Определение по дело №4520/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4517
Дата: 4 декември 2019 г.
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20195530104520
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№.........                                      04.12.2019.                           гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На четвърти декември                                     2019 година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                         

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №4520 по описа за 2019 година:

 

Предявена е искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София против М.М.С..

Ответникът М.М.С. е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: Общи условия на „А1 Българи“ (Мобилтел) ЕАД за взаимоотношенията между "Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE; Приложение №1 към Договор № М4574166 от 25.05.2015г. за абонатен № *********; Приложение №3 към договор №********* от 25.05.2015г.; договор за продажба на изплащане №********* от 25.05.2015г.; Приложение №2 към договор за продажба на изплащане; 12 бр. фактури.

 

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.дело №6010/2018г. по описа на СтРС.

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София (предишно име „МОБИЛТЕЛ” ЕАД) твърди в исковата си молба, че между „А 1 България" ЕАД и М.М.С. били сключени Договор № М4187428 от 06.08.2014 г. и Договор № М4574166 от 25.05.2015 г., които са с рамков характер и имат за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Отделните услуги и продукти по тях са предоставяни въз основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към същите. Заявява, че  номерата на горепосочените договори - М4187428 и М4574166, представляват индивидуални клиентски номера и реферират към услугите, които ползва абонатът. Съгласно Общите условия на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. По тези клиентски номера се издават месечните сметки/фактури. Другият индивидуализиращ признак на абоната е ID номер (Account ID), с който клиентът се въвежда в системата на оператора. Под този ID номер се завеждат всички договори и приложения, сключени между доверителя ми и абоната. В настоящия случай, абонатът М.М.С. фигурирал в системата на ищеца под индивидуален абонатен номер (ID) *********. Във връзка с изложеното, към рамковия Договор № ********* (М4187428) от 06.08.2014г. било подписано Приложение №1 от 06.08.2014 г., с което е избран тарифен план за телефонен номер **********, при месечната абонаментна такса 39,99 лева (33,25 лева без ДДС). По отношение на горепосочения рамков договор били начислени и други такси, съгласно действащия Ценоразпис на Оператора за процесния период, които са отразени в представените фактури, като таксата за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС).

Към втория рамковия Договор № ********* (М4574166) от 25.05.2015 г. било подписано Приложение №1 от 25.05.2015г., с което е избран тарифен план за телефонен номер **********, при месечната абонаментна такса 15,00 лева (12,50 лева без ДДС), като е уговорена отстъпка в размер на 20% до изтичане на договора. Срокът на ползване на услугата е 24 месеца и съгласно чл. 5.2.1 от Приложение № 1 към посочения договор и изтича на 25.05.2017 г. По отношение на горепосочения рамков договор били начислени и други такси, съгласно действащия Ценоразпис на Оператора за процесния период, които са отразени в представените фактури, като таксата за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС). Към посочения телефонен номер бил сключен и Договор за продажба на изплащане от 25.05.2015 г. за срок от 23 месеца (чл. 11 от Договора), като са уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 8,00 лв. Първоначалната вноска била платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане. Предмет на същия е Апарат SAM Galaxy Core 2 Dual SIM Black MAT 15 23M.

За неуредените в индивидуалния договор въпроси, следвало да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „Общите условия“), имащи задължителна сила за абонатите. Това се удостоверявало чрез подписа им под договора за услуги, съгласно т.6 от Общите условия. Съгласно т. 26.4 от Общите условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори, ищецът издавал ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната. От своя страна обаче, последният не изпълнявал своето задължение за заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на продуктите. В настоящия случай били налице незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер 350,56 лв., разпределени както следва:

1.По Договор № М4187428 от 06.08.2014 г. - по фактури за периода от 04.03.2016 г. до 03.08.2016г. – общо 92,83 лв., както следва:

По фактура №*********/04.03.2016г. с падеж 24.03.2016г. - 41,36 лв.

По фактура №*********/01.04.2016г. с падеж 21.04.2016г. - 48,73 лв.

По фактура №*********/04.05.2016г. с падеж 24.05.2016г. - 2,50 лв.

По фактура №*********/04.07.2016г. с падеж 24.07.2016г. - 0,18 лв.

По фактура №*********/03.08.2016г. с падеж 23.08.2016г. - 0,06 лв.

