Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 22.05.2017 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №459 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано е по искова молба от У.Б. АД, с която са предявени установителни искове срещу Г.Ш.Р. по чл.422 ГПК за съществуването на следните вземания: с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 70840,93 лв., представляваща неплатена част от заетата сума по Договор за банков кредит от 24.03.2010 г.; с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 15440,70 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 21.11.2012 г. - 29.01.2015 г., с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 13220,59 лв., представляваща неустойка за забава за периода 20.11.2012 г. – 07.05.2015 г. Претендира разноски.

            Ищецът твърди, че по силата на Договор за банков кредит е предоставил на кредитополучателя сумата от 71000 лв., а ответникът в качеството на солидарен длъжник се е задължил солидарно с кредитополучателя да върне заема на месечни вноски, включваща част от заетата сума и възнаградителна лихва. Кредитополучателят е спрял плащанията и съгласно уговорките договорът е обявен за предсрочно изискуем с писмено изявление до ответника. Претендира дължимата предсрочно изискуема главница и възнаградителна лихва и неустойка за забава.

Ответникът оспорва исковете. Позовават се на нищожност на договора, с който поема задължение като солидарен длъжник.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:

Установява се от Договор за банков кредит от 24.03.2010 г., че между ищеца и О.ООД валидно е възникнало правоотношение по договор за револвиращ банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 71000 лв. (чл.2), а ответникът се е задължил да върне усвоения кредит в срок до 24.03.2011 г. (чл.7). С Анекси уговорките между страните относно начина и срока за погасяване на кредита са изменяни многократно, като с последния анекс – от 15.11.2012 г. е постигнато съгласие крайният срок за плащане на всички дължими суми по договора да бъде 24.02.2016 г.

Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (430, ал.3 ТЗ). От приетата счетоводна експертиза се установява, че на 25.03.2010 г. О.ООД е усвоил максималния размер от кредита – 71000 лв. – сумата е преведена по разплащателната сметка на кредитополучателя.

Установява се от Анекс №2 от 21.04.2011 г., че страните по договора за кредит и ответникът Г.Ш.Р. са постигнали съгласие последният да встъпи като солидарен длъжник, с което се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения, произтичащи от договора за кредит от 24.03.2010 г.

Установява се от приетата по делото счетоводна експертиза (основна), че към 12.05.2015 г усвоената и непогасена главница по договора е в размер на 70840,93 лв. Последното плащане по договора е частично - на 03.09.2012 г. и след тази дата кредитополучателят е спрял плащанията си по договора. Непогасената част от главницата е в размер на 70840,93 лв.

При преценка относно изискуемостта на вземането съдът съобрази следното:

Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост. Съдът намира, че са налице и предпоставките за упражняване от страна на ищеца на потестативното право съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ – кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски. Както бе посочено по-горе, плащанията по договора са спрели на 03.09.2012 г. Писмените уведомления до кредитополучателя и ответника в качеството му на солидарен длъжник са връчени лично (с нотариална покана и по пощата – виж писмените доказателства, приложени към заповедното производство). Поради това съдът приема, че предсрочна изискуемост е обявена на длъжниците писмено чрез връчване на нарочно уведомление преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, поради което към момента на сезиране на заповедния съд вземането за главница по договора за кредит е било изискуемо.

Неоснователни са възраженията на ответниците за нищожност на процесния договор за кредит и уговорката за поемане на солидарен дълг. Съгласно чл.101 ЗЗД встъпването в дълг като солидарен длъжник е уредена в закона възможност за валидно възникване на солидарно задължение и съображенията за противоречие на закона са неоснователни.

Неоснователни са възраженията за липса на усвояване на процесния кредит. Дори и да се приеме, че сумата по процесния кредит е използвана за погасяване на друго задължение, това не може да се квалифицира като липса на усвояване – целта, за която е предоставен кредитът може да е различна и ако съгласно с уговорките със сумата следва да се погаси задължение на кредитополучателя, усвояването настъпва от момента на погасяването.

По изложените съображения съдът приема, че вземането за главница е възникнало в предявения размер и предявеният иск е основателен.

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.2 ТЗ:

С чл.4.1 от договора от 24.03.2010 г. страните са уговорили възнаградителна лихва в полза на банката, която се формира от постоянна компонента и променлива компонента (SOFIBOR). Видно от приетата по делото счетоводна експертиза, дължимата възнаградителна лихва за процесния период, съобразно уговорките в Анекс №4 от 09.04.2012 г., се формира както следва: върху предсрочно изискуемата главница за периода 21.11.2012 г. – 24.03.2013 г. е в размер на 2893,88 лв., а върху просрочената главница за периода 20.11.2012 г. – 21.01.2015 г. е в размер на 10351,25 лв. Доколкото ответникът не е подписал Анекс №5 към процесния кредитен договор, уговорките в това съглашение са неприложими по отношение на ответника и сумата следва да се присъди съобразно вариант 2 на счетоводната експертиза. От допълнителната експертиза се установява, че начисленията на възнаградителната лихва съответстват на уговорките на страните относно начина на формирането й, включително чрез правилно прилагане на променливата компонента (SOFIBOR).

По изложените мотиви съдът намира, че предявеният иск е основателен за сумата от 13245,13 лв. и следва да се отхвърли за разликата до предявения размер от 15440,70 лв.

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД:

С чл.11.1.2 и чл.11.1.3 от договора от 24.03.2010 г. страните са уговорили неустойка за забава, която се изчислява както следва: с лихва за редовна главница, с лихва за просрочена главница и с лихвата по чл.4.3 от договора. Съобразно експертизата по вариант 2 – без отчитане на уговорките в Анекс 5, дължимите лихви са: 500 лв. за периода 20.11.2012 г. – 20.03.2013 г. и 8894,47 лв. за периода 10.11.2012 г. – 07.05.2015 г. Установителният иск следва да се уважи за сумата от 9394,47 лв. и да се отхвърли за разликата до претендирания размер от 13220,59 лв.

 

По разноските:

С оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноските: 1). за исковото производство – за сумата от 6208,22 лв. и 2). за заповедното производство – за сумата от 4149,77 лв.

На ответника следва да се присъди сумата от 190,63 лв., представляваща съдебни разноски за исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

                   По изложените съображения Софийският градски съд

      

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Г.Ш.Р., ЕГН:**********, дължи на У.Б. АД, ЕИК:********сумите както следва:

на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 70840,93 лв., представляваща неплатена част от заетата сума по Договор за банков кредит от 24.03.2010 г., заедно със законната лихва от 12.05.2015 г. до окончателното плащане,

на основание чл.430, ал.2 ТЗ сумата от 13245,13 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 21.11.2012 г. - 21.01.2015 г.,

на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 9394,47 лв., представляваща неустойка за забава за периода 20.11.2011 г. – 07.05.2015 г.,

като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.430, ал.2 ТЗ за възнаградителна лихва за разликата до пълния предявен размер от 15440,70 лв. и иска по чл.92, ал.2 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 13220,59 лв.

ОСЪЖДА Г.Ш.Р., ЕГН:**********, да заплати на У.Б. АД, ЕИК:********на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 6208,22 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата от 4149,77 лв., представляваща разноски за заповедното производство.

ОСЪЖДА У.Б. АД, ЕИК:********да заплати на Г.Ш.Р., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 190,63 лв., представляваща разноски в исковото производство

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: