ПРОТОКОЛ
№ 172
гр. Девин, 05.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на трети декември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
Сложи за разглеждане докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20255410200050 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Жалбоподателят - ред. призован, се явява лично и с адв. С.,
надлежно упълномощен от преди.
Въззиваемият - ред. призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Смолян, Териториално отделение - Девин,
ред. призована, не изпраща представител.
Адв. С. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да се даде ход на делото и за това
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладват се постъпили изисканите писма, а именно: писмо с рег.
№ ***. от началника на ***, както и изисканата информация с приложения с
изх. № *** от ***.
Адв. С. – Моля да бъдат приети писмените доказателства.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И :
1
ПРИЕМА И ПРИЛАГА изисканите писма, а именно: писмо с рег.
№ *** от началника на ***, както и изисканата информация с приложения с
изх. № *** от ***.
Адв. С. – Уважаема госпожо съдия, имам допълнителни
доказателствени искания, водим двама души свидетели, които моля да бъдат
разпитани с оглед обстоятелствата за вмененото на доверителя ми нарушение.
Така също и моя доверител също желае да изрази становище и да обясни
фактическата обстановка.
Жалбоподателят – Уважаема госпожо съдия, от 25 години живея в
чужбина. В случая прибирах се, нищо не видях знак, имаше коли пред мен.
Това стана от *** към ***, аз съм от ***, майка ми живее там и се прибирах
към нея. Първият път спрях колата, където е имало ремонт, спрях излязох и
човек, който работи там ми каза „минавай“ и аз продължих. Бях с автомобил
*** с ***. Бях със З. К. и на брат ми жена му. Никъде не видяхме знак.
Няколко километра след това, на един разклон беше, бях спрян и ми казаха, че
е било забранено минаването. Казах им, че няма такъв знак, а те казваха, че
имат снимки, че имало знак. Акта на място ми го съставиха и тогава
продължих напред. Пред мен имаше възрастен човек с *** и два тира. Аз
слязох и отидох да ги питам, защо ни спират. Там като говорихме отстрани
мисля, че беше шефа на КАТ, който говореше по телефона и аз чух, че те не са
направили добра организация. Аз не съм виновен за това. Категорично знак не
е имало. Аз работя в Европа вече 15 години с колата и ползвам навигация, и тя
не каза пътя, че е затворен. Преди няколко месеца пак идвах и тогава
навигацията ми каза, че пътя е затворен и минах през Асеновград. Имаше и
други санкционирани хора както мен. Пътен знак нямаше. От 25 години
живея в чужбина и никога не ми е взимана книжката. Показаният ми на л. 46
знак го нямаше на пътя, ако беше там как ще мина.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъдат допуснати до разпит
водените от жалбоподателя свидетели, с оглед дадената им възможност и за
това
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит водените от жалбоподателя свидетели.
Съдът, извика в съдебна зала З. М. К., на която се сне
самоличността, както следва:
2
З. М. К. – ***.,***., ***, ***, ***.
Съдът, напомни нак. отг. по чл. 290 от НК, свидетеля обеща да
говори истината.
РАЗПИТ НА З. М. К. – Знам за какво се води делото. Мисля, че
беше 30 – ти май тази година. Ние живеем в ***и се прибрахме в ***.
Пътувахме от *** към село аз, г-н Х. и съпругата на брат ми. Пътувахме си
нормално и стигнахме до пътя ремонт. Той отвори вратата на колата и слезе да
попита дали се минава, а един от работниците, каза че се минава и с ръка ни
даде знак. Качихме се още малко нагоре и там полицаите спираха колите.
Имаше спрени коли преди нас. Попитахме ги дали може да се върнем и те ни
казаха, че не може да се връщаме понеже сме направили нарушение. Обясниха
ни, че пътя е бил затворен и не можело да се минава. Ние не знаехме, нямаше
знаци, нито табели, нищо не видяхме. Шофьор съм, разбирам от знаци,
нямаше знаци, че пътя е затворен нищо не видяхме. Знак не сме видели, че
пътя е затворен. Спряха ни полицаите и той слезе, малко се забави, после и аз
слязох, за да разбера какво се случва. Разбрах, че пътя е бил затворен и искат
да му направят акт и да му вземат книжката. Аз си стоях там и след малко
видях, че някои коли идват от *** към ***, стигат до полицаите и те ги връщат
обратно за ***. Докато посока *** – *** ги спират колите, взимат им
книжките и им правят актове. Тогава питах единия от полицаите „господине,
пътя в двете посоки ли е затворен“ той каза: „да“. Казах му какви са тези
закони в посока *** – *** само ги връщате автомобилите, а посока от *** към
*** взимате книжките и правите актове. Постояхме още малко там и по едни
време чух, че единия полицай разговаряше по телефона и каза, че не са имали
добра организация, той трябвало да направи организация. Тогава аз пак му
казах: „господине, че вие не сте си направили добра организация ние ли
трябва да плащаме за това?“. Той си продължаваше да си говори по телефона.
Имаше още една или две коли. Имаше работници, нормално си работиха и ние
си помислихме, че пътя е развален, както много пъти се е случвало. Спряхме
да попитаме и човека там ни каза „минете“ и ние си продължихме нагоре. Той
ни каза, че се минава и с ръка ни направи знак, че се минава. В крайна сметка
му съставиха акт. Аз казах на полицая, който говореше по телефона, ние ли
трябва да плащаме, за това, че вие не сте си направили добра организация.
Другия полицай от страни се обади и ми каза: „госпожо вие по закон трябва да
3
стоите в колата“ и аз се прибрах в колата. На показания ми на л. 46 по делото
знак, нямаше такъв голям знак. Някъде към обяд се случи това. Племенникът
ми работи в *** и си пътува сутрин и вечер и след обяд като се прибрахме в
село му се обадих и му казах да не си идват през *** защото пътя е затворен, а
той каза, че вече са почти в ***, нямаше полицаи, пътя е отворен и
движението си е нормално. Няколко часа след нашия случай е нямало е
полицаи на пътя и не е бил затворен. Движението е било свободно.
Съдът, извика в съдебна зала свидетеля Г. Р. Х., на която се сне
самоличността, както следва:
Г. Р. Х. – ***., ***., ***, ***, ***.
Съдът, напомни нак. отг. по чл. 290 от НК, свидетеля обеща да
говори истината.
РАЗПИТ НА Г. Р. Х. – Знам за какво се води делото. На 30 май
2025г. прибирахме се беше по обяд, когато стигнахме след ***. Там се
работеше, Б. спря и слезе да попита дали се минава. Движение имаше и в
двете посоки, табели нямаше категорично. Един от работниците ни каза, че
няма проблем и ние продължихме напред. След това на няколко километра
бяхме спрени от полицаите. Имаше и други спрени коли пред нас, аз не слязох
от колата. Само тримата бяхме в колата. Какво са говорили вън незнам. Б.
слезе и З. слезе после, но тя се прибра в колата преди него. Разбрахме, че на Б.
са му съставили акт уж, че е нарушил забрана, че пътя е бил затворен. Май
бяха трима полицаи там. На л. 46 по делото такъв знак нямаше поставен на
пътя.
Адв. С. – Считам делото за изяснено от фактическа страна и моля за
ход по същество.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна и за
това
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. С. – Уважаема госпожо съдия, моля да отмените процесното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
4
доверителя ми не е извършил вмененото му нарушение, а именно, че той е
нарушил забраната на пътен знак, преминал е приз тази забрана и е извършил
нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно се установи, че на въпросната
дата, както казаха и свидетелите в предходно съдебно заседание, а именно
полицейските служители, че са санкционирали 14 лица за това нарушение на
същата дата, което води до извода, че няма как да е бил поставен знак за
забрана, който да бъде нарушен от толкова много лица. Ако приемем, че
доверителя ми е нарушил забраната и е продължил, но 14 лица да са нарушили
тази забрана е нелогично и неоправдано. Отделно от това, както
административнонаказващия орган така и информацията от *** не можаха да
докажат, че на 30.05.2025г. по обяд е имало такъв поставен знак, които да е
бил нарушен от доверителя ми, а именно знак: „В2“. Видно от приложената
справка от ***, че има множество заповеди за налагане на забраната, но в
крайна сметка от същата справка е посочено, че в изпълнение на тези заповеди
е възложено на лицето А. К. да постави такъв знак, като такъв знак за забрана
за движението е бил поставен на 20.05.2025г. Доверителят ми е санкциониран
за нарушение извършено 10 дни след това, след поставяне на този знак, на
30.05.2025г. Видно от представената снимка е, че пътния знак е подвижен
знак, нестационарен и нетрайно закрепен, което позволява той да бъде
изместен. Отделно от това е в нарушение на наредба за пътните знаци и
регулиране на движението. Изискването е пътните знаци да бъдат трайно
поставени. Тук няма трайно поставен знак. Дори да е бил поставен знак той е
подвижен и е бил подставен 10 дни по – рано. Не се доказа по никакъв начин,
че такъв знак на 30.05.2025г. е имало, които да спира движение от посока ***
към ***. В тази насока са свидетелските показания, както на водените от нас
свидетели, така и от доверителя ми – санкционираното лице. В тази посока от
части са и показанията на полицейските служители разпитани в предходно
съдебно заседание, които казаха, че те са се намирали от края на забраната, т.
е. до разклона на *** от страна на ***. Доверителят ми е пътувал от *** към
***. Двама от полицейските служители казаха, че не са отишли да проверят
дали от другия край на забраната, която е няколко километра по – нататък е
имало поставен знак. Така че по никакъв начин не се доказа, че е имало
поставен знак към дата 30.05.2025 г. около 12:00 часа, която забрана
доверителят ми да е нарушил. В тази насока и *** не можаха да представят
доказателства, не са представили доказателства, тъй като е представена една
5
снимка 10 дни по – рано. Отделно от това съгласно закона за пътищата при
поставяне на знака да бъде изготвен протокол. Такъв протокол не е изготвен,
те представят само една снимка, която не се знае кога е правена. В тази насока
са е останалите доказателства, а именно не са представени доказателства тази
забрана да е била съгласувана и с МВР, тъй като съгласно закона за пътищата
собствениците и администрацията управляващи пътищата могат да въвеждат
временни забрани. Това е чл. 9, ал. 3. Но в чл. 9, ал. 5 е отразено, че забраните
по ал. 3 и 4 се въвеждат след съгласуване с органите на МВР. От
представените по делото материали, което беше задължение на
административнонаказващия орган да докаже нарушението, не е представено
такава документация за съгласуваност. На следващо място полицейските
служители при извършване на проверките са задължени да носят боди камери.
Такива боди камери те са имали и по време на проверката на моя доверител.
Ние изискахме да бъдат изпратени записите, съда ги изиска от полицията и в
отговор на Вашето писмо полицията посочват, че записи не могат да бъдат
предоставени, тъй като същите се съхраняват само за 1 месец. Това е в
множество случай. Защо изобщо се правят такива записи при условие, че те не
се съхраняват до приключване на оспорвания административен акт, който е
бил издаден. Това е в тази насока, че административнонаказващия орган по
никакъв начин не доказаха нарушението, а съгласно императивните
изисквания на закона е, че едно обвинение било в нарушение, било в
престъпление следва да бъде доказано по един несъмнен и категоричен начин,
по аргумент на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, че субсидиарно се прилагат
разпоредбите на НПК, а именно такива са изискванията на чл. 303 от НПК. Не
се доказа от една страна извършване на нарушение, от друга страна
доверителя ми изобщо не е извършил такова нарушение, тъй като по никакъв
начин няма събрани доказателства единствено от части показанията на
полицейските служители и то на част от тях, че евентуално там е бил поставен
знак. Но това са само едни предположения и догадки. Не бяха представени
абсолютно никакви доказателства в тази насока. Ето защо моля процесното
наказателно постановление да бъде отменено, като отделни от тези аргументи
считам същото и за незаконосъобразно, тъй като императивни са
изискванията на ЗАНН и административнонаказващия е следвало в
наказателното постановление да изложи мотиви, защо не е прието, че е налице
хипотезата на маловажен случай. В процесното наказателно постановление
6
никъде няма изложени такива мотиви за маловажен случай. Ето защо моля
процесното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Доверителят ми претендира и за направените по делото
разноски и моля да бъдат присъдени такива.
Жалбоподателят – Поддържам казаното от моят адвокат. Искам да
добавя, че когато ми беше връчен акта попитах дали всичко се записва,
полицая говореше по телефона и ми каза, че имат записи. Сега се установява,
че нямат такива.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В
СРОК.
Протоколът написан в с.з.
Заседанието закрито в 12:05 ч.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
Секретар: _______________________
7