Р Е Ш Е Н И Е № 213
гр.Плевен, 29.05.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на девети
май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ………. Александра Сергева
...……… и в присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 248 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1782/19.11.2018г. по гр.д. № 1868/2018г.
на ПлРС е отхвърлен предявения от Топлофикация –
Плевен ЕАД гр.Плевен, ЕИК ***** против В.А.Т., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД за заплащане
на сумата от 68,26лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия за периода от 01.03.2016г. до 30.11.2017г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 477/30.01.2018г. по ч.гр.д. № 684/2018г. на ПлРС.
Със същото решение е ПРИЗНАТО
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК във вр. с чл.86
от ЗЗД спрямо В.А.Т., ЕГН **********,
че дължи на кредитора Топлофикация – Плевен ЕАД гр.Плевен, ЕИК ***** сумата 30,66 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 04.05.2016г. – 22.01.2018г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
477/30.01.2018г. по ч.гр.д. № 684/2018г. на ПлРС, а
за разликата до предявения размер от 47,24лв. отхвърлил иска като
неоснователен.
ОСЪДИЛ на осн. чл.78 ал.1 от ГПК В.А.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, „Източна индустриална зона” №128,
разноски в исковото производство в размер на 126,09лв. и разноски по ч.гр.д. № 684/2018г.
на ПлРС в размер на 4,37лв.
ОСЪДИЛ на осн. чл.78 ал.1 от ГПК
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, „Източна индустриална зона” №128 ДА
ЗАПЛАТИ на В.А.Т., ЕГН ********** разноски в исковото
производство в размер на 73,45лв. за вещо лице.
Решението е постановено
при участието на третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД гр.София, ЕИК ***** и е влязло в законна
сила на 21.12.2018г. съгласно отбелязването на самото него.
С допълнително решение №
376/26.02.2019г. по гр.д. № 1868/2018г. на ПлРС,
съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна
молбата на В.А.Т., ЕГН**********,*** за
допълване на Решение № 1782/19.11.2018г., постановено по гр.д.№ 1868/2018г. по
описа на РС гр.Плевен „само в Частта относно коментираната, описаната и
приетата и от двете страни при изготвени две ССЕ и неоспорена лихва в размер на
32,33 лв.“
Недоволен от допълнителното решение е останал В.А.Т. ***, който го обжалва с
въззивна жалба в законния срок, иска неговата отмяна
и постановяване на друго, с което съдът да допълни решението с присъждане на
дължимата лихва за просрочие в размер на 32,33лв.
върху главницата от 80лв.
Твърди, че с основното
решение са признати лихви на ищцовото ЕАД и при равнопоставеност на страните съдът е следвало да признае за
периода от 02.03.2010г. до 05.02.2014г. върху главницата от 80лв., че ЕАД му
дължат лихви за забава в размер на 32,33лв. Навежда доводи, че при разглеждане
на делото пред ПлРС изрично е поискал от ищцовото Дружество дължимите лихви при просрочие
за главницата от 80лв., но съдът е пропуснал да му присъди сумата от 32,33лв.
като дължими лихви и поради това е поискал на осн.
чл.250 ГПК допълване на решението.
Моли съда да отмени допълнителното решение на ПлРС
и иска постановяване на друго, с което съдът да допълни решението с присъждане
на дължимата лихва за просрочие в размер на 32,33лв.
върху главницата от 80лв.
Освен това като лице с
увреждания – инвалид за него е предвидено освобождаване от д.т. по чл.5 б.О ЗДТ и моли въззивната инстанция да го освободи от заплащане на
присъдената от ПлРС д.т.
Ответникът
по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС „Топлофикация – Плевен“ЕАД гр.Плевен, ЕИК *****, представлявано от Изпълнителния директор Й.В.В. изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Молят съда да потвърди обжалваното
Решение и да им присъди разноски за настоящата инстанция – адвокатско
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита в размер на 180лв., както
и разноски, но не установява да е направил такива.
Третото лице – помагач –
„Техем Сървисис” ЕООД гр.София,
ЕИК ***** -
редовно призовани за съдебното
заседание пред ПлОС, не изпращат представител и не
изразяват становище.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя,
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори между страните и се установява от приложеното дело
на ПлРС, че основното решение е влязло в законна сила
на 21.12.2018г. С него жалбоподателят е осъден да заплати разноски на ищцовото Дружество, измежду които и 75лв. д.т. и поради
това настоящата инстанция не може да го освободи от заплащане на присъдената от
ПлРС д.т. – тя не е по Бюджета на съдебната власт, а
освен това решението е влязло в сила и не може да се обсъжда в настоящото
производство извън въпроса за допълването му.
Съгласно чл.250 ГПК, озаглавен Допълване на решението, страната може да поиска да
бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението
или от влизането му в сила.
Съдът съобщава на насрещната страна за
исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато
съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от
спора.
Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи
на обжалване по общия ред.
За да остави без уважение като неоснователна молбата
на В.А.Т., ЕГН ********** за допълване
на Решение № 1782/19.11.2018г., постановено по гр.д.№ 1868/2018г. по описа на
РС гр.Плевен „само в частта относно коментираната, описаната и приетата и от
двете страни при изготвени две ССЕ и неоспорена лихва в размер на 32,33 лв.“ ПлРС е приел, че искането за допълване на решението е направено от
ответника по делото, а в производството не е предявен от ответника и не е приет
за разглеждане насрещен иск за присъждане на лихва в размер на 32,33 лв.,
въпреки че в приетата по делото експертиза е установил, че ответникът по делото
е надплатил сума за топла вода в размер на 80лв., която му е възстановена
вместо на 02.03.2010г., на
05.02.2014г. и поради това със закъснение. Дължимата лихва за забава за установения
период върху сумата от 80лв. би била в посочения размер от 32,35лв.
Тези мотиви се споделят от настоящата инстанция.
Ответникът е имал възможност за първи път да вземе
становище по издадената Заповед за изпълнение с възражението по чл.414 ГПК –
л.12 от заповедното производство, но видно от същото е твърдял, че задължението
е платено по банков път, за което е приложил три бр. платежни документи и описание
на плащанията с дата от 19.02.2018г.
След това
в исковото производство в срока за Отговор – до 10.05.2018г. видно от същия –
л.25 – л.28 от делото, не е предявил насрещен иск, нито е направил възражение
за прихващане, а според чл.133 ГПК,
озаглавен Последици от неподаването на отговор когато в установения срок
ответникът не упражни правата си по чл.211
ал.1, чл. 212 и чл.219, той губи възможността да направи
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
Видно от протоколите за съдебните заседания пред ПлРС нито е твърдял, че е пропуснал да предяви насрещен иск
или да направи възражение за прихващане, нито е обосновавал особени
непредвидени обстоятелства за това, въпреки че е бил с адвокат при разглеждане
на делото в ПлРС. Поради това съдът не е имал
задължение с основното решение да се произнася за претендираната
от него лихва върху сумата от 80лв. за периода от 02.03.2010г. до 05.02.2014г. в размер на 32,35лв.
По същата
причина допълнителното решение е правилно, защото не само, че не се е сбъднало
условието на чл.250 ГПК съдът да не се е произнесъл по цялото й
искане, но и от ответника в исковото производство не е имало такова искане под
формата на насрещен иск или възражение за прихващане.
Оплакванията за неравнопоставеност и твърденията за изрично искане на лихви
за просрочие не държат сметка за чл.133 ГПК, а още
по-малко за чл.211 и чл.212 ГПК, които норми уреждат правилата за защитата на
ответника пред първоинстанционния съд. След като не е
спазил същите, то и ПлРС не е имал задължение да се
произнася за лихви за просрочие в полза на ответника.
След
като жалбата е неоснователна, на ЕАД се
дължат разноски за настоящата инстанция. Същите следва да се определят след
приложението на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно който размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, която норма препраща към Наредбата за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100лв. до 300лв., поради което съдът в
настоящия си състав приема, че за осъществената от юрисконсулт защита пред ПлОС, на ЕАД се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
100лв. Ответникът е освободен от държавна такса във въззивното
производство, но не и от разноски, претендирани от
ищеца на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Предвид чл.280 ал.3, т.1 ГПК настоящото решение няма да подлежи на
касационно обжалване.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1
във вр. с чл.272 ГПК Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 376/26.02.2019г., постановено по гр.д. № 1868/2018г. на Районен съд гр.Плевен – десети граждански състав като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В.А.Т., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН”ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.“Източна индустриална зона”
№128, представлявано от Изп.
Директор Й.В.В. на основание чл.78 ГПК разноски по делото за настоящата
инстанция в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем
Сървисис” ЕООД гр.София, ЕИК ***** като трето лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.