№ 263
гр. София , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б в закрито заседание на
дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Ивайло Димитров
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100507103 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника ЗАД „ОЗК-З.“ АД, чрез адв. С.С. /надлежно
упълномощен/, срещу постановление от 01.02.2021 год., обективирано в съобщение с изх.
№780 от 01.02.2021 год., по изпълнително дело №20217880400016 по описа на частен
съдебен изпълнител М.К., с рег.№788, с което е отказано намаляване на размера на
направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до 200 лв. и намаляване
на размера на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/.
Жалбоподателят поддържа, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар бил в
размер над установения минимум, предвиден в Наредба № 1/2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с който била начислена и
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Съдебният изпълнител бил длъжен да се
произнесе по въпроса за разноските в изпълнителното производство. При сезиране с искане
по чл. 78, ал. 5 ГПК следвало да се имат предвид разясненията по т. 3 от Тълкувателно
решение № 6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК. В случая
претендираният адвокатски хонорар бил прекомерен и не съответствал на фактическата и
правна сложност на делото. Извършените по изпълнителното дело процесуални действия не
били необичайни и не налагали определянето на такова адвокатско възнаграждение.
Единствените предприети от пълномощника на взискателя действия били по подаването на
1
молба за образуването на изпълнително производство с посочване на изпълнителния способ.
Следователно неприложима била разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата. В този смисъл
адвокатския хонорар следвало да бъде намален до минимума, предвиден в чл. 10, т. 1 от
Наредбата, а именно до 200 лв. Прекомерна била и определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Включването на адвокатското възнаграждение при определянето на тази такса било
незаконосъобразно – материалният интерес, върху който се начислявала таксата, бил само
присъдено присъденото вземане по изпълнителния лист. Евентуално счита, че размерът на
таксата трябва да бъде намален, дори и ако при определянето й се включва адвокатското
възнаграждение.
Взискателят В.В.О. счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Поддържа,
че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения има за цел да
установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания материален
интерес. Във връзка с възможността за присъждане на адвокатско възнаграждение под
минимално определения в Наредбата размер следвало да се има предвид решението на СЕС
от 23.11.2017 год. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 год. Процесното изпълнително
дело се отличавала с фактическа и правна сложност. Длъжникът бил застрахователно
дружество, което независимо от постановените срещу него осъдителни решения, не бил
предприел действия по доброволно заплащане на дължимите суми. Същите не били
заплатени и след получаване на поканата за доброволно изпълнение, поради което и били
предприети поисканите от взискателя принудителни действия – налагането на запор върху
банковите му сметки. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение било за
образуването и воденето на изпълнителното дело, като в частност в депозираната молба за
образуване на изпълнителното дело и последващите молби били посочени изпълнителни
способи за удовлетворяване на изпълняемото право. Възнаграждението било съобразено с
предвиденото в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. За образуване на изпълнително дело минималното
възнаграждение било в размер на 200 лв., съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
процесуално допустима, но се явява неоснователна. По делото бил представен договор да
правна защита и съдействие, от който било видно, че уговорен и заплатен от взискателя
адвокатски хонорар в размер на 400 лв. Това възнаграждение било обосновано и
съответствало на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Размерът му бил
малко над минимално предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. /350 лв./. Адвокатът на
взискателя бил положи усилия, изразяващи се в изготвяне и депозиране на молба за
образуване на изпълнително производство и проучване на имуществото на длъжника,
извършвал справки по хода и развитието на производството, депозирал становище по
възражението на длъжника, както и отговор на подадената от него жалба. Предоставената
правна помощ била адекватна.
2
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя,
възраженията на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните
по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №20217880400016 по описа на частен съдебен изпълнител М.К., с
рег.№788, е било образувано по молба от 12.01.2021 год., уточнена с молба от 27.01.2021
год., на взискателя В.В.О., чрез адв. В.И. /надлежно упълномощена/, въз основа на
изпълнителен лист от 04.09.2019 год. по гр.дело №49350/2018 год. по описа на СРС, ГО, 166
с-в, издаден срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД за сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение,
дължимо при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Поискано е налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника в „О.Б.“ АД.
С молба от 29.01.2021 год. взискателят поискал да бъде наложен запор върху банковите
сметки на длъжника в „И.“ АД.
Към молбата е приложен и договор за правна защита и съдействие от 11. 01.2021 год.,
съобразно който адв. В.И. се е задължила да образува изпълнително дело и да осъществява
процесуално представителство, като е уговерено възнаграждение в размер на 400 лв., което
е било заплатено изцяло и в брой от взискателя.
На 12.01.2021 год. на длъжника е била надлежно връчена покана за доброволно
изпълнение за заплащане на следните суми: 300 лв. – присъдени разноски, 400 лв. –
разноски по изпълнителното дело /за възнаграждение за един адвокат/ и 132 лв. – такси по
ТТРЗЧСИ, дължими към 26.01.2021 год.
Своевременно длъжникът е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност размерът на разноските
на взискателя за адвокатско възнаграждение до размер на 200 лв., както и съответно да бъде
намален размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Искането е било оставено без уважение с
обжалваното постановление от 01.02.2021 год., обективирано в съобщение с изх.№780 от
01.02.2021 год., което е било надлежно връчено на длъжника на 02.02.2021 год..
На 29.01.2021 год. на „О.Б.“ АД е било връчено запорно съобщение, като на 05.02.2021
год. частният съдебен изпълнител получил писмо от „О.Б.“ АД, с което бил уведомен, че
дължимата сума в общ размер на 880 лв. е изцяло преведена /виж и платежно нареждане от
01.02.2021 год./.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.
По отношение на жалбата срещу постановлението за разноските на взискателя за
3
адвокатско възнаграждение:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което
уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както
за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.
Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на
посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер.
Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело №
2/2013 год., ОСГТК, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело,
по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по
осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на
един адвокат, от които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените
кредитори/ се признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност
на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на
изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя
изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен
съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
В разглеждания случай молбата за образуване на процесното изпълнително дело и
уточняващата молба, в която е бил посочен изпълнителен способ, са били подадени от
взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни
доказателства, както и такива за заплащането на уговорения адвокатски хонорар в размер на
400 лв.
Изпълнението е образувано от взискателя за събиране на вземане по изпълнителния
лист в размер на 300 лв. Съобразно чл. 10, т. 1 от наредбата /в редакцията й към момента на
4
образуване на процесното изпълнително дело/, минималният размер на възнаграждението за
образуване на изпълнителното дело е 200 лв. Доколкото е несъмнено, че процесното
изпълняемо право не и било погасено преди образуване на изпълнителното производство, то
взискателят има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. –
каквито и длъжникът не оспорва, че дължи.
Съгласно чл. 10, т. 2 от наредбата /в приложима редакция – изм., ДВ, бр. 68 от 2020
год./, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителството, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лв. е 200 лв., т.е.
дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална
защита, изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от
подаване на молба за образуване на изпълнително производство.
В разглеждания случай е видно от данните по изпълнителното дело, че такива действия
– извън подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело и на уточняващата
молба с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 ГПК – посочването на начин на
изпълнение, иначе би била нередовна /виж чл. 426, ал. 3 вр. с чл. 129 ГПК, както и
разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело №
2/2013 год., ОСГТК/, не са предприемани, а същевременно длъжникът не отговаря за
разноските на взискателя, направени по изпълнителни способи, които не са приложени. В
този смисъл настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи
отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10,
т. 2 от наредбата.
Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта му, в която в
тежест на длъжника са възложени направените от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение за горницата над 200 лв.
По отношение на жалбата срещу постановлението за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Както вече бе посочено, задължението на длъжника в изпълнителното производство за
разноски е изрично уредено в нормата на чл. 79 ГПК.
Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия,
като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на
таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се
връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се
дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите
такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при
5
неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за
действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират
в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че пропорционалната такса се събира върху
събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото
изпълнително дело, върху които такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи. Противното би
означавало, че и върху самата пропорционална такса ще се дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ,
върху която също се дължи такса и т.н.
Следователно в разглеждания случай дължимият размер на пропорционалната такса
възлиза на 36 лв. с ДДС съгласно т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ, определен на база материален
интерес от 300 лв.
Ето защо СГС приема, че процесното постановление в частта му, в която е отказано
изменение на възложената в тежест на длъжника такса по т. 26 от тарифата за горницата над
36 лв. се явява незаконосъобразно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника ЗАД „ОЗК-З.“ АД постановлението от 01.02.2021
год., обективирано в съобщение с изх.№780 от 01.02.2021 год., по изпълнително дело
№20217880400016 по описа на частен съдебен изпълнител М.К., с рег.№788, с които е
отказано намаляване на разноските на взискателя по изпълнението, съответно в частта над
200 лв. – възнаграждение за един адвокат и в частта над 36 лв. – пропорционална такса по т.
26 ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7