№ 1490
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330203011 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от П. ГР. М., против наказателно постановление № 22-1030-001976 от
04.04.2022г, издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева, за
извършено нарушение на чл.162 ал.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че
наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно.
Фактическата обстановка не отговаряла на истината. Били допуснати
съществени процесуални нарушения. Нарушението било несъставомерност.
Излага подробни съображения. Моли съда да отмени наказателното
постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.
Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Излага подробни съображения за неоснователност
на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и
да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за
прекомерност на адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се
1
представлява.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установено следната фактическа обстановка- на 08.03.2022г. около 15.00 часа
в гр. Пловдив, на бул. „Дунав“ до № 2, жалбоподателят, като водач,
управлява лек автомобил Опел Астра, с рег. № ****, собственост на А.С. М.а,
като извършва следното нарушение: управлява МПС с чуждестранно
национално свидетелство издадено от трета страна, която не е член на
Европейския съюз (Великобритания), повече от 3 месеца от влизането му в Р.
България- влязъл на 08.10.2021г., установено след справка в ОДЧ- 03 РУ
Пловдив, към момента на проверката представя СУМПС № ****, кат. В С,
образец Великобритания, данните от СУМПС образец България са
генерирани в „АИС АНД“ и излизат автоматично.
От показанията на свид. С.К. актосъставител се установява, че след
проверка било установено, че нарушителят управлява МПС с чуждестранно
свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца. Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля. Това е така, тъй като показанията му
са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и незаинтересовани
от изхода на делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство. Описват с детайли контатирана в АУАН и НП,
фактическа обстановка по делото. Ето защо, съдът приема свидетелските
показанията за достоверни.
2
От приложеното по делото копие от свидетелство за управление на
МПС № **** в колона 10 – „дата на придобиване на категория“ В и В1, и от
приложената по делото справка нарушител, се установява, че датата на
придобиване на категорията и действието й започват от 27.08.2021г.
Първоначалното заявление за издаване на СУМПС е на 16.09.2021г. и е
издадено на 05.10.2021г.
От приложената по делото заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021г.на
Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени
от упълномощени за това длъжностни лица.
Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени
доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като
настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, Наказва се с глоба от 100 до 300
лв.,който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след
като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено;
Налице са основания за отмяна на издаденото наказателно
3
постановление като незаконосъобразно и недоказано, и поради нарушения на
материалния и процесуалния закон.
При провеждане на цялата административно- наказателна процедура по
ангражиране на административна отговорност, повдигане на
административно обвинение и налагане на административно наказание са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
ограничаване и нарушаване на гарантираното от закона право на защита на
нарушителя и водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво
административно нарушение е обвинен.
Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на
АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци
на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП
(като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на
която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията,
така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-
наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния
процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето,
сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези
факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с
тях още от началото на административно-наказателения процес, т.е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5
ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и
задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния
процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на
обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни
фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при
словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието
на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са
винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на
наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
4
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е
властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който
дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се
явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от
общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към
неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени
изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните
разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното
следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца
следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти,
правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и
приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на
дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява
неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до
съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице,
доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните
рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от
надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от
наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна
квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно
определена санкционна норма наказателното постановление следва
безусловно да се отмени. Посочването в АУАН и НП на неправилна правна
квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на
контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно
следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен
чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за
съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да
приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не
5
са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се
процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение
да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание
за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално
му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на
последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже
дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са
надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се
отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне
на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не
са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В
случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се
допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да
установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до
този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се
достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН
процедура по повдигане, предявяване и защита по административното
обвинение.
Настоящият случай е точно такъв. Описанието на нарушението в
обстоятелствената част на НП и АУАН, по никакъв начин не се съпоставя и
не кореспондира с хипотезите описани в санкционната норма на чл.177 ал.1
т.2 от ЗДвП. На посочената дата, жалбоподателят, нито е бил
неправоспособен водач, нито е управлявал МПС без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, нито е бил загубил
правоспособност по реда на чл. 157 ал.4, или след като свидетелството за
управление му е било временно отнено по реда на чл.171 т.1 и 4, или по реда
на чл.69а от НПК, нито свидетелството му е било обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато, или повредено. Съгласно чл.162 ал.1 от ЗДвП,
българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално
6
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския
съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3
месеца от датата на влизането им в страната. Жалбоподателят безспорно е
български гражданин, и след като е притежавал валидно свидетелство за
управление, издадено от Великобритания, е влязъл на 08.10.2021г. в
България, и е управлявал МПС с това СУМПС, административно
наказващият орган е следвало на издири правилната санкционна норма и да
приложи точно нея, а именно чл.185 от ЗДвП. Допуснатите пороци в АУАН и
НП при описание на изпълнителното деяние на нарушението и при
очертаване на неговия предмет поставят съда в невъзможност да провери:
налице ли е идентитет между деянието, за което деецът е наказан с НП и това,
за което му е повдигнато административно обвинение с АУАН; налице ли е
идентитет между деянието, за което е наказан дееца и това, което се
установява от доказателствата по делото; не е ли нарушен принципа не бис ин
идем, забраняващ наказването на дееца два пъти за едно и също нещо;
верността на фактическите изводи на наказващия орган, доколкото в процеса
на доказване (при липса на яснота на коя дата се твърди да е извършено
деянието) се внася прекалено голяма неяснота и неопределеност, изключващи
несъмнеността на фактическите изводи, а както е ноторно известно по
аргумент от чл. 303, ал.1 НПК, вр, чл. 84 ЗАНН административно
наказателната отговорност не може да почива върху предположения. В този
смисъл констатираните пороци при описание на съставомерните фактически
положение и приложимите правни норми не само ограничават правото на
защита на наказаното лице, доколкото същото е принудено да гадае за деяние
с какви точно фактически и правни параметри е наказано, но и съществено
затруднява до степен на невъзможност контролните правомощия на съда по
преценка за законосъобразност на НП, което се явява безусловно основание
за неговата отмяна.
Отделно то това, доколкото в ЗАНН няма легално определение на
понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от
ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие,
дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното административно
7
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д.
№ 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат
извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-
широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се
включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни
имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер.
Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението,
изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното
отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно
наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно
предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
Според настоящия съдебен състав конкретното деяние разкрива, по-
ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид и
представлява маловажен случай. Извършеното нарушение е за първи път,
деецът няма други нарушения по ЗДвП, правоспособен водач е, от
нарушението не са настъпили съставомерни последици
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон и следва да се отмени.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят, които следва да бъдат присъдени в размер на
300.00 лева.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1030-001976 от 04.04.2022г,
издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на П. ГР. М., ЕГН: **********, адрес: **** на основание
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100.00 лева, за извършено нарушение на чл.162 ал.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ № *********, да заплати
на П. ГР. М., ЕГН: **********, адрес: **** сумата от 300.00 лева, разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9