2. По Договор № М4574166 от 25.05.2015 г. - по фактури за периода от 01.04.2016 г. до 04.10.2016 г. – общо 257,73 лв., както следва:

По фактура №*********/01.04.2016г. с падеж 21.04.2016г. – 62,87 лв.

По фактура №*********/01.04.2016г. с падеж 21.04.2016г. – 8,00 лв.       

По фактура №*********/04.05.2016г. с падеж 24.05.2016г. – 53,36 лв.

По фактура №*********/04.05.2016г. с падеж 24.05.2016г. – 8,00 лв.

По фактура №*********/01.06.2016г. с падеж 21.06.2016г. – 37,50 лв.

По фактура №*********/01.06.2016г. с падеж 21.06.2016г. – 8,00 лв.

По фактура №*********/04.07.2016г. с падеж 24.07.2016г. – 8,00 лв.

По фактура №*********/03.08.2016г. с падеж 23.08.2016г. – 8,00 лв.

По фактура №*********/02.09.2016г. с падеж 17.09.2016г. – 8,00 лв.

По фактура №*********/04.10.2016г. с падеж 19.10.2016г. – 56,00 лв.

Горепосочените задължения по издадените фактури станали изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5 от Общите условия, мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.

Заявява, че издадените от ищецафактури относно задълженията на потребителя за процесния период, не били оспорени в дадения срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия, според която месечните сметки на Потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в 6 (шест) месечен срок след датата на издаване на фактурата, каквото оспорване в случая не е налице.

Ищецът счита, че е изпълнил задължението си по горепосочените договори, поради което възникнало и задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените услуги.

По отношение на договорите за продажба на изплащане заявява, че същите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В настоящия случай е налице тази хипотеза и всички суми, дължими до края на сроковете на гореописаните договори за продажба на изплащане стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми (в случая това са Фактура № ********* от 19.10.2016г. за Договор за продажба на изплащане от 25.05.2015г.) и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок - чл. 12.3. от съответните договори за продажба на изплащане. Договорът се счита за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми.

Поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на предоставяните услуги, горепосочените договори за услуги били прекратени едностранно от ищеца, съгласно т. 40.ж, във връзка с т. 54.1 от Общите условия. В тази връзка била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, както и чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 25.05.2015г. Размерът на неустойката се определял на база всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от датата на прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за неустойка) до изтичане на определения срок на ползване на услугата. Сочи, че начислената неустойка за предсрочно прекратяване  на договорите за всяка от предоставяните услуги е в общ размер на 100,00лв., разпределена както следва: 100,00 лв. (4 оставащи месечни вноски х 25,00 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 25.05.2015 г. по сметка № ********* от 16.09.2016 г.;

Ищецът претендира и обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите до датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.10.2018г. в общ размер на 84,72 лева.

Ищецът твърди, че подал заявление по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч.гр.дело №6010/2018г. на СтРС, по което била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал. 5 от ГПК и му било указано да предяви иск относно вземането по чл.415 ал.1 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът М.М.С. дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми: сумата от 450,56 лева - главница; сумата от 84,72 лева - лихва за забава, изчислена върху сумата от 350,56 лева за периода от 25.03.2016 г. до 26.10.2018 г.; законна лихва от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по настоящото и заповедното производства разноски.

Ответницата М.М.С. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в който взема становище, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Заявява, че действително голяма част от посочените задължения са станали изискуеми, но въпреки това операторът не е предприел своевременно подходящи действия за заплащането им. Още по-вече, че така начислените задължения от една страна са неясни, като начин на формиране, а от друга страна будело въпрос защо операторът не е спрял предоставената услуга, след като е имал право.

Счита за неясна методика за изчисляване на неустойката в размер на 100 лв. - на база всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване, до изтичане на определения срок на ползване на услугата, дължими от датата на прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за неустойка) до изтичане на определения срок на ползване на услугата. Счита и всички акцесорни задължения за формирани в завишен размер.

Моли съда да постанови решение, е което да отхвърли претенциите като неоснователни и недоказани както по размер, така и по основание.

 

Изложените обстоятелства дават основание иска да се квалифицира с правно основание чл.422 ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение съществува. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от договор за мобилни услуги,  в това производство ищецът следва да докаже наличието на договорни задължения с ответника и изпълнението на задълженията си по него. Ответника следва да докаже възраженията

 

НАСРОЧВА делото за 28.01.2020г. от 10,45ч., за която дата да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: