№ 156
гр. Русе , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500116 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Г. Й. М., от гр.Русе, е обжалвал решение № 260563 от 31.12.2020г. на
Русенския районен съд, постановено по гр.д.№2125/20г. по описа на РРС, с
което е отхвърлен предявения от него иск да се признае за установено, че не
дължи сума в размер на 1501,55лв по изп.д.№№733 и 734/2018г. по описа на
ЧСИ В.Н., рег. № *** на КЧСИ.Излага доводи за неправилност на решението
и моли въззивния съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи
иска, при законните последици.
Ответникът по жалбата Г.В.М., от гр.Русе, изразява становище, че
същата е неоснователна.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди
оплакванията по жалбата, Окръжният съд приема за установено следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на жалбоподателя Г.М. против ответника, с която е предявен иск да се
признае за установено, че няма непогасени задължения и не дължи суми към
взискателя Г.М. по изп.д.№ 2018***0400733 и изп.д.№ 2018***0400734, по
1
описа на ЧСИ рег.№*** В.Н., с район на действие ОС-Русе.
От представените писмени доказателства и от приетата съдебно-
икономическа експертиза се установява, че изп.д.№ 2018***0400733 е
образувано на 27.08.2018 г. по молба на Г.Й. М., чрез адв. Р.Б. срещу Г. Й. М.
въз основа на изпълнителен лист на 31.07.2018г., издаден по ч.гр.д.№
5019/2016 г. на РРС за събиране на сумата 2190 лв.- главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 2.09.2016 г. и 157,10 лв. –лихва за
забава за периода 19.12.2015г.-01.09.2016г.Производството по изп. до №
2018***0400734 е образувано на 27.08.2018 г. по молба на Г.Й. М. чрез адв.
Р.Б. срещу Г. Й. М. въз основа на изпълнителен лист от 12.07.2018 г., издаден
по ч. гр. д. № 5593/2016 г. на РРС за събиране на сумата от 334,58 лв., от
които 333,85лв. разноски в заповедното производство и 0,73лв разноски в
исковото производство.
По изпълнителните дела на длъжника са връчени покани за доброволно
изпълнение на 10.09.2018 г., като е посочен размера на задълженията по всяко
от делата. От констативно-съобразителната част на експертизата се
установява, че общият дълг по изп.д.№ 2018***0400733 е бил в размер на
3908.97 лв, включващи: 2190лв главница, 157.10лв- лихва за периода
19.12.2015 г.- 01.09.2016 г- неолихвяема сума, 442.87 лва- лихва за периода
02.09.2016 г.- 30.08.2018 г., 585лв- разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение, начислено на 27.08.2018 г., 186лв- разноски по изп.д. и 348лв
с ДДС- такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ в полза на
ЧСИ В.Н..Задължението по изп.д.№ 2018***0400733 е било 1121.93лв., от
които 334.58лв. главница по гр.д.№5593/16г. по описа на РРС /неолихвяема
сума/, 570лв. адвокатско възнаграждение, 108.80лв. разноски по изп.д. и
108.55лв.с ДДС- такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по
ЗЧСИ/върху дълг от 709.15лв.?/ в полза на ЧСИ В.Н..
При извършената проверка вещото лице е установило, че с молба от
25.01.2019 г. длъжникът е направил възражение за прекомерност на размера
на определеното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение по двете
изпълнителни дела, в общ размер на 1140 лв. с вкл. ДДС. С Постановление за
определяне на разноските от 31.01.2019г. адвокатското възнаграждение е
намалено до размера на 749,14 лв. с вкл. ДДС.Предвид намаления размер на
2
адвокатското възнаграждение, по всяко от изпълнителните дела е намалена и
тассата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ - по изп.д. №
733/2018 от 570лв то е намалено на 374.57лв с ДДС, съответно е намалена и
таксата по т. 26 от тарифата от 348лв на 333.69лв. По изп.д. № 734/2018
възнаграждението на адвоката е намалено със същата сума- от 570лв на 374.57
лева с ДДС и съответно таксата по т. 26 от тарифата- от 108.55 лв. на 85.10лв.
В табличен вид в експертизата са представени извършените от М. плащания
по всяко от изпълнителните дела, като по изп.д.№733/18г. са внесени общо
2797,48 лв., по изп.д.№734/18г. - 635,95 лв.От данните по експертизата е
видно, че при погасяването на дълга от частичните вноски е съобразена
разпоредбата на чл.76,ал.2 от ЗЗД.
От заключението се установява, че по изп.д. № 733/2018 год. на
взискателя са изплатени общо 2454.71лв. По това дело към 21.04.2020г. са
били дължими следните суми: 1119.94лв – главница, която включва
1101.59лв.олихвяема сума и 18.36лв.- дължима лихва и 107.51лв.- такса по т.
26 от Тарифата към ЗЧСИ или общо 1227.45лв.В заключението и в съдебно
заседание вещото лице е разяснило, че главницата по ид №733/18г. и ид
№734/18г. е олихвяема сума и лихвата се генерира до окончателното й
погасяване, поради което вещото лице е посочило дължимия остатък към
19.11.2020г., когато е извършена проверката в кантората на ЧСИ В.Николов.
Към датата на проверката – 19.11.2020г., дължимите суми са на обща
стойност 1326.56лв., от които 1184.82лв.- дължима главница в т. ч
1101.59лв.олихвяема сума и 83.23лв. дължима лихва, 113.74лв.с ДДС-
дължима такса по т. 26 по Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ, 28лв.-
такси и пощенски разходи, начислени на 01.07.2020 г.По изп.д. № 734/2018
г. на взискателя са изплатени суми на обща стойност 518.65лв. Към
21.04.2020г. са били дължими следните суми: 244.74лв.- дължима главница,
29.36лв. с ДДС- дължима такса по т.26 по Тарифата или общо 274.10лв.
Останали са дължими към 19.11.2020 год. общо 267.10лв., от които 238.50лв.-
главница, 28.60 лв с ДДС- дължима такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ.
По делото не са представени доказателства и не се сочат данни, които
опровергават заключението по приетата в първоинстанционното
3
производство съдебно-икономическа експертиза.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, а решението,
с което е отхвърлен-правилно и законосъобразно, по следните съображения :
Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства,
твърдения и наведените доводи, правилно първоинстанционният съд е
квалифицирал правно иска по чл.439 вр.чл.124 ГПК да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи суми по
изпълнителни дела №№2018***0400733 и изп.д.№ 2018***0400734, по описа
на ЧСИ рег.№*** .
Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника за оспорване на
вземането може да се основава само на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.В исковата молба и пред въззивната инстанция ищецът сочи, че е
погасил задълженията си чрез плащане, както и че ЧСИ е начислявало „такса
върху такса“.От приетата експертиза се установява, че и по двете
изпълнителни дела са останали непогасени задължения.И в заключението по
съдебно-икономическата експертиза и в съдебно заседание вещото лице е
посочило, че главницата по ид №733/18г. и №734/18г. е олихвяема сума и
лихвата се генерира до окончателното й погасяване.Това променя размера на
дълга и дължимите пропорционални такси.Относно възражението, че ЧСИ
неправилно е определил дължимите такси и разноски, жалбоподателят следва
да съобрази, че Постановленията за разноските не са били обжалвани. В
случай, че счита, че неправилно са начислени таксите по т.26 от Тарифата за
такси и разноски към ЗЧСИ, за жалбоподателя съществува законовата
възможност да ангажира отговорността на съдебния изпълнител.
Предвид изложеното решението следва да бъде потвърдено.С оглед
изхода на спора жалбоподателят дължи на ответника разноските за тази
инстанция.
Водим от горното, Окръжният съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260653 от 31.12.2020г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д.№2125/20г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г. Й. М., от гр.Русе да заплати на Г.В.М., от гр.Русе 200лв.
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5