№ 706
гр. Варна, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500771 по описа за 2022 година
на ВОС за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Образувано по жалба, подадена от
Мария Андреева Несторова, взискател в изпълнителния процес, срещу постановление от
07.02.2022г. на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718, с което е прекратено изпълнителното
производство по изп.д. № 20217180400780. В жалбата се твърди, че постановлението е
незаконосъобразно, поради това, че не са налице основанията по чл.433, ал.1, т.4 ГПК
Твърди, че не е направено разпределение на събраните в ходана производството суми, както
и, че издаденият от ВРС изпълнителен лист №264162/10.08.2021г. не е обезсилен и не е
издаден обратен изпълнителен лист. Посочва също, че в периода от образуването на
изпълнителното дело до постановяване на решение №60279/10.01.2022г. по гр.д. № 4000/20.
По описа на ВКС, родителските права по отношение на детето, в чиято полза се дължи
издръжката, предмет на принудително изпълнение, са упражнявани от жалбоподателката –
взискател по делото. Дори при кумулативното наличие на двете условия: обезсилване на
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство и
издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника прекратяването на
изпълнителното производство е недопустимо и незаконосъобразно без да се извърши
разпределение на събраните до 27.01.2022г. суми.
Длъжникът в изпълнителния процес оспорва жалбата като неоснователна като излага
подробни съображения в депозираното писмено възражение. Счита обжалваното
постановление за правилно и законосъобразно и моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
1
ЧСИ е изготвил мотиви по обжалваното действие в съответствие с чл.436, ал.3, изр.2 от
ГПК.
Съдът, като взе предивд доводите на страните, мотивите на ЧСИ и въз основа на
доказателствата по приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:
Жалбоподателят е взискател в изп.процес и на осн. чл.435, ал.1 от ГПК разполага с
правото да обжалва постановлението на СИ за прекратяване на принудителното изпълнение.
Жалбата е подадена в срок - за постановлението страната е уведомена на 07.02. 2022г.,
жалбата е подадена на 18.02.2022г. и е допустима.
Изп.дело №20217180400780/2021г. описа на ЧСИ Ст.Данова, е образувано по молба,
подадена на 14.09.2021г. на Мария Андреева Несторова и въз основа на ИЛ № 264162 от
10.08.2021г., издаден по гр.д.№18637/2018г. по описа на ВРС, с който Г. СТ. СТ., ЕГН
********** е осъден да заплаща в полза на детето Кирил Георгиев С., чрез неговата майка и
законен представител Мария Андреева Несторова издръжка в размер на 200лв., считано от
датата на постановяване на решението-15.11.2019г. с падеж първо число на месеца, за който
се дължи издръжка, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на
законово основание за изменение или прекратяване.
Видно от данните по изпълнителното дело, взискателят е претендирал дължимата
издръжка за месеците 01.-09.2021г., ведно със законната лихва за всяка забавена вноска до
13.09.2021г. ЧСИ е извършил проучване на имуществото на длъжника и е наложил запори
върху банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“АД и „Юробанк“АД На
20.09.2021г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. По изпълнителното
дело от трети задължени лица са постъпили суми: 276,53лв. – на 07.10.2021г.; 5 372,52лв. на
12.10.2021г.
На 05.10.2021г. длъжникът е депозирал заявление, с което заявява, че е изплащал
дължимата издръжка с пощенски запис, адресиран до взискателя на адреса, посочен в ИЛ и
е приложил копия от разписки, от „Български пощи“ ЕАД за внасяне на сума в размер на
200лв. по месеци за периода 01.2020г. 0 01.10.2021г.
Взискателят оспорва да е получил плащане по посочените пощенски записи и се
противопоставя на искането задължението на длъжника да се счита погасено.
ЧСИ е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното производство, който е
потвърден като законосъобразен с решение на ВОС, постановено по в.гр.д. – 3033/2021г.
На 01.11.2022г. по делото е постъпила сума в размер на 508,75лв., с което задължението
е изцяло събрано, но превод към взискателя не е извършен.
На 27.01.2022г. длъжникът е представил решение № 60270, постановено по к.гр.д. №
4000/2020г. на ВКС, с което е отменено въззивно решение № 260189/24.07.202г. на ВОС, с
което е потвърдено решение № 4957/15.11.2019г. по гр.д. № 18637/2018г. по описа на ВОС,
въз основа на което е издаден ИЛ, послужил за образуване на изпълнителното дело.
На 07.02.2022г., ЧСИ е постановил обжалваното постановление, с което е прекратено
2
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.4 ГПК.
Настоящият състав намира за правилни и законосъобразни изводите на ЧСИ, че са
налице основанията на чл.433, ал.1, т.4 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство, по следните съображения: В посочената разпоредба е предвидено, че
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато с влязъл в сила съдебен
акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист. Длъжникът е
представил решение № 60270, постановено по к.гр.д. № 4000/2020г. на ВКС, с което е
отменено въззивно решение № 260189/24.07.202г. на ВОС, с което е потвърдено решение №
4957/15.11.2019г. по гр.д. № 18637/2018г. по описа на ВОС, въз основа на което е издаден
ИЛ. Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че след като изпълнителният лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното производство не е обезсилен или не е издаден
обратен изпълнителен лист, не е налице основанието по чл.433, ал.1, т.4 ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство. В хипотезата на чл.433, ал.1, т.4, ГПК, за
разлика от тази по т.3, на длъжника е предоставена възможност да иска прекратяване на
изпълнителното производство от СИ на основание постановен съдебен акт, с който е
отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, поради което и той няма
интерес да иска обезсилване на изпълнителния лист. Ирелевантно е и обстоятелството дали
в полза на длъжника е издаден обратен изпълнителен лист.
При това положение, след като е отменено съдебното решение, въз основа на което е
бил издаден изпълнителен лист от 10.08.2021г., въз основа на който е образувано
изпълнителното производство е налице основание по чл.433, ал.1, т.4 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното дело.
По отношение на наведените в жалбата твърдения за отказ на ЧСИ да извърши действия
по разпределение на събрани суми по изпълнителното дело и незаконосъобразно възлагане
на разноските по делото в тежест на жалбоподателката като взискател и доколкото липсва
конкретно формулиран петитум, съдът намира, че не е валидно сезиран с жалба срещу
конкретни изпълнителни действия или отказ от извършване на такива. По възраженията и
исканията за изменение на постановление за разноски в изпълнителното производство,
компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, като постановеният от него акт
подлежи на контрол от окръжния съд.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба е неоснователна,
предвид което следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Мария Андреева Несторова, взискател в
изпълнителния процес, срещу постановление от 07.02.2022г. на ЧСИ Станимира Данова,
рег.№ 718, с което е прекратено изпълнителното производство по изп.д. № 20217180400780.
3
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4