РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Сандански, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250101620 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Г. С. с ЕГН-**********, с
адрес-гр.П., ж.к.”Ц.С.”, № *, вх.*, ап.**, срещу „ВА софтуер сълюшънс“-ООД с
ЕИК:*********, с адрес-гр.В., ,л.”В.”, № **, ап.*, представлявано от управителя Д. К., с
която са предявени обективно съединени искове за признаване уволнението й, извършено
със заповед № 8/05.04.2024г. на управителя на „ВА софтуер сълюшънс“-ООД, за незаконно и
неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност
„специалист, тестване софтуер“ и за заплащане на сумата от 43 791,18 лева, съставляваща
обезщетение за времето през което е останала без работа поради незаконното уволнение за
срок от 6 месеца, ведно с дължимите лихви от момента на уволнението до окончателното
плащане.
Правно основание на предявените искове: чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ.
Сочи се в исковата молба, че ищцата е встъпила в трудово правоотношение с ответното
дружество съгласно трудов договор № 10 от 01.07.2022г. на длъжност „специалист, тестване
софтуер“ с код по НКПД-2519-6005, както и че работата й по длъжностна характеристика се
състои в „извършване на проучвания, планиране, проектиране, разработване, програмиране,
тестване и усъвършенстване на информационни системи, софтуер и софтуерни
приложения“. Твърди се, че на ищцата й е било отправено предизвестие от 05.03.2024г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, както и
че в законния срок й е връчена заповед № 8/05.04.2024г., с която трудовото й
правоотношение е прекратено на цитираното основание. Твърди, че в заповедта като мотив
за прекратяване на трудовото й правоотношение е посочено „считано от 14.02.2024г.
1
единственият контрагент на фирма „ВА софтуер сълюшънс“-ООД Sedwick International UK
прекрати правата на достъп на Г. С. до системите си, с което прегради възможността Г. С. да
извършва трудовите си задължения“. Твърди се, че издадената заповед е незаконосъобразна,
тъй като не е налице фактическа невъзможност и няма никакви непреодолими за страните
причини, които да възпрепятстват изпълнението на трудовото правоотношение. В тази
връзка изтъква, че длъжността й не е неразривно свързана с трети страни, като
напр.Sedwick International UK; че дори Sedwick International UK да е единственият
контрагент на ответника то отпадането на този единствен контрагент води до престой не по
вина на работещия, а не до обективна невъзможност. Изтъква се, че отговорността за
уплътняване работното време на служителката е на нейния работодател, но не и на трети
страни, с които този работодател евентуално има търговски взаимоотношения. Твърди се, че
мотивирайки решението си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328,
ал.1, т.12 с евентуалните действия на трети страни, ответникът е злоупотребил с това свое
право, възползвайки се от едно привидно основание. В тази връзка се твърди, че дори
наистина Sedwick International UK да са прекратили достъпа й до своите системи, това по
никакъв начин не прегражда възможността на ищцата да осъществява трудовите си
задължения. Твърди се, че размерът на брутното месечно трудово възнаграждение за
последния пълно отработен месец е в размер на 7298,53лева. По изложените съображения
ищцата предявява настоящите обективно съединени искове, в подкрепа на които представя
писмени доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Същият оспорва допустимостта на
иска за заплащане на обезщетение за оставяне без работа за срок от 6 месеца, тъй като този
срок не е изтекъл. Ответникът оспорва основателността на иска за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, като твърди, че искът е предявен от ищцата с
цел тя да се възползва и да отправя искания за заплащане на обезщетения, вместо да
коригира поведението си и да предприеме необходимото за по-добро справяне с работните
си задължения. В тази връзка твърди, че от 01.07.2022г. до последния ден, в който ищцата е
била реално на работа-31.01.2024г., извършваната от нея работа е била само и единствено в
системите на Sedwick International UK, със служебна техника на последния; че ищцата и
друга нейна колежка са получили устно предупреждение, че не се справят с работата си в
края на м.януари 29-31 януари 2024г. от страна на контрагента Sedwick International UK, като
за разлика от другата колежка, която е изявила желание да напусне и прекратява договора си
по взаимно съгласие, ищцата е заявила, че няма да напусне и ако фирмата иска да се
освободи от нея следва да й заплати шест брутни заплати. Ответникът счита, че заповедта е
законосъобразна, тъй като е налице основанието по чл.328, ал.1, т.12 от КТ, защото е извън
контрола на работодателя и на служителя създалата се ситуация, която лишава ищцата от
възможността да полага труд при Sedwick International UK, а от друга страна лишава
работодателя от възможността да предостави на своя служител възможност да работи. В
тази връзка твърди, че Sedwick International UK е единствения му контрагент и че
последният след 01.02.2024г. е отстранил ищцата от списъка с лицата имащи право на
достъп до системите му, като на 14.02.2024г. е изискал от ищцата с писмо връщане на
2
предоставената й техника. В подкрепа на становището си ответникът представя писмени
доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С трудов договор № 10/01.07.2022г., сключен между Г. Г. С. и „ВА софтуер сълюшънс“-
ООД, представлявано от управителя Д. Б. К., на ищцата е възложено и тя е приела да
изпълнява безсрочно длъжността „специалист, тестване софтуер“, код по НКПД-25196005,
място на работа- гр.П., ж.к.”Ц.С.”, № *, вх.*, ап.**, при пълно работно време-8часа по
определен от работника ред, с основно трудово възнаграждение в размер на 6579,63лв. и с
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит-0,60% за всяка година
трудов стаж и професионален опит. Същия ден на Г. Г. С. е била връчена длъжностна
характеристика за длъжността „специалист, тестване софтуер“, съгласно която работата се
изразява в извършване на проучвания, планиране, проектиране, разработване, програмиране,
тестване и усъвършенстване на информационни системи, софтуер и софтуерни приложения,
а задълженията са да разработва и документира планове за софтуерни тествания; да
инсталира софтуер и хардуер, както и да конфигурира софтуера на операционни системи
при подготовката за тестване; да проверява дали програмите функционират съгласно
изискванията на потребителите и установените правила и процедури; да изпълнява,
анализира и документира резултатите от тестването на софтуерни приложения,
информационни и телекомуникационни системи; да разработва и внедрява политики,
процедури и скриптове за тестване на софтуер и информационни системи, както и оказва
съдействие на своите колеги в случай на необходимост.
Г. С. е изпълнявала задълженията си по трудовия договор само в системите на Sedwick
International UK (съдът приема това обстоятелство за установено на основание чл.176, ал.3
от ГПК, поради неявяване на ищцата в съдебно заседание да отговори на поставени й от
ответника въпроси, които са отбелязани в призовката /получена лично от ищцата/ с указание
за последиците от неявяване без уважителна причина) посредством предоставена й техника,
на която е имало акаунти, на които е работила /представената от ищцата ел.кореспонденция/.
Sedwick International UK е единствения клиент на „ВА софтуер сълюшънс“-ООД (видно от
представената справка за издавани фактури от ответното дружество в периода от
01.01.2024г. до 30.11.2024г.). На 14.02.2024г. Sedwick е поискало ищцата да върне служебно
предоставената й техника и това е сторено от нея /представените от страните
ел.кореспонденции/.
На 05.03.2024г. ответникът е отправил до ищцата предизвестие за прекратяване на
трудовото им правоотношение, а на 05.04.2024г. е издал заповед № 8/05.04.2024г., с която то
е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ поради обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор. В мотивите на заповедта е посочено, че „считано от
14.02.2024г. единственият контрагент на фирма „ВА софтуер сълюшънс“-ООД Sedwick
International UK прекрати правата на достъп на Г. С. до системите си, с което прегради
възможността Г. С. да извършва трудовите си задължения. На същата дата 14.02.2024г. от
3
фирма Sedwick International UK с нарочно писмо до Г. С. поискаха връщане на
предоставената от тях техника….Г. С. е наета от „ВА софтуер сълюшънс“-ООД да тества
софтуер и одобрена да прави това от Sedwick International UK на системите на
компанията….. Sedwick International UK решава едностранно кои лица да допусне или не до
компютърните си системи, като не дължи предизвестие и/или мотивация за решението си.
Извън контрола на „ВА софтуер сълюшънс“-ООД е да решава дали даден служител ще бъде
допуснат да работи на сървърите на Sedwick International UK. Поради изложеното и на
основание факта, че Sedwick International UK е единствен контрагент на „ВА софтуер
сълюшънс“-ООД е налице обективна невъзможност да се осигури трудова заетост на Г. С.,
тъй като същата е отстранена и лишена от правото на достъп до местоработата“. В заповедта
е посочено, че последно начислена брутна месечна заплата е за март 2024г. в размер на
7178лв. С преводно нареждане от 10.04.2024г. ответникът е превел на ищцата сумата от
7673,61лв. за трудово възнаграждение „февруари, март и април 2024”.
За Г. Г. С. няма декларирани трудови договори след 08.04.2024г. /постъпилата справка от
ТД на НАП София, офис Благоевград/. Ищцата се е регистрирала като самоосигуряващо се
лице на 18.11.2024г. /представената справка/.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че страните по делото са били в трудово правоотношение, което е прекратено с
незаконосъобразна заповед на управителя на ответното дружество и че след уволнението
ищцата е останала без работа.
Неоснователно е възражението на ответника, че е недопустим иска на ищцата за
заплащане на обезщетение за оставяне без работа за срок от 6 месеца, поради неизтичане на
този срок към датата на подаване на исковата молба, тъй като няма пречка да се претендира
обезщетение за бъдеще време, още повече, че искът за заплащане на обезщетение за
оставяне без работа поради незаконно уволнение е обусловен от иска за признаване
незаконността на уволнението. Както е посочено в решение № 128/28.05.2013г. на ВКС по
гр.д.№726/2012г. на ІV г.о., осъдителен иск е допустим за бъдещо-още невъзникнало
вземане, което ще възникне, ако друго материално субективно право на ищеца бъде
признато.
По основателността на предявените искове съдът излага следните съображения:
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ :
Предмет на трудовия спор е заповед № 8/05.04.2024г. на управителя на ответното
дружество, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.12 от КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Ищцата твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице фактическа
невъзможност и няма никакви непреодолими за страните причини, които да възпрепятстват
изпълнението на трудовото правоотношение.
4
Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ предвижда едно безвиновно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя, формулирано
твърде общо-предпоставя се от фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия
договор между страните. В трайната си практика ВКС приема, че за да е налице това
основание за прекратяване на трудов договор е необходимо да е възникнала нова обстановка
при изпълнението на трудовите задължения /било за работодателя, било за работника/, при
която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини
непреодолими за и от страните и които причини са различни от причините за уволнение,
визирани във фактическите състави на другите основания за прекратяване на трудовото
правоотношение по инициатива на работодателя (решение № 342 от 04.10.2011г. по гр.д.
№11/2011г., на IV г.о. на ВКС, решение № 58 от 24.04.2020г. по гр.д.№ 3399/2019г. на IV г.о.
на ВКС, решение № 50016 от 21.02.2023г. по гр.д.№5141/2021г. на III г.о., решение № 50080
от 24.07.2023г. по гр.д.№3133/22г. на III г.о. на ВКС и др.). Следователно, необходимо е на
първо място да е настъпило обстоятелство, при което или работодателят не е в състояние да
изпълнява основното си задължение да осигури на работника/служителя работата, която е
определена при възникване на трудовото правоотношение или работникът/служителят не е в
състояние да извършва работата, за която е нает-съобразно длъжността, която заема и
задълженията му във връзка със заеманата позиция.
Установи се от сключения между страните трудов договор и от връчената на ищцата
длъжностна характеристика, че ответникът е възложил, а ищцата е приела да изпълнява
длъжността „специалист, тестване софтуер“ в ответното дружество, с място на работа- гр.П.,
ж.к.”Ц.С.”, № *, вх.*, ап.**, като работата се изразява в извършване на проучвания,
планиране, проектиране, разработване, програмиране, тестване и усъвършенстване на
информационни системи, софтуер и софтуерни приложения, а задълженията са да
разработва и документира планове за софтуерни тествания; да инсталира софтуер и хардуер,
както и да конфигурира софтуера на операционни системи при подготовката за тестване; да
проверява дали програмите функционират съгласно изискванията на потребителите и
установените правила и процедури; да изпълнява, анализира и документира резултатите от
тестването на софтуерни приложения, информационни и телекомуникационни системи; да
разработва и внедрява политики, процедури и скриптове за тестване на софтуер и
информационни системи, както и оказва съдействие на своите колеги в случай на
необходимост.
Установи се, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните е, че единственият клиент на ответното дружество-фирмата Sedwick International
UK, е прекратило достъпа на ищцата до своите системи и е поискало от нея да върне
служебно предоставената й техника, което е и сторено. Не се спори, че в резултат на това
ищцата не може да извършва работа по системите на този клиент на ответното дружество,
но това не я поставя в състояние тя да не може да извършва работата, за която е наета
съобразно трудовия й договор и длъжностната й характеристика (в тях не е посочено, че на
ищцата се възлага конкретна работа-тестване софтуер на Sedwick International UK, за да е
5
налице обективна невъзможност да я изпълни поради липса на техника и достъп до сървъра
на тази фирма). Прекратяването от страна на Sedwick International UK на достъпа на ищцата
до своите системи и поисканото от него връщане на предоставената техника не поставя и
ответното дружество в състояние да не може да осигури на ищцата работата, за която я е
наел, тъй като се установи, че Г. С. не е наета от „ВА софтуер сълюшънс“-ООД да извършва
работа само на сървърите на този негов клиент. Обстоятелството, че фирмата Sedwick
International UK е била и е единствен клиент на ответника не е обстоятелство, което да
препятства „ВА софтуер сълюшънс“-ООД да осъществява своя предмет на дейност, а още
по-малко да е непреодолимо за него, поради което работодателят не е в обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си по сключения с ищцата трудов договор.
Посочената в заповедта причина за прекратяване на трудовия договор между страните може
да релевира друго основание за прекратяването му, но не и това по чл.328, ал.1, т.12 от КТ.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице основанието визирано в атакуваната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, поради което
уволнението на ищцата е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ :
Поради основателността на иска за отмяна на заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата като незаконосъобразна, съдът намира, че следва да бъде уважен
и обусловения от него иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност. Установи се, че това е длъжността „специалист, тестване софтуер“, код по НКПД-
25196005, поради което следва да възстанови ищцата на тази длъжност.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ :
За да бъде уважен този иск, е необходимо да са налице следните предпоставки -
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и оставянето на работника, респ.
служителя без работа, поради незаконосъобразното му уволнение. Установи се, че заповедта,
с която ищцата е уволнена е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, както
и че Г. С. след уволнението няма сключен нов трудов договор /постъпилата справка от НАП/.
Установи се, че периодът, в който ищцата е останала без работа е повече от 6 месеца /съдът
взема предвид не само периода от уволнението до датата на предявяване на иска, но и
периода след това- до приключване на устните състезания, съобразно разпоредбата на чл.
235, ал.3 от ГПК/. Предвид изложеното искът е доказан по основание.
Възражението на ответника, че искът следва да се отхвърли поради бездействието на
ищцата, на която с доклада по делото е указано, че не сочи доказателства за оставянето й без
работа е неоснователно, тъй като в хода на делото фактът на оставяне на ищцата без работа
след уволнението се установи чрез ангажирани от ответника доказателства (тежестта за
доказване на определен факт има отношение при несъбиране на доказателства по делото за
този факт, но събраните в хода на делото доказателства за този факт се вземат предвид от
съда, независимо от страната, която ги е ангажирала).
Относно размера на иска съдът излага следното:
6
Установи се от самата заповед за уволнение е, че последното начислено на ищцата
брутно трудово възнаграждение е това за м.март 2024г. в размер на 7178лв., поради което
искът следва да се уважи до размер на 43068 лева, а в останалата му част-до претендираната
сума от 43 791,18 лева следва да се отхвърли като неоснователен. Съдът не взема предвид
размера на трудовото възнаграждение посочен в представеното от ищцата платежно
нареждане от 10.04.2024г., тъй като то не се отнася за последния пълен работен месец на
ищцата /отразеното основание за плащане на сумата от 7673,61лв. е за трудово
възнаграждение „февруари, март и април 2024”/.
Искът на ищцата за заплащане на законната лихва върху обезщетението по чл.225 от КТ
е основателен за периода от 08.10.2024г. до окончателното му изплащане. Обезщетение в
размер на законната лихва не може да се търси от 08.04.2024г., тъй като тогава присъденото
вземане по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 08.04.2024г. до 08.10.2024г. още не е било
възникнало (виж решение № 111 от 04.05.2015г. на ВКС, ІVг.о. по гр.д.№1173/2014г.).
На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът допуска предварително изпълнение на
решението относно присъдената сума по чл.225 от КТ.
Относно държавните такси и разноските по делото:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на съда държавна такса по уважените искове в размер общо на 1782,72лева/ 30лв.-
по първия иск, 30лв.-по втория иск и 1722,72 лева по третия иск/.
Съдът не присъжда на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като такива
не са направени. Съгласно тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012г.,
разноски се присъждат само при доказване, че такива реално са извършени. По делото няма
представени доказателства за заплащане адвокатско възнаграждение на адвокат А. И. от
САК, вкл. няма представен договор за правна защита и съдействие. По делото е представено
само пълномощно /подписано от упълномощителя/, съгласно което адвокат А. И. от САК се
упълномощава от Г. С. да я представлява по настоящото дело. В това пълномощно е
отбелязано и че „е заплатен в брой адвокатски хонорар в размер 4153,29лева….и
настоящото служи като разписка”, но този документ може да служи като разписка за
действително направени разходи от ищцата, само ако съдържа подпис и на упълномощения,
с който да удостовери получаването на сумата, съставляваща негово възнаграждение, а такъв
подпис на получателя на сумата няма, поради което пълномощното не може да служи за
разписка (като разписка може да служи договор между упълномощител и упълномощен, но
не и пълномощно, тъй като то е едностранна сделка).
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати
на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а
именно сумата от 94,61 лева.
Водим от горното и на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от
КТ, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Г. Г. С. с ЕГН-**********, извършено със заповед №
8/05.04.2024г. на управителя на „ВА софтуер сълюшънс“-ООД за НЕЗАКОННО и
ОТМЕНЯВА заповед № № 8/05.04.2024г. на управителя на „ВА софтуер сълюшънс“-ООД, с
която е прекратено трудовото правоотношение с Г. Г. С. на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Г. С. с ЕГН-********** на заеманата от нея длъжност преди
уволнението й-„специалист, тестване софтуер“ с код по НКПД-25196005, във „ВА софтуер
сълюшънс“-ООД.
ОСЪЖДА „ВА софтуер сълюшънс“-ООД с ЕИК:*********, с адрес-гр.В., ,л.”В.”, № **,
ап.*, представлявано от управителя Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. С. с ЕГН-**********, с
адрес-гр.П., ж.к.”Ц.С.”, № *, вх.*, ап.**, сумата от 43068 лева (четиридесет и три хиляди
шестдесет и осем лева), съставляваща обезщетение за оставянето й без работа след
незаконното уволнение за период от шест месеца, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.10.2024г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения размер до претендираната сума от 43 791,18 лева и за заплащане на законна лихва,
считано от 08.04.2024г.
ОСЪЖДА „ВА софтуер сълюшънс“-ООД с ЕИК:*********, с адрес-гр.В., ,л.”В.”, № **,
ап.*, представлявано от управителя Д. К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-
Сандански сумата от 1782,72лева (хиляда седемстотин осемдесет и два лв. и седемдесет и
две ст.), съставляваща държавни такси, както и 5 лева (пет лв.) в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. Г. С. с ЕГН-**********, с адрес-гр.П., ж.к.”Ц.С.”, № *, вх.*, ап.**, ДА
ЗАПЛАТИ на „ВА софтуер сълюшънс“-ООД с ЕИК:*********, с адрес-гр.В., ,л.”В.”, № **,
ап.*, представлявано от управителя Д. К., сумата от 94,61 лева (деветдесет и четири лв. и 16
ст.) за направени по делото разноски.
Решението в частта, с която е присъдено обезщетение за оставяне без работа поради
незаконно уволнение подлежи на предварително изпълнение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му-10.03.2025г. Да се изпрати
препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8