РЕШЕНИЕ № 60
05.06.2020 г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
Средецкият районен съд, III граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Венета Иванова
при секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдия Венета Иванова гр. д. № 761/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 310 от ГПК, вр. чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187 ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД. Образувано е по повод искова молба на Ж. Вежов Б., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.М.Д.-***, против Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, представлявана от Директора Главен комисар С.К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1161,87лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 178,75 часа за периода 20.05.2017г.-06.12.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 06.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 93,65 лева -мораторна лихва върху дължимите суми от момента на настъпване на падежа на всяко едно от вземанията до датата на подаване на иска в съда.
Ищецът твърди, че в периода 20.05.2017г. до 06.12.2019г е полагал труд на длъжност „полицай в Група за охрана на държавната граница към ГПУ Средец към РДГП Елхово, която е структурно звено на „Гранична полиция” при МВР. Същият бил със статут на държавен служител. Твърди се още, че в този период ищецът е положил общо 1250ч. нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1428,75 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 178,75 часа, за който съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл,187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.З ЗМВР, не му било заплатено дължимото допълнително възнаграждение в размер на 1161,87 лева. Претендира се мораторна лихва в общ размер на 93,65лв. върху дължимите суми, от момента на настъпване на изискуемостта от датата на падежа за всяко едно от вземанията до датата на подаване на иска в съда, както и законната лихва върху главния иск от датата на депозиране на исковата молба -06.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява от упълномощения си процесуален представител. Постъпила е писмена молба от последния, с която се поддържа исковата молба и се прави искане да се даде ход на делото в отсъствие на ищеца и неговия представител, както и се прави искане по реда на чл. 214 от ГПК за изменение размера на иска/увеличаване/, а след приемане на направеното изменение същият се счита предявен за сумата от 1364,35 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 189,62 часа за посочения в исковата молба период, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане, а искът за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД се счита за предявен за сумата от 137,44 лева.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, чрез юрисконсулт Я.Т., е ангажирал отговор, с който заявява, че оспорва изцяло предявеният иск, както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на твърдяното от ищеца служебно правоотношение за процесния период. Счита предявеният иск за недоказан и неоснователен по следните съображения, тъй като при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, били приложими уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи, а не тази по чл.9, ал.2 от НСОРЗ, която се явявала обща разпоредба и била издадена на основание КТ. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определяли за процесния период с Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016г. и Наредба № В121з-908/02.08.2018г.Твърди се, че служителите на МВР, полагащи нощен труд, получавали по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсиране на извънредния труд, почивките и отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с държавните служители по ЗДСл. и в сравнение с лицата, работещи по трудови правоотношения. Счита се, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е неприложима и поради липса на предвидените законови предпоставки. Предявеният иск бил неоснователен и поради това, че преизчисляването с коефициент 1,143 било с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове , чието надвишаване да акумулира извънреден труд, тъй като смените му не надвишават законоустановените 12 часа. Отправя се искане да бъде отхвърлен предявения иск. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представя писмена защита, в която излага, че поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба, представя списък с разноски по чл.80 от ГПК, претендира същите. Излага се искане в случая на уважаване на исковете, присъдените на ищеца разноски да не надмишават минималния размер, посочен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предявените осъдителни искове са с правно основание вр. чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187 ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД, като същите са допустими.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът не оспорва, че ищецът е бил назначен на длъжност „полицай в Група за охрана на държавната граница към ГПУ Средец към РДГП Елхово, която е структурно звено на „Гранична полиция” при МВР, както и че в периода 20.05.2017г.- 06.12.2019г. е бил държавен служител, като е полагал труд на смени по утвърден график, включително и през нощта - за времето от 22, 00 ч. до 06, 00 ч., при сумарно отчитане на работното време.
По делото е изготвена от в. л. Д. съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните, а съдът го кредитира като обективно и компетентно изготвено, въз основа на извършена проверка в счетоводството на ответника на следните документи- протоколи за отчитане на работното време между 22,00ч. и 06,00ч. , времето на разположение и положения труд на официални празници за процесния период, както и платежни бележки/фишове за заплати/.
Съгласно заключението на вещото лице за посочения период ищецът е положил нощен труд на 12 часови смени, равняващи се общо на 1326 часа, посочени по месеци в таблица -приложение към експертното заключение. Преизчислен с коефициент 1,143 нощният труд се равнява на 1515,62 часа дневен труд. В резултат на преизчисляването на нощния труд с посочения коефициент се получава разлика между преизчисления и отчетения по протоколи и платен нощен труд в размер на 189,62 часа, като тази разлика не е отчитана, съответно не е заплащана от работника. Тази разлика е остойно стена като извънреден труд, тъй като тя надвишава месечната норма за продължителност на работното време. Общият размер на дължимото трудово възнаграждение за извънреден труд от 189,62 часа възлиза на 1364,35 лева, като при преизчисляването е съобразена разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВ -50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нетното трудово възнаграждение е начислено съобразно основното месечно трудово възнаграждение и броя на отработените часове в месеца. Лихвата за забава върху сумата от 1364,35лева, изчислена за всеки месец поотделно от 30-то число на месеца, следващ всяко тримесечие от датата на завеждане на делото, възлиза на 137,44лева.
При така приетото за установено от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд /чл. 178,ал. 1 ,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/чл.187,ал.1 ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие/чл.187,ал.З ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие -за служителите , работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.
През процесния исков период е действала Наредба №8121з-776/29.07.201 бг./обн.ДВ бр.60 от 02.08.2016г.,изм. и доп. ДВ бр.99 от 13.12.2016г./ и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, които предвиждат възможност държавните
служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тази наредба не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по- неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
С оглед на изложеното и предвид заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според което за периода от 20.05.2017г. до О6. 12.2019г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1326 часа, които преизчислени с коефициент 1, 143 съставляват 1515,62 часа дневен труд, т.е налице е разлика от 189,62 часа, надвищаващи месечната норма за продължителност на работното време, за които на ищеца не е било платено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, а по изчисления на вещото лице същото е в размер на 1364,35 лева и при липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, съдът счита, че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след увеличаването размер.
С оглед основателността на претенцията, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от депозирането на иска на 06.12.2019г/ датата на постъпване в съда/ до окончателното й изплащане.
С оглед основателността на претенцията по основния иск следва да бъде уважена на основание чл.86 от ЗЗД и претенцията за лихвата за забава върху дължимите суми , представляващи допълнително възнаграждение за извънреден труд от момента , в който сумите са станали изискуеми, тоест от 30-то число на месеца следващ всяко тримесечие до датата на завеждане на исковата молба -06.12.2019г. -в размер на 137,44 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 340 лева за платено адвокатско възнаграждение. Не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради правната сложност на делото и близостта на стойността до минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ред. ДВ бр. 7 от 22.01.2019 г.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на PC Средец дължимата държавна такса за разглеждането на исковете, която е размер на 104,57 лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 150, 00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Средецкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, гр.София , бул. "Мария Луиза" № 46, представлявана от Директора- Главен комисар С.К., да заплати на Ж.В.Б., е ЕГН **********, съдебен адрес ***, сумата от 1364,35 лева (хиляда триста шестдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 189,62 часа за периода от 20.05.2017г. до 06.12.2019г., които часове са разликата между отчетения и заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 137,44 лева (сто тридесет и седем лева и четиридесет и четири ст.), представляваща сбор от мораторни лихви върху сумата от 1364,35 лева от момента, в който сумите са станали изискуеми, тоест от 30-то число на месеца следващ всяко тримесечие до датата на завеждане на исковата молба -06.12.2019г, както и сумата от 340, 00 лева (триста и четиридесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, гр.София , бул. "Мария Луиза" № 46, представлявана от Директора- Главен комисар С.К., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на PC - Средец държавна такса в размер на 104,57 лева (сто и четири лева и петдесет и седем ст.) и сумата от 150, 00 лева (сто и петдесет лева)-възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 05.06.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: