№ 1480
гр. Плевен, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430103601 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** против И. А. И. с ЕГН ********** и адрес: ***, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 751,54 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г. до
30.04.2023 г., 56,85 лв. мораторна лихва за периода от 03.02.2022 г. до
05.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Твърди се, че ответницата и съпругът й и неин наследодател Е. П. И.,
б.ж. на ***, починал на *** били клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката за имот
апартамент, находящ се в *** ***, аб.№*** и за периода от 01.12.2021 г. до
30.04.2023 г. не били погасили своите задължения към ищцовото дружество
1
за процесния топлоснабден имот, като непогасената сума възлиза на 751,54
лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от
приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за
забава, изчислявана в размер на 56,85 лв. за периода от 03.02.2022 г. до
05.06.2023 г.
Ответницата И. И. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, но се явява лично в съдебно заседание и признава, че процесния
апартамент е бил собственост на съпруга й Е. И., като е бил закупен от него
през 1991г. преди сключване на гражданския му брак с ищцата. Твърди, че е
сключила граждански брак през 1995г. и двамата са ползвали имота като
семейно жилище до смъртта на съпруга й през 2022г., както и продължава да
се ползва от нея към момента на разглеждане на делото.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Безспорно е между страните и това е видно от представеното
удостоверение от ***, че процесния имот, представляващ апартамент *** ***,
*** е бил собственост на Е. П. И. с ЕГН **********, придобит от него чрез
покупко-продажба през 1991г.
Безспорно е и се установява от приложеното удостоверение за
наследници ***, издадено от ***, че Е. П. И. е починал на *** и е оставил
двама наследници по закон – преживяла съпруга И. А. И. и майка ***
Безспорно е също така, че ответницата И. А. И. е била в граждански
брак с Е. П. И. от 1995г., както и че процесния апартамент е бил ползван от
тях за семейно жилище до смъртта на наследодателя, а след това е продължил
да се ползва от нея.
От представения препис на споразумителен протокол №3/1401 от
01.11.2016г. и Приложение №1 към Договор №*** се установява, а е и
безспорно по делото, че сградата, в която се намира процесния имот е
топлоснабдена от ищцовото дружество и „Нелбо“ е било избрано за топлинен
счетоводител, който да извършва дяловото разпределение.
2
Установява се от приложения препис-извлечение от счетоводна сметка
по партидата на процесния имот и преписи на фактури, издадени от „***“ за
периода от 01.12.2021г. до 30.04.2023г., както и справка за дължими суми по
пера, че за имота е открита партида с аб.№***, водена на името на
собственика Е. П. И.. Установява се от същите доказателства, че за процесния
период от 01.12.2021г. до 30.04.2023г. са начислени суми за отопление с ИРУ
в общ размер на 487,26лв.; за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в
размер на 234,16лв. и за услуга дялово разпределение в размер на 30,12лв.
или общо суми в размер на 751,54лв.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че *** е начислила върху дължимите главници и лихва за
забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 56,85лв. за периода от
03.02.2022г. до 05.06.2023г. Сумите са били начислявани от датата на падеж
на съответните месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от
ОУ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. При тази законодателна уредба,
правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
Установи се в настоящото производство от обсъдените писмени
доказателства, че процесния имот е бил собственост на Е. П. И., б.ж. на ***,
починал на ***
С оглед установеното, че за част от процесния период – от 01.12.2021г.
до *** имота е бил ползван като семейно жилище от собственика и
ответницата като съпрузи, съдът приема, че задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия е било поето от съпрузите за задоволяване на
3
нуждите на семейството. В съответствие с разпоредбата на чл. 32, ал.1 и 2 СК
разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата
съпрузи, като същите отговарят солидарно за тези задължения. Ето защо,
ищеца може да претендира натрупаните за посочения период задължения
изцяло от ответницата, която се явява солидарно задължена със съпруга си.
За останалата част от периода след смъртта на съпруга й – *** до
30.04.2023г., ищцата е продължила сама да ползва жилището и във връзка с
това ползване са били направени консумативните разходи за стойността на
доставената до имота топлинна енергия. Поради това, съдът счита, че и за
този период тя дължи изцяло заплащане на тази стойност на доставчика на
услугата.
С оглед горното, съдът намира, че ответницата И. И. дължи на ищеца
заплащане изцяло стойността на доставена топлинна енергия до процесния
имот за периода от 01.12.2021г. до 30.04.2023г., за която се установи, че
възлиза на 751,54лв.
Предвид на това, че главницата за доставена топлинна енергия през
процесния период не е била заплатена в определения с разпоредбата на чл.31,
ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по
правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от счетоводно извлечение, че
тази лихва се изчислява в размер на 56,85лв. за периода от 03.02.2022г. до
05.06.2023г.
Предвид изложеното съдът счита, че исковите претенции са изцяло
основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца изцяло направените деловодни
разноски, които са в размер на 50лв. за държавна такса по производството
(ищецът претендира 75лв., но видно от данните по делото, че с разпореждане
от 27.06.2023г. е указано внасяне на д.т. от 50лв. и такава е внесена с
платежно нареждане от 03.07.2023г. – на л.43 от делото), 10лв. за съдебни
удостоверения и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо 160лв.
разноски.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, И. А.
И. с ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, следните суми: сумата от 751,54лв.
за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г. до
30.04.2023 г. и сумата от 56,85лв., представляваща лихва за забава за
периода от 03.02.2022 г. до 05.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2023г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. А. И. с ЕГН
**********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, сумата от 160лв., представляваща деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5