Р Е Ш Е Н И Е
317/27.7.2020г.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд,
осми състав,
на двадесет и трети юли, през
две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в
следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като разгледа докладваното
от районния съдия
АНД №1103 по описа
на ШРС за 2020г.,
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № В -0050587/19.05.2020г.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище, със седалище: град Варна, към Главна дирекция “Контрол на
пазара” при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД , седалище и адрес на управление: гр. София, ЕИК
*********, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание
чл.233, ал.2 от ЗЗП, за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си
за това в жалбата. В съдебно заседание представител за дружеството -
жалбоподател не се явява.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, със седалище гр.Варна -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява процесуален представител.Депозирана
е молба със становище вх. № 9255 от 03.07.2020г.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ”ЕАД ,
седалище и адрес на управление гр.
София, ЕИК *********, извършва търговска
дейност в обект- магазин “Теленор”, за продажба на мобилни апарати, аксесоари и
телекомуникационни услуги, находящ се в гр.Шумен, бул.”Велики Преслав ” № 6.
На 20.02.20г. е извършена проверка в обекта от
длъжностни лица към РД на КЗП, гр.Шумен, по повод постъпила потребителска жалба
с Вх. № В – 03 – 279/ 10.02.2020г., за непривеждане в съответствие с договора
за продажба на дефектирал мобилен телефон.
Проверката в
търговския обект била инициирана по повод закупен чрез лизинг от
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД мобилен телефон “Самсунг“, модел „Галакси“ на 26.10.2018г.,
който спрял да работи.Потребителят занесъл телефона за ремонт в магазина, където
бил приет с протокол за рекламация на
31.01.2020г., с протокол № *********.
При приемането на рекламацията и оформянето на
сервизната поръчка, като описание на повредата е отразено: “не се включва ”, а като забележка при
приемане на телефона е било отразено: „ драскотини
по странична лайсна“.
Проверяващите длъжностни лица констатирали, че
мобилният телефон не бил приведен в съответствие с договора за продажба, а бил
върнат на потребителя с протокол № ********* от 07.02.2020г. от магазин-
централен сервиз и на основание сервизен протокол от 04.02.20г. с който на
потребителя е отказано гаранционно обслужване на телефона, в който е описано- отказано гаранционно обслужване, поради
следи от корозия по платката. Такава констатация обаче, при приемането на
рекламацията, не била отразена.
На 07.02.2020г. телефонът е върнат на потребителя
неотремонтиран.
В хода на проверката от КЗП, бил съставен Констативен
протокол от 20.02.2020г. с № К-2669632 приложен по делото, в който
проверяващият отразил, че при проверката е установено, че телефонът е върнат на
потребителя неотремонтиран.
За изясняване на обстоятелствата било изискано становище от търговеца относно изложеното в жалбата, както и да се
представят доказателства, че телефонът е бил мокрен преди приемането на
рекламация в обекта .
В становището от 05.03.20г. /стр. 40/ търговецът е
посочил, че устройството е постъпило за
ремонт на 31.01.2020г. с описание на проблема “не се включва“. При разглобяването на апарата в
сервиз „Теленор“, била установена корозия по основната платка, вследствие на
проникнала влага и течност.
От страна на търговеца са били представена следните
писмени документи: Становище и снимков материал.
На 13.03.2020г., на дружеството - жалбоподател е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № К - 0050587, като
актосъставителят е описал констатациите си и квалифицирал нарушението, като такова
по чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, а именно: като на 07.02.2020г. в магазин „Теленор“,
находящ се в гр.Шумен, бул.”Велики Преслав ” № 6, с протокол за предаване на устройство № ********* е отказал да приведе потребителската стока в
съответствие с договор за продажба. Отказът се потвърждава и от представеното
Становище, прието с ППД № 0121178 от 05.03.2020г., в което търговецът
потвърждава отказа си да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Актосъставителят е
отразил в АУАН, че това нарушение е поредно
с над пет влезли в сила НП.
Актът за установяване на административно
нарушение бил съставен на 13.03.2020г.
на основание чл. 36 от ЗАНН и чл. 233, ал.1 от ЗЗП и връчен на упълномощено лице и подписан без възражения. Впоследствие дружеството -
жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало
допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно
постановление № В -0050587/19.05.2020г. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, със седалище:
град Варна, към Главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП , с което на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ”ЕАД , седалище и адрес на управление: гр. София, ЕИК *********, е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.233, ал.2
от ЗЗП, за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля по акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, от правна страна следното:
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е
длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, а съгласно ал.2 на цитираната
правна норма, привеждането на потребителската стока в
съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един
месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, което е безплатно за потребителя
съгласно ал.4 на същата норма.
От друга страна, съдържанието на задължението по
чл.113, ал.1 от ЗЗП е дефинирано в разпоредбата на чл.104, ал.4 от цитирания
закон, от която става ясно, че привеждането в съответствие с договора за
продажба, става чрез поправка или ремонт на потребителската стока, когато има
несъответствие между тях. В случая е налице отказ да бъде приведена в
съответствие с договора стоката.
