№ 564
гр. Стара Загора, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20255530100831 по описа за 2025 година
Предявени са следните обективно съединени искове: за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за
възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за заплащане
на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ.
Ищецът Н. Н., чрез пълномощника си адв. М.Матеев, твърди в исковата
си молба, че работел в Кооперация „Б.“- с. Б., общ. Стара Загора, на длъжност
„Водач селскостопански машини“. Със заповед № ********** на
председателя Т. Б.-Д. трудовият му договор е прекратен. Счита заповедта за
немотивирана, неоснователна, незаконосъобразна и издадена при допускане
на нарушение на процесуалните правила, като работодателят е действал
недобросъвестно, тъй като не му е предоставил възможност да ползва
платения си годишен отпуск.
Не било налице основание за прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото основание, тъй като към датата на издаване на
уволнителния акт нямало данни да е имало реално „спиране на работа“.
Самото спиране трябвало да се дължи на организационно-технически или
икономически причини, които пречели на работодателя да осъществява
1
съответната дейност, като по този начин отпадала и необходимостта от
работната сила на заетите с дейността работници или служители. Не можело
работодателят по свое усмотрение, без да са били налице такива причини, да
разпорежда спиране на работата на съответното предприятие или
самостоятелно обособено звено от него, като впоследствие прекратил
трудовия договор на работника или служителя на основание чл.328, ал.1, т.4
КТ. Необходимо било работодателят да установи съществуването на
причините за спирането на работата, даващи му правото да прекрати трудовия
договор на работника на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ. Недопустимо било,
без да са били налице обстоятелства от организационно-технически или
икономически характер, които да създават пречки работодателят да
осъществява съответната дейност, той по свое усмотрение да разпорежда
спирането на работата и по този начин сам да създаде условие за
приложението на чл.328, ал.1, т.4 КТ. В този случай не били налице
предвидените в чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ предпоставки за прекратяване на
трудовото правоотношение и извършеното на това основание уволнение било
незаконосъобразно.
В издадената Заповед № ********** бил посочен единствено началния
момент на спирането, но не и неговата продължителност. Тази заповед
съставлявала доказателство единствено за това, че изявлението, съдържащо се
в нея било направено от подписалото я лице. Тя обаче не установявала
действително спиране на работата в продължение на повече от 15 работни
дни.
По изложените съображения счита, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение не е било осъществено фактическото основание за
прекратяването му - спиране на работа в звеното, в което ищецът е работил, за
повече от 15 дни.
Твърди, че от момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение, е без работа, вследствие на което е претърпял вреди в размер
на дължимото трудово правоотношение за период от шест месеца.
Ищецът моли съда да признае уволнението му за незаконно, като
отмени Заповед № ********** на Председателя на Кооперация „Б.“, с която е
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.4 КТ -
прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие, поради
2
спиране на работата за повече от 15 работни дни, като неоснователна и
незаконосъобразна. Моли съда да го възстанови на предишната му работа,
както и ответникът да му плати обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради уволнението, в размер на 11 400 лв. за период от шест
месеца, считано от датата на уволнението - 17.12.2024г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното
изплащане на вземането. Претендира за направените разноски по делото.
Ответникът Кооперация „Б.”, с. Б., общ. Стара Загора, чрез
пълномощника си адв. И.М., е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове като неоснователни.
Счита оспорената заповед за правилна, законосъобразна и съответна на
фактическите обстоятелства.
Не оспорва, че ищецът Н. Н. е бил в трудови правоотношения с
ответната Кооперация „Б.“, като на основание трудов договор
№014/03.10.2016г., изменен с допълнително споразумение №12/01.02.2022г., е
заемал длъжността „Водач селскостопански машини“, звено
„Растениевъдство“, с код по НКПД:83412001.
Действително, на 16.12.2024г. на ищеца е била връчена издадената от
Председателя на Кооперация „Б.“ Заповед №**********, с която на основание
чл.328, ал.1, т.4 КТ, поради спиране работата за повече от 15 работни дни,
трудовият му договор е прекратен, считано от 17.12.2024г.
Невярно обаче било твърдението на ищеца, че заповедта била
немотивирана; че към датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение не било налице спиране на работата в звеното, в което е
работил; че работодателят е действал недобросъвестно, като не му
предоставил възможност да ползва платен годишен отпуск.
Твърди, че Кооперация „Б.“ – с. Б., община Стара Загора, се занимава с
производство на селскостопанска продукция, отглеждане на зърнени култури
и маслодайни семена. Заетият в Кооперацията персонал е обособен в три
звена. В звено „Растениевъдство“ са обособени длъжностите на
механизаторите -квалифицирани лица да управляват наличната в
Кооперацията техника и ППС. В звено „Спомагателно“ са длъжностите, заети
с изпълнение на неспециализираните дейности, свързани с основния предмет -
общи работници, багерист и началник склад, и звено „Администрация“, към
3
което се числят счетоводителят, координаторът, хигиенист и ръководителят Т.
Б.-Д..
Със Заповед ********** Председателят на Кооперация „Б.“ е
постановил преустановяване работата на звено „Растениевъдство“ и
„Спомагателно“ поради възникнало временно спиране на основната
производствена и технологична дейност на Кооперацията, липсата на
необходимост от извършване на спомагателни дейности и предвид
агротехническите прогнози за неблагоприятни климатични условия и с цел
оптимизиране на разходите на Кооперацията. Към края на месец септември
2024г. продукцията е била прибрана от полето и била засята новата реколта.
През месец октомври до началото на ноември била приключена и дълбоката
оран на площите, предвидени за слънчоглед и царевица, като падналите през
септември и октомври валежи създали добри почвени условия, като оранта
приключила сравнително бързо, спрямо предишни години на суша в този
период. Успоредно били приключени дейностите по почистване и подреждане
на стопанския двор и зазимяване на техниката. Предвид започналите от
понеделник 11 ноември 2024г. валежи и прогнозите за нови предстоящи
такива, се наложило дейностите по култивиране на рано изораните (през
лятото) площи да бъдат отложени за пролетта, тъй като култивирането се
извършвало при суха почва. Така, към 11.12.2024г., била приключена
същинската селскостопанска дейност и била налице валежна обстановка,
която се потвърждавало от приложените към отговора Данни от
метеорологичната станция, находяща се в Стопанския двор на Кооперацията в
село Б. за периода от 11 ноември до 13 декември 2024г. включително, която
справка била изготвена и подписана от представителя на „Проинтегра” ООД -
фирмата, която поддържала и обслужвала метеорологичната станция.
В същото време, при липса на текуща дейност, преустановяването на
работата на двете звена би довело до икономия на разходите на кооперацията
за отопление, храна и гориво за пътуване от и до работното място за
персонала, което не било без значение, с оглед занижените финансови
резултати на Кооперацията през 2024 година.
Всички тези обстоятелства били изложени и обсъдени на заседанието
на управителния съвет на Кооперацията, проведено на 11.11.2024г., на което
било взето решение да се обяви престой през месеците ноември и декември,
4
като било възложено на Председателя на Кооперация „Б.“, при необходимост
да удължи престоя на целия или на част от персонала и за по-дълъг период от
време, както и да предприеме други целесъобразни мерки.
В Заповед ********** на Председателя на Кооперация „Б.“, било
посочено, че престоят започвал от 13.11.2024г. — сряда, и бил с
продължителност до 13.12.2024г.-петък, както и че се преустановявала
работата на звената „Растениевъдство“ и „Спомагателно“, като работниците,
обхванати от заповедта щели да получават брутното си трудово
възнаграждение за периода на престоя. Работата на заетите в звено
„Администрация“ не била спряна, тъй като, както г-жа Д. е обяснила на
Управителния съвет, главният счетоводител е бил ангажиран с текущата и
годишната счетоводна отчетност, председателят на кооперацията и
координаторът, освен с текущия документооборот, били ангажирани и с
изготвянето на документация по кандидатстване за финансиране по текущи
мерки по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, а
хигиенистът - с поддържане хигиената на помещенията и стопанския двор.
Заповедта била прочетена пред целия колектив, като всички
удостоверили това с подпис. Присъствали всички работници и служители с
изключение на И. Л., който се е разписал след изтичане на отпуска му по
болест.
На 16.12.2024г. били връчени заповеди за прекратяване на трудовите
правоотношения на ищеца Н. М. Н., на И. Л. И., на длъжност „Оператор,
моторизирани съоръжения в земеделието“, на К. В. П., на длъжност „Водач
селскостопански машини“, а на 09.12.2024г. - на Д. И. Д., на длъжност „Водач
селскостопански машини“ - и четиримата от звено „Растениевъдство“.
Заповедите било посочено едно и също основание - чл.328, ал.1, т.4, а именно
поради продължилият повече от 15 дни престой. Трудовите правоотношения
били прекратени считано от следващия ден, като във всяка една от заповедите
било предвидено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ - за неизползван отпуск, и по
чл.220, ал.1 КТ - за неспазен срок на предизвестие, в размер на едно месечно
брутно трудово възнаграждение.
Така на работа оставали общо трима механизатори от звено
„Растениевъдство“, като единият от тях - М. Т. Д. бил в дългосрочен болничен,
считано от 05.12.2024г. до 30.03.2025г., което се установявало от приложените
5
4 справки от НОИ за постъпили данни за болнични листове.
Със заповед № 19/18.12.2024г. на Председателя на Кооперацията била
преустановена работата за звено „Растениевъдство“, считано от 19.12 до
31.12.2024 година, като престой за звено „Растениевъдство“ бил постановен и
през януари 2025г. със заповед №10.01.2025г. за периода от 13.01 до
31.01.2025г. Двете заповеди не се отнасяли до звено „Администрация“ и звено
„Спомагателно“.
Видно от решение на Управителния съвет на Кооперация „Б.“ от
11.11.2025г., Заповед №13/12.11.2025г. на Председателя на Кооперация „Б.“,
месечни отчетни листи на заетите в звена „Растениевъдство“ и
„Спомагателно“ за месеците ноември и декември 2025г., се установявало
наличието на престой, с продължителност по-голяма от 15 работни дни, а
именно 23 работни дни.
От приложения протокол за извършена проверка за горивата се
установявало, че на 18.11.2024г. органите на НАП са извършили скрито
наблюдение на цистерната за гориво в Кооперацията, от която се зареждала
селскостопанската техника, като са установили, че гориво не се зареждало и че
към момента на проверката в обекта (селскостопанския двор на Кооперация
„Б.”) се намирали четири лица, като от приложената към протокола справка се
виждало, че това били служителите от звено „Администрация” и
ръководителя Т. Б.-Д.. Този вид проверки на органите на НАП били внезапни и
не се знаело в кой момент щели да бъдат извършени.
Относно възражението на ищеца, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е немотивирана, твърди, че в същата ясно е
посочено въз основа на кой законов текст е прекратено трудовото
правоотношение, като е цитирана и заповед **********, с която престоят бил
установен и с чието съдържание ищецът и останалите работници не само са
били запознати, а и са били наясно, че именно на основание тази заповед
повече от месец не ходели на работа, като получавали трудовото си
възнаграждение. В закона не било установено изискване в уволнителния акт
по чл.328, ал.1, т.4 КТ да се вписва точния календарен период на спирането на
работа на предприятието или на негов сектор, като според съдебната практика
този период трябвало да включва 15 работни дни непосредствено преди датата
на връчване на уволнителната заповед.
6
Неоснователно било и възражението на ищеца, че работодателят
действал недобросъвестно, тъй като не му е предоставил възможност да
ползва платения си годишен отпуск. Законът предоставял на работодателя
различни възможности при обявен престой: да променя едностранно, без
съгласието на работника извършваната от него работа за времето на предстоя
(чл.120 КТ), да му предложи да ползва неплатен отпуск (чл.160 КТ), да
предостави едностранно, без съгласието на работника ползването на платен
годишен отпуск при престой повече от пет дни (чл.174 ал.4 КТ) или да
пристъпи към уволнение на работника, при престой, продължил повече от 15
работни дни. Работодателят самостоятелно вземал решение коя правна
възможност да упражни, като за законосъобразно упражняване правото на
уволнение било достатъчно наличието на продължило повече от 15 дни
спиране на работата на предприятието или звеното, към което работникът се
числял, без значение дали работодателят се е възползвал и от другите си
възможности.
Съдебната практика била константна в посока, че „престоят за
съответния период е обективният критерий за преценката спряна ли е
работата, като е без значение за съществуването му дали работникът е бил
задължен по чл. 173, ал. 7, т. 1 КТ да ползва платен годишен отпуск или
работодателят му е предложил да ползва неплатен отпуск по чл. 160 КТ, или
дали поради престоя, му е възложено да изпълнява временно друга работа,
или е получавал обезщетение за престой по чл. 267 КТ.“(Решение № 298 от
28.10.2014 г. по гр.д. № 977/2014 г. на ВКС IV- то г.о.).
Ответникът излага подробно доводи, че обстоятелството, че
работодателят не е предоставил възможност на ищеца да ползва платен отпуск
по време на престоя, не е проява на недобросъвестност.
Твърди, че през периода 13.12.2024г. - 16.12.2024г., състоянието на
престой се дължал на обективната липса на текуща работа, която да бъде
изпълнявана от работниците от звената „Растениевъдство“ и „Спомагателно“,
заети със специфичната дейност на Кооперацията, а именно производството
на селскостопанска продукция, обработването на земеделските площи и на
спомагателните дейности, като например товаро-разтоварването на суровини
и готова продукция, профилактика на техниката, сортиране на посевни зърна
и други. Липсвали и допълнителни дейности, които биха могли да бъдат
7
възложени на персонала от тези две звена. Действително звено
„Администрация“ продължавало да работи, но служителите от този сектор
изпълнявали функции, които са общи за всяка една администрация и никоя от
длъжностите в това звено нямала пряко участие в специфичната
селскостопанска производствена дейност на Кооперацията.
В същото време решението за обявяване на престой не било взето
еднолично от Председателя на Кооперацията, а след съгласуване с
Управителния съвет, който на свое заседание, проведено на единадесети
ноември 2024г. взел решение да бъде обявен престой на съответните звена.
Неоснователността на главния иск обуславяло и неоснователността на
иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и този за
заплащане на обезщетение за вредите от оставане без работа поради
уволнението. Абсолютна предпоставка за уважаване на тези два иска било
признаването на уволнението за незаконно и отмяната му, което в случая не
било налице - доколкото било налице законосъобразност на уволнението,
акцесорните искове се явявали неоснователни, същите били и недоказани и не
били налице условията на закона за уважаването им.
В условията на евентуалност, в случай, че искът на Н. Н. за присъждане
на обезщетение по чл.344, ал.1, т.4, във вр. с чл.225 ал.1 КТ бъде уважен,
ответникът прави възражение за прихващане с изплатеното от Кооперация
„Б.“ обезщетение по чл.220, ал.1 КТ (за неспазено предизвестие), в размер на
2034 лева и с изплатеното от Кооперация „Б.“ обезщетение по чл.222, ал.1 КТ
за оставане без работа до един месец, в размер на 1991,20 лева, или общо за
сумата от 4025,73 лева. Изплащането на обезщетенията се установявало от
приложените фишове за месеците декември 2024г. и януари 2025г.,
платежните нареждания за сумите, след направените законови удръжки за
фонд „пенсии”, УПФ и данък общ доход.
Считат, че обезщетенията за неспазен срок на предизвестие и
обезщетението за оставане без работа по чл.222 ал.1 подлежат на прихващане
от размера на предявеното с иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ обезщетение по чл.225,
ал.1 КТ, тъй като и трите вземания обезщетяват една и съща по естеството си
вреда на уволнения, а именно оставането му без работа.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
8
Пълномощникът му е депозирал молба, с която взема становище по
основателността на исковете и моли да бъдат изцяло уважени. Ответникът се
представлява от упълномощения си представител, като моли съдът да
отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски,
като представя списък на разноски. Заявява, че претендирания адв. хонорар е в
размер на 1077 лв., а не както е посочен в списъка на разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на
страните, намери за установено следното:
Не се спори между страните, че на 03.10.2016г. ищецът Н. Н. е започнал
работа по трудово правоотношение с Кооперация „Б." с. Б., общ. Стара
Загора, което със Заповед № **********, на осн. чл. 328, ал.1, т.4 от КТ –
поради спиране на работата за повече от 15 дни, е прекратено. Към момента
на прекратяване на трудовия договор, ищецът е заемал длъжност „Водач
селскостопански машини“ , в звено „Растениевъдство“ при ответната
кооперация. Със заповедта е разпоредено изплащането на обезщетение по чл.
224, ал.1 от КТ – за неползван платен годишен отпуск, в размер на 4 дни за
2024г., и на обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ – за неспазен срок на
предизвестие, в размер на 1 месечно брутно трудово възнаграждение. Като
дата на връчване на заповедта е посочена дата 17.12.2024г., като с ръкописен
текст е написано, че на ищеца Н. заповедта е изчетена на 16.12.2024г., като
същият е отказал да я подпише.
Видно от Заповед ********** Председателят на Кооперация „Б.“ е
постановил преустановяване работата на звено „Растениевъдство“ и
„Спомагателно“, поради възникнало временно спиране на основната
производствена и технологична дейност на Кооперацията, липсата на
необходимост от извършване на спомагателни дейности и предвид
агротехническите прогнози за неблагоприятни климатични условия и с цел
оптимизиране на разходите на Кооперацията. Посочено е, че периодът, за
който се преустановява работата, е 13.11.2024г. – 13.12.2024г., вкл.
9
Разпоредено е работниците и служителите, обхванати от заповедта, да се явят
на работа на 16.12.2024г.
Работодателят – ответник по делото, представя Заповед №
19/18.12.2024г. на Председателя на Кооперацията, с която, предвид
агротехническите прогнози за неблагоприятни климатични условия и с цел
оптимизиране на разходите, както и на осн. Решение на УС на Кооперацията,
взето на 11.11.2024г., е наредено преустановяване работата за звено
„Растениевъдство“, считано от 19.12. до 31.12.2024 година. Такъв престой за
периода от 13.01. до 31.01.2025г., за звено „Растениевъдство“ е постановен и
през януари 2025г. със Заповед №1/ 10.01.2025г.
По делото е представен протокол от проведеното на 11.11.2024г.
заседание на Управителния съвет на Кооперация „Б.“, на което е взето
решение за обявяване на престой за месеците ноември и декември 2024г.
В подкрепа на твърдението, че е налице реално преустановяване на
работата за сочения период, ответникът представя Протокол за извършена
проверка в обект от 18.11.2024г., от който се установява, че при извършена
проверка от органите на НАП в стопанския двор на Кооперацията, се
установило, че гориво не се е зареждало.
Видно от изслушаните в качество на свидетели С. С. и С. С. – Т., се
установява, че в края на миналата 2024г. Кооперацията не е работела. Св. С.
поддържа личното си възприятие, че през средата на м. ноември 2024г.
Кооперацията е преустановила работата си, като „Не се забелязваше никакво
движение по колите на паркинга, техниката не се движеше и не се движеха и
хора.“. По неговите думи, Кооперацията е започнала работа в края на м.
февруари 2025г.
Св. Т. е счетоводител в ответната Кооперация, като твърди, че и през
други години, през зимния период, е имало престой на работата, но за не
повече от 10 дни. През зимния сезон на 2024г. престоят е би продължителен,
вследствие влошената метеорологична обстановка и неблагоприятната
икономическа обстановка. По време на обявения престой никой от
работниците не е ходил на работа, нито е извършвал някаква трудова дейност.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като
същите са дадени вследствие пряко и непосредствено възприятие.
10
По делото е изслушано заключение на съдебна счетоводна експертиза,
чието заключение, неоспорено от страните, съдът възприема като
компетентно и добросъвестно.Вещото лице посочва, че към 30.11.2024г.
/преди съкращението/ в звено „Растениевъдство“ работят 7 човека. През м.
12.2024г., на осн. чл. 328, ал.1, т.4 от КТ, са освободени 4
работници/служители. Към 31.12.2024г. в звено „Растениевъдство“ има
работещи хора, които не са съкратени. Видно от разплащателните ведомости,
след датата на издаване на обжалваната заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, има начислявани трудови възнаграждения на работници от
същото звено.
Вещото лице е изчислило размера на обезщетението по чл. 220, ал.1 от
КТ – 1831.08 лв., която сума е изплатена по банков път на 06.01.2025г.
Размерът на обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ за ищеца възлиза на 1634.73
лв., която сума е изплатена по банков път на 12.02.2025г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест лежи върху
работодателя. Като носител на субективното преобразуващо право да
прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с
работника или служителя, работодателят е този, който следва да установи, че
законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада
по делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява
предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение единствено
по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод с оглед
диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии. Съгласно трайно
установената практика, ищецът по иск за признаване на уволнението за
незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя.
11
В настоящия случай уволнението на ищеца е извършено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – поради спиране на работата за повече от 15 работни
дни. Основното възражение на ищеца за незаконосъобразност на уволнението
е, че не е реализирана хипотезата на "спиране на работата" поради липсата на
обективни фактори и спиране на дейността на обособено звено към момента
на прекратяването на трудовия договор.
Под "спиране на работата", на което основание работодателят се е
позовал, се разбира обективно, фактическо състояние на временно
преустановяване дейността на предприятието /или на отделно поделение или
звено/, при което работникът/служителят не изпълнява трудовите си
задължения по независещи от него причини – напр.
организационнотехнически, икономически и т. н. Това основание е
безвиновно и в съдебната практика се приема, че е достатъчно в
предизвестието за прекратяване на трудовия договор и в заповедта за
уволнение същото да е ясно посочено. Други мотиви не са необходими.
Спирането на работата е обективен факт, фактическо състояние, обусловено
от конкретни причини, което не е необходимо да се установява с изрично
приет нарочен акт от компетентен орган. Характерът на причините за
спирането на работата е без значение. Вследствие на тези причини,
работодателят взема решение за спиране на работата, което е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Необходимо е спирането
да е реално и да е продължило не по-малко от 15 дни, през които
работникът/служителят е бил в престой.
Спирането на работата означава пълно преустановяване на дейността в
съответния цех, поделение или друго обособено звено, поради което
работодателят не може да реализира доходи, с които да изплаща трудовите
възнаграждения. Поради спирането на работата, работникът е в престой и не
може да полага труд. Именно престоят за съответния период е обективният
критерии за преценка спряна ли е работата. Без правно значение е дали
работникът е бил задължен да ползва платен или неплатен отпуск, дали по
време на престоя му е било възложено да изпълнява друга работа, дали е
получавал обезщетение за престой, дали е ползвал отпуск или поради друга
причина не е могъл да полага труд /например отпуск поради временна
12
неработоспособност/. Т. е., ползването на отпуск не влияе на
продължителността на престоя и не намалява броя на дните, през които
работата е била спряна.
Съдът намира, че от събраните доказателства се установява
преустановената дейност на ответника за повече от 15 работни дни – за
периода 13.11.- 13.12.2024г. Фактът на преустановената дейност на
Кооперацията е безспорно установен. Безспорно се установява, от
свидетелските показания, че за горепосочения период ищецът, както и всички
останали служители от звено „Растениевъдство“, и не само, са били в престой
и не са изпълнявали трудовите си функции. Т. е., налице е спиране на работата
за повече от 15 дни. При такова спиране, поради обективни за работодателя
причини, самите основания за спиране, са без значение по делото. Важното е,
че ответникът е бил в невъзможност да осъществява дейността на
предприятието, в която е бил зает и ищеца. Без значение е дали на ищеца е
била предоставена възможност за ползване на отпуск. От значение е
единствено пълното преустановяване на дейността на звеното в установения
срок от повече от 15 дни. По изложените съображения съдът приема, че е
налице фактическият състав на извършеното уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 4
КТ.
За пълнота: В хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ не се извършва
предварителен подбор по смисъла на чл. 329 КТ, а работодателят изобщо не е
длъжен да прекрати договорите с работниците и служителите, въпреки
престоя от над 15 дни. Ако упражни правото на едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение, с един или повече работници или служители, на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, работодателят не е длъжен да уволни всички
работници и служители / Решение № 298 от 28.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
977/2014 г., ІV г. о./.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че издадената
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е
законосъобразна. Предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се
явява неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Фактическият състав за уважаване както на иска за възстановяване на
13
заеманата преди уволнението длъжност, така и на иска за присъждане на
обезщетение за вредите, настъпили в следствие на уволнението, включва като
кумулативен елемент признаването на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. Доколкото в настоящото решение съдът приема, че прекратеното
трудово правоотношение е законосъобразно, то ищецът не може да бъде
възстановен на заеманата преди това длъжност, нито да му бъде присъдено
обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ. По изложените съображения всички
искови претенции следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, направените от ответника възражения за
прихващане не следва да бъдат обсъждани.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника
направените по делото разноски, в размер на 1327 лв., от които 250 лв. за
възнаграждение за вещо лице, и 1077 лв. – за адв. хонорар, в какъвто смисъл е
искането на пълномощника на ответника.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. М. Н., ЕГН **********, от гр.
*************, против КООПЕРАЦИЯ «Б.», ЕИК *********, с. Б., общ.
Стара Загора, обективно съединени искове: с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ - за отмяна, като незаконосъобразна Заповед № ********** за
прекратяване, на осн. чл. 328, ал.1, т.4 от КТ, на трудово правоотношение; с
правно осн. чл. 344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди
прекратяване на трудовото правоотношение длъжност; с правно осн. чл. 344,
ал.1, т.3 от КТ – за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за
времето на оставане без работа поради прекратено трудово правоотношение за
период от шест месеца, считано от 17.12.2024 г., ведно с искането за законна
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н. М. Н., с п.а., да заплати на КООПЕРАЦИЯ «Б.», с п.а.,
сумата в размер на 1327 лв., представляваща направени по делото разноски.
14
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Старозагорски
Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от 10.06.2025г.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
15