№ 4833
гр. София, 24.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20221110105706 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 21061/07.02.2022г., предявена от
„Топлофикация София” ЕАД срещу ЕЛ. АС. П. и Л. К. П.. Ищецът иска да бъде признато за
установено, че ответниците му дължат суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 04.10.2021 г. по гр.д. № 53219/2021 г. по описа на СРС, 24 състав.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба обстоятелства и материалите,
приложени по гр.д. № 26186/ 2018 г. по описа на СРС, 24 състав намира следното:
Установителният иск по чл. 422 ГПК има за предмет установяване на вземането на
кредитора срещу длъжника, за което е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес от
установяване съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо е абсолютна
процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи
служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим. За да е
налице интерес от установителен иск по чл. 422 ГПК, следва да бъде установено, че срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение, както и че той е подал в законоустановения
срок от връчването на заповедта възражение по чл. 414 ГПК, както и че искът е предявен в
предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок за това.
Възражението на длъжника по чл. 414 ГПК има за цел да препятства влизането в сила
на издадената заповед за изпълнение, тогава когато между страните се установи, че е налице
спор относно съществуването или дължимостта на вземането. По тази причина възражение
представлява всяко изявление, от което да става ясно, че длъжникът оспорва вземането, не
признава същото, като не е необходимо същото да бъде мотивирано. Ако така нареченото
възражение обаче бъде оттеглено, то това изявление означава, че не се оспорва
дължимостта на сумата и след като няма спор относно съществуването и дължимостта на
вземането, то заповедното производство е изпълнило целта си и заповедта за изпълнение е
1
влязла в сила. Това от своя страна прави установителният иск по чл. 422 ГПК недопустим,
поради липса на правен интерес за това.
В настоящия случай съдът намира, че с молба вх.№ 10491/20.01.2022г. е молба вх.№
10494/20.01.2022г. ЕЛ. АС. П. и Л. К. П. заявяват, че оттеглят подадените възражения срещу
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което
липсва една от абсолютните предпоставки за допустимост на предявените установителни
искове по чл. 422 ГПК, а именно наличие на правен интерес. В този смисъл е и практиката
на ВКС – Определение № 163/ 04.02.2011 г. по ч.т.д. № 901/2010 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
Налице са предпоставките на чл. 130 ГПК и исковата молба следва да бъде върната,
поради влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Така мотивиран Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. на СРС № 21061/07.02.2022г., предявена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* срещу ЕЛ. АС. П. и Л. К. П., поради
недопустимост на предявените искове.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2