№ 623
гр. Пазарджик, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20235220103001 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Кредит инс” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85,
представлявано от изпълнителния директор Г. Г. А. чрез адв. Р. И. Д., срещу Г. И. Б., с ЕГН
**********, с адрес гр. Пазарджик, бул. „******, като моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото
дружество следните суми: 818,18 лева главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит „Екстра” № Д3010354/21.03.2022 г.; 270 лева договорна лихва за
периода от 21.06.2022 г. до 21.02.2023 г.; 84,52 лева законна лихва за забава за периода от
22.06.2022 г. до 13.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2171/2023 г. по описа на РС Пазарджик.
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за потребителски кредит „Екстра”
№ Д3010354/21.03.2022 г. между „Кредит инс” ООД като кредитодател и Г. И. Б. като
кредитополучател. Сочи, че договарянето било осъществено, чрез средства за комуникация
от разстояние - чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като се сочи, че
ответникът е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на
всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на
подадената заявка и предоставените от Г. И. Б. данни, служител се е свързал с него на
посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи от ищеца при условията на
1
дружеството кредит в размер на 1000 лева. След обработване на данните и одобрение на
кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от него
електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние и желаната сума
му била преведена чрез системата е-рау и получена от същия на каса на партньорски офис
на „Изипей” АД срещу представена от ответника лична карта.
Твърди, че видно от данните, посочени в заявката на ответника в тях фигурирала
информация, която логически е свързана само и единствено с Г. И. Б., който лично я
предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване
на данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че е нейн автор и
никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придавал значение на
подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал.З от ЗЕДЕУУ), но допускал страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на
лична информация, която логически се свързвала с издателя й, какъвто е настоящият случай.
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила била такава, каквато законът признава на подписания писмен
документ, ако се касае за частен документ, той се ползвал с такава сила само за авторството
на изявлението /чл. 180 от ГПК/. Счита, че въвеждането на лични данни от страна на
ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на
издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на
подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла
на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.
Посочва, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника
е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите
условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail
адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”.
Съгласно условията на сключения договор „Кредит инс” ООД е поело задължение да
предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва,
като общият размер на задължението било платимо ведно с главницата на равни месечни
вноски със следните падежи: 21.04.2022 г., 21.05.2022 г., 21.06.2022 г., 21.07.2022 г.,
21.08.2022 г., 21.09.2022 г., 21.10.2022 г., 21.11.2022 г., 21.12.2022 г., 21.01.2023 г.,
21.02.2023 г. ГПР по кредита бил уговорен в размер на 49,7 %, а размерът на
възнаградителната лихва бил предварително определен между страните – 36 % от
главницата по кредита или 330 лева, дължима по равно към всяка от месечните вноски.
Посочва, че първите две вноски са погасени изцяло, като към дата 15.08.2023 г.
кредитополучателят не погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са
настъпили съответно на 21.06.2022 г., 21.07.2022 г., 21.08.2022 г., 21.09.2022 г., 21.10.2022
г., 21.11.2022 г., 21.12.2022 г., 21.01.2023 г., 21.02.2023 г. Служители на дружеството
2
неколкократно осъществили връзка с длъжника посредством изпращане на напомнителните
email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани били смс-и и са осъществени
телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Г. И.
Б. не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на
дължимата към дружеството сума.
Посочва, че общата стойност на паричният дълг е 1172,70 лева, от които 818,18 лева
главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №
Д3010354/21.03.2022 г.; 270 лева договорна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 21.02.2023
г.; 84,52 лева законна лихва за забава за периода от 22.06.2022 г. до 13.06.2023 г..
Твърди, че потърсил начин да защити интересите си като на 13.06.2023 г. подал на
основание чл. 410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение и по образуваното ч.
гр. д. № 2171/2023 г. по описа на РС Пазарджик била издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Претендират разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов или процесуален
представител. Постъпила е молба, с която се иска да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Г. И. Б. чрез назначения му особен представител – адв. Р. З. от АК Пазарджик. Оспорва
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение, като сочи, че между
страните не е налице сключен договор в писмена форма. Счита, че не може да се приеме, че
между страните е възникнала облигационна връзка, тъй като за сключване на договор
потребителят следва да изрази по недвусмислен начин волеизявлението си, че приема
направеното от доставчика предложение, а в случая в противоречие с разпоредбата на чл.
18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР ищецът не е установил получаване на съгласие от ответника –
потребител за сключване на договора. Счита клаузата от договора, с която се договоря такса
„гарант“ в размер на 724,13 лева за нищожна по подробно изложени съображения. Посочва,
че възнаграждението за тази допълнителна услуга следва да се включи в ГПР, а тези разходи
не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е нарушение на закона. С включването
им в ГПР, той надхвърля максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, които предвиждат възнаграждения за допълнителни
услуги са нищожни. Въвежда възражение за нищожност на клаузата в договора за
начисляване на възнаградителна лихва в размер на 36% и такса „Гарант“ в размер на 70%,
като твърди, че нищожността произтича от нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Постигнатите по
договора уговорки не били индивидуално уговорени. Твърди, че методът на изчисляване на
годишния лихвен процент, фиксиран на 36.00 % бил неясен. Неясен бил и методът на
изчисляване на ГПР. Счита за нищожна клаузата в договора, предвиждаща заплащане на
възнаградителна в посочения в договора размер. Счита, че заемодателят не е спазил
разпоредбите на чл. 11 от ЗПК вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, поради което
процесният договорът следва да се прогласи за нищожен.
3
В проведеното съдебно заседание ответната страна не се явява лично, представлява се
от адв. Р. З. от АК Пазарджик в качеството му на особен представител. Моли за отхвърляне
на исковата претенция.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представена заявка № 006051 от 21.03.2022 г., в която се
индивидуализира кредитополучателят – Г. И. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик,
ул. „*********, с посочени данни за личната карта на кредитополучателя и копие на същата.
Заявката е за продукт „Екстра“ като поисканата заемна сума е 1000 лева, а сумата, която е
следвало да бъде върната на 11 месечни погасителни вноски – 2054,25 лева, от които 1000
лева главница, 330 лева лихва и 724,13 лева такса гарант. Статусът на заявката е „подписан“.
Приобщен по делото е договор за потребителски кредит „Екстра“ №
ДЗ010354/21.03.2022 г. с приложен към него погасителен план и Общите условия на
„Кредит Инс“ АД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредити,
свалени от системата на кредитодателя, които не носят подписа на потребителя. Тъй като се
касае за договор за кредит, сключен под формата на електронен документ, последният,
ведно с Общите условия към него, са представени по делото на хартиен носител на
основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора за кредит са посочени личните данни на
кредитополучателя – ответник. Уговорено е, че сумата, предоставена по договора, е в размер
от 1000 лева при лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 49, 7 %. В
договора е обективиран погасителен план, в който е установен падеж на последната
погасителна вноска на 21.02.2023 г., като е посочено, че погасителната вноска се формира от
главница, лихва и сума за гаранция, общо дължимата сума за целия срок на договора за
гаранция е 724,13 лева. С разпоредбата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че
кредитополучателят е избрал да обезпечи задължението по кредита, като предварително е
сключил договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя
юридическо лице /“поръчител“/.
От приложената по делото разписка за извършено плащане №
2000000295413649/21.03.2022 г., 15:56 часа, се установява, че ищецът е превел сумата в
размер на 1000 лева. Като получател е посочено лицето Г. И. Б., с основание - паричен
превод към EasyPay: Договор за потребителски кредит „Екстра“ ДЗ010354/21.03.2022 г.
По делото е представена разписка № 0700015247069199 от 21.03.2022 г., 16:50 часа,
издадена от EasyPay, неоспорена от страните, съдържаща подписа на ответника, от която се
установява, че на посочената дата ответникът е получил сумата от 1000 лева, преведена от
„Кредит инс“, с посочване на имената, ЕГН, номера на личната карта и адреса на ответника.
Като основание за превода е посочен процесният договор за кредит - договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010354/21.03.2022 г.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК е
4
издадена заповед за изпълнение № 1065/19.06.2023 г. по ч. гр. д. № 2171/2023 г. по описа на
РС Пазарджик срещу ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми: 818,18
лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 14.06.2023 г. до
изплащане на вземането; 270 лева договорна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 21.02.2023
г.; 84,52 лева законна лихва за забава за периода от 22.06.2022 г. до 13.06.2023 г., както и
направените разноски в размер на 25 лева ДТ и 450 лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
в указания от съда едномесечен срок, е предявената настоящата искова претенция.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 240,
ал. 2 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими, тъй като са предявени от легитимирана страна-
заявителят в заповедното производство, в хода на което заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Исковата молба е депозирана в
едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Налице е развило се заповедно
производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.
Предмет на исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е установяване на
съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага
установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. В контекста на
основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на
ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит „Екстра“ №
ДЗ010354/21.03.2022 г., сключен от разстояние при спазване на изискванията за сключване
на такъв вид договор; кредитодателят да е предоставил и кредитополучателят да е усвоил
процесната заемна сума; размерът на вземанията по пера и изискуемостта на задълженията
по договора поради настъпил краен срок.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен
договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори освен общите нормативни
правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези,
съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1
от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
5
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние, т. е. не е необходимо едновременното им физическо
присъствие /арг. чл. 6 вр. пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР/ – напр. електронни формуляри в
интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 от ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като за доказване на преддоговорната
информация и изявления, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за
електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017г./.
Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като
негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а
титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление /чл. 2, ал. 1 вр. чл.
4 от ЗЕДЕУУ/. По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС)
910/2014г. „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма, включително в текстови запис. За „електронен подпис“ по смисъла на чл. 13, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014г. се считат данни в електронна форма,
които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
В чл. 4.1 от представените Общи условия, приложими към договора и достъпни на
сайта на дружеството, е посочено, че чрез обявената на сайта на „Кредит Инс“ информация
кандидатът избира вида, сумата и периода на кредита, като се информира за размера на
дължимите от него лихви, и чрез приложената в сайта на кредитодателя регистрационна
форма изпраща заявка за избрания вид услуга. Съгласно чл. 2.2 от ОУ преддоговорната
информация се предоставя във формата на Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. Съгласно ОУ на „Кредит инс“
ООД договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /интернет
страницата на кредитора/, сключването на договора за потребителски кредит става по
инициатива на кредитополучателя, като за да получи кредит той подава заявка чрез
приложената в страницата регистрационна форма, въвежда личните си данни и с маркиране
на полето „Съгласен с Общите условия“ и натискане на бутона „Потвърди“, кандидатът
изрично се съгласява с действащите към момента общи условия и обработването на личните
му данни. След потвърждаване на заявката кандидатът получава електронно писмо на
посочената от него електронна поща, с което се уведомява дали е одобрен за отпускане на
кредит за сумата и условията, за които е кандидатствал, като посоченото писмо съдържа
линк към „Договор за потребителски кредит“, като след потвърждаването му от кандидата /с
което се изразява и желанието му за незабавно провеждане на сумата по кредита по
банковата му сметка или получаването й в брой, съобразно посочения от него начин при
попълване на регистрационната форма/ се счита, че между него и „Кредит инс“ ООД има
сключен договор за потребителски кредит.
Т. е. за да се сключи процесният договор следва да са направи искане за кредит, което
обективира желанието на ответника за неговото сключване, което се подава от сайта на
6
кредитора /www. creditins. bg/. Представеното и прието като доказателство по делото
електронно изявление на Г. И. Б., адресирано до ищеца, чието авторство не е спорно, има
доказателствена стойност /в този смисъл Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. д. №
672/2017 г. на ВКС, I т. о. /. Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или
друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ.
Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ/. Същото се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. За електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Електронен подпис означава данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва – чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014. Доказателствената сила на подписания електронен документ е такава, каквато
законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/. Ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава
доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена
сила – Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о.
Ищецът е представил електронно изявление на хартиен носител, което е прието като
писмено доказателство по делото. Съдът намира, че електронното изявление е направено от
ответника. Като заявител в документа е посочен Г. И. Б. с подробна информация относно
личните данни на ответника /трите имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, електронен
адрес, месторабота/, т. е. налице е електронна информация, електронно изявление за
установяване на авторството на документа, следователно налице е електронен подпис
/обикновен електронен подпис, подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ/.
Доколкото обективираното в документиа изявление е с неблагоприятно за ответника
съдържание, то има достатъчна доказателствена стойност за установяване на фактите, за
които електронните документи са създадени. Електронното изявление представлява
извънсъдебно признание за неизгодни за страната обстоятелства, а именно – сключването на
договора за предоставяне на кредит от разстояние с № ДЗ010354 от 21.03.2022 г. между
страните със съдържанието и уговорките в представения договор за потребителски кредит
от ищеца.
Представените от ищеца писмени документи съдът цени съвкупно с останалите
доказателства по делото – разписка за извършено плащане № 0700015247069199 от
21.03.2022 г. за сумата от 1000 лева с наредител Кредит Инс ООД, получател Г. И. Б. и
основание Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010354/21.03.2022 г. От
горепосочения документ се установява, че на 21.03.2022 г. - датата, която съвпада с датата
на сключване на договора, ответникът лично е получил заетата сума в размер на 1000 лева,
което обстоятелство не се и оспорва от ответника. Това извънсъдебно поведение на
ответника – получаването на определена сума чрез паричен превод, в която изрично като
основание за превода е отразено „Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
ДЗ010354/21.03.2022 г.“ /съвпада с процесния договор на кредит/ с наредител Кредит Инс,
освен доказването на получаването на сумата, съдът цени и като признание на неизгоден
факт – сключването на договор за потребителски кредит. От страна на ответника не са
наведени други основания за получаване на сумата от 1000 лева.
Гореизложените обстоятелства, разгледани в тяхната взаимовръзка обосновават
извода, че именно ответната страна е ползвала системата на финансовата институция, като
след избиране на параметрите на договора и запознаване с него е дала съгласието за
сключването му при посочените в последния клаузи и съдържание с потвърждението.
Предвид така изложеното и от обсъдените в тяхната съвкупност доказателства по
7
делото се установява, че между страните е сключен процесният договор за кредит от
разстояние.
По делото няма спор, че ищцовото дружество е небанкова финансова институция по
чл. 3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, а ответникът е физическо лице,
което при сключване на договора не е действало в рамките на осъществявана от него
професионална или търговска дейност. Следователно страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а
договорът е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което
за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1 , т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към закона начин. ГПР по кредита според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя. Общият разход по кредита
съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователни премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не е самоцелно,
а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата
услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В
случая в договора за потребителски кредит е посочена единствено абсолютна стойност на
ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти
точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР. Посочено е, че ГПР е 49,7 %,
а възнаградителната лихва – 36,00%, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е
ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено
изискване на посоченото законово основание.
В конкретния случай съобразно чл. 4 от договора кредиторът изисква заплащането на
сума в размер от 724,13 лева – „такса гарант“. Размерът на таксата не е посочен в договора,
но се изяснява от приложения към него погасителен план и посоченото в заявката за кредит.
По същината си тази такса представлява скрито възнаграждение за кредитора, което
последният е прикрил, включвайки го към размера на погасителната вноска като „сума за
гаранция“. Видно от погасителния план, таксата е следвало да се заплаща разсрочено, заедно
с всяка вноска по договора, като към всяка от месечните вноски за тази тази такса се е
дължала сумата от 65,83 лева. Следователно дължимата за нея сума представлява разход по
кредита по смисъла на §1, т. 1 ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от
8
ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Впечатление прави и обстоятелството, че
размерът й от 724,13 лева е повече от половината от чистата стойност на усвоения финансов
ресурс от 1000 лева. Предвид размера на кредита, срока за погасяване и посочения лихвен
процент /36 %/ и ГПР /49,7 %/ е видно, че таксата в размер на 724,16 лева не е била взета
предвид при определянето на ГПР. С тези допълнителни плащания се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение от 50 % като по този начин кредиторът заобиколя нормата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Ето защо посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря
на действителния такъв, поради което и процесният договор не отговоря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 води до
неговата недействителност, съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. По
този начин кредиторът съзнателно е заблудил потребителя за дължимите от него суми по
кредита и същият е бил поставен в невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е потребителят да
получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали
да го сключи. Поради това следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение
на съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК води до
недействителност на договора поради противоречие със закона.
Съобразно изложеното поведението на кредитора е недобросъвестно, особено
предвид факта, че макар и стойността на „таксата“ да не се включва в ГПР по договора, то
кредиторът разсрочва плащането й, като при формирането на всяка анюитетната вноска
добавя и част от дължимата сума за гаранция. Изложеното следва да се окачестви и като
нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП
във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
На следващо място в процесния договор за кредит е уговорен ГЛП в размер на 36 %.
Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона
по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за
потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер
на лихвата /било възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като
недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.
Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. №
315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.;
Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело № 6295 по описа за 2014 г на ВКС.
Следователно при преценка съответствието на договорна клауза с добрите нрави, следва да
се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва
и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент
на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора размерът на законната
лихва е 10,00%. Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в
размер на 36 % годишно е повече от трикратно по-висок от размера на законната лихва. С
оглед изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави и се явява
9
нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да
се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало за ответника.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. По делото не се спори, а и от доказателствата се установи, че
сумата от 1000 лева е усвоена от кредитополучателя и е настъпил крайният падеж на
задължението – 21.02.2023 г. Чистата стойност по смисъла на чл. 23 ЗПК е в размер на 1000
лева и тази стойност се дължи на кредитора. Съществен е въпросът каква част от тази сума е
погасена чрез извършените от ответника плащания. Ищцовата страна признава, че
ответникът е погасил две вноски по кредита или в размер общо на 373,48 лева. Съдът
намира, че извършеното от ответника плащане по процесния договор в общ размер от 373,48
лева следва да се отнесе единствено за погасяване на главницата, тъй като, както се посочи
по-горе, предвидената в чл. 23 от ЗПК последица от обявяване недействителността на
договора за потребителски кредит е дължимостта на чистата стойност на кредита и
недължимост на лихви и други разходи по кредита. При това положение извършените от
ответника плащания следва да бъдат отнесени към погасяването единствено на дължимата
от ответника чиста стойност на кредита, която е в размер на 1000 лева. Ето защо като от
1000 лева се приспаднат внесените 373,48 лева съдът приема, че непогасената главница
възлиза на сумата от 626,52 лева, т. е. задължението на ответника към ищеца е в размер
626,52 лева и до този размер следва да се уважи исковата претенция за главница. /В този
смисъл Решение № 32 от 2.06.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 310/2021 г./.
По изложените съображения искът за главница следва да бъде уважен за сумата от
626,52, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда - 14.06.2023 г. до окончателното плащане. Като неоснователни, предвид разпоредбата
на чл. 23 от ЗПК, следва да бъдат отхвърлени акцесорните искове за договорна лихва в
размер на 270 лева за периода от 21.06.2022 г. до 21.02.2023 г. и за обезщетение за забава в
размер на 84,52 лева за периода от 22.06.2022 г. до 13.06.2023 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената част от исковата претенция, сторени в заповедното и исковото
производство. Ищецът е направил разноски в исковото производство в общ размер на 1025
лева, от които 125 лева за държавна такса, 350 лева за възнаграждение на особен
представител и 550 лева платено адвокатско възнаграждение. От общия размер на
направените от ищеца разноски 547,66 лева, съразмерно на уважената част от исковата
претенция, следва да се присъдят в негова полза.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в
заповедното производство, които са в общ размер на 475 лева, като от тях 253,79 лева следва
да се присъдят в негова полза.
Разноски в полза на ответника не се присъждат, тъй като искане за това не е
направено, а и няма данни ответникът да е сторила такива.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че ответникът Г. И. Б., с
ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „****** дължи на ищеца „Кредит инс” АД, с
10
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85,
представлявано от изпълнителния директор Г. Г. А., сумата от 626,52 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит „Екстра” № Д3010354/21.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда - 14.06.2023 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1065/19.06.2023 г. по ч. гр. д. №
2171/2023 г. по описа на РС Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за сумата
над 626,52 лева до претендирания размер от 818,18 лева, за договорна лихва в размер на 270
лева за периода от 21.06.2022 г. до 21.02.2023 г. и за обезщетение за забава в размер на 84,52
лева за периода от 22.06.2022 г. до 13.06.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. И. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „****** да заплати
на ищеца „Кредит инс” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 85, представлявано от изпълнителния директор Г. Г. А.,
съдебни разноски в исковото производство в размер на 547,66 лева и съдебни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 2171/2023 г. на РС Пазарджик в размер на 253,79
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11