№ 181
гр. Дупница, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200304 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 6573438, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на И. А. М., с адрес: гр. Д, ул."К", № ***, с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.4, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при издаване на процесния електронен фиш са допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Развиват се подробни доводи в тази насока. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично,
представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С., който
поддържа жалбата и моли за отмяна на атакувания ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. Представено е писмено становище от редовно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 16.10.2022 г. в 13:34 ч. жалбоподателят И. М. управлявал собствения си лек
автомобил „М. , с рег.№ ******, в границите на населено място, гр. Рила, обл. Кюстендил,
по третокласен път № 107, км. 8+200 м., с посока на движение към гр. Кочериново,
сигнализирано с ПЗ Д-11 при ограничение на максимално допустимата скорост на движение
в този участък от пътя - до 50 км/ч. При посоченото нормативно въведено за движение в
1
населено място ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, според приложения
снимков материал е засечен да се движи със скорост от 76 км/ч., от която скорост е
приспаднат 3% толеранс в полза на водача и същата се зачита като 73 км/ч. Нарушението се
твърди в ЕФ, че е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение
ATTC СПУКС ARH CAM S1, с фабр. № 120cd40, и заснето в 13:34 часа със снимка №
00030715 / - л. 23 от делото. Нарушението е извършено в условията на повторност, в
едногодишен срок след влизане в сила на ЕФ Серия К № 4937133. За така установеното при
условията на повторност превишаване на скоростта за движение е издаден процесния
електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.4,
вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
протокол от периодична проверка на техническо устройство и удостоверение за одобрен
тип, протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1
от Наредбата, копие на ЕФ Серия К № 4937133, справка от АИС-АНД на МВР за ЕФ Серия
К № 4937133. разписка за връчване на ЕФ, справка за нарушител/водач, писмо от РУ-Рила
относно снимков материал на разположението на АТСС и вещественото такова - копие от
снимка № 00030715 / - л. 23 от делото, както и от останалите приети по делото и служебно
изисканите от съда писмени доказателства – справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ
относно разположението на пътния участък и въведените за него ограничения на скоростта.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество, съгласно чл. 63 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е.
да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че
електронният фиш формално съдържа почти всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; нарушените разпоредби според
АНО; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
формално спазване на процесуалните правила. Съгласно датата на връчване на същия –
11.02.2023 г. отразена в приложената разписка за връчването му, съдът приема, че жалбата е
подадена в срока за обжалване, поради което е и процесуално допустима.
Съдът намира, че ЕФ като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен,
поради следното:
В текста на обжалвания електронен фиш е налице само частично, неясно,
противоречиво и недостатъчно описание на нарушението, което съществено ограничава
правото на защита на санкционирания субект. Там от една страна се сочи, че на процесната
дата и час в границите на цитираното населено място, на посочения път, километър и в
указаната посока на движение е засечен да се движи процесния лек автомобил управляван
от жалбоподателя с превишена скорост над 50 км/ч. Наред с това в текста на атакувания ЕФ
е заявено, че разрешената максимална скорост за движение е сигнализирана с пътен знак Д-
11. В подкрепа на последното е и посочената правна квалификация на деянието, като се
твърди, че представлява не нарушение на нормативно определеното общо ограничение на
скоростта в границите на населено място, по смисъла на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а напротив
2
друго, различно и допълнително въведено ограничение на скоростта въведено с пътен знак,
в случая се сочи за такъв от вида Д-11 /който принципно изобщо не въвежда различни
ограничения на скоростта от нормативноопределените/, т.е. твърди се и е квалифицирано
неправилно деянието, като нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП. Това директно
противоречие и колизия между словесно описание и правна квалификация не спира до тук,
но напротив такава е налице и относно цитираната санкционна норма в текста на ЕФ – чл.
182, ал.4, вр. с ал.1, т. 3 ЗДвП, която в последната си част визира именно единствено и само
превишение на скоростта в границите на населено място, т.е. в случаите представляващи
административни нарушения по реда на чл. 21, ал.1, а не на ал. 2 от ЗДвП.
Изложеното не позволява на жалбоподателя еднозначно да се защитава срещу неясните
и противоречиви твърдения на АНО в издадения ЕФ, дали е нарушил общо ограничение в
населено място или допълнително въведени такова с пътен знак, като посочения изобщо не
предвижда и на него няма означено такова. Относно непълнотата при описанието на
нарушението виж и Решение № 41 от 27.02.2023 г. по к. адм. н. д. № 33 / 2023 г. на VII
състав на Административен съд – Кюстендил.
