Определение по дело №330/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3779
Дата: 25 септември 2013 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20131200100330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 236

Номер

236

Година

2.12.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.02

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Драгостинов

дело

номер

20104100100723

по описа за

2010

година

за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК.

Ищцовата страна – „С. КО”-О., гр. П. - излага в исковата си молба, че има парично вземане спрямо Р. В. Я., съдружник в ответното дружество. Последното не заплатило дела на длъжника по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ в дадения от съдебен изпълнител тримесечен срок, заради което по реда на настоящото производство се претендира прекратяване на ответното дружество с присъждане на разноски

Ответната страна - „Е.”-О., гр. В.Т. - оспорва исковете с възражения, че Р. В. Я. е съдружник като физическо лице, а дължи на ищеца в качеството си на едноличен търговец. Изискванията на чл. 517, ал. 3 от ГПК не били спазени – удостоверението на съдебен изпълнител, че срещу изпълнението е насочено върху дела на съдружника Я., било частен свидетелствуващ документ без материална доказателствена сила. Заради това недоказано било спазване на изискванията на процедурния закон, щото да се предяви иска за прекратяване на търговското дружество.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

Ищцовото дружество има парично вземане против Р. В. Я. като едноличен търговец „М. - Р. Я.” за сумата от 7400 лв., за законна лихва върху нея, считано от 29.01.2008 година, за сумата от 1 500 лв., мораторна лихва, за такси и разноски по образувано изпълнително дело - удостоверение изх. № 04452 от 11.06.2010 год. на Ц. Н., частен съдебен изпълнител с регистрационен номер 756 с район на действие П. окръжен съд. Изпълнението е насочено върху дружествените дялове на Р. В. Я. в ответното дружество: отбелязванията в търговския регистър по партидата на едноличния търговец и по партидата на ответното дружество. Наложен е запор върху дяловете на длъжника-едноличен търговец. Взискателят–ищец е отправил чрез съдебния изпълнител до ответното дружество изявление за прекратяване участието на длъжника като съдружник – определение на П.окръжен съд от 04.02.2010 година, постановено по частно-гр.дело № 44 по описа на този съд за 2010 година. От цитираното определение се установява още, че това изявление е връчено на дружеството-ответник по настоящото дело. На 02.06.2010 година ищецът е овластен да предяви настоящия иск – постановление на съдебния изпълнител от посочената дата.

Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на предявения иск.

Изброените факти запълват фактическия състав на чл. 517,ал.3 от ГПК и онагледяват доказаността на иска по основание.

Липсата на доказателства за плащане на изпълняемото вземане или за погасяването му по друг способ, съчетано с безспорното по делото обстоятелство, че ответното дружество не е заплатило на съдружника-длъжник дружествения му дял по реда на чл. 125 от ТЗ налагат извод, че са налице предпоставките за прекратяване на ответното дружество.

Доводите на ответника са неоснователни. В персоналитета на едноличния търговец и физическото лице, разлика няма. Едноличният търговец е физическо лице, афиширало чрез търговския регистър, че ще се занимава с търговия. Затова и доводите кой точно е длъжникът по изпълняемото право, спрямо кого точно са извършени визираните в чл. 517 от ГПК процедури, са без правна стойност за изхода на спора.

В разрез с правилата на доказването е тезата, че документите, издадени от частен съдебен изпълнител нямат удостоверителна стойност. Щом държавата е възложила на едно лице да събира частни вземания – чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ, издаваните от него документи ще имат винаги официален характер. Официалните удостоверителни документи имат материална доказателствена сила – чл. 179 от ГПК. Затова съдът приема да са спазени изискуемите от закона процедури, щото да се пристъпи към прекратяване на ответното дружество.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 580 лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

Прекратява, по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК, „Е.”-О., гр. В.Т., ЕИК104512928, по иска наС. КО”-О., гр. П. противЕ.”-О., гр. В.Т..

Осъжда „Е.”-О., гр. В.Т. да заплати наС. КО”-О., гр. П. сумата от 580/петстотин и осемдесет/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

След влизане в сила на настоящото решение, същото да бъде вписано в търговския регистър по партидата на „Е.”-О., гр. В.Т., ЕИК ........................

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия:

Решение

2

D69F87E6406373FAC22577ED00282809