Установено по делото е, че в стопанисвания от
дружеството обект - магазин “Теленор” за продажба на мобилни апарати, аксесоари
и телекомуникационни услуги, находящ се в гр.Шумен, бул.”Велики Преслав ” № 6,
се предлагат за продажба мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни
услуги .
От материалите
по делото се установява по безспорен начин, че по повод закупен от “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ”ЕАД мобилен телефон “Самсунг“, модел „Галакси“, закупен чрез лизинг на
26.10.2018г, който проявил дефект е предявена рекламация от потребителя, която
е приета на 31.01.2020г. с протокол № *********. При приемането на рекламацията
и оформянето на сервизната поръчка, като описание на повредата и състоянието на
телефона е отразено “не се включва ”,
а като забележка при приемане на телефона е било отразено „ драскотини по странична лайсна „
Никъде при приемането на рекламацията не били
направени констатации, че апаратът има
следи от корозия, поради постъпила течност и/или влага, преди приемането за
рекламация в магазина.
Спазвайки законовите
изисквания, търговецът /жалбоподателят/ изпратил
дефектиралият апарат за сервизно гаранционно обслужване, след което, с протокол № *********
от 07.02.2020г. от магазин- централен сервиз и на основание сервизен протокол
от 04.02.20г., с който на потребителя е отказано гаранционно обслужване на
телефона, в който е описано: „отказано
гаранционно обслужване, поради следи от корозия по платката“.
Към датата на проверката, извършена
от представители на КЗП, мобилният телефонен апарат е върнат на клиента, но неприведен в съответствие с
договора, т.е. нарушена е разпоредбата на чл.113,
ал.1 от ЗЗП.
В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите, разпитани по делото, както и сигнала
на потребителя. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че дружеството -
жалбоподател е следвало да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за покупко – продажба, което
задължение същият не изпълнил, мотивирайки решението си с протокол от сервиз.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в качеството си на търговец, действително е осъществило
от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, а именно: не е изпълнил административните
си задължения да преведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба, като е отказано гаранционно обслужване на телефона- на 07.02.2020г. в магазин „Теленор“,
находящ се в гр.Шумен, бул.”Велики Преслав ” № 6, с протокол за предаване на устройство
№ ********* е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договор
за продажба. Отказът се потвърждава и от представеното Становище, прието с ППД
№ 0121178 от 05.03.2020г., в което търговецът потвърждава отказа си да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба.
Съдът намира за неоснователни
доводите на санкционираното търговско дружество за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на
административно-производствените правила, доколкото в санкционния акт е включено подробно описание
на фактите, обуславящи съставомерността на санкционираната деятелност на
плоскостта на приложения административно-наказателен състав. Административно-
наказващият орган е установил, че към датата на проверката – 07.02.2020г. стоката не е приведена в съответствие с
договора за продажба, като на тази дата нарушителят е отказал да приведе
стоката в съответствие. Именно това е и датата на нарушението, поради което не
е налице соченото от жалбоподателя несъответствие на НП с изискванията на
чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
Въпреки,
че отношенията между дружеството жалбоподател и лицето по потребителска жалба с Вх. № В – 03
– 279/ 10.02.2020г. да са регламентирани с
Договор за лизинг, то настоящата инстанция намира ,че дружеството е носител на
задължението по чл.133, ал.1 от ЗЗП.
Лизингополучателят представлява «потребител» по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от
това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно
уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да
приведе стоката в съответствие със сключения договор. Законодателят е съобразил
спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че
клиентът се явява икономически по-слабият субект в договорните отношения,
поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси,
централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение
на стока, несъответстваща на договореното. Защитата на правната сфера на
потребителя е основна цел на закона, което се извежда от съдържанието на чл.1 от ЗЗП.
Анализът на приложените
по делото доказателства обосновава извод за съставомерност на санкционираното
деяние на плоскостта на приложения от наказващия орган административно-наказателен
състав.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния
случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на
посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Законът за
защита на потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и
неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите.
За неизпълнение на разпоредбите на
чл.113, ал.1 от ЗЗП, санкционната разпоредба на чл.222а от ЗЗП, действаща
към момента на проверката предвижда имуществена санкция на едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 3000 лв.
Съдът намира, че по отношение на това деяние
административно -наказващият орган е издирил приложимия закон, като правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на
чл.222а от ЗЗП. АНО е наложил санкция в размер на 3000лв, мотивирайки се с
факта, че търговецът е наказван, вече няколкократно за такова нарушение, с
няколко влезли в сила НП. В тази връзка, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В
-0050587/19.05.2020г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, със седалище: град Варна, към
Главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ”ЕАД
, седалище и адрес на управление: гр. София, ЕИК *********, е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.233, ал.2 от ЗЗП, за
нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд, в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: