Решение по адм. дело №508/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.70 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.

Делото е повторно, тъй като с решение №24 от 08.01.2024г., постановено по адм. дело №373/2023г. по описа на Административен съд-Кърджали е отменен мълчалив отказ на кмета на община Момчилград да се произнесе по молба с вх.№9400-2888/15.08.2023 г., подадена от А. Ф. Ю., за съставяне на акт за раждане на детето А. Ф. Ю.. С решение №8353 от 04.08.2025г., постановено по адм. дело №2119/2024г. по описа на Върховен административен съд е отменено решение №24 от 08.01.2024г., постановено по адм. дело №373/2023г. по описа на Административен съд-Кърджали и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, като е прието, че Административният съд не е обсъдил документи, съдържащи се в административната преписка, които са от съществено значение за спора. Посочено е, че в административната преписка се съдържат документи / от лист 44 до лист 46 от първоинстанционното дело /№373/2023г./, както и на лист 29 и 30 от същото/ , от които става ясно, че чрез препращане по компетентност от Община Сливен, кметът на Община Момчилград е бил сезиран с искане за извършване на същата услуга в един по-ранен момент / от сезирането от А. Ю./, а именно с молба от 13.01.23г. от Б. В. / баща на детето, според ****документ/, чрез упълномощен представител. По тази молба администрацията на Община Момчилград чрез секретаря на общината е предприел действие - искане на становище от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване", каквото е дадено. Според Върховният административен съд, първоинстанционният съд е следвало да обсъди установените с тези документи обстоятелства и да изиска допълнителна информация от страните, приключило ли е производството по молбата от Б. В., по какъв начин, с какъв акт и влязъл ли е той в сила или производството е все още висящо, или поради свързаността на двете производства / образуваното по молбата на А. Ю. и по молбата на Б. В./, е проведено едно общо производство, приключило с процесния мълчалив отказ. Всички тези обстоятелства са били от значение за допустимостта на административното производството по молбата на А. Ю., респективно за възможността да се формира мълчалив отказ по тази молба.

Делото е образувано по жалба от А. Ф. Ю., подадена чрез адв. Д. Л. срещу мълчалив отказ за издаване на акт за раждане на детето А. Ф. Ю. от длъжностното лице по гражданска регистрация при Община Момчилград.

Жалбоподателката твърди, че е депозирала молба с вх.№9400-2888/15.08.2023 г. за издаване на акт за раждане на А. Ф. Ю., роден на [дата]. във [населено място]. Представила и документ за раждане, съставен в [държава], в който, като родители били вписани А. Ф. Ю. и Б. К. В.. Сочи, че не е налице произнасяне на компетентния орган в рамките на законоустановения срок, поради което счита, че е налице мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по депозираната молба. Намира оспорения отказ за незаконосъобразен, като противоречащ на материалния закон. Излага подробни съображения за грешно тълкуване и прилагане на норми на националното право, правото на ЕС, както и на разпоредби на Кодекса за международното частно право. Позовава се на съдебна практика. Иска отмяна на оспорения мълчалив отказ.

Ответникът Кмета на община Момчилрад, намира жалбата за неоснователна. В писмено становище сочи, че заявеното искане противоречи на българското законодателство, както и че удовлетворяването му би накърнило националната идентичност на българската държава. Счита, че настоящата преписка следва да се прекрати, поради липса на първичен документ въз основа на който да започне административното производство.

Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, с наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С молба с вх.№9400-2888/15.08.2023 г. до кмета на община Момчилград, жалбоподателката А. Ф. Ю., на основание чл.72 от ЗГР, е поискала издаване на акт за раждане на детето й - А. Ф. Ю., роден на [дата]. във [населено място], като към молбата е приложила и документ за раждане, съставен в [държава].

По делото е приложен и официален документ за раждане на детето А. Ф. Ю., съставен на [дата] от *** власти, ведно с Приложение 1 към него, видно от които, като майка/родител на детето е вписана А. Ф. Ю., а като баща/родител е вписано лицето Б. К. В..

Няма данни компетентният административен орган да се е произнесъл по подадената молба.

В изпълнение на указанията, дадени от Върховния административен съд с решение №8353 от 04.08.2025г., постановено по адм. дело №2119/2024г., съдът с разпореждане от 15.08.2025 година е дал указания на ответника, че следва да изрази становище има ли произнасяне по молбата от 13.01.2023г. от Б. К. В., препратена от Община Сливен по компетентност на кмета на община Момчилград или е проведено едно общо производство по молбите на Б. К. В. и А. Ф. Ю.. В случай, че е налице произнасяне от административния орган, следва да се представят писмени доказателства за това.

В изпълнение на указанията на съда, кмета на община Момчилград е представил становище от 25.08.2025 година, в което сочи, че от страна на Община Момчилград няма произнасяне, поради липса на първичен документ за иницииране на административната преписка. Към настоящият момент в Община Момчилград имало единствено постъпило Определение с вх. № 1100-546 от 06.07.2023 г. по адм. дело № 20237220700194/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен I състав. Сочи, че в Община Момчилград няма писмени данни за постъпил отговор от страна на Община Сливен по произнасянето по случая. Счита, че следва да се прекрати преписката. Към становището прилага заверени копия от следните документи: Писмо с изх. № 9400-906 (1) от 16.01.2023 г. от Секретаря на Община Сливен; Писмо с изх. № 0417-4 до ГД „Гражданска регистрация и административно обслужване“ при МРРБ; Писмо от ГД „Гражданска регистрация и административно обслужване“ при МРРБ е изпратен отговор, заведен с вх. № 0417-11 при Община Момчилград; Молба с вх.№ 9400-1787от 16.05.2023 г.; Писмо с изх. № 9400-1831 от 18.05.2023 г.; Определение № 885 от 27.05.2023 г. по адм. дело № 2023722070019/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен; Заповед № РД - 24-189/13.08.2025 г.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок. В случая, молбата е подадена на 15.08.2023 г., като 7-дневния срок по чл. 57, ал. 2, вр. с чл.21, ал.3 от АПК, за произнасянето на органа е изтекъл на 22.08.2023 г. В рамките на горния 7-дневен срок, кметът на община Момчилград, който е и компетентния орган, по силата на чл. 35, ал. 3 ЗГР, не е извършил заявената услуга. Не е налице и указание за отстраняване на нередовности в заявеното искане, нито изричен писмен акт, поради което е налице мълчалив отказ на кмета на общината да се произнесе по подаденото от жалбоподателката заявление. Жалбата срещу този отказ е подадена на 14.09.2023 г., или, в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При преценка на оспорения акт за съответствието му с материалния закон, съдът намира следното:

В случая не е спорно, че жалбоподателката е български гражданин с постоянен адрес в [населено място]. Установява се също от представения документ за раждане на детето А., съставен от *** власти, че жалбоподателката е вписана като майка/родител на детето, а като баща/родител е вписано лицето Б. К. В..

Съгласно чл. 69 от ЗГР, гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация.

Съгласно чл. 70, ал. 1 и ал.2 от ЗГР, български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България. Ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес, съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език /чл.70, ал.2/.

В разглеждания случай, жалбоподателката е отправила искане за издаване на акт за раждане направо пред компетентното длъжностно лице по гражданското състояние в община Момчилград, където е и нейният постоянен адрес, поради което е налице хипотезата на чл. 70, ал. 2, във вр. с чл. 72, ал. 2, т. 1 ЗГР. В тези случаи, единствената предпоставка за съставянето на акт за раждане на български гражданин въз основа на препис от акта му за раждане, съставен от местен орган по гражданското състояние в чужбина, е прилагането на заверен препис или извлечение от акта заедно с легализиран и заверен превод на български език.

В съответствие с чл. 70, ал. 2, изр. 2 от ЗГР, към подаденото искане е приложен и съставения от *** власти официален документ за раждане, придружен с удостоверение Приложение 1 по чл.7 от Регламент ЕС 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в ЕС. В тази връзка, приложените към искането документи, изпълняват изискванията на горните разпоредби. По делото няма данни за предприета от органа процедура по чл.30, ал.2 от АПК, за отстраняване на нередовности в искането, като представените документи съдържат всички необходими данни по чл. 72, ал. 3, т. 1 ЗГР - името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения произход, поради което са налице законовите предпоставки за издаване на акт за раждане на детето А..

Неоснователни са и съображенията на ответника, че заявеното искане противоречи на българското законодателство.

Действително, по аргумент от чл.60 и чл.61 от Семейния кодекс произходът на детето се определя от една майка и/или от един баща, респ. законодателят не е предвидил хипотеза, в която произходът на едно дете да се определя от две майки или от двама бащи.

От друга страна, детайлното разписване на процедурата по издаване на акт за раждане е направено в Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация. Съгласно чл. 9, ал. 4, акт за раждане въз основа на документ по чл. 7, ал. 2, т. 3 – 5 /тоест и в случаите, когато раждането се регистрира въз основа на препис от акт за раждане, издаден от чуждестранен местен орган по гражданското състояние/ се съставя в срок 7 дни от датата на получаване на документа. Ето защо, съдът счита, че нормативната уредба задължава административния орган да издаде акт за раждане на детето А., а с какво съдържание ще бъде той е съвсем отделен въпрос, който също е от компетентността на кмета на община Момчилград. В случая мълчалив отказ е недопустим, като административния орган е длъжен да изследва цялата нормативна уредба и да се произнесе с изричен акт или мотивиран отказ за неговото издаване, за да може съдът да прецени законосъобразността на този акт.

На следващо място, следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Конвенцията за правата на детето /Конвенцията/, детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и от рождение има право на име, право да придобие гражданство и доколкото е възможно, право да познава и да бъде отглеждано от своите родители. Държавите-страни по конвенцията осигуряват осъществяването на тези права в съответствие с националното си законодателство и със задълженията си, поети по съответните международни документи в тази област, особено когато в противен случай детето би останало без гражданство". По силата на чл. 3, § 1 от Конвенцията, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Първостепенното значение на интереса на детето, особената му закрила и зачитане на личността в семейството са нормативно закрепени и в чл. 24, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/, както и в чл. 2, т. 4 и т. 6 от Семейния кодекс.

В случая няма спор, че малолетното дете А. е български гражданин по силата на чл. 25 от Конституцията на Република България и чл. 8 от ЗБГ и има установена биологична майка, която също е български гражданин. Предвид българското си гражданство, детето се ползва със статут и на гражданин на Европейския съюз. От своя страна, по отношение на децата-граждани на държава членка на Европейския съюз, които са родени в друга държава и пребивават законно в нея, са приложими разпоредбите на член 21, § 1 от ДФЕС и член 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО от 29.04.2004 г.

В случая следва да се зачете правото на личен и семеен живот, закрепено в чл. 32 от Конституцията на РБ и висшия интерес на детето. От своя страна, зачитането на правото на семеен живот по същество се характеризира с възможността дете и родител да живеят съвместно, при условия, сравними с тези на другите семейства, като не трябва се прави разлика на основание пола на родителите. Това обаче по никакъв начин не означава, че връзката на произход между детето и двамата му родители ще бъде призната за цели, различни от правата, които детето черпи от правото на Съюза. В тази връзка, в Решение от 14.12.2021 г. на СЕС по дело С-490/20 е прието, че в това отношение съгласно действащото право на Съюза правилата за гражданското състояние, към които спадат правилата за брака и произхода, са от компетентността на държавите членки, а правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност. В този смисъл държавите членки са свободни да предвидят или не в своето национално право брака между лица от един и същ пол и качеството им на родители. При упражняването на тази компетентност обаче, всички държави членки трябва да спазват правото на Съюза, и по-конкретно разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно признатата на всеки гражданин на Съюза свобода да се движи и да пребивава на територията на държавите членки. Подобно задължение не предполага държавата членка, на която е гражданин засегнатото дете, да предвиди в националното си право лица от един и същ пол да имат качеството родители или да признае за цели, различни от упражняването на правата, които това дете черпи от правото на Съюза, връзката на произход между посоченото дете и лицата, които са упоменати като негови родители в акта за раждане.

Неоснователни са доводите на ответника, че с връщането на оригинала на **** акт за раждане от страна на община Момчилград, инициираното административно производство пред кмета на община Момчилград е прекратено, поради оттегляне на първичния акт от страна на жалбоподателката.

Съдът следва да посочи, че съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация,по искане от заинтересуваното лице да получи оригиналните документи по ал. 4 длъжностното лице по гражданското състояние изготвя копие на документите и вписва на всяка страница "вярно с представения оригинал", пореден номер на страница и общ брой страници на документа, името си, датата, на която е изготвено копието, полага подписа си и печата на общината. Ето защо, при връщане на оригинални документи, кметът на община Момчилград е бил длъжен да направи копия от документите и въз основа на тях да се произнесе по отправеното до него искане.

В заключение, настоящият съдебен състав следва да посочи, че мълчалив отказ на длъжностно лице по гражданско състояние, формиран по допустима молба за съставяне на акт за раждане на български гражданин /какъвто е настоящият случай/, роден в чужбина, само поради факта на липса на изложени мотиви от органа, е незаконосъобразен, т.е. поради липсата на форма на акта. Само въз основа на изложените мотиви от органа, съдът може да прецени, доколко са налице или не са налице всички предпоставки на Закона за гражданската регистрация и подзаконовата уредба по приложението му, за издаването на искания акт за раждане. При липсата на мотиви в отказа /каквото е фактическото състояние при мълчалив отказ/, съдът няма как да замести волята на длъжностното лице по гражданското състояние, излагайки за първи път съображения по основателността, респективно неоснователността на искането за издаване на акта за раждане.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени. Преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по подадената от жалбоподателката молба с вх.№9400-2888/15.08.2023 г., съобразно мотивите на решението.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски, общо в размер на 1310 лева, от които 10 лв. за д.т. и 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие по адм. дело. №373/2023година по описа на Административен съд-Кърджали и 1000 лв. за платено адвокатско възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие по адм. дело. №2119/2024годна по описа на Върховен Административен съд.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. с чл.173, ал.2 от от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на община Момчилград да се произнесе по молба с вх.№9400-2888/15.08.2023 г., подадена от А. Ф. Ю., за съставяне на акт за раждане на детето А. Ф. Ю..

ИЗПРАЩА преписката на кмета на община Момчилград, за произнасяне по молба с вх.№9400-2888/15.08.2023 г., подадена от А. Ф. Ю., съгласно указанията по прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението, като ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за произнасяне, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА Община Момчилград да заплати на А. Ф. Ю. с постоянен адрес в [населено място], [улица], [ЕГН], деловодни разноски в размер на 1310 /хиляда триста и десет/ лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.