РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Пловдив, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Бранимир В. В. Въззивно гражданско дело №
20225300503278 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Ю. К. Л. ЕГН **********, чрез
пълномощника адв.З. В. срещу решение № 3962/25.11.2022г. на Пловдивски
районен съд, VІ граждански състав, постановено по гр.дело № 1547/2022г. С
решението се отхвърлят исковете с правно основание чл. 439 ГПК, предявени
от Ю. К. Л., ЕГН **********, от гр. П., жк ***, бл.*** против „ЕВН България
топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, за признаване за
установено в отношенията между страните, че не подлежат на принудително
изпълнение, поради настъпила погасителна давност, следните задължения на
ищеца Ю. К. Л., ЕГН **********, към ответника „ЕВН България
топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив, с ЕИК *********, а именно:
- за сумата от 1672,88 лева главница за доставена топлинна енергия за
периода 01.10.2007г. – 30.04.2009г., и лихвата за забавено плащане върху нея
за периода 01.12.2007г. – 23.11.2009г. в размер на 144,41 лева, ведно със
1
законната лихва върху главницата от 24.11.2009г. до окончателното
изплащане, както и 136,35 лв. съдебно-деловодни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 14.01.2010г., издаден по ч.гр.д. № 15536/2009г.
по описа на ПРС, за събирането на които е образуване изп.дело № 64/2010г.
по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег.№ 828.
- за сумата от 976,74 лева главница за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2009г. – 31.07.2010г., и лихвата за забавено плащане върху нея
за периода 01.07.2009г. – 24.03.2011г. в размер на 98,92 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 25.03.2011г. до окончателното
изплащане, както и 125 лв. съдебно-деловодни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 27.07.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 5528/2011г.
по описа на ПРС, за събирането на които е образуване изп.дело № 1151/2011г.
по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег.№ 828 и
- за сумата от 1544,64 лева главница за доставена топлинна енергия за
периода 01.10.2010г. – 30.04.2012г., и лихвата за забавено плащане върху нея
за периода 01.02.2011г. – 09.01.2013г. в размер на 167,02 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 10.01.2013г. до окончателното
изплащане, както и 134,23 лв. съдебно-деловодни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 07.03.2013г., издаден по ч.гр.д. № 344/2013г. по
описа на ПРС, за събирането на които е образуване изп.дело № 578/2013г. по
описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег.№ 828.
Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че въпреки изтеклия двегодишен срок на бездействие и перемпцията
настъпила по силата на закона, неправилно районният съд е приел, че делото
е останало висящо. Възразява се, че неправилно районният съд е приел, че е
бил искан нов изпълнителен способ, впоследствие като такъв начин е
преодоляна настъпилата преди това перемпция. Сочи се, че неправилно
районният съд е приел, че искането на справки за имотно положение
прекъсват теченото на перемпцията. Сочи се, че неправилно районният съд
прилага момента, от който започва да се прилага Тълкувателно решение по
т.д. № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, като се сочи, че погасителната давност е
текла винаги и преди този момент. Сочи се, че неправилно районният съд
приема, че вземанията по заповеди за изпълнение се погасяват само в 5-
годишен давностен срок, като сочи практика в обратния смисъл. Сочи се
2
практика на ВКС, потвърждаваща неговите възражения.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, с което се иска потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на искания адвокатски хонорар на
насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, не е внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване, защото жалбоподателят е освободен от това плащане с акт на ОС
Пловдив и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя Л., че неправилно
районният съд Пловдив е приел, че е бил искан нов изпълнителен способ,
впоследствие като такъв начин е преодоляна настъпилата преди това
перемпция. Жалбоподателят неправилно преценява момента, от който
започва действието на приетото Тълкувателно решение №2/26.05.2015г. на
ВКС ОСГТК по т.д. №2/2013г. С точка 10 на горното тълкувателно решение е
обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния
съд, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния
процес. Това Постановление на ВС е действало до неговото обезсилване с
горното Тълкувателно решение №2/26.05.2015г. Ако това не беше така ВКС
нямаше изрично в т.10 да обявява Постановление №3/1980г. на Пленума на
ВС за изгубило сила. Тоест до 26.05.2015г. всички съдилища и държавни
органи са били длъжни да прилагат Постановление №3/1980г. и погасителна
давност за вземанията, за които е било образувано принудително изпълнение
не е текла. Ето защо в казуса и по трите изпълнителни дела 1151/11г., 578/13г.
и 64/2010г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова погасителна давност не е
текла до дата 26.05.2015г.
От тази дата 26.05.2015г. до сега действа точка 10 на ТР
3
№2/26.05.2015г. по т.д. №2/2013г. В този срок до днес обаче перемпция не е
настъпила и погасителна давност не настъпила. Това е така, защото по тези
три изпълнителни дела ежегодно от 2016г. до 2021г. всяка година взискателя
и ответник по делото „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е депозирал пред
ЧСИ Драгомира Митрова искания за извършване на определени
изпълнителни способи спрямо длъжника и настоящ ищец Ю. Л..
Неправилно жалбоподателят Л. възразява пред въззивния съд, че това са
искания на взискателя за справки за имотно положение, които не прекъсват
теченото на перемпцията и погасителната давност. В молбите има както
искане за справки за имуществото и доходите на длъжника, така и искане да
се реализира определен изпълнителен способ спрямо длъжника, например
запор върху банкови сметки, принудително изпълнение върху недвижими и
движими вещи. Независимо от това дали длъжникът притежава недвижими
имоти и банкови сметки или не притежава такива, както и независимо дали
съдебния изпълнител предприема някакви действия по тези молби или
бездейства, то по правилото на т.10 от горното тълкувателно с тези молби
съдържащи ясно отправено искане до ЧСИ за осъщестяване на конкретни
изпълнителни способи погасителната давност се прекъсва.
Тези молби са прекъсвали теченето на погасителната давност от 2016
година до 2022г., когато искът е бил предявен. Тоест нямаме двугодишен
период след датата 26.06.2015г. до подаване на исковата молба на
03.02.2022г., в който изпълнителните дела са били прекратени по право.
Между тези едногодишни периоди разбира се няма как да е изтекла нито
кратката 3 годишна давност, нито общата 5 годишната погасителна давност.
В точка 10 на ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС се сочи, че нова погасителна давност за вземането в изпълнителното
производство тече от датата на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. От съюза „или“ в горното
изречение е видно, че това са две алтернативни действия прекъсващи
давността. Същото пише и в мотивите на горното решение. В тази насока на
мисли е и последващата тълкувателното решение практиката на ВКС -
определение № 136 от 19.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3105/2019 г., III г. о.,
ГК и определение № 240 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 565/2020 г., I г.
о., ГК.
4
При тези правни изводи напълно излишно и безпредметно става за
въззивният съд да коментира възраженинята на жалбоподателя Л. за това коя
давноста следва да се прилага в казуса кратката 3 годишна или общата 5
годишната погасителна давност. Ето защо като се е съобразил с горното
тълкувателно решение съдът е постановил правилно и законосъобразно
решение. Ето защо процесното решение като правилно следва да се потвърди.
На въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, се длъжат
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева определено
по чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3962/25.11.2022г. на Пловдивски
районен съд, VІ граждански състав, постановено по гр.дело № 1547/2022г.
ОСЪЖДА Ю. К. Л., ЕГН **********, от гр. П., жк **** да заплати на
„ЕВН България топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37
сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5