Обжалваният фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен и тъй като
нарушението е недоказано от обективна страна и не са спазени изцяло изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/Наредбата/. Задължението да докаже явно и несъмнено всеки от признаците и авторството
на нарушението е изцяло в тежест на АНО. Липсват каквито и да е доказателства
/веществени или писмени/ по делото, от които да се установи по несъмнен начин, както
изисква чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН къде точно, като местоположение е
било разположено процесното АТСС, респ. в какъв участък от пътя е осъществяван
контрол и попада ли заснетото на приложеното веществено доказателство – снимков
материал, снимка № 00030715 / - л. 23 от делото в твърдения пътен участък или е
извън него. В случая в текста на протокола в съответната графа не е отбелязано, че такава
дигитална снимка на АТСС е била направена, въпреки че е задължителна съгласно
императивната разпоредба на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, която гласи: „ При работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта /каквото е настоящото АТСС/ протоколът се попълва
за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“.
Наред с това и в цитираното по-горе писмо от Началник на РУ-Рила – л. 45 от делото
се сочи, че АНО не разполага с такава снимка на АТСС. Изготвянето и съхранението, респ.
прилагането на този снимков материал на разположението на АТСС на пътя е задължително
условие за законосъобразно установяване изпълнението на процедурата по автоматизирано
установяване на нарушения за скорост от АТСС без участие на контролния орган. Снимката
на разположение на уреда е задължителна за установяване на посочените обстоятелства, още
повече при надлежно оспорване от страна на жалбоподателя и неговия защитник на
обстоятелството, къде точно е бил заснет автомобилът му и приложимо ли е в този пътен
участък твърдяното с ЕФ ограничение на скоростта, въведено според АНО с цитирания ПЗ
Д-11 или общото такова за населено място, респ. някакво друго ограничение въведено
евентуално с непосочен, но наличен на това място ПЗ В-26 и т.н.. В тази насока относно
необходимостта от представяне на този снимков материал за разположението на АТСС е и
практиката на касационната съдебна инстанция, която в множество случаи е указвала
необходимостта от неговото представяне – виж. Решение № 242 от 03.11.2022 г. по к. адм.
н. д. № 257 / 2022 г. на Административен съд – Кюстендил.
Освен всичко това и цитираният по-горе номер на изображение не съответства и не се
съдържа изобщо в попълнения образец на протокол по чл. 10 от Наредбата. В този
протокол по чл. 10 от Наредбата изобщо няма посочени номера на първо и последно
3
статично изображение/видеозапис, сред които да попада евентуално и заснето такова
отговарящо на снимка № 00030715 / - л. 23 от делото, тоест няма как да се потвърди и
докаже, че процесното нарушение обективирано в снимков материал с № 00030715 / - л. 23
от делото изобщо е било заснето при това използване на АТСС посочено в протокола и
твърдяно в писмото на РУ-Рила. Попълването на графите в протокола за номера на първо и
последно статично изображение/видеозапис са част от задължителното съдържание на
протокола като официален свидетелстващ документ и това разбиране е изразено
многократно в практиката на АС-Кюстендил, вкл. в Решение № 300 от 08.12.2021 г. по к.
адм. н. д. № 312 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Налице са противоречиви доказателствени източници, като съдът не може и не следва
да прави предположения при липса на категорични писмени и веществено доказателства за
законосъобразността на процедурата при установяване и заснемане на нарушението, респ. в
кой участък от пътя е било установено същото и при какво ограничение на скоростта. Нещо
повече това явно и несъмнено доказване от страна на АНО е задължително и с оглед
функцията на ЕФ, който съвместява в съдържанието си както реквизитите на АУАН, така и
на краен за административнонаказателното производство санкционен акт. В тази насока
следва да се отчете критично, че жалбоподателят е изначално обективно препятстван да се
защити срещу констатациите в него в една по-ранна фаза на това изцяло закрито
административнонаказателно производство, което приключва без негово участие. За него
остава единствената възможност да оспори ефективно нарушението в срок, вкл. неговата
доказаност едва пред съда.
Гореизложеното задължава съда да приложи стриктно императивните правила на
закона и това обосновава на още едно самостоятелно основание необходимостта от отмяна
на обжалвания ЕФ, поради категорична недоказаност на нарушението от съставените и
приложени по АНП доказателства.
На основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 6573438, издаден от ОДМВР-Кюстендил,
с който на И. А. М., с адрес: гр. Д, ул."К", № ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189,
ал. 4, във вр. чл. 182, ал.4, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4