Решение по дело №108/2019 на Районен съд - Попово

Р Е Ш Е Н И Е    № 75

 

                                               Гр.П.,20.05.2019г.

 

        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Поповски районен съд, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА

 

            При  секретар И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 108 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявеният е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, както и иск за отмяна на нот. акт по обстоятелствена проверка – по чл. 537, ал.2 от ГПК.

Ищецът- ЕТ „А.-Г.Г., гр.П., представлявано от Г.П.Г., действащ чрез адв.Р.Р. от ТАК твърди в исковата молба, че през 2005г. участвал във публичен търг, проведен на 21.09.2005г.  от публичен изпълнител, по изп.д.№ 9493/2004г. за продажба на недвижим имот представляващ сграда –хлебопекарна, със застроена площ от 180кв.м., на първи етаж от масивна тухлена сграда, построена в УПИ 11-243, в кв.24 по регулационния план на с. Д., която била собственост на КООП „Д.", с.Д.. С Постановление за възлагане на недвижим имот № ****/26.09.2005г. бил обявен за купувач, и имота бил му  възложен имота.Постановлението било надлежно вписано  в АВ. Твърди се, че оттогава  до настоящия момент  той заплащал данъците за този имот, и го ползвал. Извършил ремонт на същия,за да отговаря на съвременните изисквания за ползването му по предназначение като хлебопекарна. В началото на тази година разбрал,че ответника Кооперация „П.", с.Д., се снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание обстоятелствена проверка с №38 том XI дело № 1979/11.12.2018г. по описа на АВ. Ищецът счита, че изложеното в констативния нотариален акт било невярно и не отговаря на действителността, тъй като той бил собственик на посочената сграда от момента на възлагането  й. Твърди, че не преставал да владея и ползва сграда като собственик, нито  било прекъсвано владението му от когото и да било. Твърди още, че разговарял на няколко пъти със председателя на УС на кооперацията относно това кой бил собственик на сградата, и тя   оспорила, че сградата била  собственост на ищеца.

Предвид изложеното ищецът моли съда да признае за установено, че  ответника не е съсобственик  на  сграда –хлебопекарна, със застроена площ от 180кв.м., на първи етаж от масивна тухлена сграда, построена в УПИ 11-243 (общинска собственост), в кв.24 по регулационния план на с. Д.,общ. П., при съответни граници и съседи, както и да се отмените  нот.акт № 38, том XI, дело № 1979/11.12.2018г. по описа на АВ.

 В с.з., редовно призован ищецът се явява лично и   упълномощен представител- адв.Р.Р. от ТАК, който   по същество моли съда да постанови решение по признание на иска, предвид  изразеното  становище на ответника по предявеният иск. Претендира и за направените разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК  постъпи писмен отговор от ответника- Кооперация „П.“,с.Д., общ.П., представлявано от С.И.Н., действаща чрез адв.Н.С. от ТАК,   с който правят признание на  иска, като считат същия за  допустим и основателен по същество. В същото време, счита, че не е дала повод за завеждане на делото. В ИМ, самия ищец сочел, че  при разговор с председателя на кооперацията,  същия не оспорил собствеността на ищеца и заявил, че било станало грешка, което в действителност било така. Освен това било отправено предложение от тяхна страна за извънсъдебно разрешаване на спора, чрез нотариално прехвърляне на собствеността отново на ищеца, но той не бил се съгласил, и вместо това завел настоящия иск. С оглед на изложеното считат, че са налице предпоставки на чл.78, ал.2 от ГПК, поради което молят разноските да бъдат възложени на ищеца.

Редовно призован  за  съдебно заседание се явява председателя на кооперацията и упълномощения от нея адв.Н.С. от ТАК, който по същество поддържа депозирания отговор по иска ответникът не се явява, не изпраща и представител.

Като е съобразил изложеното в исковата молба, становището  на ответника и искането на ищеца в тази насока, с протоколно определение от с. з., проведено на 23.04.2019г., съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.

Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответника е признал иска, а ищецът моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното, както и с представените писмени доказателства, искът на ЕТ „А.-Г.Г., гр.П., представлявано от Г.П. Георгиев,  за признаване за установено по отношение на него и ответника  Кооперация „П.“,с.Д., общ.П., представлявано от С.И.Н., че ответника не е съсобственик  на  сграда –хлебопекарна, със застроена площ от 180кв.м., на първи етаж от масивна тухлена сграда, построена в УПИ 11-243 (общинска собственост), в кв.24 по регулационния план на с. Д.,общ. П., при съответни граници и съседи, както и да се отмените  нот.акт № 38, том XI, дело № 1979/11.12.2018г. по описа на АВ,   следва да бъде уважен, като на осн. чл. 237, ал. 2 ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът Кооперация „П.“,с.Д., общ.П., представлявано от С.И.Н. следва да бъде осъден да заплати на ищците направените в хода на настоящото  производство разноски в общ размер на 630.00лв., от които 50.00 лв. за заплатена и дължима държавна такса, 10.00лв.  такса за  вписване на ИМ  и 570.00лв. за  заплатено адвокатско възнаграждение.  Тъй като с исковата молба  е внесена д.т. в размер на 178.00лв., но дължимата такава  е  в размер на 50.00лв., то остатъка от 128.00лв.  се явява надвнесена,  и  подлежи на връщане.

В настоящия случай, съдът счита, че е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото ответникът, макар и признал иска, е дал повод с поведението си за неговото предявяване, тъй като със снабдяване на констативен нотариален акт  за собственост за процесния имот,  същия е  манифестирал собственически намерения спрямо него, и така е станала причина за иницииране  на настоящото производство.

По отношение на възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото  за неоснователно, тъй като  заплатения адвокатски хонорар е към минимума, определен в разпоредбата на  чл.7, ал.2, т.2 от Наредба  №1/09.07.2004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения.

            Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

           

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „А.-Г.Г.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-гр.П ***, представлявано от Г.П.Г., и  по отношение  на  Кооперация ”П.”,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-с.Д ***,представлявана от председателя  на УС-С.И.Н.,  че Кооперация ”П.” с.Д., общ.П. НЕ Е СОБСТВЕНИК на следният имот: Едноетажна масивна сграда, с предназначение Хлебопекарна,  със застроена площ  от 180 кв.м. ( сто и осемдесет квадратни метра), находяща се в общински Урегулиран  поземлен имот II (втори), отреден за имот с кадастрален №243 ( двеста четиридесет и три), находящ се в квартал 24 ( двадесет и четвърти) по  ПРЗ на с.Д., общ.П., при граници и съседи на  имота-  улица, УПИ III-300- на С.М.М. и М.Ю.М., УПИ I-242- на Кооперация „П.“, УПИ VII-242-на К.М.К. и терен отреден за парк, на осн.чл.124 ГПК.  

 ОТМЕНЯ нотариален акт  за собственост на недвижим имот на основание обстоятелствена проверка № 164, том ІV, рег.№ 6166,дело №511/2018г. на Ю.Й.-нотариус с рег.№497 на НК с район на действие Районен съд-П., вписан под акт №38, т.XI, ,дело №1979/2018г.,вх.Руг.№3878/11.12.2018г.  на СВ при ПпРС, с който Кооперация ”П.”,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-с.Д ***, представлявана от председателя  на УС-С.И.Н. е призната за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в урбанизирана територия на населено място с.Д., общ.П., а именно: Едноетажна масивна сграда, с предназначение Хлебопекарна,  построена през 1960г. и находяща се в общински Урегулиран  поземлен имот II (втори), отреден за имот с кадастрален №243 ( двеста четиридесет и три), находящ се в квартал 24 ( двадесет и четвърти) по  ПРЗ на с.Д., общ.П., при граници и съседи на  имота-  улица, УПИ III-300- на С.М.М. и М.Ю.М., УПИ I-242- на Кооперация „П.“, УПИ VII-242-на К.М.К. и терен отреден за парк, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА Кооперация ”П.”,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-с.Д ***, представлявана от председателя  на УС-С.И.Н.,  ДА ЗАПЛАТИ  на  ЕТ „А.-Г.Г.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-гр.П ***, представлявано от Г.П.Г., СУМАТА 630.00лв. (шестстотин и тридесет лева и 00ст.), представляваща  направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Търговище, в двуседмичен срок,  от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: