№ 996
гр. София, 09.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110143172 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Х. К., чрез адвокат Ц. З. (с пълномощно на л. 71),
срещу П. на Р. Б..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника П. на Р. Б..
Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Р. Б., в сила от 01.01.2026 г., „В
съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно
въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от
датата на въвеждане на еврото в Р. Б., валутата на Р. Б. е еврото. Паричната единица е
едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“. Ето защо и при спазване на правилата,
регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Р. Б., за
автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявената в
исковата молба парична претенция от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На
страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно
заседание да възразят относно размера на претенциите, определен от съда в евро.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2026 г. от
14:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до насроченото открито
съдебно заседание да възразят относно размера на предявената парична претенция,
определен от съда при спазване на чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на
еврото в Р. Б.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, вр.
чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за осъждане
на П. на Р. Б. да заплати на И. Х. К. сумата в размер на 10 225,84 евро, с левова
равностойност от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и приключване в разумен срок на
досъдебно производство (ДП) № 15162/2020 г. по описа на 04 РУ на СДВР, пр. пр. №
1
1210/2020 г. по описа СРП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 11.08.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че ищецът И. Х. К. има
качеството на пострадал по ДП № 15162/2020 г. по описа на 04 РУ на СДВР, пр. пр. №
1210/2020 г. по описа СРП, което е образувано през м. януари 2020 г. за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК – за това, че неговата племенница М. П. е възбудила и
поддържала у него заблуждение, при което му е причинила имотна вреда. Въпреки
събраните убедителни данни за извършено престъпление и изчерпване на всички възможни
действия по разследване, досъдебното производство не е приключило с окончателен акт към
датата на сезиране на гражданския съд. Навеждат се твърдения, че причина за забавата е
поведението на наблюдаващия прокурор от СРП, който в продължение на повече от две
години не се е бил произнесъл по основния състав, по който е било образувано ДП, а е
препратил цялото производство на СГП, а след това неоснователно разпоредил смяна на
разследващия полицай, който в продължение на пет години е извършвал действия по
преписката. След многократни сезирания на СРП, СГП, ВСС и ВКП, на 23.06.2025 г. било
постановено постановление за прекратяване на ДП, с мотивите на което обаче ищецът не е
съгласен, поради което е подал жалба, по повод на която е било образувано НЧХД №
9798/2025 г. на СРС. Ищецът поддържа, че в резултат на прекомерната продължителност на
воденото досъдебното производство – около 5 години, е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, чувство на тревога и безпокойство, силен стрес,
усещане за липса на справедливост, влошаване на здравословното му състояние, изпадане в
депресивни състояния. При тази фактология моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. на Р. Б. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Доводите
за недопустимост се навеждат с оглед на липсата на данни за проведена административна
процедура съобразно изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Навеждат се съображения за
неоснователност, обосновани с факта на прекратяване на наказателното производство в
хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК. Оспорва се причинната връзка между твърдените
вреди и продължителността на воденото наказателно производство. Развиват се
съображения за прекомерност на претендираното обезщетение. Моли се за отхвърляне на
иска, евентуално за присъждане на обезщетение в занижен размер.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) че ДП № 15162/2020 г. по описа на 04 РУ на СДВР, пр. пр. № 1210/2020 г.
по описа СРП, е било разгледано и решено с продължителност, надхвърляща рамките на
разумно необходимия срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС в резултат на действия или
бездействия на ответника, вкл. че същото е било висящо и към датата на сезиране на
гражданския съд; 2) че висящото наказателно производство обуславя (има значение) за
съдебната защита на гражданско право с титуляр пострадалото лице по ДП № 15162/2020 г.
по описа на 04 РУ на СДВР, пр. пр. № 1210/2020 г. по описа СРП – конкретно, че
субективните материални права на пострадалото от престъпление лица са пряко засегнати от
воденото наказателно производство, тъй като изходът от това производство е решаващ за
нарушеното му „гражданско право“; 3) че е настъпил релевираният с исковата молба
вредоносен резултат; 4) че е налице пряка причинно – следствена връзка между
настъпването на вредите и необоснованото забавяне на досъдебното производство; 5)
размера на неимуществените вреди.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже правоизключващите и
правонамаляващите си възражения, наведени в срока по чл. 131 ГПК.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
2
доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 186 ГПК, заверен препис от материалите по ДП
№ 15162/2020 г. по описа на 04 РУ на СДВР, пр. пр. № 1210/2020 г. по описа СРП.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка в ЕИСС за предмета и етапа на производството
по НЧХД 9798/2025 г. по описа на СРС.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на ищеца чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на претърпените неимуществени
вреди.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Психиатрична клиника на УМБАЛ „А. б.“ ЕАД, по представен от него проект в тридневен
срок от получаване на настоящото определение.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3