Решение по дело №419/2025 на Районен съд - Габрово

Жалбоподателя Г.Х.П. от град Трявна е обжалвал Наказателно постановление №
25-0892-000280, издадено на 05.05.2025 година от Началник на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Габрово, чрез което за нарушения по: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП;
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „А“ от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“
от ЗДвП той е бил санкциониран, както следва: с „Глоба” в размер на сумата от 200
лева, наложена на осн. чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4-то от ЗДвП; с „Глоба“ в
размер на сумата от 20 лева, наложена въз основа на чл. 185 от ЗДвП; с „Глоба“ в
размер на сумата от 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
„Два месеца“, наложени въз основа на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на
сумата от 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от „Два месеца“,
наложени на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. По съображения, изложени в
подадената (чрез упълномощен процесуален представител – адвокат от Адвокатска
колегия Габрово) жалба, жалбоподателя е приел постановлението за
незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна,
заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Същите включват и
разноски в лицето на адвокатско възнаграждение (от 400 лева), заплатено за този
процесуален представител, чието присъждане се претендира въз основа на указаните
предпоставки в ЗАНН.
Съответния административно-наказващ орган (Началник Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Габрово) е бил редовно призован, но не е изпратил
упълномощен от него процесуален представител за разглеждането на делото. В
писмото, с което жалбата е изпратена до съда, от ответната по жалба страна се
поддържат искания не само за оставянето на жалбата без уважение, но и за
потвърждаването на атакуваното с нея постановление като правилно и
законосъобразно.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Жалбоподателя Г.П. е правоспособен водач на МПС от категориите „А“, „В”,
„С“, „М“, „АМ“ и „ТкТ”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Габрово. Към края на месец март 2025 година той е притежавал свидетелство за
правоуправление от тези категории, за последно издадено на 24.10.2024 г., което е било
със срок на валидност до 24.10.2029 година. От приложената справка на л. 16 по
делото е видно, че до този момент той не е бил санкциониран по административен ред
с влезли в сила наказателни постановления за нарушения на норми от ЗДвП,
извършени при управление на МПС. Тази справка сочи, че към края на месец март на
2025 година той е бил санкциониран по административен ред чрез три броя фишове,
издадени през 2012 г., 2018 г. и 2023 година, последния от които (Серия Р, № 190899
от 15.11.2023 г. на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово) се е отнасял за нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, осъществено през същия месец на тази година.
На 28.03.2025 г. жалбоподателя Г.П. предприел управление на лек автомобил
„Хонда“ с Рег. № ЕВ 04-38 ВР в град Габрово. Около 07,30 часа на същата дата заедно
с МПС той се намирал на бул. „Столетов“ в това населено място, като се движел в
дясна пътна лента на двупосочно пътно платно в посока от разположената на № 157
територия на бившия завод „Болшевик“, стопанисвана от „Цератицит България“ АД,
към ул. „Райко Даскалов“. Пред неговия в тази лента се движел друг автомобил с
1

неустановен по делото регистрационен номер, който на кръстовището до IV-то ОУ
„Христо Ботев“, образувано при пресичането на бул. „Столетов“ и ул. „Китка“, завил
наляво по нея в посока на друг булевард - „Хемус“. Тъй като при осъществяването на
описаната маневра въпросния автомобил ограничил за известен период от време
видимостта на жалбоподателя към разположена пред него (непосредствено след
кръстовището) на булевард „Столетов“ (срещу № 34В) пешеходна пътека, която била
сигнализирана с напречна пътна маркировка и пътен знак, той не могъл да забележи
своевременно две деца – малолетния Н.Д., с ЕГН **********, и неговия брат И.Д. (с
ЕГН **********), които в това време стъпили на пътеката и започнали да пресичат
пътното платно в посока от ляво надясно спрямо него. След като този автомобил се
изтеглил от бул. „Столетов“, жалбоподателя потеглил напред. Поради изложеното в
предходното изречение и тъй като междувременно двете деца вече били прекосили
изцяло съседната на неговата лента за движение и били навлезли в заетата от него
такава, а той не изпълнил задължението си да спре, за да ги пропусне, ударил децата с
предната лява част на своя автомобил, в резултат на което едното от тях – Н.Д., си
ударило главата. След удара П. спрял и излязъл от автомобила. Запитал децата дали им
има нещо и предложил да ги закара до болницата, но те отказали. След това
жалбоподателя се качил в автомобила си и потеглил към град Трявна, където се
прибрал в дома си, без да уведоми компетентната служба на МВР за настъпилото
ПТП, както и да остане на мястото му, за да изчака пристигането на лица от нея.
След като децата се прибрали в сградата на IV-то ОУ „Христо Ботев“, едното от
тях – Н.Д., се обадило по телефона на баща си – свидетеля К.И.Д., на когото
съобщило, че е било блъснато от кола. Когато бащата пристигнал в училището и
разбрал подробности за случилото се, той и Н.Д. отишли в ЦСМП при МБАЛ „Д-р
Тота Венкова“ в град Габрово, където при извършения медицински преглед това дете е
било диагностицирано с малък хематом в париеталната област на главата. Другия син
на свид. К.Д. вече е бил прегледан от медицинско лице в училището, и тъй като не е
имал оплаквания, не е бил подложен на преглед в болничното заведение. След подаден
сигнал за случилото се до полицията, в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ пристигнали
свидетелите Т.К. и Х.М., последния от които изпълнявал длъжност като „младши
автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Габрово. Разговаряли с
бащата и сина, и щом като разбрали, че ПТП било възникнало на пешеходна пътека
след кръстовище в района на IV-то ОУ, отишли до учебното заведение. При огледа на
описаното от детето място двамата полицейски служители установили, че в обект за
метални инструменти, който се намирал в близост до мястото на произшествието,
имало монтирани видеокамери. След като прегледали записите на тях, те видели, че
водач на лек автомобил „Хонда“ с Рег. № ЕВ 04-38 ВР, движейки се по булевард
„Столетов“, малко след кръстовището с ул. „Китка“ не пропуска стъпилите и
пресичащи деца по пешеходната пътека. На мястото на произшествието е бил изготвен
снимков материал, както и план-схема към него. След като собственика на описаното
МПС (в лицето на жалбоподателя Г.П.) е бил установен по данните за
регистрационния номер на автомобила, свид. Х.М. се свързал с него. При проведения
разговор Г.П. обяснил, че действително е блъснал двете деца, пресичащи по
пешеходната пътека, че е спрял и че след като ги е попитал дали имат нужда от
някаква помощ, а те са му отговорили, че нямат нужда от такава, се е качил обратно в
своя автомобил и се е прибрал в град Трявна, където живее. Около 14,00 часа на
28.03.2025 година П. пристигнал в гр. Габрово, след което от същият е било снето
писмено обяснение във връзка със случилото се, а той попълнил декларация, в който
потвърдил, че около 07,30 часа на 28.03.2025 година автомобила е бил управляван от
2

него. С оглед на отразеното в нея и установеното при проверката на мястото на
произшествието, свид. Х.М. съставил против П. акт за установяване на
административно нарушение (Серия GA № 3779466 от 28.03.2025 г.), тъй като е приел,
че след като около 07,32 часа на тази дата, при управление на лекия автомобил
„Хонда“ с Рег. № ЕВ 04-38 ВР по бул. „Столетов“ в посока на ул. „Райко Даскалов“ в
град Габрово, без да пропусне и отнемайки предимството на стъпилите и
преминаващи отляво надясно за него пешеходци по пешеходна пътека до № 34В,
обозначена с ясно видима пътна маркировка М1 и пътен знак Д17, като: 1. Не е спрял и
е ударил с предната лява част на МПС Н.Д. от град Габрово, с ЕГН **********,
диагностициран вследствие на удара с малък хематом на париетална област (на главата
– допълнението е на съда), реализирайки ПТП с пострадало лице; 2. С поведението си
е създал опасност за живота и здравето на И.Д. от гр. Габрово, с ЕГН **********,
движещ се с Н.Д., когото е ударил с предната лява част на автомобила; 3. В качеството
си на участник в ПТП с пострадали лица не е изпълнил задължението си да уведоми
компетентната служба на МВР за възникналото ПТП; и 4. Не е останал на мястото на
същото, за да изчака пристигането на лица от нея, жалбоподателя е извършил
нарушения по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП; чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „А“
от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП. Акта е бил съставен в личното присъствие
на жалбоподателя Г.П., който го е подписал, след като се запознал с отразените в
същия фактически констатации във връзка с описаните нарушения, без да изложи
конкретни възражения по отношение на тях. Такива не са били направени от него и в
допълнителния седемдневен срок, установен в нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз
основа на съставения акт и останалите приложени материали по административно-
наказателната преписка, на 05.05.2025 година началника на Сектор „ПП” при ОД на
МВР Габрово е издал посоченото по-горе наказателно постановление № 25-0892-
000280, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката към приложения на л. 8 от НАХД № 419/2025 г. на
Районен съд – гр. Габрово екземпляр на наказателното постановление сочат, че той е
получен от жалбоподателя на 19.05.2025 г. Жалбата против същото (според отразените
в нея Вх. № и дата) е постъпила при наказващия орган на 29.05.2025 година, или в
рамките на законово определения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесетдневен срок,
започнал (съобразно правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от
деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на изложеното и поради
обстоятелството, че се явява подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна по отношение на
искането за неговата отмяна.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя
преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и
следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата
на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези
срокове са спазени, тъй като съответния акт (Серия GA № 3779466 от 28.03.2025
година) е съставен още на датата за извършване на описаните в него нарушения, както
и преди изтичане на тримесечен срок от деня, в който автора на същите за явява
открит. Автора на този акт е бил компетентно (съобразно предвиденото в нормата на
чл. 189, ал. 1 от ЗДвП) лице, а същия и обжалваното наказателно постановление
3

съдържат всички реквизити, които са предвидени като задължителни в разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление също е издадено
от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 3.7 от
посочената в него Заповед с Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година, издадена от
Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 14-15 от НАХД № 419/2025 г. на
Районен съд - град Габрово, водят до безспорно заключение, че Началника на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – град Габрово е бил надлежно определено (по
смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП) лице, което е разполагало с надлежно
предоставени му права да издава такива постановления за нарушения на разпоредби от
посочения закон. Изискванията във връзка със срока за издаване на постановлението
също са спазени, тъй като то е издадено не след, а преди изтичане на определения в
нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок, започнал да тече от датата за
съставяне на акта, документиращ описаните в него административни нарушения по чл.
119, ал. 1 от ЗДвП; чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „А“ от ЗДвП и чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП. Актът и постановлението са съобразени и с останалите
изисквания, установени от закона по отношение на тях, и притежават всички
реквизити, предвидени като задължителни в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Те съдържат сведения не само за времето и мястото за извършване на отразените в тях
нарушения и свързаните със същите обстоятелства, но и за съответните законови
норми, за които е прието, че са били нарушени чрез тях. Последните са съобразени с
предвиденото в законовата база – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП (в редакцията по ДВ бр. 9/2017
г.); чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „А“ от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„Б“ от ЗДвП, които са действали към отразената в акта и наказателното постановление
дата 28.03.2025 г., а свързаните с тези норми фактически обстоятелства, които имат
значение за извършеното законосъобразно определяне на правната квалификация на
свързаните с тях нарушения, се извеждат безспорно от събраните по делото
доказателства.
По делото не е спорно, че описания в акта и наказателното постановление
автомобил с Рег. № ЕВ 04-38 ВР е бил управляван от жалбоподателя Г.П. по бул.
„Столетов“ в град Габрово на датата 28.03.2025 г., както и че (около 17,15 часа на
същата дата) той не е пропуснал (чрез намаляне на скоростта или спиране)
пресичалите по разположената на бул. „Столетов“, срещу № 34В пешеходна пътека
деца – малолетния Н.Д., с ЕГН **********, и неговия брат И.Д., с ЕГН **********, в
резултат на което ги е ударил с предната лява част на автомобила. Освен изложеното в
предходното изречение, не се оспорва и това, че като последица от това първото от
децата е ударило главата си, в резултат на което е получило малък хематом на
париеталната област, както и факта, че жалбоподателя не е изпълнил задълженията си
да уведоми компетентната служба на МВР за настъпилото ПТП, както и да остане на
мястото му, за да изчака пристигането на лица от нея. Доколкото това е така, а
изложените по-горе обстоятелства се явяват безспорно установени от приложените по
делото писмени материали от административно-наказателната преписка и показанията
на разпитаните лица, следва да се приеме, че той действително е осъществил съставите
на четирите вменени му във вина административни нарушения от обективна и от
субективна страна, и то не само поради обстоятелството, че като правоспособен водач
(при това с дългогодишен стаж като такъв) същия положително е бил запознат с
установените в негова тежест задължения по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „А“ от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП, но и
поради това, че показанията на тези лица не се опровергават по никакъв начин от
доказателствените материали, които са събрани в производството по делото, а по
4

същото не са налице установени каквито и да било обективни обстоятелства, които да
водят до съмнения във връзка с тяхната достоверност. С оглед на изложеното не би
могло да се приеме, че обстоятелствената част на акта и тази на издаденото въз основа
на него наказателно постановление съдържат констатации, които са неверни и не
кореспондират на обективната действителност, още повече и при липсата на конкретни
съображения, изложени в подкрепа на тези твърдения, която определя свързаните с
тях оплаквания в подадената жалба като несъстоятелни от фактическа и правна страна.
Казаното безспорно важи и по отношение на телесното увреждане, което е било
претърпяно от едно от децата. То е настъпило в резултат на удара на управлявания от
П. лек автомобил, вследствие на което не би могло да е останало незабелязано от
водача. Поради това не може да се счита, че той не е имал представа за него, дори и да
се счита, че децата (или някое от тях) са отрекли настъпили за същите последици от
удара с автомобила, както жалбоподателя (според отразеното в л. 9 докладна записка)
е заявил пред св. Х.М. при разговора, който е бил проведен с него на 28.03.2025
година. По делото не са установени и обстоятелства, сочещи за внезапно излизане на
децата на пътното платно, или за предприето пресичане от тях на място, което не е
било обозначено за тази цел. Тъй като такива липсват, причините за неизпълненото
задължение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП не биха могли да се дължат на други странични
фактори, независещи от жалбоподателя, още повече и поради обстоятелството, че
пешеходната пътека се е намирала пред него, в зоната за пряка видимост на водача.
Освен за правилно по вид, съдът намери, че определеното за първото от
нарушенията (по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП) наказание се явява законосъобразно и по
отношение на неговия размер. Глобата е била наложена и въз основа на текст – чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 4-то от ЗДвП, който (освен при останалите описани в нея хипотези) е
предвидил такава за водач, който не спазва правилата за предимство, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението, т.е. въз основа на обстоятелства,
каквито (от аспект и на настъпилото ПТП) безспорно са възникнали в настоящия
случай, като при установените в тази норма граници тя е наложена именно в
предвидения размер. Тъй като той няма минимум и максимум, а размера на глобата се
явява абсолютно определен, няма и обективна възможност за нейната промяна. Като
основание за налагане на глоба за това нарушение е посочен и чл. 179, ал. 2 от ЗДвП,
който не би могъл да обоснове наказание за него, но тъй като глобата не е
индивидуализирана в предвидения по този текст размер от 300 лева, а в размера,
нормативно определен по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, следва да се приеме, че формално
допуснатото нарушение на материалния закон от аспект на неправилно посочената
норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, на практика не е довело до такова нарушение във
връзка със санкционирането на самото нарушение. Казаното се отнася и за второто от
нарушенията – по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което също се явява санкционирано въз
основа на правилно приложена санкционна норма чрез наложено наказание,
кореспондиращо на предвиденото в нея като размер. Глобите и лишаването от право
да се управлява МПС за третото и четвъртото от нарушенията – по чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „А“ от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП, са наложени въз основа на
санкционен текст – чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, който е предвидил такива за водач,
нарушил задълженията си като участник в ПТП, т.е. въз основа на обстоятелства,
каквито безспорно са налице в настоящия случай, но при установените в тази норма
граници всяко едно от тях е било наложено над минималния размер. Жалбата не
съдържа искане за изменяване на наказателното постановление. Поради това и като
отчете свързаните с ПТП обстоятелства и наложените до момента наказания на
жалбоподателя за други нарушения по ЗДвП, съдът не обсъжда възможността за
5

тяхното намаляване, още повече и поради липсата на обективно установени по делото
обстоятелства, които биха могли да наложат това.
Въз основа на изложените до момента съображения съдът прие, че липсват
основания, които да водят до изменяване или до отмяна на обжалваното наказателно
постановление, поради което намери, че то следва да се потвърди. При това положение
намери, че искането за присъждане на разноски (в размер на сумата от 400 лева),
заплатени във връзка с осъществено процесуално представителство по отношение на
жалбоподателя от страна на адвокат, не би могло да се удовлетвори, тъй като
предвидените за това предпоставки по чл. 143, ал. 1 от НПК не са налице.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................................

6

Номер на акта:	123
Дата:	1 септември 2025 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20254210200419
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 юни 2025 г.

Решение по дело №419/2025 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите