№ 977
гр. Бургас, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120205129 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Т. П. против Наказателно постановление
№ 21-0769-003408/29.09.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас,
Сектор „Пътна полиция” – Бургас, с което на жалбоподателката на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са й отнети 12 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР. Претендира се отмяна на
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва
се жалбоподателката да е извършила вмененото й нарушение. Съдържа се
оплакване относно реквизитите на АУАН и НП. Поддържа се, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на ефективна защита на
жалбоподателката. Възразено е, че предвид използването на автоматизирано
средство за установяване на нарушението е следвало да бъде издаден
електронен фиш вместо наказателно постановление.
Въззиваемата страна е изразила писмено становище за неоснователност
на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят
претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за
1
прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща
представител. От упълномощен адвокат по електронна поща е депозирано
писмено становище по оспорване на електронен фиш – с неотносими към
обжалваното наказателно постановление аргументи и е заявена претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, писменото
становище на въззиваемата страна, събраните по делото писмени
доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Срещу Н. Т. П. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 949435/13.07.2021 г. за това, че на 16.05.2021 г.,
около 12,06 часа, в гр. Бургас, ПП I-6, км 494+850 от кв. „Пети километър“
към кв. „Ветрен“, управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, с
наказуема скорост 101, км/ч, при максимално допустима скорост за населено
място до 50 км/ч., с което виновно е нарушила чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Описано
е в АУАН, че нарушението е установено и заснето под клип № 32338 от
АТСС TFR1-M с фабр. № 644/14 с отчетен толеранс на измерената скорост от
-3%. Посочено е, че АУАН е съставен на водачката въз основа на Декларация
по чл. 188 от ЗДвП от 06.07.2021 г. след покана по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП от
06.07.2021 г.
Видно от съдържащата се в административно-наказателната преписка
Декларация от 06.07.2021 г. за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, жалбоподателката е декларирала
собственоръчно и е удостоверил с подписа си, че тя е управлявала процесното
МПС на 16.05.2021 г., около 12,06 часа. На 06.07.2021 г. й е връчена покана №
4583/2021 г. за явяване в 7-дневен срок пред органа за съставяне на АУАН.
Актът е съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на
нарушителката поради неявяването й съобразно връчената й покана, след
което на 02.08.2021 г. й е връчен препис. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
са постъпили възражения срещу констатациите по акта и съставянето му в
отсъствие на нарушителката.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на
2
АУАН, като административно-наказващият орган е възприел изцяло
отразените в акта фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона.
На основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП АНО е санкционирал нарушителката
с административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца. Постановил е на основание Наредба №
1з-2539 на МВР отнемане на 12 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
приобщените по делото веществени доказателства – снимка с разпечатка от
използваното средство за измерване и снимка на разположението на уреда,
както и от писмените доказателства – протокол за използване на
автоматизирано техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство
за измерване, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол,
писмо за одобрен тип средство за измерване съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона
за измерванията, справка за собственик по регистрация на МПС, декларация
по чл. 188 от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на
25.10.2021 г. Жалбата е подадена на 28.10.2021 г. /съгласно транспортен
етикет/.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Админстративно-наказателното производство е проведено
законосъобразно. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила по
съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното
постановление. АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана
територия в гр. Бургас, на основание регламентираната от закона
компетентност, а НП е издадено от компетентен орган – от Началник група
към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция”, на обслужваната територия
гр. Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание
регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на
закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
3
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при съставяне на
АУАН са спазени разпоредбите на чл. 40, ал. 2 /съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителката след покана и неяваване до последния ден на
срока/, на чл. 43, ал. 4 /АУАН е предявен и подписан от нарушителката/ и на
чл. 42 от ЗАНН. В АУАН и НП нарушението е индивидуализирано по начина,
изискуем от ЗАНН. Съставомерните факти и обстоятелства, които имат
отношение към извършеното нарушение и които го отграничават във времето
и пространството, са описани в АУАН и НП по недвусмислен и достатъчен
начин, както и кореспондиращата на нарушението законова разпоредба.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката за наличие на
съществени процесуални нарушения в хода на административно-
наказателното производство. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронен
фиш се издава само за установени и заснети с АТСС нарушения, за които не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки., поради което правилно и
законосъобразно в случая е съставен АУАН и е издадено НП.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Цитирана
разпоредба разписва забрана за водачите на ППС да превишават скорост от
50 км/час в населено място, а с ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП се регламентира
сигнализация с пътен знак, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1. В случая не се касае за пътен
знак В-26 “Забранено е движението със скорост по-висока от означената“,
видно от изисканата от Община Бургас схема за пътни знаци в процесния
участък от ПП I-6, а за предвидената в закона допустима максимална скорост
от 50 км/час за населено място.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата,
снимковият материал, изготвен с техническо средство или система,
заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административно-наказателния
процес. На представения по делото кадър от снимковия материал се
наблюдава ясно автомобилът, визиран в АУАН и НП, чието разположение и
4
посока на движение /приближаващ/ в момента на сработването на мобилното
средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС. В случая е използвана преносима система за контрол на
скоростта, която е с вградено разпознаване на номера на превозното средство,
т. е. идентифицира превишилия скоростта автомобил по регистрационния
номер, а видно от снимката това е процесният автомобил.
В настоящия случай нарушението е установено с одобрен тип средство
за измерване по смисъла на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията,
удостоверено с представените по преписката удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, установяващи сертифицирането на процесното АТСС и
техническата му изправност. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Системата е работила на автоматичен режим, което е в съответствие с
изискването на чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в
контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредбата/, съставен от обслужващия го полицейският служител със
съответната компетентност – мл. автоконтрольор, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства – точното място на контрол и посоката,
в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен
режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис /сред които попада и процесният клип
№ 32338 като първи по ред/, номерът на служебния автомобил, в който е било
поставено мобилното АТСС. В Протокола за използване на АТСС изрично е
отразено, че ограничението на скоростта е за населено място. При наличие на
процесния протокол съдът намира, че по делото е доказано точното
местоположение на мобилното АТСС. Досежно позиционирането на АТСС е
5
спазено и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. –
протоколът за използване на АТСС е съпроводен със снимка на
разположението на уреда.
Правилно АУАН е бил съставен на жалбоподателката и същата е
санкционирана с НП, тъй като съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвиденото
за извършеното нарушение наказание се налага на собственика на МПС или
на този, на когото е предоставено МПС. В случая лицето, чиято собственост е
МПС, по предвидения от закона ред е било поканено и се е възползвало от
правото да бъде декларирано, че МПС се управлява от друго лице.
Жалбоподателката е декларирала, че тя е ползвала и управлявала автомобила
по време на нарушението, поради което възражението й, че не е извършила
вмененото й нарушение, се преценя за несъстоятелно.
При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат
толеранс от 3км/час от действително измерената скорост в полза на
нарушителката. Основанието за приспадане на този толеранс следва от
техническите характеристики на мобилната система и изрично е отразено в
протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично
е посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/-
3км/час за скорости под 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от
наказващия орган и след приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема
скорост е приета стойност от 101 км/час, както е отразено в АУАН и НП. При
това положение превишението на допустимата скорост от 50 км/час е над 50
км/ч, поради което административно-наказателната норма по чл. 182, ал. 1, т.
6 от ЗДвП за превишение на скоростта в населено място е правилно избрана и
приложена, санкционираща нарушителката с административно наказание
глоба в абсолютен размер от 700 лева и административно наказание лишаване
от правоуправление на МПС за срок в абсолютен размер от три месеца.
В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на контролните точки за
отчет на извършените нарушения. Тази формулировка показва, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установени нарушения, без да третира отнемането им като административно
наказание или принудителна административна мярка. Следва да се има
предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
6
В заключение, административно-наказващият орган е издал правилно и
законосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-
003408/29.09.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна
полиция” – Бургас, с което на Н. Т. П., с ЕГН **********, от ***, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са й отнети 12
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7