РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Севлиево , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200175 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят П. П. Й. от гр.Севлиево е обжалвал наказателно постановление / НП
/ № ********** от 08.04.2021 г. на Директор на РДГ гр.В.Търново, с което за извършено
нарушение по чл.205 във вр. с чл.235 във вр. с чл.233, ал.1 от Загона за горите / ЗГ / и на
основание чл.268, ал.1, т.2 от Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на 1
000.00лв.В жалбата се твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на
което се излагат подробно развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – РДГ гр.В.Търново, редовно призован, се явява представител
при разглеждане на делото, който изразява становище за неоснователност на
жалбата.Намира, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушението е установено по безспорен и
несъмнен начин, а НП е законосъобразно, поради което следва да се потвърди изцяло.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.П. П. Й. работел като шофьор във фирма „Глобал Лес- 83“ ЕООД
гр.Севлиево.Управител на посочената фирма бил свид.Г.И.М..Същата притежавала
недвижим имот, представляващ частна горска територия, находящ се в землището на
с.Стоките, общ.Севлиево, махала „Попската“, отдел 142, подотдел „а“, с кад. №
441011.Въпросният имот попадал на територията на ТП ДЛС „Росица“.За имота било
издадено позволително за сеч и в него се добивала дървесина, като контрола върху тази
1
дейност следвало да бъде упражняван от свид.Т.М. Й.а.Последната била лицензиран лесовъд
на частна практика, притежавала Удостоверение № 6736/11.11.2014 г. за изработка и
регистрация на контролни горски марки.В тази връзка притежавала и контролна горска
марка във вид на метално чукче серия Б, № 1259, вписана в регистъра на КГМ по чл.210 от
ЗГ под № 11154.На 05.08.2020 г. свид.Й.а отишла до посоченият по-горе имот, в който се
провеждала сеч и с издадената й КГМ маркирала подлежащата за товарене
дървесина.Междувременно свид.М. разпоредил на жалб.Й. да се придвижи до имота с
управлявания от него товарен автомобил „MAN“ с рег. № ЕВ *** ВК, собственост на същата
фирма.Разпоредил му след като дървесината бъде маркирана от свид.Й.а, да я натовари на
автомобила и да изчака пристигането на служител, който да му издаде превозен билет за
дървесината.След като свид.Й.а приключила с маркирането на подлежащите за експедиране
дървета, последната напуснала мястото и се отправила към друг обект, където имала
ангажименти.Свид.М. също напуснал обекта, а на мястото останал жалб.Й. и работниците,
които добивали дървесина.На същата дата след обяд свид.А. Х. Й. – горски стражар в ДЛС
„Росица“ получил обаждане по телефона, за това, че посоченият по-горе товарен автомобил
пътува в посока махала „Попската“, където имало обекти, частна собственост в отдел 142 по
позволително за сеч.Тъй като имали неколкократно сигнали за нарушения, извършвани с
този камион и фирмата, чиято собственост бил, свид.Й. се усъмнил, че вероятно се
извършват злоупотреби, поради което сигнализирал на своя пряк началник – свид.И. О. С. –
Директор на ДЛС „Росица“.Взето било решение да бъде извършена проверка на място,
поради което свид.Й. се свързал и със своят колега – свид.Т. ИВ. Г. – горски стражар в
същото стопанство.Свид.Й. и свид.Г. се придвижили в близост до посоченият по-горе имот,
след което спряли и чули, че работи камион.Пеша се придвижили в близост до мястото, от
където се чувал работещ камион, след което започнали да наблюдават.Забелязали
въпросният камион, както и жалб.Й., който товарел трупи от бял бор с дължина около
четири метра на посоченият по-горе автомобил.Когато започнали наблюдението
автомобилът бил почти натоварен.Жалб.Й. продължил да товари трупи и след като
натоварил камиона двамата свидетели забелязали, че отива до кабината му, откъдето
извадил предмет, който двамата те оприличили на контролна горска марка.След това със
същият предмет според двамата свидетели жалб.Й. започнал да маркира челата на вече
натоварените на камиона дървени трупи.След като приключил, двамата свидетели
забелязали, че слиза от камиона, отива до кабината и оставя в нея въпросният
предмет.Свид.Й. и свид.Г. напуснали мястото от където наблюдавали и пеша слезли на
около 50 метра надолу, след което изчакали пристигането на камиона.Малко след това
жалб.Й. с управляваният от него автомобил наближил мястото, където се намирали двамата
свидетели и след като ги забелязъл спрял.Тъй като мястото, където автомобила спрял било
временен склад, за който не се изисквал превозен билет, двамата свидетели поискали от
жалб.Й. да им предостави документ за достъп, какъвто той не могъл да
предостави.Същевременно свидетелите поискали от жалб.Й. да предаде предмета, който те
оприличили на КГМ, но той отказал и заключил кабината на автомобила.Тъй като жалб.Й.
отказал да им съдейства и тъй като имали информация, че в района се намират полицейски
служители двамата свидетели поискали от оперативно-дежурната част на РУ МВР Севлиево
да бъдат изпратени служители на МВР, които да им окажат съдействие.От страна на
оперативно-дежурната част на мястото били изпратени свид.М. В. Б. и свид.Е. С. Т. –
служители на посоченото по-горе управление.Междувременно на мястото на проверката
пристигнал и свид.С., а малко след това и свид.М..При пристигането на двамата полицейски
служители, последните първоначално провели разговор с намиращите се там, след което
първоначално отказали да извършат претърсване на камиона, тъй като по думите им не
разполагали с такива правомощия, както и, че за да сторят това се изисква разрешение.След
това в крайна сметка двамата полицейски служители извършили проверка в кабината и
каросерията на камиона, но не открили КГМ, каквато двамата служители на ДЛС „Росица“
твърдяли, че са видели, че била използвана от жалб.Й., както и, че той я е оставил в
кабината.За извършената от тях проверка полицейските служители съставили Протокол за
извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни
средства, контейнери и на вещите превозвани в тях от същата дата 05.08.2020
г.Същевременно служителите на ДЛС „Росица“ извършили проверка на дървесината,
натоварена на камиона, управляван от жалб.Й. и установили, че тя е маркирана с КГМ № Б
1259.За констатациите от проверката свид.Й. изготвил Констативен протокол серия В08А, №
000736 от 05.08.2020 г.В него отразил, че извършили проверка в землището на с.Стоките,
м.“Попската“, отдел 142 „а“ – частна горска територия, товарен автомобил „MAN“ ЕВ ***
ВК.Посочено е, че при обход на района видели как Плбамен Й. товари строителна дървесина
2
/трупи/ на товарен автомобил „MAN“ – бял на цвят с рег. номер ЕВ *** ВК.Спряли и
изчакали камиона.След като приключил с товаренето, шофьорът извадил КГМ и започнал да
маркира челата на трупите, натоварени на камиона.Като приключил се качил в кабината и
запалил камиона.Камионът минал 70-80 м. и с колегата го спряли за проверка.Видяли, че на
челата на трупите има КГМ Б 1259.Шофьорът не им предоставил превозен билет, защото в
нито един момент на проверката нямало присъствие на лицензиран лесовъд.Шофьорът също
така нямал в себе си технологичен план на обекта, разрешително за достъп до горската
територия.На мястото на проверката липсвала информационна табела.Самоличността на
лицето била установена от екип на РУ Севлиево, които дошли в последствие на мястото на
проверката.Шофьорът отказал да подпише констативният протокол.Констативният протокол
бил подписан от двамата служители на ДЛС „Росица“, а жалб.Й. отказал да го
подпише.Последният се качил в автомобила на свид.М. и си тръгнал.
Въз основа на констатациите, отразени в Констативен протокол серия В08А, №
000736 от 05.08.2020 г., жалб.Й. бил поканен да се яви в сградата на ТП ДЛС „Росица“ за
съставяне на АУАН.На 21.10.2020 г. жалб.Й. се явил в сградата на ТП ДЛС „Росица“.На
същата дата свид.Й., в присъствието на свид.Б. И. Т. и свид.И. Н. Б., съставил против
жалб.ПЛ. П. Й. АУАН серия В08А, № 000074, за това, че лицето използва КГМ, маркирайки
челата на трупиу с дължина 4 м. от дървесен вид бял бор, натоварени на товарен автомобил
„MAN“ рег. ЕВ *** ВК, без присъствието на лицензиран лесовъд, нарушавайки чл.205 от ЗГ
– дейности по чл.233, ал.1 от ЗГ.Като дата на извършване на нарушението в АУАН е
посочена 05.08.2020 г., а като място обл.Габрово, общ.Севлиево, ДЛС „Росица“, землище
с.Стоките, м.“Попската“, отдел 142 „а“ – ЧГТ – К№ 441011.В АУАН е посочено, че
нарушението е открито на 05.08.2020 г. в 18.40 часа, както и, че са нарушени законовите
разпоредби на чл.205 във вр. с чл.235 във вр. с чл.233, ал.1 от ЗГ.При съставяне на АУАН и
след запознаване със съдържанието му жалбоподателят е вписал в него като възражения, че
нищо не е вярно, иска да даде писмени обяснения за случая, има 2 протокола от полиция и
ИАГ, които казват, че нарушения няма.Жалб.Й. отказал да подпише съставения му АУАН,
което било удостоверено с подписа на свид.Д. ХР. Д..Възражения от страна на жалб.Й. по
повод съставения му АУАН не са направени от него в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН серия В08А, № 000074 от 21.10.2020 г. и писмените
доказателства, събрани в хода на административното производство, е издадено обжалваното
НП № ********** от 08.04.2021 г. на Директора на РДГ гр.Велико Търново.Същото е
издадено против ПЛ. П. Й. от гр.Севлиево, ул.”Марин Попов” № 15, вх.А, ет.2, ап.5, за това,
че на 05.08.2020 г. ПЛ. П. Й. използва контролна горска марка, маркирайки челата на трупи
с дължина 4 м. от дървесен вид бял бор, натоварени на товарен автомобил „MAN“ рег. № ЕВ
*** ВК, без присъствието на лицензиран лесовъд, нарушавайки чл.205 от ЗГ и чл.235 от ЗГ –
дейности по чл.233, ал.1 от ЗГ.Видно от Констативен протокол серия В08А № 000736 от
05.08.2020 г. на челата на трупите е имало поставена контролна горска марка Б
1259.Нарушението е извършено на територията на ТП ДЛС „Росица“, общ.Севлиево,
землище с.Стоките, м.Попската, отдел 142, подотдел „а“, имот с кадастрален № 441011 –
частна горска територия.Административно-наказващият орган /АНО/ е приел, че жалб.Й. е
нарушил разпоредбите на чл.205 във вр. с чл.235 във вр. с чл.233, ал.1 от ЗГ, поради което и
на осн. чл.268, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложил наказание глоба в размер на 1 000.00лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства –
Констативен протокол серия В08А № 000736 от 05.08.2020 г.; Протокол за извършена
проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства,
контейнери и на вещите превозвани в тях от 05.08.2020 г.; Справка от информационна
система на ИАГ за удостоверения за частна лесовъдска практика; Удостоверение №
6736/11.11.2014 г.; АУАН серия В08А, № 000074 от 21.10.2020 г.; НП № ********** от
08.04.2021 г.; Известие за доставяне на НП; Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните; Трудов договор № 17/30.11.2018 г.; Допълнително
споразумение към ТД 17/30.11.2019 г.; Диплома за средно образование; Свидетелство за
професионална квалификация; Доокладна записка до Началника на РУ МВР – Севлиево,
както и гласните доказателства – показанията на свидетелите А. Х. Й., Б. И. Т., И. Н. Б., Д.
Х. Д., Т. И. Г., И. О. С., М. В. Б., Е. С. Т., Т.М. Й. и Г.И.М..
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
3
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
12.04.2021 г.Жалбата е заведена в деловодството на РДГ – В.Търново на 19.04.2021 г., тоест
в законноустановеният срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което са представени заверени
копия от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и
храните.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.274, ал.1,
т.2 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество и изискващото се за длъжността
лесовъдско образование, каквото актосъставителят притежава.
Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/ са
приели, че жалб.Й. е нарушил разпоредбите на чл.205 във вр. с чл.235 във вр. с чл.233, ал.1
от ЗГ.Текста на чл.205 от ЗГ гласи следното: „Право да притежават и да използват контролна
горска марка имат лицата, упражняващи лесовъдска практика и вписани в регистъра по
чл.235”.Съгласно разпоредбата на чл.235 от ЗГ: „Дейностите по чл.233, ал.1 се извършват от
физически лица, които са вписани в публичен регистър в Изпълнителната агенция по горите
и притежават удостоверение за регистрация ”.Разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗГ гласи
следното: „Лесовъдска практика е:
1. планиране и организация на дейностите по залесяване;
2. маркиране на насаждения, предвидени за сеч;
3. изработване на:
а) задания за горскостопански планове и програми и за инвентаризация на горските
територии;
б) горскостопански планове и програми и инвентаризация на горски територии;
в) задания и проекти, планове и програми за защита срещу ерозия и порои за
биологична рекултивация на нарушени терени;
4. планиране и организация на добива на дървесина;
5. планиране и организация на добива на недървесни горски продукти;
6. изработване на проекти за временни горски пътища и съоръжения към тях”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.268, ал.1, т.2 от ЗГ е наложил на
жалб.Й. наказание глоба в размер от 1 000.00лева.Текста на същата гласи следното:
„Наказва се с глоба от 1000 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление,
физическо лице, което в нарушение на този закон и подзаконовите актове по прилагането
му:” използва чужда, неистинска или подправена контролна горска марка, производствена
марка, униформено облекло, отличителен знак или удостоверение за регистрация.
4
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител в
съдебно заседание.В жалбата се твърди, че НП е НП е необосновано и незаконосъобразно, в
подкрепа на което се излагат няколко съображения.Същите се поддържат в съдебно
заседание от процесуалния представител, а в заключение към съда се отправя молба да
отмени обжалваното НП.
Твърди се на първо място, че акта за установяване на административно нарушение е
съставен, а НП издадено от лица, които нямат компетентност за това.
Съдът не споделя така изложеният довод.Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2
от ЗГ: „Наказателните постановления по закона и подзаконовите актове по прилагането му
се издават: от оправомощени от министъра на земеделието, храните и горите длъжностни
лица от регионалните дирекции по горите…”.Както вече бе посочено по-горе по делото е
приложено копие на Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и
храните, с която Директорите на РДГ са упълномощенида издават НП по ЗГ и
подзаконовите нормативни актове.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това
по силата на чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ, съгласно която: „Нарушенията по закона и
подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на: служителите в
държавното предприятие по чл.163, в държавните горски стопанства, държавните ловни
стопанства и учебно-опитните горски стопанства, които заемат длъжност, за която се
изисква лесовъдско образование”.Свид.Й. е служител в ДЛС, а за заеманата от него
длъжност се изисква лесовъдско образование, каквото той притежава.
Твърди се на следващо място, че не е съставян и не е връчван АУАН.
Съдът не споделя така изложеното твърдение.По делото по безспорен и несъмнен
начин се установява, че след като бил поканен жалб.Й. се явил в сградата на ТП ДЛС
„Росица“ на 21.10.2020 г.На същата дата свид.АТ. ХР. Й., в присъствието на свид.Б. ИВ. Т. и
свид.ИВ. Н. Б. съставил против жалб.Й. АУАН серия В08А, № 000074 от 21.10.2020 г.Това
обстоятелство се установява по безспорен и несъмнен начин от показанията на посочените
свидетели, приложения към административно-наказателната преписка акт за установяване
на административно нарушение, както и от показанията на свид.Д. Х. Д. – удостоверил с
подписа си отказа на жалб.Й. да подпише съставения му АУАН.
Твърди се на следващо място, че в акта и в НП като място на извършване на
нарушението било посочено – територията на ТП ДЛС „Росица“, общ.Севлиево, землище
с.Стоките, м.Попската, отдел 142, подотдел „а“, имот с кадастрален № 441011 – частна
горска територия, а в действителност проверката от страна на служителите била извършена
на място, което било извън границите на посоченият имот.
Съдът не споделя така изложеният довод.В разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5, пр.3 от
ЗАНН е регламентирано, че мястото на нарушението е елемент от съставомерността на
нарушението.Според съда мястото на извършване на нарушението е правилно определено,
като за място на извършване на нарушението е посочен имота, в който се твърди, че жалб.Й.
5
е използвал чужда контролна горска марка без да притежава такава и в отсъствието на
лицензиран лесовъд.
Твърди се на следващо място, че нарушението, за което е санкциониран жалб.Й. не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, а това било задължение на административно-
наказващият орган.Съдебният акт не можел да почива само на предположения.По делото по
безспорен и несъмнен начин се установявало, че при извършената както от страна на
служителите на ДЛС „Росица“, така и от полицейските служители проверка не е открита
контролна горска марка, която се твърди, че е била използвана от жалб.Й..Служителите на
ДЛС „Росица“ наблядавали действията на жалб.Й. от разстояние, от което не може
категорично да се твърди, че е установено по безспорен начин последният да е използвал
КГМ.Следвало същите не само да го наблядават, а още там, на място, на терен след като
твърдят, че са го видели да използва чужда КГМ да извършат проверка и съответно да
изземат същата.От показанията на свид.Т. Й. се установявало, че маркирането на
натоварената дървесина е извършено лично от нея, преди проверяващите да извършат
проверката, както и, че тя не е преотстъпвала притежаваната от нея горска марка на
никого.От материалите по делото се установявало също така, че на практика е
изключително трудно натоварената вече дървесина да бъде маркирана едва след това, тъй
като височината от земята до товара е голяма.Освен това отношенията между собственика
на имота – свид.М. и Директора на ДЛС „Росица“ – свид.С. били изключително влошени,
поради което служителите на последният постоянно се опитвали да търсят нарушения, за
което до санкционират него и работниците във фирмата му.
Съдът споделя обаче доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител, че
нарушението, за което жалб.Й. е привлечен към административно-наказателна отговорност
не е доказано по безспорен и несъмнен начин.Безспорно по делото се установи, че свид.Й. и
свид.Г. са наблюдавали от разстояние жалб.Й. да борави с предмет, наподобяващ контролна
горска марка.Безспортно е и това, че дървесината, която той е натоварил на управлявания в
последствие от него товарен автомобил е била маркирана с КГМ № Б 1259.Не се спори и
това, че въпросната КГМ е издадена и вписана като такава в специалният регистър на името
на свид.Т.М. Й..В показанията си пред съда обаче последната категорично заявява, че е
маркирала лично въпросната дървесина около обяд на същата дата – 05.08.2020 г., след
което поради служебна ангажираност се придвижила към друг обект.Безспорно е също така,
че по време на проверката, извършена както от служителите на ДЛС „Росица“, така и в
последствие от служителите на РУ МВР – Севлиево такава не е била открита нито в
кабината на управлявания от жалб.Й. автомобил, нито в неговата каросерия.Следвало е
според съда, след като двамата служители на ДЛС „Росица“ са извършили наблюдение на
действията, извършвани от жалб.Й. и след като са имали съмнение, че дейността, която той
осъществява се изразява в маркиране на дървесина, използвайки контролна горска марка без
присъствието на лицензиран лесовъд, да предприемат незабавно действия по установяване
на нарушението още на мястото на неговото извършване.Или с други думи да извършат
проверка веднага, на място, при което да изземат използваната според тях от жалб.Й. КГМ,
6
или при отказ от негова страна да им предостави въпросният предмет, или пък да го укрие,
да се обърнат за съдействие към органите на РУ МВР – Севлиево.В случая от тяхна страна
неправилно е било подходено, като те са напуснали мястото, от където са осъществявали
наблюдението, отдалечили са се от него и са изчакала вече натовареният автомобил,
управляван от жалб.Й. да достигне до тях, за да го спрат и му извършат проверка.Безспорно
е, че след извършена от страна на служителите на РУ МВР Севлиево проверка в кабината и
каросерията на автомобила не е била открита КГМ, каквато се твърди, че жалб.Й. е
използвал.При тези констатации, направени в хода на административно-наказателното, а и
съдебното производство, не може да се приеме за доказано по един безспорен и несъмнен
начин, че жалб.Й. е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение.Настоящият съдебен състав намира, че в случая са направени само
предположения, без те да са подкрепени с доказателствен материал, събран в хода на
административно-наказателното производство.Отразеното в акта, с който е констатирано
административното нарушение, няма обвързваща доказателствена сила, не се счита за
установено до доказване на противното и в тежест на административния орган е да установи
извършването на нарушението с всички допустими от закона доказателствени средства -
както в административното, така и в съдебното производство.
Съдът държи да отбележи също така, че съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от
ЗАНН: „Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства.Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от
същото ведомство”.В случая след съставяне на АУАН от страна на жалб.Й. са били
направени възражения, но те не са били взети предвид от АНО и не е било извършено
разследване на спорните обстоятелства.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение.В съдебно заседание, от страна на процесуалния представител на ответната
страна, алтернативно, към съда се отправя молба в случай, че отмени обжалваното НП да
присъди разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения този
размер е в размер на 300.00 лева.По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че е заплатен адвокатски хонорар в размер на сумата от
450.00 лева.С оглед фактическата и правна сложност на делото, проведените две съдебни
заседания и тяхната продължителност, съдът намира, че претендираният размер не може да
се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за
7
адвокатурата - "справедлив и обоснован", поради което счита, че с оглед изхода на делото и
в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на жалб.Й. следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ********** от 08.04.2021 г. на Директор на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на ПЛ. П. Й. от гр.С., ул.”****”
№ 15, вх.А, ет.2, ап.5, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.205 във вр. с чл.235
във вр. с чл.233, ал.1 от Закона за горите и на основание чл.268, ал.1, т.2 от ЗГ е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000.00 ( Хиляда ) лева, като НЕПРАВИЛНО
И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на ПЛ. П. Й.
от гр.С., ул.”***” № 15, вх.А, ет.2, ап.5, ЕГН **********, сумата от 360.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8