издаване на разрешение и е представил всички необходими
документи за това, като изтъква факта,
че е ** на МВР и ДАНС, са неоснователни.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ в
духа и целта на закона не води на извод, че се въвежда изключение от императива
на чл. 58, ал. 1, съответно че се предвижда по – благоприятен режим за
изброените в нея лица (Решение № 17616 от 20.12.2019 година, постановено по
адм. дело № 3250/2019 година на Върховния административен съд, VІІ отделение) и
не се явява привилегироваща за ** на МВР при подаване на заявление за
придобиване на огнестрелно оръжие, поради което и фактът, че едно лице е бивш
служител на МВР, МО или ДАНС, не е определящ. Административният орган
има задължение да събере доказателства за обстоятелствата по чл.76 ЗОБВВПИ
и във
вр. с чл. 58, ал.1 от същия закон, което е сторено в случая, но за него
не съществува задължение да провежда процедура по установяването на
релевантните за издаването на административния акт факти, да издирва доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешение,
включително да събира данни за наличието на необходимост от самоотбрана за
заявителя. Органът служебно изследва пригодността на заявителя да бъде субект
на разрешение за осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, но не и
твърдяната необходимост като правопораждащ юридически факт за това. Законът възлага в
тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, да докаже
необходимостта си от придобиване на огнестрелното оръжие, а в случая необходимостта от носене на оръжие не е установена от
заявителя. Не са направени твърдения и съответно не са представени
доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на
заявителя или неговото семейство, за да се направи извод за необходимост от
притежаване на огнестрелно оръжие. За да бъде издаден благоприятен за молителя
по съдържание административен акт е необходимо да се установи основателна
причина по смисъла на ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение, което в конкретния
случай не е установено. Не са налице данни, които да установяват, че
лицето се намира в опасност за живота и
здравето си, която да обоснове необходимостта от притежание и носене на
оръжие за самоохрана.
Доводите на
жалбоподателя, че е бивш служител от МВР и ДАНС, за което няма спор, не водят
до различен от изложения извод. Както вече беше отбелязано нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, не е специална и
не визира самостоятелно основание за придобиване на огнестрелно оръжие, съответно
не предвижда по-благоприятен режим за изброените в нея лица, поради което не би
могло да се приеме, че ако едно лице е ** на МВР и/или ДАНС, може да получи
разрешение за придобиване на оръжие само заради това си качество, без да
отговаря на останалите изисквания на закона. Качеството на ** на тези ведомства
има значение за разглеждане на заявлението и необходимите документи, посочени в
чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, но не игнорира
изискването за изследване на наличието или липсата на предпоставките по чл.
58, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Също така,
предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото,
като се твърди в жалбата, не може да мотивира издаване на разрешение, тъй като
заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки
гражданин. Съответно разширяването на тълкуването на необходимостта, като
предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития, би довело до издаване
на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като
критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за
осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. В тази връзка аргументите на
процесуалния представител на оспорващия, че в САЩ, като най-старата демокрация
в света, се пада най-голям процент на притежателите на леко стрелково оръжие, а
притежаването му е един от начините за защита на демокрацията, както и
позоваването му на цитати от художествената литератур, са правно необосновани и
житейски нелогични.
Без правно значение
за законосъобразността на оспорения акт е фактът, че на жалбоподателя е било
вече издавано разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие. При
всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното,
административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните
и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Наличието на
предходно издадено разрешително не освобождава заявителя от задължението да
представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, наличието
на обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба
на оръжие. Законът не въвежда различни условия, на които следва да отговаря
лицето в случаите, в които вече му е било издавано такова разрешение за
предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на
разрешение за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо
отправено искане, включително за подновяването по реда на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ. Противното би
означавало, че разрешението не следва да е скрепено със срок. Не съществува
законово задължение за органа при вече издавано разрешение задължително да
продължава срока му на действие. Законът не борави с понятието продължаване
срока на издадено вече разрешително, поради което при подадено искане следва да
се спазва процедурата по издаване на разрешението. В действителност жалбоподателят
отговаря на всички останали предпоставки на закона, представил е необходимите
документи за това, но в конкретния случай с оглед данните по делото не се
установява и доказва наличието на
основателна причина, каквато изисква законът и чиято тежест е вменена именно на
заявителя. В случая административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в цитираната по-горе
разпоредба, са предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия. В изпълнение
на нормативно уредените си задължения административният орган е извършил
конкретна преценка, дали към конкретния момент са изпълнени всички законови
предпоставки, за издаване на исканото разрешение, поради което е постановил
един обоснован и законосъобразен акт.
Мотивираният отказ е съобразен и с целта на закона, а именно да не се допуска
безразборно разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия, които са предмети с изключително висока степен на
обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество
граждани.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорения АА е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият
е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона,
поради което следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски е неоснователна.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Т. *** против
Решение рег. № 309р-13113/07.10.2020 г. на Началник РУ – Оряхово към
ОДМВР- Враца, с което му е отказано подновяване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана.
Решението може да се обжалва чрез Административен съд-Враца пред
Върховен административен съд-София в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал.1 АПК препис
от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: