№ 116
гр. Разград, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Е. Д. Стоев
Членове:Светлана К. Чолакова
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора И. Р. Р.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело
№ 20243300200317 по описа за 2024 година
Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаван на финансови санкции, издадено въз основа на Решение BH-
GS/03/246000012677/24 на несъдебен орган в Австрия – Областна администрация Гюсинг
(Bezirkshauptmannschaft Güssing), постановено на 02.04.2024 г., влязло в сила на 23.04.2024
г., с което на българския гражданин С. К., родена на ********** г., с постоянен адрес ***, е
наложена финансова санкция – глоба в размер на 70 евро за това, че като водач на лек
автомобил с регистрационен номер *** на 11.01.2024г., 13:05, движейки се в населено място
Nickelsdorf, А 4, StrKm, 64,55, Fahrtrichtung Ungarn(Австрия) е превишил разрешената
максимална скорост с 17 км/ч. разрешена максимална скорост: 80 км/ч., административно
нарушение, което се санкционира по реда на австрийски правилник за движение по
пътищата (StVO): §52 lit. a Z 10a Strabenverkehrsordnung 1960 StVO 1960 BGBL. Nr.
159/1960 zuletzt geandert durch BGBl. I Nr. 37 2019; § 99 Abs. 3 Lit. a Strabenverkehrsordnung
1960 StVO 1960 BGBL. Nr. 159/1960 zuletzt geandert durch BGBl. I Nr. 154 /2021
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема
становище във връзка с направеното плащане за приложение на разпоредбата на чл.37 във
1
вр. с чл.23 от Закона и прекратяване на изпълнението.
Засегнатото лице, чиято точна самоличност и адрес са установени след направена в
НБД справка – С. С. К., родена на **********г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес *** редовно призована, не се явява. Депозирано е писмено становище от засегнатото
лице с вх. № 4669 от 11.10.2024г. по ел. поща, в което сочи, че няма спомен решението да е
било връчвано. Представя направено заплащане на 11.10.2024г. на наложената финансова
санкция, за което прилага нареждане за междубанков кредитен превод.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение
2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение BH-GS/03/246000012677/24 на
несъдебен орган в Австрия – Областна администрация Гюсинг (Bezirkshauptmannschaft
Güssing), постановено на 02.04.2024 г., влязло в сила на 23.04.2024 г., е въз основа на
констатирано административно нарушение, което съгласно фактическото му описание
съставлява административно нарушение и по българското законодателство.
С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно
съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно
ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС, в конкретния случай, макар и налична, двойната
наказуемост не е изискуема като условие за признаване.
Удостоверението е законосъобразно от формална страна, видно е, че същото е
подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец,
съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от
начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.
Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената
проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените
предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.
1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по
делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на
наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено
Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на
обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото
лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от
решаващата или изпълняващата държава.
3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с
особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.
2
Видно от установените пълни данни за самоличността на С. К., същата е пълнолетна -
родена е на ********** г. и съгласно българското законодателство е наказателно и
административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по
отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия,
правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и
основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от
ЗПИИРКОРНФС.
4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки
за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за
административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на
нарушението, влизането в сила на същото и место извършване на нарушението –
изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която
съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се ОТНАСЯ за
деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското
законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България,
нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата
държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такИ. деяния. В този смисъл не са налице основанията за
отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.
5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената
финансова санкция е 70 евро, което не е под минимална санкция от 70 евро, поради което и
не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.
6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.
”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в
съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване. Решението е връчено на лицето на
06.04.2024г. Съгласно Удостоверението, производството е било писмено и издаващата
държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е
имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл
гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били спазени, респективно
не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.
Засегнатото лице С. С. К. е представила платежно нареждане от 11.10.2024 г. на
„Централна кооперативна банка“ АД, видно от което е заплатила сума в размер на 70 евро
по сметка, посочена в решението, чието изпълнение се иска. След извършена консултация с
издаващата държава, се установи, че така направеното плащане е получено. С оглед
наличните данни за пълно изпълнение на задължението от засегнатото лице преди
3
приключване на настоящото производство и на основание чл. 33 във вр. с чл. 17 от
ЗПИИРКОРНФС следва да се извърши приспадане изцяло на дължимата по решението сума
от 70 евро, равняващи се на 136,91 лева. Предвид пълното приспадане на дължимата по
решението сума, то същото не следва да се изпраща на НАП – Варна.
Ето защо съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция BH-GS/03/246000012677/24
на несъдебен орган в Австрия – Областна администрация Гюсинг (Bezirkshauptmannschaft
Güssing), постановено на 02.04.2024 г., влязло в сила на 23.04.2024 г., с което на българския
гражданин С. С. К., родена на ********** г., с ЕГН********** с постоянен адрес ***, е
наложена финансова санкция – глоба в размер на 70 евро, равностойни на 136,91 лв./сто
тридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/ за това, че като водач на лек автомобил с
регистрационен номер *** на 11.01.2024г., 13:05, движейки се в населено място Nickelsdorf,
А 4, StrKm, 64,55, Fahrtrichtung Ungarn(Австрия) е превишил разрешената максимална
скорост с 17 км/ч. разрешена максимална скорост: 80 км/ч., административно нарушение,
което се санкционира по реда на австрийски правилник за движение по пътищата (StVO):
§52 lit. a Z 10a Strabenverkehrsordnung 1960 StVO 1960 BGBL. Nr. 159/1960 zuletzt geandert
durch BGBl. I Nr. 37 2019; § 99 Abs. 3 Lit. a Strabenverkehrsordnung 1960 StVO 1960 BGBL.
Nr. 159/1960 zuletzt geandert durch BGBl. I Nr. 154 /2021
ПРИСПАДА, на основание чл. 33 във вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС, извършеното
пълно изпълнение /плащане/ в размер на 70 евро, равняващи се на 136,91 лева, поради което
ОТКАЗВА принудителното изпълнение.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава.
Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството на
правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес за Окръжна
прокуратура Разград, съответно от съобщаването на засегнатото лице пред Апелативен съд
– Варна, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не
спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4