№ 1248
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110206110 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление /НП/ № 23-4332-017811/ 28.08.2023 г. на
началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР, на С. Д. Б. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лв. за нарушение на
чл.37, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
Постъпила е жалба от санкционираното лице за обжалване на
наказателното постановление, с молба същото да се отмени. Акцентира се на
неправилно отразена фактическа обстановка, водеща до незаконосъобразност
и необоснованост на постановения акт. По същество се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща процесуален представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се
представлява. Писмено взима становище по делото, като счита издаденото НП
за правилно и моли да бъде оставено в сила; претендира юрисконсуултско
възнаграждение и възразява по прекомерност на адвокатско такова.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 20.07.2023 г. около 17.30 ч. жалбоподателят управлявал МПС - лек
автомобил «***» с рег. номер *******, собственост на *** - в град София на
1
бул. «Г.М.Д.», с посока на движение от бул. «***» към бул. «***», като на
кръстовището с ул.»***» не пропуска насрещно движещото се ППС при
завиване наляво за навлизане в друг път, извършвайки маневра «ляв завой», и
реализира ПТП в насрещно движещия се лек автомобил «***» с рег. номер
*****.
Във връзка с горните констатация на жалбоподателя е съставен АУАН №
1014414 от 20.07.2023 г. Не е постъпил писмено възражение срещу акта пред
АНО в срока по чл.44 от ЗАНН.
На база на АУАН на 28.08.2023 г. е издадено процесното НП за
извършено нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, вр.
ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
200 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на св.Р. С., актосъставител; АУАН; заповеди за
компетентност; протокол за ПТП, скица и декларация; справка-картон на
водача, както и от останалите материали по делото. Св.С. потвърждава в
цялост констатациите в АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля
като последователни и логични, без противоречия. Съдът цени писмените
доказателства по делото, събрани и преобщени по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Същественото при производството от административнонаказателен
характер е да се установи, спазена ли е процедурата по съставяне на акта за
установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
2
извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове - процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно. В настоящото производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът не констатира допуснати в
административната фаза на административнонаказателното производство по
ангажиране на отговорността на жалбоподателя съществени нарушения на
процесуалните правила досежно компетентността на длъжностното лице,
съставило АУАН, респективно издалия НП. Наказателното постановление е
издадено от орган, разполагащ с материална и териториална компетентност,
видно от представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. Настоящият състав на съда намира за спазени сроковете
по чл.34, ал.1, изр.2, пр.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в тримесечен срок от
откриване на нарушителя и две години от извършването на процесното
нарушение. В срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и НП. И НП, и АУАН
съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и
при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е редовна
процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя. В обстоятелствената част
на обжалваното постановление е описано извършеното административно
нарушение, констатирано с АУАН, обстоятелствата при които е извършено
нарушението и същото правилно е квалифицирано от административно –
наказващия орган като нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е
предявено административно обвинение за нарушение на разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗДвП, която гласи: „При завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото
правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни
средства.“. Неоснователни според настоящия съдебен състав са направените
от страна на жалбоподателя възражения. На първо място, не е спорно по
делото, че жалбоподателят е навлязъл с автомобила си в друг път,
извършвайки маневра «ляв завой», като не пропуска движещия се срещу него
3
лек автомобил, което се установява от събрания доказателствен материал по
делото. Безспорно е също така, на следващо място, че е трябвало да пропусне
насрещно движещия се автомобил при навлизане в друг път. Доказа се още, че
насрещният автомобил се е движил по пътя, в който жалбоподателят е искал
да навлезе чрез маневрата си за завиване наляво, поради което другият
автомобил представлява насрещно движещо се пътно превозно средство по
смисъла на чл.37, ал.1 от ЗДвП. Констатира се, че конкретното поведение на
жалбоподателя от фактическа страна е било такова, че да навлезе с
автомобила си в лентата за движение, в която и се движил насрещният
автомобил. Жалбоподателят е имал съзнание за това, че е задължен, преди да
завърши маневрата си, да пропусне насрещно движещото се МПС, с което
му е отнел предимството, затова той е нарушил правилата за осигуряване на
предимство, тъй като в момента на удара не е пропуснал насрещно движещо
се превозно средство, с което без съмнение е причинил ПТП. Затова
извършеното от жалбоподателя се субсумира под нормата на чл.37, ал.1 от
ЗДвП. На свой ред връзката на нарушението по чл.37, ал.1 от ЗДвП със
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП
сочи обективни признаци на резултатно административно нарушение с
фактически състав - неспазване правилата за предимство, вследствие което е
причинено ПТП.
Относно вида и размера на наложеното административно наказание:
За извършеното административно нарушение е предвидено наказание в
съответствие с разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП,
която предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 200 лв.
Доколкото наложената глоба е в конкретно фиксиран размер, липсва
възможност за корекция на наказанието, съобразно разпоредбата на чл. 27, ал.
5 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намери, че процесното наказателно
постановление се явява правилно и законосъообразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
По въпроса за разноските по делото:
С оглед неговия изход, съдът счете претенцията на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Съгласно
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто
4
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. Предвид това, че делото е решено в едно
заседание и не се отличава с особена фактическа или правна сложност,
размерът му следва да се определи на 80.00 лв. – парична сума, дължима от
жалбоподателя на въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-017811/
28.08.2023 г. на началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на С. Д. Б.
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лв. за
нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4
от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5